РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110114033 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова молба с
регистрационен вх.№ 33526/29.09.2021 г. от ищцата Е.Т., чрез адв.М. от АК Я. против ответното
дружество „К. И. И.“ ЕАД. Така предявения отрицателен установителен иск ,съдът квалифицира с
правно основание чл. 439 ГПК. Ищцата е сезирала РС Варна с искането да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество, като погасени по давност: сумата от 3***,61 лв.
главница ведно със законната лихва от 10.12.2012 г., сумата от 407,78 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.06.2011 г. до 05.09.2012 г. , сумата от 517,60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 26.11.2012 г., сумата от 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 94,68 лева държавна такса.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства а именно:
Твърди се , че по молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК *** от 08.07.2014 г. било образувано
изпълнително дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д., ЧСИ с рег. № *** с район на действие
ОС Варна против ЕК. ИВ. Т.. На 25.11.2014 г. било изпратено запорно съобщение до Община
Варна за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 04.12.2014 г.
Община Варна отговорила, че към момента върху трудовото възнаграждение били наложени още
два запора по други изпълнителни листове, като отправила искане до съдебния изпълнител следва
ли изпълнението на третия запор да чака поредност, но отговор не бил получен. На 25.11.2014 г.
било изпратено съобщение до длъжника за наложена възбрана върху недвижим имот. На
14.12.2015 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи на длъжника
Е.Т., като не били налице данни съдебния изпълнител да е извършил опис на движими вещи
вследствие на депозираната молба, нито да била платена изисканата от съдебния изпълнител
държавна такса за опис. На 1.3.2017 г. била депозирана молба от ответното дружество за
конституиране като взискател по ИД.
1
На 17.5.2017 г. отново била постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на
движими вещи на длъжника Е.Т., като отново не били налице данни съдебния изпълнител да е
извършил опис на движими вещи вследствие на депозираната молба, нито да била платена
изисканата от съдебния изпълнител държавна такса за опис. На 31.7.2017 г. било изпратено
запорно съобщение до няколко Банки за налагане запор на банковите сметки.
На второ място в исковата молба, на база горецитираните твърдени факти, ищцата сочи, че
подаването на молби и насрочването на дати за опис на движими вещи, собственост на длъжника,
съобразно разпореждането на съдебния изпълнител, не е прекъсвало давността, т.к. съобщението
нито било получено от длъжника, нито взискателя бил заплатил такси за извършване на описите,
нито били извършени описи.
Според ищцата отделно от горното липсвали доказателства по делото за заплащане на
държавна такса и за предприемане на поисканото изпълнително действие от съдебния изпълнител.
Конкретизирано е още, че за да е в състояние молбата за опис на движими вещи да спре давността,
искането следвало да е направено редовно. В конкретния случай взискателя не бил внесъл
дължимата държавна такса за извършване на описа. Ищцата се позовава на т.10 от ТР № 2/2013 на
ВКС от 26.6.2015 г., съгласно която в изпълнителя процес взискателя следва да поддържа със
своите действия неговата висящност, като внася съответните такси и разноски за извършване на
поисканите от него изпълнителни действия, израждащи изпълнителния способ. Като такива
примерно били изброени следните: извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и други. Съгласно т.
1 на цитираното ТР, принудителното изпълнение се насочвало отделен имуществен обект на
длъжника с налагането на запор или възбрана върху определен обект.
В случая, обобщава ищцата, че взискателят не бил внесъл дължимата се такса, а неговото
бездействие било от вида на незаинтересованост от висящността на изпълнителното производство.
От дата 25.11.2014 г ., твърди ищцата - когато бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника до 25.11.2016 г. не било извършавано от взискателя валидно
изпълнително действие по събиране на вземанията.
