№ 1190
гр. *****, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на четвърти декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Митев
Съдия:Даниела Михайлова
СъдебниБиляна Кр. Добрева
заседатели:Татяна К. З.а
Христинка Д. Калчева
при участието на секретаря Галина Г. С.
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от
общ характер № 20243100200175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. Н. Х., редовно призован, явява се лично, воден от
органите на РД „Охрана“ и с адв.И. Т., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
ГР. ИЩЕЦ и Ч. ОБВ. Б. П. Б., уведомен от предходно заседание, не се
явява. Представлява се от служебния защитник адв. Д. Д..
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Н. Д. Б., уведомена от предходно заседание, не се
явява. Представлява се от служебния защитник адв. Д. Д..
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б. Б., уведомен от предходно заседание, явява се
лично.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Б. К. Б., уведомен от предходно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. А. А..
СВИДЕТЕЛЯТ В. П. П., уведомен от предходното съдебно заседание,
се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ намира, че следва да продължи с предходно действие
преглеждане на видеозаписите от външна охранителна камера, находяща се на
адрес: гр. ***** ул. „Мир“ № 154 за времето от 18:00ч. до 24:00ч. на
18.09.2022г., записани на 1 бр. оптичен носител, доброволно предадени от В.
С. Г. и обсъден в изготвената експертиза.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ и предявяви съдържанието на диска чрез
мултимедийно устройство, осигурено от ВОС, с участието на технически
помощник - системен администратор при ВОС И. Пеев.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямаме доказателствени искания
ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т. Б.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямаме доказателствени искания..
АДВ. А.: Също нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетеля
В. П. П. – роден на ******* в гр.*****, български гражданин, неженен,
неосъждан, висше образование, мл. полицейски инспектор във ІІ РУП МВР
*****, поС.ен адрес: ул. „******“, настоящ адрес: ********. ЕГН:
**********.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 НК. Обещава да говори
истината.
СЪДЪТ разясни на свидетеля разпоредбата на чл.121 от НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Разпитан съм в досъдебното производство през
2
2022г., тогава съм давал показания като свидетел.
Беше 19.09.2022г. Около четири часа сутринта получих обаждане от
-ро
Б.*** Б. който беше началника на „Криминална полиция“ във ІІ РУП МВР
*****. Каза, че има тежко престъпление, което е извършено и да се явя по
-ро
служба. Явих се по служба, беше ми разяснено, че във вилната зона на ІІ
РУП във ***** е извършено убийство. Бяха ми казали, има следи от стъпка на
бос крак в кръв, ако не се лъжа беше, чехъл и шапка. За шапката не съм
сигурен. Изпратиха ме на място заедно с Т. Б., Д. Г.ев и Т.К.. По тези описания,
които дадоха, сметнахме, че тогава, месец септември във вилната зона си е
студено. Смятахме, че някой, който живее в околността може да го е
извършил. Започнахме да извършваме оперативно мероприятие. Т.К.
-ро
работеше във ІІ РУП *****. Ние обикаляхме в околността, разпитвахме
свидетели, гледахме камери и изпращахме на Т.К., който да ги сравнява в
районното и да оглежда. На едната от камерите беше засечен автомобил. Ако
не се лъжа беше шевролет, сив на цвят беше, който минава в диапазона,
където е извършено убийството. Извършихме проверка по името, установи се,
че автомобилът или беше на сестра му, или на В. Н. Х.. Отидохме на адреса
му- ул.“Мир“ № 157 май беше, на място и видяхме, че шевролетът е там.
Извикахме В., той отначало не искаше да излезе в двора, обаче излезе.
Докладвахме всичко това, какво сме извършили, дойдоха служители и
извършиха оглед. В сивия автомобил шевролет бяха установени вещи на
починалото лице. Имаше портмоне с документи, телефон и дрехи на
починалото лице. Спомням си, че докато извършваха действията колегите от
дирекцията, В. беше споменал нещо от сорта на „ ножа няма как да го
намерите, аз съм го хвърлил“. И така, докладвано беше, беше задържан,
извърши се оглед.
Аз не съм говорил с подсъдимия на тази тема, оставих колегите от
„Криминална полиция“ да разговарят с него. Поне нямам спомен да съм
говорил с него.
В колата яке имаше, на починалия, ако не се лъжа, тъмно сиво или
черно, нещо такова. Имаше пръчка ли беше, бухалка ли беше. Колегите го
попитаха на кого е това яке. Той каза, че е на човека. Беше ми направило
впечатление, че имаше една фланела в автомобила на В., на която по принцип
цветът й беше бял, беше цялата в кръв, червена. Подсъдимият имаше следи от
3
наранявания по г***ата. Не съм го питал от къде са.
На въпроси на прокурора:
-ро
Към момента на огледа бях младши полицейски инспектор във ІІ
РУП. Тогава отговарях за с. Каменар, в момента отговарям за кв. Левски. Село
Каменар се намира над вилната зона, затова ние с колегите от вилната зона си
помагаме, тъй като горе- долу познаваме района. Затова и бях извикан аз.
Колегата, който е получил сигнала за убийството, е бил на границата. В
качеството ми на младши инспектор когато отидох там бях униформен.
Когато отидох видях, че имотът е къща на няколко етажа, с голям двор.
Вътре бяха сестра му и мисля, че дъщерята на сестра му, не съм сигурен, но
имаше още едно момиче, мисля че дъщерята на сестра му. Отглеждат кучета,
имаше много кучета. Дворът е голям, побираше няколко коли. Вътре даже
имаше две коли. Колите не бяха полицейски, а на собствениците, на живущите
в имота. Автомобилите нямаха сходство по външен вид. Спомням си, че на
едната от камерите се видя шевролетът, който беше. Видяхме
регистрационния номер, че е абсолютно същият с този на автомобила вътре.
По този автомобил имаше капки кръв отпред по бронята. Той беше стар
автомобил. По принцип във вилна зона съвсем нормално е да си одере колата
човек в някоя клонка, която стърчи. Не е лъскава кола, този шевролет не е
последен модел, стар автомобил беше.
Нараняванията по г***ата на В. се изразяваха в подутини, покрай
веждата, ако не се лъжа, имаше следи от кръв, но малко наизуст го казвам.
Мисля, че така беше.
Опитахме се да му кажем да излезе навън, той отговаряше „аз и оттук ви
чувам“. Ние му обяснявахме, че се притесняваме, че има кучета, оградата
беше ниска. Опитах се отдалече да го попитам дали го е ухапало куче, че има
наранявания, той ми намигна и каза „знаеш какво е“ и толкова. Опитахме се
да го излъжем да излезе навън, казахме му, че извършваме проверка в района
за кражби и т.н., за да го подмамим да излезе. Когато той излезе пристигнаха и
други служители, които започнаха да извършват действия. Имаше няколко
човека, когато бяхме до В.. Беше и семейството му там, не трябва да се
напуска периметъра. Гледахме и да пазим, да не вземе някой да пипне нещо,
където не трябва. Имаше служители до В., той по принцип и не оказваше
някаква съпротива човека.
4
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към свидетеля на този етап,
евентуално след изслушване на всички страни ще имам искания.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ В. П. П.:
На въпроси на гр. ищец и ч. обв.Т. Б.:
Разговори по отношение на вида на В. и престъплението не сме водили.
Оставих на колегите да си свършат задълженията. Аз знаех, че той е
извършителят, мога да събирам веществени доказателства, но оставих
колегите да го извършат, тъй като моята работа е като районен инспектор, не
исках да преча по някакъв начин колегите да си свършат задълженията. При
първия ми контакт с В. той имаше алкохол, миришеше на алкохол.
На въпроси адв. Т.:
Към четири часа сутринта ме извикаха по работа. В седем извършвахме
мероприятия. Предполагам, че на адреса му стигнахме около 14-15:00 часа.
След това отведохме В. до „Съдебна медицина“. В автомобила заедно се
придвижихме. В колата имаше разговор. Принципно не искаше да разговаря
на тази тема, питах го „съден ли си, лежал ли си в затвора“, неща, които ги
зная. Във връзка със случая нищо не е разказвал, нямам такъв спомен.
За ножа, който споменах преди малко, чух, че казва на някой колега, че
ножът няма да бъде намерен, защото го е хвърлил. Не помня на кой колега го
каза, от дирекцията имаше служители, които извършваха оглед.
В хода на случая бях разбрал, че убийството е станало във връзка с
някакъв конфликт, но не си спомням дали В. ми е казал същото нещо.
АДВ. Т.: Поради факта, че свидетелят П. не си спомня и че има
противоречия, правя искане за прочитане на показанията му.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т. Б.: Не се противопоставям.
АДВ. Д.: Не се противопоставям.
АДВ. А.: Не се противопоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ: Давам съгласие да бъдат прочетени показанията на
5
свидетеля В. П..
На основание чл. 281, ал.7 НПК СЪДЪТ разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на св. В. П. П. могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
СЪДЪТ намира, че са налице условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от
НПК за прочитане показанията на свидетеля, поради липса на спомен,
депозирани пред органа на досъдебното производство на дата 21.09.2022г.,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля В. П. П., депозирани
пред органа на досъдебното производство в протокол за разпит от 21.09.2022г.
/лист 89 от ДП № 518/2022г., том 1/
Прочетоха се.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА протокола за разпит на свидетел в ДП от
21.09.2022г. на свидетеля В. П..
