Решение по дело №4308/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 859
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110204308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204308 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Дуо Корект" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с.Кичево,
общ.Аксаково, обл.Варна, представлявано от Р.А.Р., против Наказателно
постановление № 602875-F627212/30.09.2021 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“- Варна в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, на основание
чл. 185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3 ал.8, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

В жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при неговото
издаване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не
е отразено правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата
обстановка, както и дали е извършено вмененото нарушение на ЗДДС. НП било
съставено на основание изцяло на твърденията на съставителят му, който бил посочил
неточни и неясни факти и обстоятелства досежно обстановката. АНО при определяне
размера на наказанието не извършил проверка относно отразените устни
обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН.
1

В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се явява и не се
представлява. Депозира писмени бележки от управителя, с които се поддържа жалбата.
Излага допълнителни аргументи за допуснати нарушения на административно-
производствените правила, като и за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Навежда и аргументи, касателно приложение на разпоредбите на Закона за движение
по пътищата, по който текст безспорно няма наложена санкция по настоящото дело.
Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за
неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като
правилно и законосъобразно. Акцентира върху обстоятелството, че в хода на АНП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че санкцията е наложена в
минимален размер. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

На 31.08.2021г., в 15.58ч., служители на НАП-Варна, сред които и св. Г.Р.
извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС -
тоалетна с автоматизиран достъп, находящ се в гр. Варна, Ж.П. Гара Варна, пл. П.
Славейков №1, стопанисван от „ДУО КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК *********. В хода на
проверката била извършена контролна покупка от св. Р., като в монетника на
устройството била поставена монета от 1лв. След поставяне на монетата на контролния
дисплей се визуализирала информация за номера на продажба, задължено лице, ЕИК
на задължено лице. На дисплея се изписало единствено „кредит 0.00“ и „цена 1.00лв“.
При започване на проверката автоматът бил свързан с електрическата мрежа. На
мястото на проверката бил повикан управителя на дружеството стопанисващо
тоалетната, от който било изискано да отвори автомата, за да се установи дали в него
има монтирано и функциониращо устройство. Последният заявил, че не разполага с
ключ, за да отвори автомата. Към момента на проверката не били представени
документи за ФУВАС за обекта, нито договор за наем. Констатациите били описани от
проверяващите в протокол №0437255/31.08.21г., с който от управителя на дружеството
били изискани документи за ФУВАС за обекта заедно с КЛЕН от ФУВАС за
31.08.2021г.
На 07.09.2021г представляващия възз. дружество представила на проверяващите
органи паспорт на ФУВАС с дата на регистрация 07.09.2021г, свидетелство за
регистрация с №45148912/07.09.2021г, сервизен договор за ФУВАС и договор за наем
от 01.09.2020г. Не бил представен изискания отчет КЛЕН от ФУВАС за 31.08.2021г.
2
По представените от възз. документи и след извършена проверка в информационните
масиви на НАП проверяващите установили, че ФУВАС за проверявания обект е бил
регистриран и въведен в експлоатация след датата на проверката - 31.08.2021г., а
именно на 07.09.21г.
От гореустановеното, органите на приходите направили констатация, че „ДУО
КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си да монтира, въведе
в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство - ФУВАС към
датата на проверката -31.08.21г., което било длъжно да стори от датата на започване на
дейността в обекта (съгласно договор за наем). Преценено било и че с това
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3 ал.8, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН
№F627212/16.09.2021г., предявен и връчен на същата дата на упълномощено от
управителя на дружеството лице, което го подписало с отбелязване, че има
възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения
срещу АУАН.
На 30.09.2021г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал
атакуваното пред съда НП, от съдържанието на което е видно, че наказващият орган
изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение
фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по
чл. 7, ал.1 вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил санкция на дружеството. НП било връчено на
13.10.2021г., срещу разписка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, Протоколи за извършена проверка, Справка, свидетелство за регистрация
на ФУ, договор за абонаментно обслужване на СУ, протокол за въвеждане в
експлоатация на ФУ, договор за наем и др. които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични съдът кредитира показанията на
св.Г.Р., депозирани в с.з..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.10.2021г. /, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел
„Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в ЦУ на НАП , съобразно цитираната заповед , ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена
на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за
спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193,
ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на
нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който
съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на
нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ
НАП, който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката. Затова и съдът не споделя
възражението, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в
присъствието на представляващия нарушителя и свидетел. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН и адрес не са посочени в акта, но
това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита
на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на
нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя
представител.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
4
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството,
спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото
НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим
на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са
посочени пълно и ясно. В това число е посочен и точният част на отпочнатата
проверка. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че
наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в
АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е
санкциониран въззивникът.
Не се споделят възраженията в жалбата, че в АУАН не били посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Напротив от съдържанието на
двата акта е видно, че детайлно са посочени както мястото на нарушението- тоалетна с
автоматизиран достъп, находящ се в гр. Варна, Ж.П. Гара Варна, пл. П. Славейков №1,
стопанисван от „ДУО КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК *********, така и обстоятелствата при
които е извършено. Не се налага никакво съмнение и по отношение на датата на
нарушението, като от двата акта става безспорно ясно, че дружеството е
санкционирано за нарушение извършено на 31.08.2021г., в рамките на проверка
извършена на същата дата.
Въззивното дружество е санкционирано по реда на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3, ал.8, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от наредба Н-18/2006 г. на МФ " лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 3, ал.1 от същата наредба лице, което
извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба:1. чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в
5
автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен
носител. Видно от показанията на св. Р. такава продажба на услуга е била извършена в
стопанисвания от дружеството обект на 31.08.2021г., като дружеството не е
регистрирало продажбата по указания в чл.3 от наредбата начин. Съдът намира, че
нарушението е безспорно доказано. Налице е верига от преки и косвени доказателства
обосноваващи нарушението. На първо място св. Р. е категоричен, че след въвеждане на
монетата от 1 лв. на 31.08.2021г. в процесния обект фискалният бон, регистриращ
продажбата, не се е визуализирал на дисплей, не е бил издаден и хартиен документ -
фискалният бон, регистриращ продажбата, а достъпът до ползване на услугата е бил
осигурен, като автоматът е бил в работещ режим, свързан с електрическата мрежа. В
хода на проверка от явилият се на място управител на дружеството машината не е била
отворена, под претекст, че не разполага с ключ, а 7-дни по-късно във връзка с
изисканите от проверяващите документи, в това число и за представяне на документи
от въведен в експлоатация ФУВАС и клен от него за 31.08.21г. управителят е
представил договор за сервизно обслужване и протокол за въвеждане на експлоатация
на ФУВАС от 07.09.21г. т.е. 7дни след проверката. Нещо повече, видно от
приобщената справка от регистрите на НАП, такова устройство не е било
регистрирано към момента на проверката. От друга страна е видно, че дружеството е
ползвател на горепосочения обект на проверката от 01.09.2020г. и от тогава е
съществувало неговото задължение по чл.7, ал.1 от наредбата. Горното води безспорно
да единствения възможен извод, че към датата на проверката- 31.08.21г. дружеството
не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД.
В допълнение на изложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, изчерпателно урежда случаите, в които в търговския
обект не е задължително да се монтира ФУ, а именно "... освен когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ", и както е видно от
буквалния прочит на разпоредбата в нея няма предвидено изключение за юридически
лица осъществяващи дейност по извършване на продажби чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване-тоалетна. По делото, освен това, няма и
доказателства за наличието на някоя от изброените хипотези в чл. 4 и чл. 5 от Наредба
№ Н-18/2006 г., т. е. изключенията от изискването на чл. 3 и следователно може
обосновано да се заключи, че жалбоподателят е бил задължена да монтира ФУ в
търговския си обект, както и да не допуска извършване на продажба на услуги без
функциониращи ФУ/ИАСУТД. Ето защо съдът прие, че нарушението е безспорно
доказано.
6
За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.2
от ЗДДС, съгласно която разпоредба се предвижда налагане на административно
наказание – "глоба" (за физическите лица, които не са търговци) и "имуществена
санкция" (за юридическите лица и едноличните търговци) за лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, като размерът на предвиденото наказание глоба е в размер от 300 до 1000
лева, а на имуществената санкция - от 3 000 до 10 000 лева, но само в случаите, когато
нарушението води до неотразяване на приходи, което се извлича по аргумент от
противното съобразно изреченеие второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Цитираната в АУАН и НП Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от
ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на
горната разпоредба.
Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съдът намира, че в случая безспорно са налице и доказателства за неотразяване не
приходи. След като при заплащане на услугата от проверяващия същата не е била
регистрирана и отчетена от апарата, то безспорно са налице доказателства за
неотразяване на приходи от възз.дружество.
Съгласно чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат
имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на ЕООД, представлявано от Р.Р..
Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на
юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на вменената
му отговорност. Размерът на санкцията е определен в законоустановения минимум -
3000 лв., поради което и обсъждане на въпроса за неговата справедливост е
безпредметен.

Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в
тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването
на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Преценката за
наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни
факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и
7
дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на
описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като
без значение е ниската стойност на покупката и факта, че ФУВАС е бил инсталиран в
процесния обект след установяване на нарушението. Засегнатият кръг обществени
отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, обусловени от целта
на закона, свързана с отчетността и проследимостта на сделките във връзка с
осъществяване фискалната политика на държавата, е специален и се намира под особен
режим. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги
засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите
административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране и отчитане и дори минимално предвидения размер на
имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова
бележка, сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране, с
оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът
приема, че възз. е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока
степен на обществена опасност и санкционираното нарушение не попада в категорията
на така наречените "маловажни случаи" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл.
93, т. 9 от НК.
Ето защо съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН, най-
вече за да бъде превъзпитан нарушителя към спазване на закона е необходимо същият
да понесе административно наказателна отговорност за конкретното нарушения.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на НАП е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да
8
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни
дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност
на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к
по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на
становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 602875-F627212/30.09.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Дуо Корект" ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна,
представлявано от Р.А.Р. е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за
нарушение на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3 ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите.

ОСЪЖДАДуо Корект" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с.Кичево,
общ.Аксаково, обл.Варна, представлявано от Р.А.Р. да заплати на НАП-Варна сумата
от 80,00 /осемдесет лева / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД №4308/2021г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

9