Ищцата се позовава в исковата си молба на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , според
която изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Ето защо, пояснява ищцата, ако се приеме,
че периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2016 г. не е поискал извършването на валидни изпълнителни
действия и такива не са били извършвани, изпълнителния процес ех lege се прекратил на
25.11.2016 г., на която дата изтекъл 2 годишния преклузивен процесуален срок от последното
валидно действие по принудително изпълнение. С оглед горното, ищцата счита, че всички
извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат
давността не били породи този ефект, т.к. били извършени след настъпилата по силата на закона
перемпция на изпълнителното производство. Тези действия се обезсилвали по право с
прекратяването на принудителното изпълнение и не можело да имат нито процесуално правни,
нито материално правни последици. В обобщение, ищцата сочи, че новата петгодишна давност е
започнала да тече от 25.11.2014 г. и изтичала на 25.11.2019 г., ако не бъдела прекъсната. На
основание гореизложеното ищцата счита, че искът за установяване недължимост на сумите по
изпълнителен лист от 09.05.2014 г. се явявал основателен и следвало да бъде уважен. Искането на
ищцата е и за присъждане на сторените от нея съдебно - деловодни разноски.В подкрепа на
искането си и твърденията си ищцата е направила доказателствени искания. Още с исковата си
молба ищцата е направила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК и на последно място е представила и
желае по делото да бъде прието като писмено доказателство заверено за вярност с оригинала копие
на изпълнителен лист, издаден на 09.5.2014 г. /с печат на датата 20.6.2014 г. /от ВРС 35-ти състав
по ч.гр.д. № 18267/2012 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество „К. И. И.С“ БГ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Б. А.
Р. и Т. Я. -в качеството им на представляващ Дружеството , чрез пълномощника юрисконсулт Н.
2
Г. В., преупълномощена от З. Н. Д., със съдебен адрес за кореспонденция: гр. ***
Ответното дружество намира предявения иск за процесуално допустим, а по същество
- неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е изложило следните съображения за
неоснователност на иска : На 03.09.2010 г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование
„Д. Ф. И.“ АД), с универсален правоприемник „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, в качеството му
на Кредитор, от една страна и ЕК. ИВ. Т., в качеството й на Кредитополучател, от друга бил е
подписан Договор за кредит № PLUS-01513217. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „Б. П. П.
Ф.“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за ЕК. ИВ. Т. възникнало задължение да издължи
сумите по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. Поради неизпълнение
на възникналите договорни задължения от страна на ЕК. ИВ. Т., кредиторът се е снабдил с
процесния Изпълнителен лист от 09.05.2014 г. По молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, на 08.07.2014 г.
било образувано изп. дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д., рег.№ *** и приведен в
изпълнение процесният Изпълнителен лист от 09.05.2014 г.
С молбата си за образуване/ на изпълнителното производство / взискателят възложил на
съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, което ответника твърди, че е основание за
прекъсване на погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС цитира същия: „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
(чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.
Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата
искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното, следвало, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ била
редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
Както се посочвало и в исковата молба, на 31.07.2014 г. по делото бил присъединен
взискател в лицето на ТД на НАП относно публични задължения на длъжника, действие, което
също прекъснало давността, тъй като съгласно т. 10 от мотивите TP №2/2013 ОСГТК на ВКС
цитира ответника: „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане...
и т.н.„.Същото становище подчертава ответника, че било застъпено и в Решение № 847 от
11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на PC- Пазарджик, потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик
в Решение № 32 по въззивно гражданско дело № 840 от 2017 г.: „ последното изпълнително,
действие извършено по него е присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г. „ (В този
смисъл ответника се позовава и на Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
233/2019 г.; Решение № 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т.д.№ 710/2020 г.).
Твърди се от ответника, че на 25.11.2014 г. било изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника Община Варна. На същата дата било изпратено и искане за вписване на
възбрана до Служба по вписванията - Имотен регистър. На 14.12.2015 г. по делото постъпила
молба от предходния взискател за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 01.03.2017 г. била депозирана и молба за конституиране на нов взискател от „К. И. И.с БГ“
ЕАД, което действие също прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност (в този
см. ответника препраща към: Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д 11196/2020 г.;
Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд -
Благоевград). С молбата се твърди, че били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител, като било поискано и насрочването на опис на движими вещи.На 17.05.2017
г., новият взискател депозирал нова молба, която също съдържала искане за насрочване на опис на
движими вещи, като такъв бил насрочен за 26.09.2017 г.Отделно от изложените по-горе
фактически твърдения, ответното дружество е изложило становище, че всяко направено искане от
страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност,
тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането. Бездействието на съдебния изпълнител не следвало да бъде санкция за взискателя, тъй
3
като разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК налагала именно такава, но при личното
бездействие на взискателя. Впоследствие, новият взискател се твърди, че представил молба с
искане за извършване на справка в ел. регистър на БНБ относно разкрити банкови сметки на името
на длъжника и съответното предприемане на изпълнителни действия, обезпечаващи вземането.
Това довело и до изпращането на запорни съобщения до *** АД и *** АД на 31.07.2017 г.Във
връзка с наложения запор в *** АД, в периода септември 2017 г. - ноември 2021 г. , твърди
ответното дружество, че били постъпвали ежемесечни удръжки от банката, като всяка една сума
прекъсвала давността, защото: цитира отново ответника: „ Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. „ - т.10
от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с горното ответника препраща и към
цитираните мотиви , обективирни в Решение № 594 от 26.05.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
716/2020 г.:„В настоящия случай, съставът на ВОС приема, че перемпция не е настъпила, тъй
като от взискателя периодично е било искано извършването на изпълнителния действия и
същите са извършвани. По искане на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Р.Б., който е изпълняван ежемесечно за периода от налагането на запора до
23.04.2020 г. Налице са данни и за извършвани доброволно плащания от длъжника в рамките на
изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по изпълнителното дело
прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не може да бъде направен извод за
бездействие от страна на взискателя, за да настъпи предвидената в закона перемпиия.
Приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е довел до удовлетворяване на взискателя на части и
в продължителен период от време, в който същият не е бил длъжен да сочи нови изпълнителни
способи, тъй като реално са извършвани същински изпълнителни действия ежемесечно, които са
препятствали настъпването на перемпция. „
По отношение на настоящия спор, ответника намира, че следва да се направи и категорично
разграничение между перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение давало едно от
последните, постановени по тази тема: Решение № 37 от г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. IV
г.о. ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков. В него било прието, че цитат: „Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратенопо право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не
вреди на кредитора нито ползва или вреди на. длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. „Категорично се заявява, че: „Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и
всички други държавни органи били длъжни да съобразяват поведението си с него.“Решаващият
състав на ВКС постановил, че:„ Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от
образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди
изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да било перемироано
4
необразуването на новото искане в отделно дело нямало значение за прекъсването на
давността.“
След като ответника вече посочил действията, с които била прекъсвана давността, същият
в отговора на искова молба допълва становището си, като се позовава и на най-актуалната съдебна
практика, свързана с давността по изпълнителните дела, цитирайки и мотивите на посочените
съдебни актове. На първо място ответника се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС в което се сочи кои процесуални действия на съдебния
изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на
погасителната давност. Със споменатото TP на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, подчертава ответника,
че от правна страна , се отменяло като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл.
58, т. 1 ЗУС (отм), с което било постановено, че образуването на изпълнително производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.Съществени в
настоящия случай , ответника намира въпросите какво действие във времето имат тълкувателните
актове на ВКС и в конкретика TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт
следва пряко да се приложи в настоящия казус, дали тълкувателните актове действат ех tunc или
ех nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г.За действието във
времето на тълкувателните актове сочи ответника, че липсва законова уредба, следователно за
решаването му следвало да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този
въпрос ответника препраща към Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков, цитирайки относими части от
мотивите , като прави извод относно действието по време на цитираните по-горе ТР и се позовава
на мотивите на Решение на ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г.на Трето гражданско
отделение /цитирани /.За заварените като висящи от TP № 2/26.06.2015 г. на ВНС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената
дата обобщава ответника, че следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла. В подкрепа на гореизложеното ответника цитира и част
от съдебната практика : Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение №
315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. №
605/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018
г., Решение № 61/24. 07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин,
Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по гр. д. № 18244/2018 г.. Решение на Окръжен съд
- гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по
в.т.д. № 1091/2019 г.Такъв отговор на поставения правен въпрос, според ответника, съответствал и
на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г.
и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични
хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на
една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означавало
да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар.1 КЗПЧОС.
Въз основа на гореизложеното, според ответника можел да се направи от правна
страна извода, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 1419/2014 г. по
описа на ЧСИ З. Д., рег. № ***, на 08.07.2014 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС
№ 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началния момент от който започвала да тече погасителна давност, твърди
ответника, че е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015г., следователно датата,
на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай,
обаче, и в периода след 26.06.2015 г. имало извършени изпълнителни действия във връзка с
образуваното изп. дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д., които прекъсвали погасителния
давностен срок. Т.е. ответното дружество счита, че по процесното вземане срещу ЕК. ИВ. Т., не е
изтекла погасителната давност. На следващо място ответника е навел твърдение, че на дата 10 -ти
5
януари 2017 г. между „ Б. П. П. Ф." ЕАД в качеството му на цедент и „К. И. И.с БГ" ЕАД, ЕИК ***,
в качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който „Б. П. П. Ф." ЕАД
прехвърлило вземанията си по сключения с ЕК. ИВ. Т. Договор за кредит № PLUS-01513217 на „К.
И. И.с БГ" ЕАД.С пълномощно, предишният кредитор „Б. П. П. Ф." (цедентът) упълномощил „К.
И. И.с БГ" ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „Б. П. П. Ф." ЕАД всички длъжници по
вземания на „Б. П. П. Ф." ЕАД, които „Б. П. П. Ф." ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Б. П.
П. Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „К. И. И.с БГ" ЕАД, изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника ЕК. ИВ. Т. на посочения от нея адрес, а именно: гр. Варна,
ул. Свобода № 1, вх. 1, ет. 5, ап. 20. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса,
като се върнало като непотърсено / удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД като копие от същата е
приложено към настоящия отговор/.
По този начин дружеството ответник твърди, че положило необходимата грижа гореописаното
уведомление да достигне до знанието на ЕК. ИВ. Т.. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК моли съда,
в случай че решаващият състав приеме, че ЕК. ИВ. Т. следва да бъде уведомена за извършеното
прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към отговора на искова молба
Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия
в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, аргументира се
ответника, че съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (препращайки към Решение
№ 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г, 11т.о, ТК).При изложените по -горе твърдения
и възражения ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като
неоснователен и недоказан депозирания от ЕК. ИВ. Т. иск по гр.д. 14033/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна. Моли в полза на ответника да бъде присъдено от съда юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за
правната помощ, препращат към чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ - в
размер на 300,00 лв. (триста лева).
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тежест на
ответника ,последният моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако претендираното от
насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то съдът да приеме възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено. В
подкрепа на твърденията и исканията си и възраженията си, ответникът е направил
доказателствени искания .Отправено до съда с отговора на искова молба е и т.нар. особено искане
съдът да окаже съдействие на страните по спора, като укаже на насрещната страна да предостави
банкова сметка, по която ще следва да се преведат присъдените разноски с оглед на евентуалния и
неизвестен към днешна дата изход от спора. Ответника счита, че направеното искане е необходимо
за обезпечаване упражняването на процесуалните права на страните съобразно тяхното законово
предназначение и уважаването му няма да попречи или затрудни нормалния ход на исковото
производство. В отговор на искането си, ответника представя байкова сметка на дружеството-
ответник: Банка: *** (България) ЕАД IB AN: *** BIC код: ***.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата , представлявяна от адв.
М. от АК Я. поддържа исковата молба, като счита отговора на исковата молба от ответното
дружество за недоказан и неоснователен. Моли да й бъдат присъдени разноските съгласно
представения списък. Моли за срок за писмени бележки.В рамките на представения от съда срок,
адвокат М. е депозирал писмена защита по същество на спора.
В същото съдебно заседание представител на ответника не се явява, но преди о.с.з.депозира
писмена молба в която поддържа становището си за неоснователност на иска.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
6
От ангажираните с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи, приобщени по делото като писмени доказателства: изпълнителен лист от
09.05.2014 г., издаден по частно гражданско дело № 18267/2012 г. по описа на РС - Варна, 35
състав; представените с отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., ведно с
извлечение от Приложение № 1 към договора; пълномощно 3137/2017; потвърждение за
извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; известие за доставяне от 27.02.2017
г.; уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Е.Т., както и приобщеното по делото
като писмено доказателство - представеното със съпроводително писмо вх.рег.№ 5656/28.01.2022
г. заверено копие на изпълнително дело № 2014***0401419 по описа на ЧСИ З. Д., по същество
се установява и изяснява следното от фактическа страна :
На 09 май 2014 година е бил издаден изпълнителен лист,с печат на дата 20.06.2014 г.
от РС Варна, 35 -ти състав по ч.гр. № 18267/2012г., на осн. чл. 416 ,вр. чл. 410, ал.1 т.1 ГПК
/след влизане в законна сила на решение № 395/17.4.2014 г. по в.т.д. № 413/2014 г. по описа
на ВОС Т.О. Четвърти въззивен състав,образувано по въззивна жалба срещу Решение №
25/3.1.2014 г. по гр.д. № 3434/2013г. по описа на ВРС 17 -ти състав, с което е влязла в
законна сила заповед № 10067/11.12.2012 г. по ч.гр.д. № 10067/1.12.2012 г. по ч.гр.д. №
18267/2012 по описа на ВРС,35-ти състав/.
Видно от завереното за вярност с оригинала копие на изпълнителния лист,
приложено на л.4 -ти по делото, ищцата ЕК. ИВ. Т. в качеството й на длъжник по
заповедното дело е била осъдена за заплати на кредитора „Б. П. П. Ф.“ ЕАД следните
парични вземания : 3 ***,61 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит
PLUS - 01513217/03.09.2010 г. ведно със законната лихва , считано от 10.12.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 407,78 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода 03.06.2011 г. до 05.09.2012 г., сума в размер на 517,72 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2011 т. до 26.11.2012 г., на осн. чл.410
ГПК, както и направените съдебно -деловодни разноски в общ размер на 194,68 лв. от които
: 94,68 лв.държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 78, ал.1
ГПК .
Установено от приложените по делото на листи от 28 до 37 вкл. заверени за вярност с
оригинала копия на документи, представени от ответника с отговора на искова молба, че по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.07.2017 г. ответното
дружество е придобило процесните парични вземания ведно с други от предишния кредитор
„Б. П. П. Ф. „ ЕАД .Спор няма , че цесията не е съобщена на длъжника и ищца по делото,
който факт се установява и от приложеното на лист 37 уведомление и невръчено съобщение
на л. 36 .
От приложеното по делото ИД № 2014***0401419 по описа на ЧСИ З. Д. – ЧСИ с
рег. № *** и район на действие РС Варна , по същество се установяват и доказват
твърденията и на двете страни затова, че въз основа на изпълнителния лист издаден от ВРС
на 09.05.2014 г. по молба на визскателя „ *** „ ЕАД е било образувано на 08.07.2014 г.
7
изпълнителното дело против Е.Т. .
След цедиране на вземанията предмет на изпълнителния лист и на изпълнителното
дело през 2017 г., т.е. три години след иницииране на изпълнителното производство , в
качество на взискател по изпълнителното дело и по надлежния ред е било конституирано
ответното дружество .
Както е обявено и в доклада по делото , приет за окончателен без възражения на
страните, единствения спорен въпрос по делото между страните е дали вземането е
недължимо поради настъпила перемпция или погасяване по давност .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата Е.Т. отрицателен установителен иск е с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е намерил и продължава да намира за
процесуално допустим. Искът е предявен при наличие на ясен правен интерес за ищцата -
отричане със СПН на съществуването на паричното вземане, за което ответната страна в
качеството си на кредитор и взискател по изпълнително дело е пристъпила към
принудително изпълнение.
Ето защо, въз основа на твърденията на ищцата, съдът преценя допустимостта на
иска а не въз основа на доказателствата по делото .
Приемайки иска за допустим съдът дължи произнасяне по същество на спора. За
да се произнесе по същество съдът намира за необходимо да посочи, че с неоспорения
предварителен и окончателен доклад по делото по предявения иск чиято
квалификация е чл. 439 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва: Съгласно общото правило на процесуалната норма на чл. 154 ГПК
всяка страна в процеса е следвало да установи и докаже твърденията и възраженията си.В тежест
на ищеца по делото е било възложено да установи наличието на твърдените правопогасяващи
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответната страна съдът е възложил
да установи и докаже наведените в отговора на искова молба възражения които правят вземанията
ликвидни и изискуеми, респ. дължими от ищцата.
СЪДЪТ изрично е обявил на страните, че спорът помежду йм има чисто правен характер и
се свежда до това настъпило ли е ех lege съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 1419/ 2014 г. по описа на ЧСИ № *** по
описа на КЧСИ - Захари Иванов или не.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 т. 3 ГПК съдът е обявил на страните, че същите са
признали факта на образуване на изпълнително дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д.,
качеството на ищцата на длъжник в изпълнителното производство и на ответника - на взискател.
При така разпределената тежест на доказване и от анализа на всички материали по
изпълнително дело се установяват правно релевантните факти , че изпълнителното дело е
8
било образувано на 08.07.2014 г.
Считано от 01.03.2017г. ЧСИ З. Д. е конституирал „К. И. И. БГ“ ЕАД като взискател
по изпълнителното дело , изпълнително дело образувано на база изпълнителния лист
издаден в полза на Б. П. П. Ф. ЕАД по ч.гр.д. 18267/2012г. по описа на РС Варна,35 -ти
състав.
В обобщение се налагат от правна страна изводите, че изпълнителния титул е издаден
на 09.05.2014 г., изпълнителното дело е образувано на 08.07.2014 г., на 01.03.2017 г.в
качество на взискател по ИД е конституирано ответното дружество . Т.е. от образуване на
изпълнителното дело 08.07 2014 г. до сега са изминали почти осем години, а от датата на
конституиране на ответника като взсикател, до сега са изминали вече пет години.
При тези обективни данни по делото, съдът намира, че предявения иск е напълно
основателен и доказан, като по същество излага следните правни доводи:
На първо място нормата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК ( Прекратяване и приключване
на изпълнението – доп.заглавие ДВ бр. № 86 / 2017 ) повелява, че изпълнителното
производство се прекратява с Постановление когато: т. 8 – взискателят не поиска
извършването в изпълнителни действия в продължение на две години – с изключение на
делата за издръжка .Взикателят по изпълнителното дело № 1419/2014 „Б. П. П. Ф. „ЕАД е
предприел действия по принудително събиране на вземането си против длъжника, като е
завел във ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК , а след влизане в законна сила на Заповедта по чл.410 ГПК и се снабдил с ИЛ за
вземане произтичащо от договор за паричен кредит от03.09.2010 г. Същият взискател, на
дата 08.07.2014 г.е година е отправил писменото искане до ЧСИ № *** с район на действие
ОС Варна за образуване на изпълнително дело против Е.Т. въз основа на изпълнителния
лист от дата 09.05.2014г. като се е позовал на нормата на чл. 18 ЗЧСИ. За начало на
давностния срок съдът приема именно датата на образуване на изпълнителното дело дата
08.07.2014г.– или преди повече от почти осем години. Видно от материалите по
изпълнителното дело, а и от самите твърдения на двете страни, след повече от три години
след образуване на изпълнителното дело ответното дружество е сезирало ЧСИ с искане по
реда на чл.429 ГПК да бъде конституирано като взискател по дело. Спор няма, че ответникът
твърди да е частен правоприемник на първоначалния взискател, като се позовава на валидно
сключен договор за цесия от дата 10.1.2017 г./ л.27 от делото/. Установява се обаче от
материалите по изпълнителното дело, че от датата на образуване на изпълнителното дело -
08.07.2014 г. и до депозиране на молбата по чл.429 ГПК на ответното дружество, всъщност,
действия които да прекъснат давността не са били извършени от ЧСИ. Нещо повече – при
сезиране на ЧСИ взискателят не е посочил конкретен способ на принудително събиране на
вземането си, за което е бил снабден с изпълнителен лист.Ето защо се налага извода , че от
08.07.2014 г .до 08.07.2016 г. е изтекъл двугодишния давностен срок по силата на който
изпълнителното дело се счита прекратено. Това е именно периода през който взискателят не
е проявил активност по изпълнителното производство и точно поради това, на дата
08.07.2016 г. е настъпила перемция. Терминът перемпция а и действията водещи до
9
прекъсване на давността са ясно анализирани в задължителното за всички инстанции
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, постановено в
съдебно заседание на 21 май 2015 год. (безспорно постановено след образуване на
изпълнителното дело през 2014 г. ) Съгласно точка 10 –та от същото ТР 2 / 2013 : „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. /като със същата т.10 ВКС е обявил за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд. От мотивите на т.10 на ТР № 2/2013 е
видно,че е направен сравнителен анализ на действалото ППВС № 3/80 г., преди 1991 г.
разрешение на основния спорен въпрос между страните – спиране и прекъсване на
давността в изпълнителния процес, като ясно е подчертано, че ППВС №3/80 е било
основавано на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение
да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които
съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането – вече са загубили сила. Мотивите на задължителното ТР № 2/2013
г.,съотнесени към изяснената по делото фактическа обстановка, са именно тези, на
които съдът извежда извода, че на дата 08.07.2016г. е настъпила перемция, поради
което и искът на ищцата е основателен и доказан. В този смисъл са мотивите към т.10
на ТР 2/2013 а именно : цитат : „ В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на
спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1 т. 2 ГПК), както
и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с
обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК). Прекратяване и
спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно
както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер),
така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за
прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава
съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на
10
акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без
значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на
акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на
ефекта). Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става ПО ПРАВО, като новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.“.
Дори и само на база дадените задължителни указания от ВКС с ТР 2/2013 г. съдът
счита че при доказано проявеното от първоначалния взискател по изпълнителното дело
бездействие по ИД № 1419/2014 по описа на ЧСИ З. Д., ответникът – частен правоприемник
на първоначалния взискател не може да черпи права от бездействието на цедента , т.к.
бездействието на цедента –първоначален взискател е довело до настъпването на
перемпцията по ИД № 1419/2014 на дата 08.07.2016г.
Отделно от горното и в условията на евентуалност дори да се приеме,че за ответника
давността започва да тече от по късен момент, то отново се налага същия извод от правна
страна. Това е така, т.к. нито един от взискателите по изпълнителното дело не е посочил
изпълнителен способ а общо е делегирал права на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ.
На следващо място следва да се посочи още, че сред материалите по изпълнителното
дело не се съдържат доказателства от които да се изведе извода за валидно възложен
конкретен изпълнителен способ,реализиран от ЧСИ,довел до прекъсване и /или спиране на
давностния срок . И в обобщение, независимо от това дали е налице или не акт на ЧСИ за
прекратяване на изпълнително дело и както бе посочено и по-горе двугодишното
бездействие на първоначалния кредитор на вземанията обективирани по основание и размер
в ИЛ от 2014 г. е довело до приложението на института на перемпцията,поради което и ВРС
уважава изцяло предявения иск и като основателен и като доказан .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за
отговорността за разноски. Видно от материалите по делото и в хода на спора по същество
ищцовата страна желае присъждане на разноски по делото. Ищцата по делото е сторил два
разхода – сумата от 204,94 лв. (двеста и четири лева и деветдесет и четири стотинки ) за
заплатена д.т. и сумата от общо 700 лв. (седемстотин лева ) платено в брой адвокатско
възнаграждение.Тези два разхода като доказани и по основание и размер съдът присъжда на
осн. чбл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата, като отчита и факта, че възнаграждението за
процесуално представителство е съобразено с Наредба № 1/ 2004 г.
11
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцата ЕК. ИВ. Т.,
ЕГН **********, с адрес *** ,представлявана от адвокат Н.М. от АК Я., със съдебен адрес гр Я.,
*** и ответното дружество „К. И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление :********* , представлявано от З. Д.-член на Съвета на директорите, че ищцата
ЕК. ИВ. Т., ЕГН ********** в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 1419/2014
г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № *** , образувано на 08.07.2014 г. НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „К. И. И. БГ“ ЕАД- взискател по изпълнителното дело като погасени по давност
следните парични вземания : сумата от 3***,61 лв. главница ведно със законната лихва от
10.12.2012 г., сумата от 407,78 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
03.06.2011 г. до 05.09.2012 г. , сумата от 517,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 05.07.2011 г. до 26.11.2012 г., сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от
94,68 лв. държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист от ВРС 17 -ти състав на
09.05.2014 г. по гр.д. № 3434/2013 г. на ВРС и частно гр.д. № 18267/2012 г. по описа на ВРС
35 -ти състав, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление ****** ,
представлявано от З. Д.- член на Съвета на директорите, ДА ЗАПЛАТИ на ЕК. ИВ. Т., ЕГН
**********, с адрес *** ,представлявана от адвокат Н.М. от АК Я., със съдебен адрес гр Я., ****
СУМАТА от 204,94 лв. (двеста и четири лева и деветдесет и четири стотинки ) за заплатена
д.т. и сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева ) за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, представляващи сторените от ищцата съдебно -деловодни разноски по
делото, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12