№ 745
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209979 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И. Я. срещу наказателно постановление
№2**************** г., издадено от началника на ********** към отдел
„ПП” при СДВР, с което за нарушение на : 1/чл.20, ал.2 ЗДвП и на осн.
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на
200.00 лева и 2/чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 120.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 29.06.2021 г., като жалбата
е подадена на същата дата/ и е допустима.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на първото нарушение се претендира, че
няма данни за това, че скоростта е несъобразена с атмосферните условия.
Поддържа се, че другият автомобил е бил паркиран в нарушение на
правилата, като след спиране и установяване от страна на жалбоподателя
липсата на материални щети, същият си е тръгнал. С тези съображения се
моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
1
За част от съдебните заседания, жалбоподателят Я. се явява и поддържа
жалбата, като в дадените от него обяснения, поддържа изложеното в жалбата.
Казва, че е управлявал с ниска скорост по улицата, посочена в АУАН и НП,
тъй като по същата е обективно невъзможно да се управлява с висока скорост,
поради това, че е тясна и цялата е в дупки и с паркирали автомобили.
Признава, че е закачил огледалото на един автомобил, паркиран отдясно по
неговата посока на движение, но понеже според него нямало никакви щети и
бързал, си тръгнал, въпреки, че жената-ползвател на другия автомобил имала
претенции за нанесени щети по автомобила й.
За съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения и
делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебното следствие, освен обясненията на жалбоподателя Я.
са изслушани и показанията на свидетелите ЦВ.ЦВ /актосъставител/, Н. СТ. и
В.К. /служители на ОПП-СДВР, които се явили на местопроизшествието по
подаден сигнал за настъпило произшествие и съставили протокол за ПТП и
докладна записка по случая/.
По делото са приобщени и следните писмени доказателства: писмени
сведения от ЦВ. В. ЦВ. /водач на другото МПС, което е участвало в ПТП/,
декларация, попълнена от Д. Я., протокол за ПТП №************* г.,
съставен от св. Н. СТ., докладна записка от 23.03.2021 г., съставена от св.
В.К., снимки направени на местопроизшествието на увредения автомобил -
л.а. ***************; Заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно
нарушение бл.************г., съставен от Ц.Х. Ц., на длъжност
„мл.автоконтрольор” при О“ПП“- СДВР, в присъствието на С.Д и Е.П –
служители на ОПП-СДВР. В обстоятелствената част на акта е посочено, че е
съставен срещу Д.И. Я., за това, че на 23.03.2021 г., около 15:30 часа в гр.
София, на ул. *******“ с посока на движение вход, управлява собствения си
л.а. *********** с рег. №******* и срещу №21, поради движение с
несъобразена скорост, реализирал ПТП с паркирания от дясно л.а.
2
***************, след което напуснал местопроизшествието, като не
уведомява компетентните органи.
АУАН е съставен на осн. чл.40, ал.3 от ЗАНН по докладна записка,
изготвена от св. В.К. и преписка №**/21 г., което изрично е отбелязано в
акта.
Констатираните деяния са квалифицирани като нарушения на чл.20,
ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
На същата дата е връчен препис от АУАН на нарушителя Я., който го
подписал без да вписва възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление №2**************** г. от началник на
********** към отдел „ПП” при СДВР. Изложените в него фактически
обстоятелства по извършване на нарушенията са идентични на описаните в
АУАН, както и дадената им правна квалификация. Същото е връчено на жалб.
Я. на 29.06.2021г., а жалбата против него е подадена на същата дата.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява
различна фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и
последващото НП по отношение на факта на реализиране на ПТП и напускане
на местопроизшествието от страна на жалб. Я.. Същата се установява по един
категоричен и несъмнен начин, както от показанията на разпитаните
свидетели – ЦВ.ЦВ /актосъставител/, Н. СТ. и В.К., така и от обясненията на
жалб. Я., а също и от приобщените по делото писмени доказателства,
изброени по-горе.
Принципно жалбоподателят не оспорва времето и мястото на
реализиране на процесното съприкосновения между управлявания от него
л.а. *********** с рег. №******* и л.а. ***************, като твърди обаче,
че същото не е в резултат на несъобразената скорост, с която се е движел, а
поради неправилното паркиране на другия автомобил. Действително по
делото не се събраха доказателства, за това с каква скорост е управлявал
жалб. Я., както и за това каква точно е била причината за настъпилото
съприкосновение между двата автомобила и по-конкретно, че причина за
същото е била несъобразена скорост на движение на л.а., управляван от
жалбоподателя. Поради това, според настоящия съдебен състав не се доказа
3
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от жалбоподателя, с оглед на което
в частта на това нарушение, обжалваното НП следва да бъде отменено, като
неправилно.
