Р Е Ш Е Н И Е № 260065
02.09.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 03.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 5217 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2018г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София сключило с Д.М.Б. *** за
потребителски кредит /с № 7000661780/, по силата на който й
предоставило сума в размер на 4 000лв., която жената се
задължила да върне в определен срок. Не само тя обаче представлявало
задължението й, тъй като към нея се прибавяли и други по вид и стойност, в
резултат на което, при годишен лихвен процент 31.84, общото задължение възлязло
на 10 526.03лв., като то било разсрочено на петдесет погасителни месечни
вноски.
По-късно същата година било подписано допълнително споразумение, поради
изразено желание от жената за предсрочно погасяване на задължение. Съставен бил
и нов погасителен план, който, за остатъчно задължение от 2 281.01лв.,
предвиждал 11 погасителни вноски, първата от които от 210.55лв., девет по
207.05лв. и последна от 207.01лв. Жената обаче не внесла три поредни от тях- с
падеж съотв.05.08.18, 05.09.18 и 05.1019г., като ищеца счита, че с това и на
осн.чл.16 ал.2 от Договора, е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
цялото му вземане. Въпреки това той изпратил, уведомление до нея, но изпълнение
не последвало.
По тези причини дружеството се обърнало за съдействие към съда, който
-Сливенски районен, му издал, в производството по ч.гр.д.№ 417/2019г., заповед
за изпълнение. Б. обаче не била открита, за да й бъде връчена и по тази причина
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД получило указания от заповедния съд, че трябва да докаже с
установителен иск, че вземанията му съществуват. Именно това то е сторило,
депозирайки исковата молба, по която е образувано настоящото дело, с претенции
за главница в размер на 1 797.82лв. и договорна лихва 8.67лв., както и за
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. По-ниския размер на вземанията си в исковия процес
от онези, за които са му издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
дружеството обяснява с постъпили междувременно две плащания /общо 400лв./, с
които са погасени, макар и само част, от задълженията.
Претендира и разноските, които е сторило в заповедното производство, а и в
настоящото.
На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но тя не подаде писмен
отговор. Не се и яви и не изпрати представител в проведеното съдебно заседание.
В него ищеца също не изпрати представител, но такъв по пълномощие депозира
писмено становище, с което поддържа исковете.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема, че са установени следните факти:
От документа, представляващ листи №№ 6-12вкл. от материалите по делото е
видно, че на 04.06.2018г. е сключен договор- № **********, по силата на който
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предоставя на Д.М.Б. кредит в общ размер 4 000лв.- чл.7.1.
Предвидено е, че жената дължи на дружеството и еднократна такса за оценка на
риска- 633.58лв., такса 633.60лв.- за застраховка „Живот” и такса 646.27лв. за
застраховка „Безработица“ - също чл.7.1.
Съгласно чл.9.1, лихвения процент е 31.84, а ГПР- 46.87- чл.10, като по
този начин общото задължение на жената е в размер 10 526.03лв.- чл.10, което тя
трябва да погаси по план с 48 месечни вноски, всяка от по 210.30лв., първата
дължима на 05.07.2018г., а последната - на 05.06.2022г.- чл.11.2.
На 06.06.2018г. Б. е подала Заявление за предсрочно погасяване на
задължение. От съдържанието на този документ съда приема, че на посочената дата
тя е внесла в полза на кредитора 4 000лв. Явно като следствие от това, на
25.06.18 е подписано допълнително споразумение, от което се установява, че остатъчното
задължение на жената е 2 281.10лв., от които главница в размер 1 953.05лв. и
лихва 327.96г., което трябва да се погаси с 11 месечни вноски, първата от тях с
падеж 05.07.2018г., а последната- 05.05.2019г.
Въз основа на документите, представляващи листи №№ 27,28 и 29 от
материалите по делото съда приема, че през 2018г. ищцовото дружество е
изпратило до ответницата уведомление за това, че поради неплащане от нея на три
поредни вноски, с падежи съотв. 05.08., 05.09. и 05.10.2018г., на осн.чл.16 ал.2
от сключения между тях договор, цялото непогасено задължение става предсрочно
изискуемо. Видно от обратната разписка на „Български пощи“АД, писмото е
върнато, на 28.12.2018г., тъй като не е било връчено на адресата, защото
последната се е преместила на друг, различен адрес от онзи, на който е търсена -
с.З. в., Сливенска обл..
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 417/2019г., то е
образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по чл.417 от ГПК. Сливенски
районен съд му е издал изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение /№
286 от 05.02.2019г./, с която е разпоредил на Д.Б. да му заплати главница 1
797.82лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2019г. до окончателното
й изплащане; договорна лихва 272.64лв. и обезщетение за забава в размер на
146.03лв., както и разноски 194.33лв.
Предвид признанието на ищеца, съда приема, че след издаването им и преди
образуване на исковото производство, жената е извършила две плащания, на обща
стойност 400лв.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са установителни искове за съществуване на вземането по смисъла
на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК- за съществуването на парични вземания.
Те са допустими, а по същество становището на съда е следното:.
Категорично се установи- от диспозитивен документ, че на 04.06.2018г. е бил
сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответницата кредит в определен размер- 4 000лв. Съдът приема, че дружеството е
изпълнило основното си договорно задължение, като е предало/превело сумата на
ответницата. Това становище се налага, въпреки че Ти Би Ай Банк не ангажира
доказателства, че е извършило превода, както изискват текстовете на чл.чл.7.2.1
и 11.2 от процесния договор, съгласно които средствата по кредита се превеждат
от кредитора в срок от 3 работни дни, по сметка на потребителя, а кредита се
счита усвоен от последния в деня, в който постъпят по банковата му сметка.
Съдът приема, че превода е осъществен и сумата – усвоена от ответницата, поради
липсата на оспорване от нея на тези факти, а и- най-вече- поради предприето от
нея преди образуване на делото действие, което се преценя като извънсъдебно
признание на факт- това е подадената от нея молба от 06.06.2018г. за желание за
предсрочно погасяване на задължение, с плащането на 4 000лв.
Последното явно е факт, тъй като задължението й е силно редуцирано- както
като размер, така и като брой погасителни вноски: със споразумение от
25.06.2018г. е предвидено, че към тази дата то е общо 2 281.01лв.
С изпълнението на задължението на кредитора- за предоставяне на заема, за
кредитополучателката се е активирала договорна клауза да върне сумата, съгласно
погасителен план. В случая е явно, че и тя е изпълнявала задълженията си, като
е извършвала престации, защото след като на 25.06.2018г. е внесла наведнъж 4
000лв., задължението й е намалено до 2 281.01лв., при положение, че
първоначално е било 10 526.03лв./т.е., ако преди това тя не плащала, с
внасянето на 4 000лв. задължението й би било около 6 500лв./ Така или
иначе, за съда по настоящото дело е важно дали след сключване на споразумението
жената е извършвала плащания. С оглед изявление на ищцовото дружество /негов
представител, разбира се/- както в исковата молба, така и в нейно приложение,
съда счита, че след подписване на споразумението Б. е направила една
погасителна вноска- защото ищцовото твърдение е, че е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост, тъй като жената не е платила три поредни погасителни
вноски- тези с падежи 05.08, 05.09. и 05.10.18г., а с новия погасителен план,
изготвен след споразумението, е предвидена и вноска на 05.07.18г.
От друга страна, към момента на издаване на заповедта за изпълнение
/незабавно/ тя е за главница 1 797.82лв., ведно със законната лихва, считано от
31.01.2019г. до окончателното й изплащане; договорна лихва 272.64лв. и
обезщетение за забава в размер на 146.03лв. По тази причина съда счита за
доказано, че с плащанията в общ размер 400лв. след това, но преди подаване на
исковата молба, задълженията на жената са такива, каквито се претендират с
установителните искове: за главница 1 797.82лв. и за договорна лихва от 8.67лв.
Така е, защото с плащанията от общо 400лв. изцяло е погасена сумата,
представляваща обезщетение за забава, а с остатъка- част /по-голямата/ от
договорната лихва, но за главницата не е останала сума. Явно е, че в случая е
спазвана уговорената между страните поредност на т.25.4 от процесния договор.
Съдът счита, че от размера на главницата трябва да се приспаднат двете
такси за две застраховки. Те не са дължими от ответницата, защото- според
ищеца, Б. е пожелала да й бъдат сключени две застраховки -едната „Живот“, а
другата- „Безработица“. Според съда обаче това не е нейно желание, а
задължение, въведено за нея от кредитора, тъй като заявлението-декларация за
установяване на договорни отношения, макар и подписано от Б., представлява
бланка, чийто текст е съставен от кредитора. По тази причина съда преценя, че
заявяването на искане за сключване на застраховка е условие за сключването на
договора за кредит, а не волята на кредитополучателя. От друга страна, в текста
на никой от представените от ищеца документи не съществува текст, че ще се
сключва застраховка „Безработица“. Поради това предвидената за нея в процесния
договор такса- 646.27лв., не може да бъде задължение на Б. при този
самостоятелен довод. Така също, от доказателствата по делото съда не успя да
установи, че ТиБиАй Банк е имало право да сключва застраховки, вкл. и да е
застрахователен агент. Вероятно в тази връзка е представен документа,
представляващ листи №№ 21 и 22 от материалите по делото, но
той е с толкова дребен шрифт, че съда не успя да прочете
съдържанието му. Не на последно място трябва да се посочи, че ищеца не ангажира
доказателство да е превел на кое да е застрахователно дружество двете такси,
посочени в процесния договор за кредит, за две застраховки, а това би следвало
да извърши той, съгласно клауза на същия. Поради това съда ще извади от размера
на дълга на Б.- от главницата, сумите 646.27лв. и 633.60лв., т.е. 1 279.87лв.
От задължението на ответницата по петитума на исковата молба трбва да се
припаднат и други суми. Така е, защото ищеца се позовава на договорна клауза,
че при неплащане от кредитополучателя на три поредни вноски, цялото задължение
става предсрочно и незабавно изискуемо. Такава уговорка наистина съществува-
т.16.2, но съгласно отдавна установилата се съдебна практика, уеднаквена в този
смисъл с нарочно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, за настъпването
на предсрочна изискуемост е необходимо изричното изявление на кредитора в този
смисъл, както и то да е достигнало до кредитополучателя. Ако това не е сторено, на кредитора може да се издаде
заповед за изпълнение, съотв.- да се уважи негов последващ установителен иск,
само за вноските, на които е настъпил падежа. В случая от ангажираните от ищеца
доказателства се установи, че писменото изявление на ищеца не е било връчено на
Б.. То е върнато с отбелязване, че жената е променила адреса си, който в обратната
разписка е посочен с.З. в.. Възможно е тя да не е уведомила кредитора за новия
си адрес, но въпреки това съда не може да приеме, че след като не е сторила
това следва да понесе последицата/санкцията на отсъствено връчване. Действително,
с договора е записано, че водената между страните по него писмена
кореспонденция ще се изпраща, съотв.връчва единствено и само на адресите,
представляващи постоянен, настоящ адрес на кредитополучателката или адрес за
кореспонденция, посочен в т.3 от договора. Видно от процесния, в него за
постоянен адрес на Б. ***, но като нейн настоящ адрес и по-важно -като адрес за
кореспонденция, е записан друг-с.И., ул.“Ц. С.“…. А на него Ти Би Ай Банк не е
изпращало изявление за настъпване на предсрочна изискуемост.
Заявлението си по чл.417 от ГПК
ТиБиАй Банк е депозирало пред съда на 31.01.2019г., което означава, че към него
момент не е бил настъпил падежа на осма, девета, десета и единадесета
погасителни вноски по новия погасителен план, тъй като падежите са им на
05.02.19, 05.03.19, 05.04.19 и 05.05.19г. Това означава, че заповедния съд е
трябвало да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за
сумите по втора, трета, четвърта, пета, шеста и седма погасителни вноски
/първата, по признание на дружеството, е заплатена./, т.е. за главница от 1
020.80лв., договорна лихва от 220.51лв. и обезщетение за забава 146.03лв. Само
за тези суми ТиБиАй Банк има изискуемо вземане в заповедно производство,
съотв.- в неговото продължение- установителен иск. След като по признание на
ищеца, в промеждутъка между двете ответницата е заплатила общо 400лв., се
оказва, че с тях тя е погасила изцяло задълженията си за обезщетение за забава
и за договорна лихва, които са общо 366.54лв. /220.51лв.+146.03лв./. С
остатъка- 33.46лв., е погасена малка част от главницата- до размера 987.34лв. /
1 020.80лв.-33.46лв./. Като се има предвид становището на съда, изразено
по-горе, че Б. въобще не дължи такси за застраховка „Живот“ и за застраховка
„Безработица“ и ги приспадне от това изискуемо задължение се оказва, че
ответницата всъщност не дължи нищо на кредитора си, към момента на депозиране
на заявлението по чл.417 от ГПК, който е момента на предявяване на
установителните искове, предмет на настоящото дело. Ето защо исковете са
неоснователни, а това означава, че Ти Би Ай Банк няма право на разноски- нито в
заповедното производство, нито пък в исковото- по аргумент за противното от
ал.1 на чл.78 ГПК.
При изложените съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление на дейността- ул.”Димитър Хаджикоцев”
52-54, основани на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за
установено, че Д.М.Б., с ЕГН: ********** и адрес ***, му дължи, по Договор за
потребителски кредит № ********** от 04.06.2018г., суми, за които са му
издадени от Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№
417/2019г., заповед за незабавно изпълнение № 286/ 05.02.2019 г. и изпълнителен
лист от същата дата: главница в размер 1 797.82лв., ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2019г. и договорна лихва 8.67лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК да му бъдат присъдени сторените от него
разноски- както в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 417/2019г. на
СлРС, така и в настоящото исково- гр.д.№ 5217/2019 на СлРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: