Решение по дело №12887/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

                                                                                            КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 12887 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

С решение от 26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 79622/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 – ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ж.К.Ц. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 622.79 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата от 110.37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.08.2014 г. до 16.05.2017 г.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът не е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че погрешно съдът приел, че ищецът не доказал наличието на облигационна връзка с ответника, тъй като по делото бил представен нотариален акт за собственост, от който било видно, че Ж.Ц. е придобила още 3/8 ид. ч. от съсобственика си. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Ж.К.Ц., чрез назначения й особен представител – адв. Р.Й. – П., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно като краен резултат. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

От представеното от ищеца писмено доказателство – молба-декларация за откриване на партида, подадена от Р.Л.Б.на 18.03.2002 г., се установява, че посоченото лице е подало искане да бъде открита партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди. Това доказателство води до извода, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./, § 1, т. 13 от ДР - в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди, само Р.Б. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот, респ. същият се явява и заварен потребител на ТЕ съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр. 54/2012 г. Този извод не се променя от обстоятелството, че Р.Б. и Ж.К.Ц. са били съсобственици на топлоснабдения имот, тъй като в случая ЗЕЕЕ отдава значение на качеството потребител на получателя на топлинна енергия за битови нужди, какъвто в частност се легитимира само Р.Б. за исковия период.      

  След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2002 г. предложение на Р.Б., то е сключен само с него облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за лицата-потребители на топлинна енрегия.

Поради тези причини настоящият съдебен състав намира, че ответницата по делото не е пасивно материалноправно легитимирана по процесните вземания и предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

При съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 79622/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 – ти състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1/                                2/