РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Х. Н. З., ЕГН ********** с адрес гр.Аксаково, ж.к.“Надежда“№1,
вх.3, ет.2, ап.36, чрез процесуален представител адв. К. Т. от АК - гр. Варна
против Наказателно постановление № 24-0445-001052, издадено на
31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в
него.Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв.П. Г.. Същият поддържа жалбата на посочените в нея
основания. По съществото на делото адв.Г. пледира за отмяната на НП, тъй
като счита, че за възз. не е установено по категоричен начин, че именно той е
управлявал автомобила.
Въззиваемата страна, Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково
редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са
постъпили писмени бележки от процесуален представител-юрисконсулт,
който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като
моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.12.2024г., около 02:52 часа св. К. Н. Н. и В. Д. П., двамата
полицейски органи при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна се намирали на
пътя между гр.Игнатиево и гр.Аксаково, като извършвали проверки във
връзка с изоставен на пътното платно автомобил. Там били и други служители
на специализираните полицейски сили при ОД на МВР-Варна. В същото
време по пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково, с лек автомобил марка
“Фолксваген Пасат“, с рег.№Т 8515 КК, собственост на Георги Н. З. ЕГН
********** се придвижвал възз. Х. З.. При наближаване на полицейските
служители възз. спрял в близост до тях. Органите на реда му подали знак да
продължи движението си, при което възз. започнал да форсира автомобила, да
го премества напред-назад, без да може да потегли. Горното пътно поведение
привлякло вниманието на органите на реда и те решили да извършат проверка
на водача. Полицейските служители осветили автомобила на възз. и му подали
знак да отбие и спре. Възз. преустановил движение и органите на реда
предприели проверката, като разпоредили на водача да излезе от автомобила.
При излизане на възз. З. от автомобила, органите на реда преценили, че
същият се държи неадекватно, като според тях бил в нетрезво състояние. Чрез
документите му за самоличност и СУМПС те установили самоличността му
като Х. Н. З.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, като му разяснили и
последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.З. не се съгласил да
бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като заявеният от него отказ бил възприет както от св.Н.. Възз.
отказал тест и за употреба на алкохол. Предвид отказа на водача, св.Н. издал
на възз.талон за медицинско изследване № 276905, в което вписал, че той
отказва да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с Drager
Drug Test-5000 с фабричен номер ARMF-0099, както и че трябва да се яви
МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 02:52ч.,
както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 50 мин от часа на
връчване на талона-връчен в 03:45ч. Възз. отказал да подпише талона за
изследване, което било удостоверено с подписа на полицейски служител В. Д.
П..
Св.Н. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174,
ал.3,пр.2 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство и не изпълни предписание за
химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа
на един свидетел В. Д. П.. Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните
констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на
10.02.2025г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които
2
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетеля К. Н. Н.– очевидец на отказа за тестване с
Drager Drug Test-5000. В своите показания, органите на реда са категорични,
че именно възз. е бил лицето, което са установили при пътната проверка на
07.12.2024г. да управлява лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег.№Т 8515
КК на пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково. Органите на реда са и
категорични, че самоличността на водача е установена чрез представените от
него лични документи, в това число и СУМПС.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 24.02.2025г. чрез
ССЕВ, видно от разпечатката от системата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОД на
МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния.
Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото
на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание
на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози с полеви тест. От фактическите обстоятелства в
АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от
извършване на проверка с техническо средство Drager Drug Test-5000.
3
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.
Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или
с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил
“Фолксваген Пасат“ , с рег.№Т 8515 КК на 07.12.2024г, около 02:52 ч. по път
VA R 2024 от гр.Игнатиево към гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
Drager Drug Test-5000. Същите фактически обстоятелства, се съдържат в
обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е
постъпила кръвна проба за изследване. В обжалвания правораздавателен акт
на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по второто
предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на
АНО за какво е наложено наказанието.
В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например
КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за
2017 г. и много други. Съдът не споделя изложеното в жалбата, че с
издаването на НП предмет на разглеждане на настоящото дело е допуснато
нарушение на принципа „ne bis in idem“ при положение, че срещу въззивника
е издадено и Наказателно постановление № 24- 0445-001051, издадено на
31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което му е
наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП / за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол по
същото време и на същото място/, предмет на разглеждане по АНД №
800/2025г. по описа на ВРС. По този въпрос е налична задължителна
съдебната практика, а именно ТР № 13/2021г. по Тълкувателно дело №
1/2021г. на Общо събрание на Върховния административен съд, в която е
посочено, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в
4
кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай
е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и
наказания. Затова и съдът намира, че изцяло в духа на закона и
задължителната съдебна практика АНО е издал две НП за две отделни и
самостоятелни нарушения на разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП
/предмет на настоящото производство/ и разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.1 от
ЗДвП /предмет на АНД №800/2025г. по описа на ВРС.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: Според
настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП. Показанията на разпитания свидетел – полицейски служител са
последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката,
която е извършена на място, непосредствено след управлението на автомобила
от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на
наркотични вещества, състоял се на мястото на проверката. Събраните
доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод,
различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6,
т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на
МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от св.Н.. След разясняване на
начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е
предприел никакви действия с цел извършване на проверката, а напротив
категорично е отказал тестване, поради което е налице отказ. Липсват каквито
и да било доказателства З. да е съдействал на проверяващите с оглед
извършването на проверка за наркотици. Поради това и за съда е безспорно
ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо
средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на
въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда,
възприето от органите на полицията, че отказва да бъде тестван и да подпише
документите във връзка с извършената му проверка.
Съдът намира, че не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради това съдът
намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По
силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
5
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Както
бе посочено по-горе визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1.
Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство
и/или с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналозии 2.
Неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е
посочил при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол
и/или наркотици, органите на полицията имат задължението първо да
извършат проверка с техническо средство и/или тест и едва тогава или при
наличие на данни за употреба на алкохол или наркотични вещества и
оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство и/или тест да му издадат предписание за
медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство
и/или тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на
посочената разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В конкретния случай е налице отказ за проверка с техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози на наказаното лице,
както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и
кръвна проба, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с
техническо средство на водач на МПС за употреба на наркотици води до
извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От страна на възз. не са ангажирани и доказателства, че се е явил за
медицинско изследване във МБАЛ Св.Анна-Варна. Изрично в обжалваното
НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за това, че е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотици. Ето защо дадената от АНО правната квалификация
е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Въззивника
оспорва, че той е управлявал МПС в процесната нощ, като сочи, че същото е
управлявано от лицето И. Н., починал на 27.01.2025г., т.е. починал преди
издаване на настоящото НП. По делото, обаче, се събраха неоспорими
доказателства, чрез показанията на органите на полицията, че именно възз. е
спрян за проверка от органите на полицията в процесната нощ. Нещо повече
полицейските служители подробно разясняват как са установили
самоличността на възз., че са осветили автомобила му преди извършване на
проверката, а в последствие при извършване на същата са имали
непосредствен визуален контакт с него. Прави впечатление и обстоятелството,
че възз. е отказал да подпише всички документи свързани с проверката
/вероятно с цел да я осуети и да затрудни идентификацията си, чрез
изграждане на защитна версия, че не той, а друг е управлявал автомобила му/.
За прецизност следва да се посочи, че дали са били свалени регистрационните
номера на автомобила или не са били свалени в процесната нощ, при
положение, че той е собственост не на въззивника, а на трето лица - Георги Н.
З., е ирелевантно за спора. Посоченият пропуск би могъл да има значение при
преценка действията на органите по изпълнение на разпоредбите на ЗДвП, но
не би могло да доведе до компрометиране на действията им по установяване
6
на конкретното нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на административно
нарушение, така и санкция за допуснато такова нарушение. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление
наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 години се явяват законосъобразни. За
съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като
определи административното наказание глоба или лишаване от право да
управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН. Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от
типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да
гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на
законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност,
което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано,
с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Нещо повече, видно от справката за нарушител/водач за региона възз. е
системен нарушител на разпоредбите на ЗДвП. Ето защо налагането на
санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите
по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима
грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в
бъдеще такива нарушения. Поради това, настоящият съдебен състав намира,
че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. На осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 15 точки,
като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват
административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им
не е предмет на настоящото производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това. От процесуален представител на наказващия орган е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
7
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в
размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
изразили се единствено в депозиране на писмено становище по делото. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, а именно 80.00лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Варненският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0445-001052,
издадено на 31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с
което Х. Н. З., ЕГН ********** с адрес гр.Аксаково, ж.к.“Надежда“ №1, вх.3,
ет.2, ап.36 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Н. З., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №799/2025г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8