№ 824
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110213727 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13727 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. С. К. срещу наказателно постановление /НП/ №11-
01-227 от 14.09.2022 г. на директор на АДФИ, с което на жалбоподателя на основание
чл. 254, ал. 1 от ЗОП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000
лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т.2, вр. чл.58, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно поради
1
неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, като твърди, че не е
присъствал при съставяне на АУАН и не е наказателноотговорно лице.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 16.03.2022 г. Е.Т. –инспектор в АДФИ, след извършена проверка, съставила
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 18.09.2019 г. нарушение на чл. 112, ал. 1, т.2 от ЗОП в присъствие на
нарушителя и един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не
били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 14.09.2022 г. С.Б – директор на АДФИ издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 261, ал.
1 и ал. 2 от ЗОП и представените заповеди на МФ, в предвидените от закона срокове за
съставянето и издаването им по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, който се явява специален спрямо
общата разпоредба по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което възраженията в тази насока
от жалбоподателя са неоснователни. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е
описано извършеното нарушение. Действително, при посочване на разпоредбата въз
основа на която е определено административното наказание, е следвало да се направи
привръзка на чл. 254 с чл. 259 от ЗОП, но този пропуск не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в НП е посочено, че жалбоподателят
се санкционира въз основа качеството му лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, а и за
проверяващата инстанция съществува възможност по реда чл. 63, ал. 7 от ЗАНН да
измени НП, ако счете, че се налага да приложи закон за еднакво наказуемо нарушение.
По отношение на доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 40 от ЗАНН и
твърденията, че АУАН не е съставен в негово присъствие, същите изхождат от
буквално до степен на наивност интерпретиране на ал. 1 от същата разпоредба, като
присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН не означава той да бъде
съставян под негова диптовка или да наблюдава натискането на клавишите при
изготвянето му от актосъставителя. Въпросната разпоредба следва да се тълкува
систематично във връзка с чл. 42, ал. 1, т.8 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, като гарантираща
възможност на нарушителя да се запознае своевременно със съдържанието на АУАН и
да даде обяснения или изложи възражения срещу него, които да бъдат надлежно
отразени в АУАН и взети предвид от административнонаказващия орган. В настоящия
2
случай по делото е безспорно установено, че АУАН е бил предявен на жалбоподателя,
който собственоръчно е написал личните си данни и се е подписал, като в акта е
оставена възможност за посочване на възражени, но жалбоподателят не се е възползвал
от нея. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Към 18.09.2019 г. Л. С. Кръстов заемал длъжността ръководител на отдел
"възлагане на обществени поръчки" в "Булгартрансгаз" ЕАД. Той бил упълномощен от
В.М - изпълнителен директор на същото предприятия с пълномощно от 20.11.2018 и от
15.05.2019 г. да извършва всички необходими фактически и правни действия, от страна
на "Булгартрансгаз" ЕАД във връзка с възлагане на обществени поръчки, включително
да подписва всички договори и рамкови споразумения за възлагане на обществени
поръчки. Eдноличен собственик на капитала на "Булгартрансгаз" ЕАД бил "Български
енергиен холдинг " ЕАД. Едноличен собственик на капитала на Български енергиен
холдинг " ЕАД била държавата, като правата й се упражнявали от министъра на
енергетиката, съгласно отрасловата му компетентност.
На 21.12.2018 г. от "Булгартрансгаз" ЕАД била открита процедура по ЗОП с
предмет "доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно
проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в екплоатация на обект:
"Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" АД паралелно на
северния газопровод до българо-сръбската граница", етап "линейна част"
чрезпроведена открита процедура. Прогнозната стойност а обществената поръчка била
2 286 000 000 лв. без ДДС.
С решение от 03.04.2019 г. на жалбоподателя в качеството му на ръководител
отдел "възлагане на обществени поръчки" и пълномощник на изпълнителния директор
е обявено класирането на участниците и е определен за изпълнител на обществената
поръчка Обединение "Консорциум Аркад".
На 18.09.2019 г. Л.К. сключил от името на "Булгартрансгаз" ЕАД като
възложител договор с Обединение "Консорциум Аркад" като изпълнител на основание
чл. 112, ал. 1 от ЗОП. Общата цена по договора, платима от възложитля на
изпълнителя, възлизала на 1 102 203 22 евро без ДДС, съгласно възлагателно писмо от
24.09.2019 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД.
Към момента на сключване на договора изпълнителят не е бил представил на
възложителя следните документи, изискуеми по чл. 58 от ЗОП, удостоверяващи
липсата на основанията за отстраняване от процедурата - актуално свидетелство за
съдимост за М.А – член на съвета на директорите на изпълнителя (представеното
такова не било валидно към датата на сключване на договора), удостоверение от
органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и
на избрания за изпълнител участник – за установяване обстоятелството по чл. 54, ал. 1,
т. 3 от ЗОП, както и удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" – за установяване обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56,
ал. 1, т. 4 от ЗОП.
На 17.08.2021 г. директорът на АДФИ възложил извършването на финансова
инспекция на "Булгартрансгаз" ЕАД. В резултат на проверката било прието, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил издаден процесният
АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Е.Т. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средста – заповеди, справки, договори, отчети,
доклади, пълномощни, фактури, кореспонденция, решения на МС и др. По същество
3
липсват противоречия в доказателствените материали, поради което съдът не дължи
по-детайлното им обсъждане по аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил състава на административно нарушение по чл. 112, ал. 1, т.2, вр. чл.58,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП.
С въпросната разпоредба се задължава възложителят да сключи с определения
изпълнител писмен договор за обществена поръчка само при условие че при
подписване на договора определеният изпълнител представи документи по чл. 58 от
ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата.
За тази цел, съгласно чл. 58 от ЗОП, участникът, избран за изпълнител,
представя: 1. за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 – свидетелство за съдимост; 2. за
обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 3 – удостоверение от органите по приходите и
удостоверение от общината по седалището на възложителя и на участника; 3. за
обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 – удостоверение от органите
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗОП, основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП се
отнасят и за лицата, които представляват участника и за членовете на неговите
управителни и надзорни органи, т.е. те също следва да представят свидетелство за
съдимост.
Възложителите по смисъла на чл. 5 от ЗОП отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки, като биват публични и секторни. Съгласно чл. 5, ал. 4, т.1 от
ЗОП, представляващите публичните предприятия лица са секторни възложители.
В чл. 7, ал. 1 от ЗОП е предвидено, че възложителят може да определи
длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 254, ал. 1 от ЗОП възложител, който
сключи договор за обществена поръчка в нарушение нa чл. 112, ал. 1, т. 2, се наказва с
глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не
повече от 5000 лв., а съгласно чл. 259 от ЗОП, в случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанието
се налага на определеното длъжностно лице.
"Булгартрансгаз" ЕАД е "публично предприятие" по смисъла на , § 2, т. 42 от ДР
от ЗОП, изпълнителният му директор е бил възложител по смисъла на ЗОП,
респективно и жалбоподателят законосъобразно е бил определен от него като
длъжностно лице, което да организира и възлага обществени поръчки, включително
подписване на всички договори за възлагане на обществени поръчки.
В конкретния случай жалбоподателят, като упълномощено за това от
възложителя лице, е сключил с определения изпълнител писмен договор за обществена
поръчка, без при подписване на договора изпълнителът да е представил всички
изискуеми документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за
отстраняване от процедурата, с което не са били изпълнени условията на чл. 112, ал.1,
т. 2 от ЗОП. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е
правилно квалифицирано.
От субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вина
непредпазливост, като за него е съществувало задължение, както и обективна и
субективна възможност да предвиди, че изпълнителят не представя всички изискуеми
4
от закона документи, необходими за сключване на договора за обществена поръчка, но
не е сторил това.
Нарушението нa чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто
от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв, като
доколкото стойността на процесния договор надхвърля два милиарда лева, размерът на
глобата, съгласно посочената разпоредба, е правилно и законосъобразно определен на
5000 лв. при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като за съда е
невъзможно да измени НП в тази част. По доводите за неправилна правна
квалификация на санкционната разпоредба, както вече бе посочено, изрядното
цифрово посочване на основанието за санкциониране на нарушителя би следвало да
включва и привръзка към чл. 259 от ЗОП, касаеща лицата по чл. 7 от ЗОП, но
доколкото тази разпоредба е изрично посочена в обстоятелствената част на НП, където
е описано и упълномощаването на жалбоподателя, според настоящата инстанция не се
касае за съществен пропуск, изискващ коригиране.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, с оглед стойността на обществената
поръчка и няколкото непредставени документа, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №11-01-227 от 14.09.2022 г.
на директор на АДФИ, с което на Л. С. К. на основание чл. 254, ал. 1 от ЗОП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000 лева за нарушение на
чл. 112, ал. 1, т.2, вр. чл.58, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от Л. С. К., ЕГН ********** да заплати на
АДФИ сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6