Р Е Ш Е Н И Е
Номер 99
02.09.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд - Търговище касационен състав
На двадесет и пети август година 2020
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА С.
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от съдията Иванка Иванова
КНАХД № 76 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Областен отдел
„Автомобилна администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище против Решение № 85/ 15.06.2020 г.,
постановено по НАХД № 73/ 2020 г. по
описа на РС – Попово, с което отменено НП № 44-0000044/06.02.2020 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище, с което на „Попово Си Джи Транс“ ЕООД
гр. Попово, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „България“, № 110
за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП и на основание
на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП е наложено адм. наказание „глоба” в размер
на 3 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание – нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от началник
отдела г-н Д.Стойнев, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на
оспорения съдебен акт.
Ответникът
по жалбата – „Попово Си Джи Транс“ ЕООД гр. Попово, със седалище и адрес на
управление гр. Попово, ул. „България“, № 110, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище изразява становище, че жалбата е основателна. Решението на въззивния
съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени процесното НП въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът „Попово Си Джи
Транс“ ЕООД е бил превозвач, който
притежавал лиценз на Общността № 1302 за международен автомобилен превоз на
пътници. Съгласно пътен лист серия BE, № 69646, на 16.11.2019 г. с автобус на
превозвача марка „Волво“ с рег.№ … управляван от водача Св. Р. М., в изпълнение
на сключен договор е бил извършен превоз от гр.Попово до гр. Елена и обратно.
На 31.01.2020 г. служители от ОО“АА“
Търговище извършили комплексна проверка на превозвача „Попово Си Джи Транс“
ЕООД. Установено било, че на 16.11.2019 г. около 07.15 ч., в гр.Попово,
бул.“България“, в гаража на фирмата „Попово Си Джи Транс“ ЕООД превозвачът е
допуснал водача Св. Р. М. ЕГН-********** да извърши посочения по-горе случаен
превоз, без да е притежавал валидна карта за квалификация на МПС за периода от
15.10.2019 г. до 15.01.2020 г.- обстоятелство, установено след справка в ИС на
ИА“АА“. При тези обстоятелства, на 31.01.2020 г. в сградата на ОО“АА“ Търговище,
в присъствие на управителя Г.Д. бил съставен АУАН № 271764, с който било
поставено началото на АНО против превозвача „Попово Си Джи Транс“ ЕООД за
допуснато нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр.
1 от ЗАвтП. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без
възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, след което било
издадено оспореното в настоящия процес НП № 44-000044/06.02.2020 г. на началника
на ОО”АА” гр.Търговище, връчено лично на 28.02.2020 г.
От правна страна въззивният
съд е приел, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като е констатирал, че при реализиране
на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение е
допуснато съществено и неотстранимо нарушение на правото на защита на ответника,
което макар и непосочено в жалбата, е основание за отмяна на НП, поради
следното:
Видно от описанието на
вмененото на ЮЛ нарушение, същото е за неоказан контрол по отношение служителя
на превозвача Св. Р. М., т.е. за
допустителство, което обаче съгласно чл.10 от ЗАНН е наказуемо само в
предвидените в закона случаи,какъвто
принципно е настоящия. Личната административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се
изключват взаимно. Доколкото допустителството
представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност
за допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение.
Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН,
ръководителят на учреждение, организация или предприятие (респ. на превозвача в
случая), като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати
от негови подчинени. Ето защо издаденото
НП се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Наред с горепосоченото,
относно приложимостта на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, съдът намерил следното:
На ответника ЮЛ е вменено
обвинение за нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1 от ЗАвПр, според която лицензираните
превозвачи следва да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача, за което от МТИТС се
издава карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Не е
спорно по делото, че водачът Св. Р. М. е имал такава карта, с дата на валидност
15.10.2019 г. – обстоятелство, потвърдено и от приложената справка от информационната
система на ИА“АА“, т.е. към датата на извършения от него превоз – 16.11.2019 г.
М. действително не е притежавал карта за квалификация на водача. Картата за
квалификация на водача се издава по реда на Наредбата по чл.7б,ал.5 от ЗАвтП -
Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда на
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от МТ,
Обн.,ДВ, бр.73/2008 г. Наред с това
разпоредбата на чл.7б, ал. 4 от ЗАвтП /в приложимата към
датата на нарушението редакция, сега ал. 8 – ДВ бр. 80/2018 г., в сила от
28.06.2019 г./, е предвидено, че водачите, придобили квалификацията по ал.2
/какъвто несъмнено е и водача М./, подлежат на периодично обучение за
усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. Приложената по делото карта
на водача М. е издадена по съответния нормативен ред на 06.11.2014 г. По
аргумент от чл.18,ал.3 от цитираната по-горе Наредба №41 – „Водачи, които
притежават карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл,
както и водачите по чл.4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да
изпълняват професията, подлежат на периодично обучение,преди отново да започнат работа“, като същото (ал.5)
се провежда на отделни части…или в края на периода от 5 години. Видно от
приложеното по преписката Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на пътници № 23-005818/24.09.2019 г. /л.9/ водачът Св. Р.
М. е преминал в периода 18.09.-24.09.2019 г. периодичното обучение по чл.18 от
Наредба № 41.
В контекста на действащата
нормативна уредба може да се направи извод, че след изтичането
на срока на валидност на картата за квалификация на водача, удостоверяваща
съществуването на съответствие с изискването за квалификация на водача, Е
НАЛИЦЕ ВАЛИДЕН ДОКУМЕНТ – удостоверение от 24.09.2019 г. относно изпълнение на изискването
по чл.7б,ал.3 от ЗАвтП и съгласно чл.4 ал.1 от
Наредба № 41. Ето защо съдът намира за
основателно възражението в депозираната жалба досежно чл.28,б.”а” ЗАНН,
приложението на който е отказано от АНО. Този подход не се споделя от настоящия
съдебен състав, тъй като е много
формален и изначално неправилен. Това
е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните
случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при
съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има
такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством
задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът
констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
ги е приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в
противоречие със закона… ”. От друга
страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя
се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото,
следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на
наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне
ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол,
но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на изложеното в
горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът намира,
че се касае за формално по вид административно нарушение, за което не е
необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се твърди, че
липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. От друга
страна обаче обективните данни от извършената проверка на превозвача показват,
че останалите изискуемите документи по чл.71 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ за извършвания на 16.11.2019 г. превоз от гр.Попово до гр.Елена и
обратно са били издадени и налични преди
започване на превоза, като единствено невниманието на ответника, респ. и на
водача Минев е довело до незначително забавяне в подаване на документи за
преиздаване на картата за квалификация на водача за новия 5 – годишен период.
Това нарушение очевидно остава изолирано, което е достатъчно за въззивния съд
да приеме, че е явно незначително и при установяването му административно наказващият орган е
следвало да съобрази това. След като не го е сторил в правомощията си по
чл.53,ал.1 от ЗАНН АНО е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон,
поради което и оспореното НП следва да бъде изцяло отменено и на това правно
основание.
Настоящата инстанция
споделя частично изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни,
като приема, че постановения съдебен акт е правилен като краен правен резултат
– отмяна на оспореното НП. Съдебният състав счита, че подадената касационна жалба
е неоснователна. Не е налице нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, а останалите доводи са за необосноваността на
оспорения съдебен акт, която не е касационно основание за настоящата съдебна
инстанция по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.
Съдът не споделя мотивите
на въззивния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение по
отношение на липсата на допустителство за ЮЛ в настоящия случай. Напротив видно
от нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция….“ Следователно деянието на наказаното лице е правилно квалифицирано,
законодателят е предвидил адм. наказание за този род нарушения. Независимо от
това обаче съдебният състав счита също, че нарушението е маловажно по смисъла на
чл. 28, б. А от ЗАНН. В тази връзка въззивният съд е изложил много обстоятествени
доводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и съставът приема,
че не следва да ги преповтаря предвид на нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поради тези съображения съдът приема, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28, б. А от ЗАНН,
като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При изложеното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното
и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/ 15.06.2020 г. постановено по НАХД № 73/ 2020 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………….. ЧЛЕНОВЕ:..…….
...…….