СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 12.01.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 828/15г. и констатира следното:
Предявени са
искове от М. К. против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с правно основание
чл. 226 от КЗ за сумите: 200 000 лева и 130 000 лева /обезщетения за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/; 2 971, 8 лева и 1 000 лева
/обезщетения за имуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 01.09.13г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 01.09.13г. е
настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал Б. К. /наследодател, син на
ищцата/ и са били причинени физически увреждания /травми/ на ищцата.
Произшествието е причинено от Л. Л.. Обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния
резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на Л.
Л./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и експертен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е – Л. Л. е
имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитирания законов текст за присъждане на търсените обезщетения. Отделно от
това: ответникът оспорва исковете само по – размери. Представени са и писмени
доказателства, които удостоверяват вече извършени плащания от страна на
ответника в полза на ищцата /обезщетения за неимуществени и за имуществени
вреди, следствие от процесният инцидент/.
Главните искове
/за неимуществени вреди/ са основателни частично – до размера на сумите: 100 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата заради смъртта
на Б. К./ и 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата заради причинените й физически увреждания, травми/:
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/
наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение
принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или
смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, разпитан е
и свидетел /тези доказателства, преценени в съвкупност удостоверяват
конкретното измерение на процесните неимуществени вреди, преценени в контекста
на: отношенията в семейството приживе и след настъпване на инцидента,
причинените на ищцата физически увреждания, настоящото здравословно състояние
на пострадалата и перспективата за лечението му/.
Процесните
обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза и
свидетелски показания/. Председателят на състава съобразява и факта /който също
следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищцата
е претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също възрастта на загиналия и
възрастта на ищцата, както и наличието на доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата и на загиналия:
Събраният по
делото писмен доказателствен материал /преценен и в контекста на категоричните
констатации на приетата по делото експертиза в тази връзка/ дават основание да
се направи извод, че – в момента на инцидента водачът на МПС-во /В. Л./ е бил
съществено алкохолно повлиян и това обстоятелство е било видимо за ищцата и
нейният син. Фактът, че последните са се съгласили да се возят в автомобил,
управляван от алкохолно повлиян водач в тъмната част на денонощието следва да
се окачестви като съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Приетата по
делото експертиза установява също, че в момента на инцидента ищцата е пътувала
в автомобила без поставен предпазен колан. Този факт също следва да се
окачестви като допринасящ за настъпване на вредоносния резултат. Председателят
на състава обаче намира, че последният вид съпричиняване /неползването на
предпазен колан/ сам по себе си не може да обоснове съществено редуциране на
процесното обезщетение /предвид специфичният механизъм на инцидента,
удостоверен подробно и конкретно от приетата по делото комплексна експертиза/.
Констатациите на вещите лица в същата връзка налагат да се направи извод, че
възражението за съпричиняване /изразяващо се в неползване на предпазен колан/
се явява неоснователно спрямо загиналият Б. К./.
При определяне на
размера на горните обезщетения председателят на състава съобразява и размера на
вече изплатените /извън-съдебно/ на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
/30 000 лева – за лично претърпени вреди и 50 000 лева - за вреди,
следствие от смъртта на загиналия/.
Искът за
имуществени вреди /за сумата 2 971, 8 лева – разходи за лечение/ е
основателен частично – до размера на сумата от 1575, 9 лева /представляваща
разлика между претендираното обезщетение от 2 971, 8 лева и вече
изплатеното на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 395, 9
лева/. Тази имуществена претенция е удостоверена по основание и размер с
представените по делото писмени доказателства /които председателят на състава
преценява в контекста на констатациите на приетата по делото медицинска
експертиза/.
Искът за
имуществени вреди /за сумата 1 000 лева – разходи за погребение/ е
основателен:
Тази претенция не
е удостоверена по делото с конкретни доказателства, но следва да бъде
„презумирана“ /присъдена в хипотезата на чл. 162 от ГПК/.
Основателни са и
акцесорните искове:
На ищцата следва
да бъде присъдена и законната лихва върху горните главници /обезщетенията за
неимуществени вреди/ за периода след 01.09.13г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Спрямо другите
главници /обезщетенията за имуществени вреди/ правилото по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
е неприложимо /изискуемостта на обезщетението за имуществени вреди принципно не
се свързва с момента на настъпване на деликта/. С оглед това – върху тези
главници следва да се присъди законна лихва за периода – след завеждане на
делото.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД да плати на М.Д.К. ЕГН ********** сумите: 100 000 лева
и 50 000 лева /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/;
1575, 9 лева и 1 000 лева /обезщетения за имуществени вреди – следствие от
ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху първите две суми от 01.09.13г.
до цялостното им изплащане; законната лихва върху вторите две суми от
20.01.15г. до цялостното им изплащане и 251 лева – съдебни разноски /съразмерно
на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главните
и акцесорните искове за сумите над посочените по-горе.
ОСЪЖДА М.Д.К. да
плати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД – 6 197 лева
съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; в това число и
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД да плати на адвокат М. – 5 107 лева адвокатски хонорар
на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД да плати на СГС – 6 103 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: