Р Е Ш
Е Н И Е
№ 440/02.07.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на трети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 445 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Д.Д.Д. и Л.М.П. с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Р.Р.Р., Б.А.К. и Ж.Д.Х..
Ищците твърдят, че първата от тях отсъствала от имота им в с. Сираково, където живеела, от 10.01.2019 г. за изследване в болница. След три дни - на 13.01.2019 г., пристигайки в къщата, намерила в двора 25 броя кози, собственост на Р.Р.Р. и Б.А.К.. От съседите узнала, че за посочения период козите били оставени без надзор от пастира Ж.Д.Х. и навлезли в имота им. През тези три дни те унищожили дръвчета, храсти, цветя, пейките намиращи се на терасата, а целият двор бил в животински изпражнения. На 14.01.2019 г. ищците подали жалба с вх. № 176 до общинската администрация в с. Минерални бани и комисия, определена от общината, посетила имота и съставила констативен протокол № 1 от 14.01.2019 г. По случая била подадена и жалба до РПУ с. Минерални бани - вх. № 19700-729 от 14.01.2019 г. Сочи се, че животните унищожили и повредили следните насаждения: ябълки - 3 бр. дървета; лешници облагородени - 1 бр.; дрян облагороден - 2 бр.; праскови - 3 бр.; сливи - 3 бр.; дюля - 1 бр.; круша - 1 бр.; туй - 1 бр.; хвойна - 1 бр.; арония - 2 бр.; рози - 7 бр.; юка - 2 бр.; декоративен храст - 1 бр.; касис - 4 бр.; смокиня - 1 бр.; малини - 2 кв. м.; къпини - 1 кв. м.; ягоди - 10 кв. м.; лози – 7 бр.; магданоз - 1 кв. м.; ирис /тъжен/ - 5 бр.; на обща стойност от 1 320 лв. Освен това били повредени /счупени/ краката на 2 бр. пейки от масивно дърво на стойност 30 лв. Наложило се и да бъде проведена ДДД обработка /дезинфекция/ на дворното място на стойност 150 лв. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищците горепосочената сума в общ размер от 1 500 лв., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Ответницата Ж.Д.Х. оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер, поради което моли да бъдат отхвърлени и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците Р.Р.Р. и Б.А.К. не изразяват становище по исковете.
В с.з. на 03.06.2019 г. по молба на пълномощника на ищците е допуснато изменение на предявените искове по отношение на заявения размер, като същите се считат за предявени за сумата от 1 607,32 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства - Удостоверение № 4/12.05.2011 г. от Община Минерални бани; Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-310/05.02.2019 г. от Община Хасково; Констативен протокол № 1/14.01.2019 г. от Община Минерални бани; Протокол за ДДД обработка от 18.01.2019 г.; Фактура № **********/22.01.2019 г. за сума от 150 лева с Фискален бон към нея, се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото е приложена и преписка с вх. № 19700-729 от 14.01.2019 г. по описа на РУ – Хасково, образувана по жалба на ищците във връзка с процесния случай. В същата се съдържат и писмени обяснения от ответниците, в които се признава, че Ж.Д.Х. гледа 25 броя кози, като част от тях са собственост на Р.Р.Р. и на Б.А.К..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.П.А., И.Х.П./сочени и водени от ищците/ и Д.К. Д. /сочен и воден от ответниците/ за обстоятелства относно процесното увреждане, като показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 03.06.2019 г. /л. 50 – л. 51 по делото/.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.
От заключението на допуснатата съдебно-агрономична експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че причинените щети на ищците са на стойност 1 607,32 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
Съгласно горецитираната разпоредба, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ответниците Р.Р.Р. и Б.А.К. притежават кози, които са предоставили за отглеждане на Ж.Д.Х., като в стадото й има и нейни лични животни. Безспорно установено е и че именно техните кози са причинили описаните в исковата молба имуществени вреди на ищците. В този смисъл са както кредитираните показания на разпитаните свидетели, вкл. и на водения от ответниците, така и обясненията на последните, дадени по приложената преписка с вх. № 19700-729 от 14.01.2019 г. по описа на РУ – Хасково. Тези писмени обяснения представляват извънсъдебни изявления на страна, съдържащи неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, поради което имат характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност /така и в Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/ А както се посочи по-горе, те кореспондират напълно на събраните гласни доказателства. Следва да се съобрази и че ответницата Ж.Д.Х. не се яви без основателна причина в с.з. на 03.06.2019 г., за да отговори по реда на чл. 176 ГПК на посочените в Определение № 770/25.04.2019 г. въпроси, въпреки изрично указаните й неблагоприятни последици по чл. 161 ГПК. Ето защо, на основание цитираната разпоредба и с оглед анализа на събраните писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, съдът приема за доказани неизгодните за страната факти, за които е създала пречки за събиране на допуснатото доказателство, а именно че ответниците са собственици на козите, намерени от ищците на 13.01.2019 г. в двора на къщата им в с. Сираково. Следователно, в патримониума на ищците са настъпили неблагоприятни изменения – имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направените разходи за привеждане на имота им в състоянието, в което е бил преди увреждането му от козите на ответниците. Техните вид и размери се установяват от приетите и неоспорени Констативен протокол № 1/14.01.2019 г. от Община Минерални бани, Протокол за ДДД обработка от 18.01.2019 г., Фактура № **********/22.01.2019 г. с фискален бон към нея, както и от кредитираното заключение на допуснатата съдебно-агрономична експертиза. Според последното общият размер на причинените щети на ищците възлиза на претендирания такъв от 1 607,32 лв.
Възражението на ответницата Ж.Д.Х., че не било установено коя коза на кой от тримата ответници е причинила всяка една от вредите в имота на ищците не може да бъде споделено. Това е така, защото е безспорно установено по делото, че в стадото е имало животни, собственост и на тримата от тях, и то цялото се е намирало в имота на ищците, където са причинили процесните вреди и то по начин, който не позволява да се разграничи чия коза каква част е повредила и или унищожила. Ето защо те трябва да отговарят солидарно спрямо пострадалите. Възприемането на обратното становище би довело до правно неприемлив, а и несправедлив резултат – да се откаже защита на увредените лица, респ. да не се санкционират лицата, чийто животни са причинили вредите, поради обективна невъзможност да се отграничи кое точно животно каква част от тях е причинило. Второто й възражение, а именно за съпричиняване от страна на ищците, пък е преклудирано, тъй като не е направено своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва в хода на устните състезания, поради което не следва да бъде обсъждано. Това е така, защото то се основава на факти, съществуващи и известни й към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че това възражение остана и недоказано. В негова подкрепа са единствено показанията на свид. Д.Д., но той няма преки лични впечатления за спорния факт, а възпроизвеждат казаното му от самата ответница и изказва своите предположения. В случая би могло най – много да се приеме, че е налице само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
При това положение съдът счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на солидарната отговорност на Р.Р.Р., Б.А.К. и Ж.Д.Х. спрямо Д.Д.Д. и Л.М.П..
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени за претендираната сума от 1 607,32 лв., която е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищците за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 614,30 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Д.Х., ЕГН ********** ***, Р.Р.Р., ЕГН ********** *** и Б.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 50 ЗЗД, да заплатят солидарно на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** и Л.М.П., ЕГН ********** ***, двете с адрес за призоваване: гр. Х., ул. **** № ***, вх. *, ет. *, чрез адв. С. Н., сумата от 1 607,32 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в стойността на повредени и унищожени насаждения, повредени 2 бр. пейки от масивно дърво и проведена ДДД обработка /дезинфекция/ на дворно място в с. Сираково, общ. Минерални бани, причинени в периода 10.01.2019 г. – 13.01.2019 г. от кози, собственост на Ж.Д.Х., Р.Р.Р. и Б.А.К. и намиращи се под надзора на Ж.Д.Х., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Д.Х., ЕГН ********** ***, Р.Р.Р., ЕГН ********** *** и Б.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** и Л.М.П., ЕГН ********** ***, двете с адрес за призоваване: гр. Х., ул. ******* № ***, вх. *, ет. *, чрез адв. С. Н., сумата от 614,30 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.