Налице са обаче категорични доказателства за това, че е имало
съприкосновение между управлявания от жалбоподателя л.а. и паркирания
на ул. *******“ срещу №21 л.а. ***************, което е било в областта на
лявото огледало на последния.
Жалбоподателят е усетил това съприкосновение и е спрял, огледал
огледалото на л.а. ***************, през което време на място дошъл и
водача на същия - ЦВ. В. ЦВ., която заявила на жалб. Я., че огледалото е
счупено, но доколкото по негови субективни възприятия не е имало „никакви
щети“, жалбоподателят си е тръгнал от местопроизшествието, без да бъдат
установени щетите и без да уведоми съответната компетентна служба на
МВР. Всичко това се установява по един категоричен, несъмнен и
безпротиворечив начин от целия събран по делото доказателствен материал,
включително и от обясненията на жаб. Я..
От писмените обяснения, депозирани от Ц.Ц., от показанията на
свидетелите Н. СТ. и В.К., както и от представения снимков материал,
направен към протокол за ПТП №************* г. се установява, че лявото
странично огледало на л.а. *************** е било счупено по време на
съприкосновението с л.а. *********** с рег. №*******.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
От така описаната и безспорно установена фактическа обстановка
несъмнено се налага извод, че Д. Я. е действал като водач на МПС –
управлявал л.а. *********** с рег. №******* в гр. София и е бил участник в
ПТП на посоченото в АУАН и НП място и по посоченото време, от което са
настъпили материални щети – счупено ляво странично огледало на л.а.
***************.
Действително в хода на производството не се доказа, че процесното
ПТП е реализирано поради движение на л.а., управляван от жалбоподателя
със скорост несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движението, както се поддържа в АУАН и НП,
съответно остана недоказано обвинението за нарушение на разпоредбата на
4
чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното НП следва да бъде
отменено като неправилно.
Факта на настъпилото ПТП обаче и наличието на спор между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него,
поражда за него задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ и „в“ от ЗДвП, а
именно в качеството на водач „на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
С оглед на изложеното, жалб. Я. несъмнено е извършил нарушение на
разпоредбата на 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, тъй като въпреки липсата на
съгласие от страна на водача на л.а. *************** с извода на жалб. Я. за
липса на щети и въпреки желанието да бъде подаден сигнал до органите на
МВР, той е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си
да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните работи за
настъпилото ПТП.
Деянието, извършено чрез бездействие – неуведомяване на
компетентната служба на МВР, е извършено умишлено, доколкото
жалбоподателят е бил наясно със задълженията си на водач на МПС –
участник в ПТП и въпреки това не ги е изпълнил.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.в от
ЗДвП, правилно и законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалб. Я., но му е наложено административно наказание глоба
в размер на 120 лева /при граници от 50 до 200 лева/, без да са изложени от
АНО никакви мотиви за обосноваване на този конкретен размер на
наложената глоба, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН.
5
С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е поставен в
невъзможност да разбере мотивите на административния орган за определяне
на административното наказание „глоба“ в този му размер, което пък лишава
съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на тези
мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което
не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
води до необходимост от ревизиране на размера на наложеното
административно наказание глоба в неговия минимум – 50 лева, като в тази
част /по ПУНКТ 2/ обжалваното НП следва да се измени като се намали
размера на наложеното административно наказание глоба от 120 лева на 50
лева. Кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС, е
определено за минимално предвидения срок – 1 месец, поради което по
отношение на това наказание, обжалваното НП не следва да се коригира.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че обжалваното
НП, както и АУАН въз основа на който е издаден, са съставени от
компетентни длъжностни лице, в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове и при
спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН.
С оглед на изложените фактически и правни съображения, обжалваното
НП следва да бъде отменено по ПУНКТ 1, като неправилно – поради
недоказаност на административнонаказателното обвинение, а по ПУНКТ 2 –
следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното
административно наказание глоба от 120 лева на 50 лева и оставено в сила в
останалата част – по отношение на кумулативно наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Страните не са претендирали разноски, поради което по този въпрос
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2**************** г.,
издадено от началника на ********** към отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА,
с която на Д.И. Я., за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №2**************** г.,
издадено от началника на ********** към отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА,
с която на Д.И. Я., за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 120.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на „ГЛОБАТА“ от 120,00 лева на
50,00 лева и го оставя в сила по отношение на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд град София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7