СВИДЕТЕЛЯТ В. П.: Подписите на „свидетел“ са мои.
На въпроси на адв. Т.:
Кучетата бяха много. Имаше немска овчарка, която беше като се влиза
от оградата, най- вляво. Не познавам породите кучета. Ако ми покажете на
снимка, ще ви кажа „ето, такъв тип порода беше“. Придържам се към това,
което съм казал в досъдебното производство, просто не мога да го
възпроизведа сега, след две години.
Това, което казах за ножа, сега се сетих, тогава не съм се сетил.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси и са съгласни
свидетелят да бъде освободен от съдебната зала.
АДВ. Т.: Представям медицинско направление на подзащитния ми, от
което е отразен прегледът и е записано, че следва му бъде извършена
коронарография- поставяне на стент на кръвоносен съд. Преодолял е
инфарктът, без да има тежки последици.
ПОДСЪДИМИЯТ: В петък преди пет-шест дни бях изведен на
кардиолог и се установи, че имам прекаран инфаркт на миокарда. Другата
седмица имам назначена коронарография за евентуално поставяне на стент.
6
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставяме да бъде прието представеното
доказателство.
АДВ. Д.: Не се противопоставям.
АДВ. А.: Не се противопоставям.
ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.Т. Б.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че представения медицински документ е относим и
допустим, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представения в
днешно съдебно заседание от защитата Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
от 29.11.2024г.На основание чл.283 от НПК се прочитат протоколите и
писмените документи, съдържащи се към делото и на основание чл.284 от
НПК се предявиха веществените доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за извършване на нови следствени
действия. Моля да обявите съдебното следствие за приключено и да дадете
ход на съдебните прения.
АДВ.Д.: Моля да обявите съдебното следствие за приключено и да
дадете ход на съдебните прения. Нямам искания за извършване на нови
следствени действия.
АДВ. А.: Моля да обявите съдебното следствие за приключено и да
дадете ход на делото по същество. Нямам искания за извършване на нови
следствени действия. Представям договор за правна помощ по чл.38 ЗА.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б. Б.: Моля да обявите съдебното следствие за
приключено и да дадете ход на делото по същество. Нямам искания за
извършване на нови следствени действия.
АДВ.Т.: Подзащитният ми е дал обяснения в предходно съдебно
заседание, други обяснения няма да дава.
Нямам искания за извършване на нови следствени действия.
Моля да обявите съдебното следствие за приключено и да дадете ход на
съдебните прения.
7
На основание чл.286 от НПК, след като страните заявиха, че нямат
искания за извършване на нови съдебни следствени действия, председателят
обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ :
ПРОКУРОРЪТ: В рамките на протеклото по общия ред съдебно
следствие по настоящото наказателно производство беше установено от
фактическа страна следното:
През месец май 2022г. подсъдимият В. Х. се запознал със свидетелката
В. А., която към този момент живеела на територията на гр. София. След
запознанството между двамата възникнала връзка, поради което свидетелката
А. често гостувала в гр. ***** на подсъдимия Х..
На 16.09.2022г. свидетелката А. отново пристигнала в гр. *****, за да
изкарат с подсъдимия Х. поредния уикенд заедно. На 18.09. тя трябвало да
отпътува обратно за гр. София, като в късния следобед на 18.09. тя отишла до
жилището, където живеел подсъдимият Х. и всички останали членове на
семейството му- неговата сестра, заедно със съпруга й и нейната дъщеря.
Жилището се намирало в района на новия хлебозавод на гр. *****, на ул.
„Мир“ № 156.
След свечеряване, малко след 20:45 часа на 18.09. подсъдимият Х. качил
своята приятелка в управлявания и ползван от него лек автомобил „Шевролет
Колос“ с ДК № В7689 ТК, сив на цвят, и потеглили за жп гарата на гр. *****,
като преминавали по ул. „Акад. Д. Мишев“. Този маршрут бил избран от
подсъдимият Х., както и от другите живущи в района, тъй като уличната
структура не била добре изградена и в района непрекъснато се правили
ремонти, като част от пътните артерии в посока към града към този момент
били затворени. В 20:59 часа на 18.09., управлявайки лекия автомобил
„Шевролет Колос“, подсъдимият Х. минал покрай паркиран лек автомобил
„Ланд Ровер“ с ДК № В6029 РХ, собственост и управляван от пострадалия Б..
Три минути по- рано пострадалият Б. паркирал автомобила в непосредствена
близост до жилището, което обитавал заедно със своите родители, находящо
се на ул. „Акад. Д. Мишев“ № 8. По неизяснени за разследването причини
пострадалият Б. отворил предния капак на автомобила и започнал да
демонтира акумулатора. Преминавайки край него подсъдимият Х. имал две
8
възможности при избиране на пътя, по който да поеме-или слизал към
центъра на града, или попадал в задънена улица, от която нямало изход. Тъй
като объркал пътя подсъдимият Х. нямал друг изход, освен да върне
автомобила до своеобразното кръстовище, където бил паркиран автомобилът
на пострадалия Б.. Тъй като в района освен липсата на изградена адекватна
пътна мрежа нямало и улично осветление, извършването на маневрата било с
малко по- големи затруднения, като за пострадалия Б., който в този момент
бил в автомобила си, била налице опасност от възникване на пътно
транспортно произшествие, при което автомобилът му да бъде ударен. Затова
той започнал силно да крещи към водача на лекия автомобил „Шевролет“, без
да знае кой е той „полека, полека, ще удариш колата“. Тъй като подсъдимият
Х. първоначално не успял да разбере какво се случва, но продължавал да
извършва маневри, с цел да излезе от задънената улица, пострадалият Б.
освен силните викове „полека, ще удариш колата“, започнал с ръце да удря и
по капака на преминаващия край него на заден ход автомобил, управляван от
Х.. В един момент подсъдимият Х. спрял автомобила, излязъл извън него и
попитал какво се случва, при което с по- спокоен вече тон и интонация
пострадалият Б. му казал „ще удариш колата“. Отправените реплики към
подсъдимия Х. от страна на пострадалия Б. засегнали изключително
подсъдимия Х..
Подразнен от факта, че някой е посмял да му отправи забележка по
отношение на извършваната от него маневра, той се изхилил ехидно и решил
да се саморазправи по избрания от него начин с пострадалия. Върнал се до
автомобила си, взел дървена пръчка с дължина 64 см и диаметър 3 см, с
неправилни ръбове и се насочил с нея към пострадалия Б.. Пострадалият Б.
стоял спокойно на мястото си и виждайки подсъдимия Х., който се насочил
към него и започнал да замахва с пръчката няколко пъти, извикал към него
„недей, бе, какво ти направих, за какво е това“. Подсъдимият Х., обаче не се
спрял, започнал да замахва като камера, монтирана на жилищен имот в
непосредствена близост до местопроизшествието, до мястото, където
възникнало съприкосновението и словесното, и физическото между
пострадалия и подсъдимия, е записала репликите, отправени от всеки един от
тях, поне в една по- голяма част. Записала е и шумове. Измежду тези шумове
се отличават и такива, които приличат на удари върху ламарина, върху други
твърди предмети като камъни и участъци от пътната настилка, които са
9
вследствие замахването със сопата от страна на подсъдимия Х. към
пострадалия Б. и не попадането на ударите в целта, а именно- в тялото, в
г***ата или крайните на пострадалия Б.. Част от ударите, обаче попаднали в
тялото на пострадалия Б., като същият получил удар в областта на лявото
бедро от страна на подсъдимия Х.. След това сопата била забодена от него в
лявата половина на корема на пострадалия Б., при което Б. тръгнал да се
защити и между двамата възникнало физическо съприкосновение. Започнали
да си разменят юмруци, ритници, като в този момент започнали да обикалят и
около двата паркирани автомобила- този на пострадалия Б. и този на
подсъдимия Х..
В този момент свидетелката А., която се возила на предна дясна седалка
на автомобила, разбрала, че любимият й е попаднал във физически конфликт
и саморазправа с непознато за тях лице, но тъй като навън било тъмно, а тя не
разбирала добре български език, успявала да различи единствено виковете,
които идвали както от подсъдимия, така и от неизвестния за нея мъж.
На съседен имот на жилището, обитавано от пострадалия Б. и неговите
родители, имало монтирано осветително тяло, което се задействало при
движение. Така камерата е установила силуети на преминаващи покрай двата
автомобила фигури, които се местят в пространството и същевременно е
записала и реплики на свидетелката А., която в този момент излязла от
автомобила и по молба на подсъдимия Х. тръгнала да търси помощ, като
избраният от нея начин бил да се свърже по месинджър със свидетеля А. Б.,
зет на подсъдимия Х. и да го извика на мястото, за да бъде оказана помощ.
Излизайки от автомобила тя видяла, че подсъдимият Х. е в кръв, г***ата и
раменете му са в кръв, като това било добре видимо поради светлия цвят на
горна връхна дреха, с която подсъдимият бил облечен.
Според изготвените заключения на двете СМЕ, аутопсия и
освидетелстване е трудно и невъзможно от научна гледна точка да се
установи точния брой на ударите, понесени и от пострадалия Б., и от
подсъдимия Х.. Невъзможно е да се установи и последователността на
тяхното нанасяне. Имайки физически съприкосновения помежду си двамата,
освен, че са се движели в участъка между и около двата автомобила до
жилището, обитавано от пострадалия Б., падали и на земята. Независимо,
обаче в какво положение се намирали един спрямо друг и дали са били
10
паднали или изправени, ударите, нанасяни между двамата, не били
преустановявани. Непосредствено след отдалечаване от мястото, на което
били паркирани двата автомобила на свидетелката А. в посока жилището на
подсъдимия Х., той извадил нож, който носил в себе си и замахнал в посока
към тялото на пострадалия Б., който се отбранявал. В този момент двамата се
намирали в преддверието на жилището на пострадалия. Първият удар,
нанесен с неустановеното физически в рамките на проведеното разследване
оръжие, с остър връх и режеща повърхност, било в предната част на
лакътната става на пострадалия Б.. Ударът бил нанесен с голяма сила, в
посока отляво надясно, като при него Б. получил рана с размери 7 на 2 см и
напълно била прерязана лявата мишична артерия. Поради прерязването на
голям кръвоносен съд в посока отляво надясно в преддверието на вратата,
околните стени и в посока причиняване на удара всички предмети били
изцапани със значително количество кръв, като се оформили петна с
неправилна форма. Въпреки това подсъдимият Х. не спрял с нанасянето на
ударите. Пострадалият Б. продължил да се отбранява. Последвал нов удар от
страна на подсъдимия Х. в посока тялото на пострадалия Б., който се опитал
да отнеме ножа, но подсъдимият Х. успял да му нанесе втори удар в лявата
ръка, който попаднал по предната повърхност на лявото рамо, бил с неголяма
дълбочина, ориентиран отгоре надолу, отдясно наляво и с дължина 2.5 см. С
втория удар вече с острието пострадалият Б. се опитал да се оттегли от
мястото на сбИ.ето и да избяга. Оттегляйки се, обаче останал с гръб към
подсъдимия Х., който го намушкал с ножа отново в лявото рамо, като
пострадалият получил прободно прорезна рана с дължина 2 см.
СЪДЪТ прекъсва съдебното заседание в 15:24 часа, тъй като адв. А.
излиза от съдебната зала.
Съдебното заседание продължава от 15:28 часа с участието на страните
след завръщането на адв. А..
АДВ. А.: Съжалявам за излизането ми от съдебната зала, но трябва да
бъда във Варненски районен съд за сключване на споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: При опита на пострадалият Б. да се отскубне
подсъдимият Х. го настигнал и дръпнал дрехата, с която пострадалият бил
облечен, а пострадалият Б. продължил движението си напред, като успял да
се отскубне, но връхната дреха, яке, останало в ръцете на подсъдимият Х.. В
11
якето се намирали всички лични документи на пострадалия, документите на
управлявания от него автомобил, незначителна парична сума и други лични
вещи. Отскубвайки се пострадалият Б. продължил движението си напред,
като стигнал до съседна ограда на имот, където паднал, тъй като в този
момент вече бил получил загуба на значително количество кръв.
Подсъдимият Х. хвърлил дървената пръчка, с която двамата с пострадалия Б.
се били и си нанасяли удари, якето, заедно с личните вещи на пострадалият Б.
на задната седалка на автомобила си, съблякъл тениската си, която цялата
била напоена в кръв и я хвърлил пред предната дясна седалка на неговия
автомобил. Чехлите, с които подсъдимият Х. бил обут, останали на мястото на
сбИ.ето между него и пострадалият Б., като по тях също попаднали кървави
следи както от пострадалия, така и от подсъдимия. В този момент, в който
подсъдимият Х. бил вече влязъл в автомобила си, от посока на неговото
жилище се появил свидетелят А. С., управлявайки неговия си лек автомобил
марка „Ланчия“ с транзитен регистрационен номер, а пеша след автомобила
вървяла и свидетелката А.. Свидетелят Б. и подсъдимият Х. си разменила
реплики по отношение пътуването на свидетелката А., като подсъдимият Х.
помолил свидетелят Б. да я закара до жп гарата и да й прибере багажа от
неговия автомобил, което и свидетелят Б. и сторил. Подсъдимият Х. се
прибрал в жилището си, управлявайки своя лек автомобил, като ножът, с
който причинил наранявания на пострадалия Б., той изхвърлил на
неустановено място, а пръчката, неговата кървава тениска и личните вещи и
яке на пострадалия Б. останали в неговия автомобил, където били намерени
по- късно от органите на МВР.
-ти-ти
Около полунощ на 18 срещу 19 септември 2022г. пострадалият Б.
бил установен на мястото, на което паднал, от свидетелите З. З. Р. и С. Е. Х.,
-ро
които подали сигнал чрез свои близки за намереното от тях във ІІ РУП на
МВР.
От изготвените експертизи се установява обстановката, която изложих
пред Вас, като причината за смъртта на пострадалия Б. е острата
кръвоизливна анемия, която е предизвикана от раната в областта на предната
повърхност на лявата мишница в долна трета, при която са били ангажирани
кожа, подкожие, подлежащата мускулатура и напълно е била прерязана лявата
мишична артерия. При загубата на значителното количество кръв, свързано с
12
нараняване на голям кръвоносен съд, настъпилата смърт е била в порядъка от
минути до час, като пострадалият Б. е изпитал особени страдания до момента
на изпадането си в безсъзнание. Същият е изпитвал болки, по- значителни от
нормалните, агонизирал е и е осъзнавал собствената си безпомощност, като
чувството за безпомощност у Б. е било със силен интензитет и предвид
времето и мястото на причиняване на уврежданията- в тъмната част на
денонощието и на място в участък, където движението е изключително рядко.
В тази връзка следва да бъде добавено и това, че подсъдимият Х.,
отнемайки връхното яке с всички налични вещи на пострадалият Б.,
включително и мобилния телефон, го е лишил от възможност до момента, в
който същият е изпадал в безсъзнание, да позвъни и да потърси помощ както
от органите на държавата, така и от свои близки и познати. Д.ието е
извършено от подсъдимия Х. по хулигански подбуди, което се обосновава от
начина на уреждане на отношенията, свързани с предполагаемо нарушение на
Закона за движение по пътищата.
Видно от заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи и
психологически като за пострадалия заключението е изготвено посмъртно, е
следното: и пострадалият Б., и подсъдимият Х. са лица с нисък толеранс на
психологическите преживявания. Личността на подсъдимия Х. е неустойчива,
променлива, с импулсивни прояви. Приспособяемостта е много неустойчива
също, а поведението е неуравновесено. Видно от изготвената химическа
експертиза по лекарско предписание подсъдимият Х. е приемал медикаменти,
които изцяло са били насочени към успокояване на неговото поведение,
включително и ако същият е бил употребил алкохол. Заключение, което
изслушахме лично в съдебно заседание от вещите лица. Комплексната
послесмъртна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на
пострадалия Б. е дала заключение, че пострадалият Б. е с ясно изразена
интровертна насоченост на личността, нисък фрустрационен толеранс и
готовност за агресивно отреагиране, предимно вербално, като не е изключено
да бъде и физическо. СМЕ освидетелстване на подсъдимия Х. е извод, за мен
като представител на държавното обвинение само на едно, че битката между
двамата, физическата саморазправа е била равностойна, но до момента, в
който подсъдимият Х. не е намерил и извадил носеното от него оръжие, което
е с режеща повърхност и остър връх. Изготвената ДНК експертиза доказва по
несъмнен начин подробно изброеното в обстоятелствената част на
13
обвинителния акт кои следи по представените за изследване предмети са
оставени от пострадалия Кр. Б. и кои от подсъдимия Х.. На мястото на
произшествието по дрехите на всеки един от двамата и по вещите, намерени в
жилището на подсъдимия Х., са налице следи от биологичен произход,
оставени или от подсъдимия Х., или от пострадалия Б., или от двамата. Следи
от трето, неустановено лице не са намерени.
С оглед на всичко установено в рамките и на съдебното следствие
считам, че обясненията, дадени от подсъдимия Х., освен начин, израз на
неговото право на защита, са и начин за събиране на доказателства.
Изготвеното му съдебнопсихиатрично освидетелстване и комплексно е
доказало по несъмнен начин, че по време на извършване на престъплението
подсъдимият Х. не се е намирал в съС.ие на физиологичен афект. От иззетите
записи от служителите на МВР реплики от страна на Б., че улицата е негова,
не се чуват. Записите ясно показват факта, че словесният конфликт е бил
провокиран от пострадалия, но физическото нападение е инициирано от
подсъдимия Х..
С оглед на така установеното, на причините за извършване на
престъплението, личността и на пострадалия, и на подсъдимия и настъпилия
най- тежък резултат, при което е засегнато най- висшето благо, човешкият
живот, считам, че се доказа по несъмнен начин квалификацията на
предявеното обвинение от Окръжна прокуратура ***** по чл.116, ал.1, т.6 и
т.11 от НК. С оглед на начина на извършване на престъплението и всички
установени по несъмнен начин факти от обективната действителност считам,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 20 години, което да бъде изтърпяно при строг режим, съгласно
ЗИНЗС.
Относно предявените граждански искове от всеки един от тримата
наследници на пострадалия Х. ще моля да определите размера на същия
според справедливостта и правилата, заложени в чл. 52 ЗЗД.
Моля за Вашата присъда.
АДВ. А.: С оглед резултата от доказателствения анализ и съобразно
закона се убедихме, че с инкриминираното Д.ие подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление, за което му е
повдигнато обвинение. При преценка наличието и съответствие на Д.ието с
14
обективните и субективни признаци на посоченото престъпление следва да се
вземе предвид приложимите разпоредби на НК и тълкувателните насоки
относно умишлените убийства, дадени с Постановление № 2/16.12.1957г. на
Пленума на ВКС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление №
7/06.07.1987г. на Пленума, запазили актуалност и приложими и понастоящем.
Автор на Д.ието е подсъдимият. Този извод следва от подробно
анализираните от прокурора гласни, писмени и веществени доказателства,
както и от заключения на експертите, възприети от съда. Обемът и
съдържанието на доказателствени източници, от които се установява
авторството на подсъдимия следва да се оцени като достатъчни да отговорят
на стандартите на чл. 303, ал.2 НПК за безспорност и доказаност на
обвинението.
В интелектуален план при извършване на Д.ието подсъдимият е
осъзнавал обществено опасния характер на действията, предвиждал е
настъпването на щетите, изразяващи се алтернативно в причиняване на
телесна повреда или смърт на пострадалия. В случая на настоящия, когато
извършителят иска или допуска причиняване на телесна повреда или смърт
на пострадалия, съгласно тезисите на т.7, абзац 3 на посоченото по- горе
постановление на пленума, деецът следва да отговаря само за извършеното
убийство. Според обвързващите указания на върховната съдебна инстанция,
дадени с Постановление № 2/1957г. и допълнени, за умисъла може да се съди
от средствата, с които е извършено Д.ието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняване, от разС.ието, от което се посяга на жертвата, от
оръжието и от други обстоятелства.
Разглежданото убийство не следва да се квалифицира като по- леко с
наказуемия състав по чл.118 НК. В принципен план знаем, че за да се
квалифицира едно Д.ия по посочения в закона текст, е необходимо на първо
място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на
жертвата, като проявеното такова да е от вида, описан в нормата на чл.18-
насилие, тежка обида и т.н..
Относно наказанието умишленото отнемане на човешки живот е най-
тежкото престъпление против личността. Следва съдът да определи
наказание по вид и по размер, което да съдържа потенциал да обезпечи
постигането на всички визирани в чл. 36 от НК цели на наказателната
15
репресия, с акцент на лична превенция в посока поправяне, превъзпитаване,
предупреждаване на подсъдимия, комуто задължително следва да се отнеме и
възможността да върши други престъпления за срока на присъдата. За
постигането на тези цели е наложително подсъдимият да бъде изолиран от
обществото. Определеното наказание следва да способства и за постигането
на генералната превенция чрез предупредително и възпиращо въздействие
върху другите членове на обществото, в насока спазване на законите и
въздържане от престъпни прояви.
Предвид гореизложеното, моля да приемете предявения граждански иск
за безспорно доказан по основание. Цялостната преценка на доказателствата в
съвкупност и изведената от нея фактическа обстановка обосновава извод, че в
резултат на убийството на пострадалия, на ищеца като негов пряк наследник
и най- близък роднина, са причинени вреди от непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 и чл.62 ЗЗД. По делото се установи безспорно причинно-
следствената връзка между този вредоносен резултат и действията на
подсъдимия, който с инкриминираното Д.ие реализира едновременно
престъпния състав по чл.116 НК и граждански деликт, както и тяхната
виновност и противоправност. При тези предпоставки подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на гражданския ищец парично обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на баща му, който е бил и негова опора. Внезапната и
нелепа смърт на пострадалия и начинът на настъпването й логично
рефлектира крайно неблагоприятно върху ищеца. Синът на пострадалия е
претърпял и още ще продължава да търпи значителни по дълбочина и по
продължителност болки и страдания, преждевременно лишавайки се от баща
и от негова подкрепа. Вместо бащата да му прави сватба, е в гроба. Ищецът
също е изживял шоково вестта за случилото се с баща му.
Съобразявайки горните обстоятелства и с оглед принципа на
справедливо обезщетение така причинените неимуществени вреди, съгласно
чл.52 ЗЗД, моля да приемете, че предявеният от Б. граждански иск срещу
подсъдимия следва да бъде уважен в пълен размер, ведно с обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху тази сума, считано от настъпване
смъртта на пострадалия до окончателното изплащане на сумата.
Моля да ми присъдите хонорар по чл.38 ЗА.
16
АДВ. Д.: Изразявам съболезнования към близките на починалия.
Уважаеми г-н председател, уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни
заседатели, считам и моля да приемете, че в хода на проведеното пълно и
обективно съдебно следствие по безспорен начин бе доказано, че
подсъдимият е автор на Д.ието, за което му е повдигнато обвинение от
Окръжна прокуратура- *****. От събраните и приложени по делото гласни и
писмени доказателства се доказа извършеното тежко престъпление, довело до
смъртта на пострадалия Кр. Б.. Видно и от видеотехническата експертиза, и
останалите доказателства, на 18.09.2022г. в 20:27 минути към
местопроизшествието, където е настъпило събитието, приближава
автомобилът на Кр. Б., марка „Ленд Ровър“. Автомобилът извършва маневра,
като се връща обратно на посоката, от която е дошъл и паркира. Две минути
по- късно, в 20:29 часа, пострадалият отваря дясната страна на автомобила си,
излиза, отива до сградата от другата страна на улицата, след което се връща
до автомобила си и вдига капака, видно и от огледа на местопроизшествието
как е намерен автомобилът му. Три минути по- късно, в 20:31 часа по пътя
отляво надясно преминава втори автомобил, марка „Шевролет Колос“,
управляван от подсъдимия, който преминава покрай паркирания автомобил
на пострадалия и продължава вдясно от него. Една минута по-късно, в 20:32
часа, автомобилът на подсъдимия се връща на заден ход, като прави няколко
маневри назад и напред по малко и следва това тръгва назад. Приближавайки
паркирания автомобил водачът на шевролета, пострадалият Кр. Б., започва да
крещи на водача на шевролета, след което той спира, слиза от автомобила и
отива зад колата си, видно от видеозаписите, които изгледахме. Пострадалият
му казва „полека, бе, полека, ще удариш колата“. Подсъдимият отговаря „а,
удариш“. Със спокоен тон, което е фиксирано и в експертизата, пострадалият
казва на подсъдимия „ще удариш колата“. Подсъдимият пита „какво“. С тих
тон пострадалият му казва „ще удариш колата“. Следва смях от страна на
подсъдимия, след което отива към отворената врата на шевролета си, връща
се отново и преминава зад автомобила си, като пострадалият започва
разговор с подсъдимия.
Съществува обосновано предположение, че подсъдимият е взел
дървената пръчка, намерена и иззета от автомобила му. Двамата преминават
вдясно с реплики помежду си. Пострадалият говори към подсъдимия „недей,
17
бе, недей бе, какво искаш, какво ти направих“. Чуват се удари от дърво, от
камък. Пострадалият Б. пита „какъв е проблемът“. Чуват се удари по
ламарина, чуват се звуци от подсъдимия „ох, ох“. Б. казва „ох ли, какво ти
направих, какво ти направих?“ Двамата преминават пред автомобилите до
сградата вляво от тях, като в същия момент подсъдимият се обръща към
свидетелката А. с думите „айде, обади се в полицията, бе“. Тя преминава пред
автомобила на подсъдимия и тръгва по пътя вляво на камерата. В 20:38 часа
се вижда човек, който пада на земята, пострадалият Б.. От събраните и
приложени към делото доказателства логически стигаме до извода, че
подсъдимият първи е започнал да нанася удари по пострадалия, видно от
СМЕ в областта на корема, в областта на левия крак и лявото бедро, вероятно
и по автомобила на пострадалия, видно от видео експертизата, като се чуват
ударите по ламарината. Този конфликт е вследствие на психическото и
поведенческо разстройство, отразено в съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза вследствие на употребата на психоактивни
вещества, кокаин от подсъдимия. Това поведение извличаме от личностната
характеристика на подсъдимия- осъждан за хулиганство, за грубо нарушаване
на обществения ред, за сбИ.е, участие в грабеж, незаконно притежание на
оръжие и т.н. Т.е., изцяло незачитане правовите устои на обществото, което
води до отклонение от нормите на нормално поведение- агресивен,
импулсивен, непредсказуем, видно от назначената СППЕ.
Независимо от нападението пострадалият Б. успява да отнеме
дървената пръчка при самозащитата си и е нанесъл няколко удара в областта
на г***ата на подсъдимия, както по гърба и по дясната мишница. Явно в този
момент подсъдимият изважда нож, обърнал се е към пострадалия и му нанася
три удара с нож. Първият удар прободно прорезна рана на предна повърхност
на ляво рамо, с дължина 2,5 см. Втора рана, прободно прорезна по предната
повърхност на долна трета на лявата мишница, с размери 7.2 см, това е т. нар.
фатална рана. И третата рана- прободно прорезна рана по задна повърхност на
лява предмишница, с дължина 2 см. Няма как тук да говорим за институт на
неизбежна отбрана при наличие на последователни и нанесени на едно и
също място прободни рани с нож. Нямам как, а и СПЕ потвърждава, че
подсъдимият напълно е съзнавал какво прави в момента, че с тези удари той е
целял не сплашване, а смъртта на пострадалия. Друго би било, ако го беше
одраскал с ножа и да избяга. Нямаме такава обстановка. Напротив, единият от
18
прободно- прорезните удари е в задната повърхност на предмишницата, т.е.
пострадалият е бил с гръб към подсъдимия. Това обстоятелство напълно
опровергава евентуалната теза за неизбежна отбрана. Няма как да се
отбраняваш, а да мушкаш с нож противник, който е с гръб, някак си звучи
житейски неправдоподобно. След нанесените удари с ножа подсъдимият
преминава пред шевролета си, след това се връща, качва се в него, стартира
двигателя и тръгва малко напред, след което назад към сградата, след това
отново напред. В този момент към него приближава автомобилът на
свидетеля С. „Ланча Ипсилон“. Като стига до автомобила на подсъдимия,
дава назад и спира. Подсъдимият прави маневра, като връща автомобила си с
предницата по посока, откъдето е дошъл А. със ланчията, който тръгва назад
по пътя, спира встрани и по същото време свидетелката А. минава покрай
ланчията, като настигната от свидетеля С. двамата минават отдясно на
шевролета на подсъдимия, след това А. тръгва към автомобила на С..
Автомобилът на подсъдимият тръгва наляво по посока, където е дошъл
свидетелят С., тоест към дома, в който живее и излиза от обхвата на камерата
в 20:42ч. Свидетелката А. се качва в автомобила на С. и след като той прибира
чантата, тръгват надясно, противоположно на пътя на подсъдимия, като
излизат от обхвата на камерите в 20:43 часа.
Видно е безспорно, че показанията на очевидеца на това Д.ие,
свидетелката А., значително се разминават с това, което видяхме на
прегледаните видеоклипове и от кадрите на видеоекспертизите. Например, на
въпроса ми дали е викала полицията, тя не отговори. Очевидно е, че тя добре
е видяла какво се случва между подсъдимия и пострадалия, защото те са
обикаляли колата, излезли са от двете коли, но тя категорично не отговори и
на този въпрос. Затова, под въпрос е въобще дали да се кредитират в цялост
нейните показания. Всичко това става в рамките на двадесет минути. Видно
е, че нито един от тримата присъстващи на местопроизшествието не са си
направили труда да проверят какво е станало с пострадалия, който в същото
време е бил вероятно жив, но бавно му е изтичала кръвта, осъзнавайки, че
умира по особено мъчителен начин. Заключението на тройната СМЕ сочи, че
получената кръвоизливна анемия е в резултат от прерязването на лявата
мишична артерия, довела до смъртта на пострадалия. Развива се в рамките на
от минути до час, максимум след получаване на травматичното увреждане,
като в последните минути преди настъпването на смъртта същият е осъзнавал
19
какво става, бил е в съзнание, изпитвал е болки и страдания, осъзнавал е, че
умира и то пред подсъдимия, свидетелката А. и С..
По безспорен начин, видно от заключението на ДНК- експертизата,
приета от съда е, че от всички иззети веществени доказателства е ДНК
профила само на подсъдимия и на пострадалия. Тоест, категорично се
изключва наличието на трето лице, участник в сбИ.ето и последвало убийство
на пострадалия. По дървената пръчка, иззета от шевролета, по късите
панталони „Адидас“, иззети от стаята му на ул.“Мир“ № 156, бялата тениска
„Адидас“ на подсъдимия, иззета от автомобила му се установява ДНК на
профила на пострадалия Кр. Б.. Това е категорично и безспорно
доказателство, че вследствие на ударите и действията на подсъдимия, той е
нанесъл травмите, в резултат на което е прерязана мишичната артерия и е
последвала смъртта.
По отношение на гражданския иск, моля да уважите същия в пълен
размер. Излизайки извън коловозите на правото, което е безпристрастно, няма
как да бъдем безпристрастни към болките и страданията на двамата родители
на убития- Н. Б. и Б. Б.. Малко биха били думите, които можем да изречем-
дали съществителни, глаголи, прилагателни, местоимения или каквото и да е,
за едно- единствено нещо- майка и баща да погребват детето си. Това няма
как да се преживее и не се преживява, то остава и ще остане до края на
живота им, колкото им остава. Това няма как и не може да се докаже с
никакви процесуални способи, всеки тест психологически и каквито и да са
други експертизи. Животът е показвал, че няма житейски по- тежко от това,
майка да оплаква детето си, родено и отгледано от нея.
Предвид гореизложеното, моля да постановите съдебен акт, с който да
определите наказание, предвид нормата на НК за извършеното от подсъдимия
Д.ие.
Моля да уважите гражданския иск в пълен размер, ведно със законната
лихва.
ГР. ИЩЕЦ и Ч. ОБВ. Т. Б.: Уважаеми съдии, съдебни заседатели, по
стечение на обстоятелствата всички ние днес сме тук, в тази зала, поради
една-единствена причина, а именно повдигнато обвинение от ВОП срещу
обвиняемия В. Н. Х. по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 вр. чл.115 НК за това, че на
20
18.09.2022г. обв. В. Н. Х. умишлено е умъртвил Кр. Б. Б., като убийството е
извършено по особено мъчителен за убития начин и по хулигански подбуди.
Предвиденото в закона наказание за това престъпление е „Лишаване от
свобода“ за срок от 15 до 20 години, „Доживотен затвор“ или „Доживотен
затвор без право на замяна“. Става дума за жестоко, брутално, кърваво
убийство, с нищо непредизвикано и с нищо непровокирано. Става дума за
убийство, близко до садизъм. В течение на всички съдебни заседания досега
случайно попаднал човек тук в залата би се учудил кой е убиецът и коя е
жертвата. Защо? Защото фокусът на светлината от прожектора през цялото
това време беше насочена изключително върху предполагаемата агресивност
на жертвата, измислената агресивност на жертвата, а изобщо така и не
докосна сатанинската същност на убиеца.
И така, кой е В. Н. Х.? Кой е убиецът зад това име? Кратка справка от
МВР дава много точна характеристика- престъпник, рецидивист, на когото
целия смислен живот преминава от тежки към по- тежки престъпления,
престъпник с изключително голяма обществена опасност, подчертавам,
обществена опасност. Ето какво пише в кратката МВР справка в досъдебното
производство в това дело: В. Х. е осъждан и има следните криминални
-то
регистрации: Първо, през 2000г. от ІV РУП на МВР *****- за средна
-то
телесна година. Второ, през следващата 2001г. от ІІІ РУП на МВР *****
отново средна телесна повреда. През 2006г. от Сектор БОП *****- за
изнудване и сплашване. През 2007г. отново от Сектор БОП *****- за участие
-то
в организирана престъпна група. През следващата, 2008г. от ІV РУП-
-во
*****- за кражба. През 2010г. от І РУП *****- за притежание на
огнестрелно оръжие, тук говорим вече за оръжие. През 2015г. от ГДБОП-
отново за участие в организирана престъпна група. През 2017г. от „Контра
тероризъм“, ГД БОП отново за трети път, за участие в организирана
престъпна група. Ето това е агресивност, това е обществено опасна личност в
най- висока степен. Тук имаме агресивност, а не предполагаемата измислена
агресивност на жертвата. „Лицето е конфликтна личност“ се казва в МВР
справката.
Още веднъж потвърждавам, освен твърде кратката справка на МВР, към
делото има приложена и разширена справка за съдимост, която допълва
тежкото криминално досие на подсъдимия Х.. Справка за съдимост, т.е. ако
21
МВР справката сочи от 2000г., то справката за съдимост започва от 1991г.
През 1991г.- за измама с парични средства в големи размери – наказание
„Лишаване от свобода“ за една година, „Лишаване от свобода“ за пет месеца и
„Лишаване от свобода“ за една година. След две години, през 1993г. за това,
че без разрешение напуснал мястото в службата си в гр. ***** и се отклонил
от военна служба, забележете, от военна служба за повече от три денонощия,
тези повече от три денонощия са почти седем месеца, извън казармата. Няма
родина и воинска чест за този субект. В тази връзка правя паралел с Кр. Б.. За
него беше дълг и чест да служи в армията на тази страна и нещо повече- беше
избран за гвардеец. Някога, до 1989г. това беше висока чест и не бяха
подбирани случайни хора. Бяха специално подбирани да бъдат гвардейци.
Тоест, една огромна разлика от земята до небето между двамата субекти. За
престъпление през 1992г. и 1993г. съдът налага избирателно общо наказание в
размер на 10 години. Ето за какъв престъпник говорим, десет години
„Лишаване от свобода“, които обаче не изтърпява в пълен размер, защо ли, а е
освободен предсрочно три години, четири месеца и десет дни. През 2004г. за
това, че държал годни за употреба боеприпаси, отново говорим за оръжие, без
да има за това надлежно разрешение, минава само с глоба. Но, през 2010г.,
след шест години, отново държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да
има надлежно разрешение за това- наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 10 месеца. Дотук виждаме само част от тежкото криминално
досие на подсъдимия.
Но, освен справката в МВР и справката в Бюро „Съдимост“,
информация можем да почерпим и от средствата за масова информация. Ето
защо говорим за обществена опасност, огромна обществена опасност.
Интернет изобилства от такава информация. Точно от интернет научаваме, че
В. Н. Х. е известен с прякора Бандита. Вие тук всички го знаете това. Това
научаваме от небезизвестната варненска журналистка Веселина Т.а. Ето какво
пише тя в сайта Афера БГ, публикувано на 30.01.2008г. „Монопол или бакалия
за селски босове“. На 11.04.2007г. при провеждане на специализирана
полицейска операция е задържана престъпна група от трима мъже,
специализира се в разпространение на наркотични вещества. Вече говорим
за наркотични вещества, освен за оръжие. Това е само част от опитите на
антимафиотите в поредица от акции да намачкат местните
наркоразпространители“. Битките на наркобандите в случая, обаче, оставаме
22
настрани. Нас ни интересува ето това изречение на Веселина Т.а.
АДВ.Т.: Възразявам, моля да направите забележка на страната да не
чете публикации в средствата за масова информация.
На основание чл.292 НПК СЪДЪТ УКАЗВА на гражданския ищец и
частен обвинител Т. Б., че страните които участват в съдебните прения могат
да се позовават само на доказателствата, които са били събрани и проверени
на съдебното следствие по реда, установен в НПК.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б.: Тоест, неща, които са обществено доС.ие, не
се признават, така ли, които съвпадат с МВР справката? Но те нали са
отражение на обществения живот? Така, тогава продължавам.
След като общественото отношение не се взима предвид, продължавам.
Имайки предвид посочените факти няма как да не достигнем до извод, че
пред нас стои един изключително агресивен и незачитащ човешкия живот и
обществения ред индивид, чиито прояви са с особена висока степен на
обществена опасност. Нямам как да не отчетем обстоятелството, че
наложените му досега наказания, отразени в справката за съдимост, не са
постигнали целта си да го превъзпитават, не са го превъзпитали и да му
подействат възпиращо за извършване на други престъпления.
Настоящият съдебен казус е един от малкото, в който се знае цялото
престъпление по часове, минути и секунди. Един от малкото. Ето как това
зловещо престъпление е фиксирано от четирите камери и времето на всяко
действие отговаря точно по минути и секунди. Хронология на убийството: На
18.09.2022г., неделя, в 20:54:40 часа, регистрация по камерата на ул.“Акад.
Мишев“ № 6 на А. Ц., преминава автомобил „Ленд Ровър“ , който минава по
ул. „Мир“ напред и после назад към ул.“Акад. Д. Мишев“ № 8, угася
светлината на фаровете в 20:56:20 часа. Това е Кр. Б., който спира на улицата
срещу дома си. Това движение на Лендровер фрииландер се потвърждава и от
втора камера, тази на свидетеля Н. К., номерирана в досъдебното
производство като камера № 1. В обзора на камерата преминава автомобил
Лендровер фрииландер точно в същия час, минута и секунда- 20:54:40 часа.
От тази камера, обаче се вижда точно маневрата на Лендровера, говорим за
камерата на Н. К.. Тръгва малко напред по ул. „Мир“, след което движейки се
назад, спира автомобила на ул. „Акад. Д. Мишев“ пред № 8 в 20:56:18 часа,
цитирам младши разузнавач Куртев от Второ районно. Както се вижда, има
23
пълно и точно съвпадение на времето и по двете камери. Кр. излиза от
автомобила си, отива и влиза в дома си и малко след това се връща към
паркирания автомобил и вдига предния му капак, капака на двигателя. Защо?
Защото има сериозен проблем с изтощения си акумулатор и явно е
предвиждал да го свали и да го зареди или да го смени с нов. Причината за
неизбежната работа по акумулатора в мрака е, че рано на следващия ден Кр. е
трябвало да започне първи ден на нова работа в друга фирма. Той просто
трябва да има акумулатор, с който на другия ден да запали колата и да отиде
навреме на работа, а не някаква си измислица там какво, що. Той тъкмо е бил
свалил клемите от акумулатора, когато точно в 20:59:00 часа, т.е. точно 2
минути и 40 секунди по- късно след паркирането на Лендровера покрай
камерата на ул. „Акад. Мишев“ № 26 на Т. Т., номерирана в ДП като кам.2, т.е.
отдолу, на отсрещния край на улицата, в посока към ул. „Акад. Мишев“ №8
минал лек автомобил „Шевролет Колос“, управляван от В. Х.. Същият
подминава паркирания „Ленд Ровър“, след което завива надясно по У-
образното кръщовище. Около минута по- късно, движейки се на заден ход
шевролетът се връща на ул. „Акад. Д. Мишев“, но идвайки направо, директно
срещу паркирания „Ленд ровър“. Защо? Кр., виждайки, че автомобилът на Х.
идва просто отгоре му, инстинктивно подпира, той не блъска колата, той
подпира с ръка задния капак на шевролета, не блъска, подпира. Това е
абсолютно логична реакция на това, което вижда пред себе си. Заставайки
пред предна лява врата на своя автомобил и викайки силно, „полека, полека,
полека, бе“. Най- накрая, едва когато чува силните викове на Кр., В. Х. спира.
Как иначе тихичко да му каже и как ще чуе този, който кара? Затова му е
викал силно, нормално е, и отваря вратата на автомобила си. Защо Кр. вика
това, защо вика силно „полека, полека, полека, бе“? Защото водачът на
шевролета, освен че е сляп, може би е и глух. Че е сляп говори красноречиво
факта, че с намаляване на разС.ието от последните сто метра до „Ленд
ровър“-а на силни фарове и при бавна скорост, както минавайки на
сантиметри покрай самия „Ленд Ровър“ водачът на шевролета В. Х. изобщо
не го е видял. Всеки в такава ситуация ще иска да предотврати сблъсък с друг
автомобил, насочен сякаш нарочно точно срещу него. А виждайки, че водачът
в шевролета е явно неадекватен, Кр. вика достатъчно силно на другия в
колата, да го чуе, през работещия му двигател. Шевролетът спира, като се
отваря предната му лява врата и оттам излиза Х., заобикалящ задницата на
24
колата и се насочва към Кр., като го пита какво има. Кр. му казва, вече със
значително по- спокоен тон, нормално е, спрял е, вече излиза и вече без
абсолютно никаква агресия. Никаква агресия от Кр.. Тоест, със значително по-
спокоен тон, след като опасността от удара вече е изчезнала, нормално е да му
каже вече по- спокойно „ще удариш колата ми, бе, полека“. Това е причината
да му извика трикратно „полека“. Кр. съвсем спокойно му обяснява вече на
четири очи. Тук няма и нотка агресия от Кр.. Тук няма агресия, няма псувни,
няма обиди, няма пътят е мой. Няма. Никакви обиди няма. Никаква
провокация от Кр. няма. Защото всеки шум и звук се чуват кристално в
студената септемврийска вечер.
Законите на физиката обясняват разпространението на звука в такава
среда. Няма друг говор. Няма никакви обиди. Така че, ето защо не са
регистрирани от видеокамерата никакви псувни, обиди и агресия от Кр. към
неадекватния Х.. Такива няма, просто няма. Тези лъжи на престъпната част в
залата не минават, просто не минават. Обаче, агресията идва от другата
страна. Подразнен от факта, че някой дръзнал да му прави забележка В. Х.
ехидно повтаря, повтаря с мутренски маниер същия въпрос „Ко? Ко?
Членоразделната реч на умствен примитив на два пъти, на един и същ
излишен въпрос, което е вече първи сигнал за потенциалната агресия от този
индивид, търсеща обект за изява. Така и става. Агресията не закъснява,
защото дори след като отново за втори път Кр. съвсем спокойно, повтарям
спокойно, обяснява, че е щял да удари автомобила му, неприемайки такова
развитие на нещата, В. Х. решава да накаже, да покаже на Кр. с кого си има
той работа. А именно- с Вальо Бандита, който казахме, че е известен в
обществото така. Смеейки се на глас, Бандита отива до колата си, отваря
задната врата и от задната седалка взима дървена пръчка с дължина 64 см и
диаметър около 3 см, с която заплашително тръгва към Кр., с нищо
непровокиращия го Кр.. Тази солидна сопа е била приготвена точно за бой
или за този случай, или за всеки подобен случай. Кр. приема спокойно
заплахата. Забележете, той през цялото време остава спокоен, никаква агресия
от Кр., никакви обиди, никакви заплахи. Но, Кр. не е страхливец. От негова
страна няма обиди и псувни. Обаче, разбирайки какво се задава, а именно
неизбежен тежък ръкопашен бой, виждайки Бандита приближаващ се
заплашително към него, Кр. го предупреждава „Недей, бе, недей, бе, недей,
бе“, като го повтаря няколко пъти. „Недей, бе какво правиш, недей“. Тези
25
предупреждения не спират агресивния Х.. Той не бърза за гарата. Няма работа
на гарата. Той е решил да прояви с нищо непредизвикано насилие и агресия.
Ето защо Бандита започва боя, той, Бандита започва боя. Трябва да кажа
веднага, обаче, че наличието на обработената сопа в ръцете на Х. още в
началото на боя, го превръща в оръжие срещу голите ръце на нападнатия Кр..
Това е точка 1. Той удря Кр. първо в лявото бедро, а още втория удар със
сопата е опит за убийство, още втория удар със сопата е опит за убийство.
Това е тежък удар в корема, с острата част на сопата и само липсата на силно
заострен връх не причинява пробождане в корема на Кр. в този момент. Но
болката за Кр. е ужасна и тя го кара той да предприеме своята защита, вече,
своята неизбежна самоотбрана. Защото, Кр. знае да се бие. Той неслучайно е
служил в редовете на специалните части на полицията. Неслучайно.
Проявявайки своите бойни умения, Кр. бързо успява да отнеме сопата от
ръцете на Бандита и на свой ред започва да го налага с нея. Налага го яко.
Защо? Защото за тези няколко минути той е разбрал, че това е една
безмилостна битка. Това, което не е разбрал Кр. обаче, е защо. Защо е целият
този жесток кървав бой? Затова, докато налага нападателя си, докато
инициативата е все още в негови ръце, Кр. го пита озадачен. Бие го и го пита
„какво искаш сега, какво ти направих, какъв ти е проблемът“. Това го пита,
докато го бие. Кр. не знае защо става всичко това. И отговор, обаче не
получава. Напротив, кървавата схватка се затяга все повече. Размяната на
удари между двамата е взаимна и навсякъде, движейки се около двата
паркирани автомобила и от металната ограда на имота срещу дома на Кр.
впоследствие до пред входната врата на самия дом. Точно оттам, в разгара на
битката, Х. изважда сгъваем нож от чантичката си, която носи на кръста си.
Това е ножът Gerber, открит по- късно в колата на А. С. и това е оръжието на
убийството, докато не бъде доказано обратното чрез ДНК анализ, тъй като
единствено това оръжие е изцапано в кръв. Този нож, на който отказахте ДНК
анализ, е оцапан с кръв.
Как става убийството? С рязко и отработено движение на
професионален убиец той замахва с ножа и още с първия удар прерязва
предната част на лакътната става на лявата ръка на Кр.. Ударът е нанесен с
голяма сила, с голяма сила и отляво надясно, и отваря рана с размени 7 на 2
см, като при този удар е напълно прерязана лявата мишнична артерия. Поради
прерязването на голям кръвоносен съд отляво надясно повърхността на
26
стената зад гърба на Кр. и околните предмети са опръскани с множество
огромно количество капки кръв в същата посока- отляво надясно. Посоката
на причиняване на удара. Шурва обилно кръв като фонтан. На мястото,
където се намира Кр. до прага на входната врата и по предметите, намиращи
се около прага, изтича огромно количество кръв, образува големи петна с
различни форми и размери. Аз видях това с очите си, беше като касапница,
толкова много кръв, в един леген, пред вратата. Ужасно много кръв. Това е
касапница от шурналата обилно кръв. Това, обаче не възпира бандита Х., не
го спряло. Въпреки тежката кръвозагуба, въпреки шуртящата кръв от лявата
ръка на Кр., Х. не се оттегля. Той не повиква Бърза помощ, нито помага с
нещо на тежко ранения Кр.. Не, напротив, с още по- голямо животинско
настървение бандитът Х. продължава боя, а губещия сила Кр. още не се
предава. Той опитва с ръка да отнеме ножа от убиеца Х., но не успява.
Последва втори удар на Х. с ножа в предната повърхност на лявото рамо,
нараняване ориентирано отгоре надолу и отдясно наляво, с дължина 2,5 см. В
момента на причиняване на това ново увреждане Кр. се намира между двете
стени на преддверието на къщата, а убиецът му Х.- пред него. След втория
касапски удар, губейки вече неимоверно много кръв и сили, Кр. се опитва да
се оттегли от боя и когато вече е с гръб към него убиецът Х. най- подло,
коварно, мръсно, го наръгва с ножа трети път, в гръб. Подчертавам, в гръб,
отново в лявото рамо, причинявайки му прободно прорезна рана с дължина 2
см. За какво говори тази мерзост? С последни сили, въпреки трите тежки рани
по лявата му ръка и шуртящата кръв, Кр. продължава напред, в опит да се
отскубне от чудовището, злодей зад него. Тогава, последователен до край в
своята мерзост и жестокост, последователен докрай, злодеят хваща якето на
Кр., дръпва го силно, но тежко ранения Кр. все пак успява да се отскубне,
събличайки якето, което остава в ръцете на убиеца Х.. При това отскубване на
Кр. и събличането на якето му, ръкавите му са останали обърнати навътре.
Последните сили на Кр. са му стигнали само да направи две-три крачки
напред и наляво към съседния имот на У- кръстовището, където пред
входната му врата се строполясва безжизнен на земята с лице към небето,
където малко по- късно и умира. Умира сам, изоставен, безпомощен, на
безлюдно и пусто място, замръзвайки в черната студена нощ, осъзнавайки
смъртта си, но не разбирайки защо.
В това време убиецът Х. хладнокръвно прибира ножа и хвърля в
27
автомобила си дървената сопа, заедно със смъкнатото от него яке на Кр., в
което се намират документите му за самоличност, част от последната му
заплата и най- вече телефонът му, заедно с други лични вещи, след
трикратните прободни рани, които правят убийството му умишлено.
Отнемането на телефона на Кр. го лишава от възможността да потърси помощ
сам, докато все още е можел, което е още едно доказателство за умишленото
убийство. Експертизата е ясна, цитирам „тези изживени от пострадалия Кр.
Б. физически болки и морални страдания са с по-висок интензитет от тези
при обикновен случай на убийство, тъй като предсмъртните мъки траят
през един по- продължителен период от време. Пострадалият Б. е изпитвал
болки в момента на нанасяне на ударите и е агонизирал след тях,
осъзнавайки собствената си безпомощност в продължение на много минути
до изпадането си в безсъзнание“.
А престъпникът Х. какво прави? Престъпникът Х. невъзмутимо влиза в
колата си и предприема обратна маневра, за да тръгне към дома си. Никаква
гара, той иска да си ходи у дома. При тази маневра, която виждаме на
видеокадрите, на силни фарове, той едва не прегазва с колата си
агонизиращото тяло на своята жертва. Даже дали не го и докосва, едва отгоре
му отиват, а уж не го е видял, не знаел какво е станало. Прибирайки се вкъщи
убиецът просто си ляга да спи, след като обилно отново се е налял с алкохол,
което си личи рано сутринта, когато полицаите идват да го арестуват. В
21:07:36 часа от обзорна камера, Кам. № 1 на свидетеля К. излиза
свидетелката В. А.. Ясно се вижда на видеокамерите как тя бързо прекосява
улицата от № 8 към №26, с бързо ускорена крачка, говорейки по телефона. Но
тя само говори. Тя не крещи в истерия, няма никаква истерия, тя говори и
върви бързо. Тя не крещи в истерия, както се опитваха да ни убедят за знайни
и незнайни на български и руски и т.н. Тя минава сравнително тихо по
улицата. Нещо повече, А. около пет или шест минути наблюдава двора от
предната дясна седалка на шевролета. През тези минути тя не звъни на
полиция, не звъни на Бърза помощ, не звъни на тел.112, който със сигурност
тя задължително трябва да знае, след като 4-5 месеца живее в България. На
всеки гражданин, стъпвайки на границата на България, това е едно от първите
неща, тел. 112, който му се казва за какво служи и този телефон е еднакъв в
цяла Европа. Вие го знаете. Така, че, идвайки от Украйна, знаейки за тел.112
(свидетелката или някой твърди, че в Украйна е 102) какъвто и да е в Украйна,
28
влизайки тук и живеейки половин година тук, тя не може да не знае за какво е
телефон 112 и защо тя не му се е обадила на този телефон. Не, тя търси по-
сложния и по- дълъг начин през месинджъра във Фейсбук да се обади на А.
С..
В 21:06:30 часа видеокамерата на Т. Т. (Кам.2) засича движение на лека
кола, идваща от разклона с ул. „Мир“, прави десет завой, излиза на ул.“Акад.
Мишев“ № 26, насочвайки се към № 8. Това е „Ланча Ипсилон“, управлявана
от А. С.. Малко по- късно, след ланчията пристига и В. А.. Ланчията с бърза
скорост се насочва към паркираните две коли на У-образното кръстовище.
През това време шевролетът вече е направил, В. Х. вече е направил обратна
маневра и се насочва по ул.“Акад. Мишев“ № 26, на долния край на улицата.
Спирайки при строежа на УПИ 10135.2508.166, от ланчията, т.е. това е точно
свидетеля К. отсреща, от ланчията излиза А. С., който отива до шевролета,
след което се връща с черна торба към ланчията. Става дума за торба, не за
куфар, защото свидетелят Н. К., прегледал записите, категорично твърди
следното „Две коли бяха пред къщата на съседа и си разменяха някакви неща
на фарове“. Лъжата, че фаровете били угасени там, не светело няма какво да
ги обсъждаме. „Разменяха си някакви неща на фарове. Две коли бяха една
срещу друга бяха на фарове и си разменяха някакви дрехи или нещо“. А. се
връща, след което се качва в ланчията, която малко по- късно заминава към ул.
„Акад. Мишев“ , посока № 6, докато шевролетът с Х. малко преди това се
насочва в обратната посока на ул.“Акад. Мишев“ № 26. От видеокамерата на
ул.“Акад. Мишев“ № 6 се вижда, че ланчията преминава покрай този адрес в
21:10:55 часа и излиза от обзора на камерата в 21:11:02 часа в посока за града.
Слиза, опитва се, но само след 3 минути и половина, а именно в 21:14:30 тя се
връща обратно, по посока ул. „Акад. Д. Мишев“ № 8 и излиза от обзора на
камерата в 21:14:37 часа, тоест след седем секунди излиза от обзора на
камерата. Видеокамера № 4 на адрес ул.„Мир“ № 154 регистрира движението
на същата ланчия в 21:15, която се насочва по т.нар. „винишки път“. Ето
пътят, който е отворен, който е по- лесен, който е осветен, който е
асфалтиран, а не е бил предпочетен от В. Х. за гарата. Много странно, питаме
защо. Той, свидетелят А. хваща точно този път, за да отиде по- бързо до
гарата и да се върне. Засича ланчията по този „винишки път“, тоест, това е
пътят, водещ през вилната зона към бул.“Осми приморски полк“, от който
много лесно и бързо се слиза до гарата. Вие нямате представа за пътя, за
29
който говорим, по който В. Х. тръгва уж да изпраща украинката А.. Там е
изключително разбит път, с много разбити траверси, в тъмна нощ, където там
ще изгубиш много повече време, отколкото по „винишкия път“. А при
положение, както твърди обвиняемият, че един, един път, за първи път или за
втори път минава оттам, не можеш да си позволиш да тръгнеш да изпращаш
някого по един непознат път и да гониш точен час за влак.
Около 22:13 часа, тоест чак след около един час, без две минути по-
късно ланчията се връща от същия „винишки път“, като завива веднага
надясно, видяхме, негово вдясно и това, което не видяхме в последния файл, в
22:15 часа тя се връща и завива в посока към ул.“Акад. Д. Мишев“ № 8, видно
от камера № 4. Това е А. С., който след като се връща от гарата и се прибира
на адреса си ул. „Мир“ № 156, само две минути по- късно, се връща на
местопрестъплението, където явно прибира веществени доказателства от
кървавото убийство. Той сам признава при разследването, че след
завръщането си от гарата вкъщи, е излязъл и се е върнал чак на другия ден
сутринта. С други думи, имал е много време, за да обработва каквото си
желае на местопрестъплението. Това го прави съучастник в убийството и е
много странно, че прокуратурата не му е повдигнала обвинение за
укривателство и съучастничество.
Типичният почерк на убиец от подземния свят на дрогата е почеркът на
убиеца. Този почерк забелязваме при поне две такива по-раншни убийства,
които много напомнят убийството на Кр. Б.. Това са, първо, убийството на
софийския бизнесмен Явор Марков на трети март.
АДВ. Т.: Моля отново да направите забележка на частния обвинител и
граждански ищец Б. да се придържа към материалите по делото.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Няма за какво да ми правят забележка.
Придържам се точно към материалите по делото, защото говорим за
обществено опасна личност, която убива по същия начин, по който са убити
други двама по-рано. Епитетите са си моя работа.
Така, че ще продължавам, умира от кръвозагуба след удари с нож.
На основание чл. 292 НПК съдът ПОВТОРНО УКАЗВА на
гражданския ищец и частен обвинител Т. Б., че страните могат да се позовават
30
само на доказателствата, които са били събрани и проверени на съдебното
следствие по реда, установен в НПК.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Това Ви казвам. Придържам се към
материалите по делото и правя връзка с едни други обстоятелства, как е
загинал и брат ми. Както С. Ян. през 2007г. умира от кръвозагуба, защото не е
имало кой да спре кръвта, която е бликала от артерията му. Случаят е същият.
Убийството на Кр. Б. повтаря точно този почерк, затова го казвам, на кърваво
убийство, с особена жестокост. Убийството на Кр. Б. е предхождано
непосредствено преди това от тежки хулигански действия на бандита Х.,
иницииране на побой първо с дървена сопа, като начин за уреждане на
незначителен конфликт и неадекватно реагиране на отправената му
основателна бележка. След като средството му е отнето от нападнатия Б.,
агресивният Х. посяга към друго оръжие за уреждане на спора- нож, на който
дървената сопа не съответства като опасност от причиняване на тежки и с
необратим ход увреждания.
Уважаеми съдии и съдебни заседатели, ако искате поне малко да
допринесете за прекратяване на бандитизма в тази нещастна и изстрадала
страна, то имате тази възможност. Спрете бандита. Става дума за дегенерат
психопат, за безскрупулен, жесток и безмилостен убиец, за патологичен
престъпник.
АДВ. Т.: Моля да впишете в протокола епитетите и думите, които
използва гражданския ищец и частен обвинител Т. Б. и това, че носи
отговорност за думите си.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Да, точно така, носил съм. Къде се
намирам, нося само веществени доказателства. Имам още малко да пледирам.
Да се успокоя, как искате да се успокоя? Брат ми е убит. През вечер или
всяка вечер виждам как е умирал там, виждам тежкия бой. И вие сега искате
да бъда абсолютно равнодушен, спокоен. Аз го виждам как е умирал, сам. Не
се карам на никого.
Няма да ме прекъсвате, какъв сте ми Вие, че ме прекъсвате /обръща се
към адв. Т./.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА страните да не нарушават реда в
съдебната зала, като за груби нарушения ще бъдат налагани глоби.
31
УКАЗВА на страните, че ще прекъсне съдебното заседание.
АДВ. Т.: Каква почивка, няма нужда от почивка. Просто трябва да го
предупредите официално в протокола да спазва реда в залата и да внимава
какви епитети използва.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Вие няма да ми кажете каква да бъде моята
пледоария, нали така? А пък, че не съм нарушил нищо в съдебната зала, то е
ясно за всички. Надявам се всичко, което съм казал, да е записано в
протокола. Както виждате, прочетох всичко по доказателствата, г-н съдия.
Ето за това става дума.
Ще повторя, че става дума за безскрупулен, жесток и безмилостен
убиец. Това не му е първото убийство. Той е хванат със скрито оръжие до
хлебозавода, т.е. в областта, където живее. Хванат е там преди години с
четири калашника, с ред взривоопасни и т.н.
На основание чл. 292 НПК съдът УКАЗВА за трети път на
гражданския ищец и частен обвинител Т. Б., че страните могат да се позовават
само на доказателствата, които са били събрани и проверени на съдебното
следствие по реда, установен в НПК, както и да спазва реда в залата.
ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б.: Как да не обсъждаме, обсъждаме, че това е
рецидивист и ви давам доказателства за това.
АДВ.Т.: Това лице е неосъждано, господине /обръща се към Т. Б./.Вие не
знаете какво е осъждан, какво е реабилитиран.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б.: Той е реабилитиран, но не значи, че няма
криминално досие. То не е заличено.
СЪДЪТ отново ПРЕДУПРЕЖДАВА страните да не нарушават реда в
съдебната зала и ОБЯВЯВА почивка в 16:40 часа.
Съдебното заседание продължава в 16:52 часа, в присъствието на
страните.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Обвиняемият е лежал в затвора и не се е
променил. Той никога няма да се промени. Не и към добро. Напротив, всяко
следващо негово престъпление е по- тежко от предишното. Нека тази девета
32
присъда да го застави завинаги да спре със злодейството си.
Помня когато се роди брат ми, аз бях на осем години. По-късно, когато
имах нужда от него, той ми помагаше и обратно. Помня му първия учебен ден
в детската градина, сватбата, раждането, любовите му и т.н. По-късно
животът ни отдалечи, всеки е зает с работата си, семейството си,
ангажименти, но ако един от двамата имаше проблем, другият беше до него.
Семейството ни осиротя. Осиротяха родителите ми, синът му. Аз вече нямам
брат, на когото мога да разчитам и на когото да помогна, и тази загуба не
може да се заплати с пари. Тя е липса, която остава до края на живота. Ето
защо, моля да постановите присъда, с която да наложите на подсъдимия най-
тежкото предвидено в закона наказание „Доживотен затвор, без право на
замяна“. Озаптете злото, защото утре като бумеранг ще се върне към вас.
АДВ. Т.: Винаги когато разглеждаме такива дела, когато стигнем до
този етап, винаги оценяваме емоционалното съС.ие на наследници на
починало лице. Винаги на първо място изказвам съболезнования, нищо че за
сметка на това получих изявление да умра аз и брат ми. Това ми беше казано
пред съдебните заседатели от това лице, но това го игнорирам и не го
обсъждам. Винаги на първо място изказвам съболезнования за тежкия
резултат. Но, когато говорим за тежкия резултат, когато говорим за
последиците от него, трябва да съобразим, че тук съдебният състав ще реши
съдбата и на друго лице, в случая В. Х.. За сведение на някои от страните по
делото това лице е неосъждано към момента на извършеното Д.ие. За
сведение на някои от другите страни, съдебната реабилитация заличава
последиците на осъждането й и всички факти и обстоятелства, които законите
свързват със самото осъждане. Така, че епитети, които бяха използвани,
отдавам на плод на емоцията и неразбиране на правото и липса на
юридически ясноти и юридически познания. Когато, обаче има липса на
юридически речник и юридически познания, не е място в съдебен процес да
се отправят клевети, защото едно лице, което не е юрист, носи отговорност за
думите си. А дали те съставляват клевета и приписване на престъпление на
някого е факт, който оставям настрани. Нищо не чухме за тези граждански
искове в цялото съдебно следствие, нито по основание, нито по размер, нито
по доказаност.
Предявените граждански искове са недоказани по размер, тъй като
33
съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Деликвентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в
причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпил
вредоносен резултат има значение поведението на пострадалия, то това е
основание за намаляване на дължимото делинквентно обезщетение на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и съдържанието на т. 7 от
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВКС РБ, с което в общ принцип е
възприето разбирането, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
очевидно това има предвид под неимуществени вреди, се намалява, ако
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая дали
пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване, мисля че е кристално ясно
за всички страни по настоящото дело, затова поведението му оприличаваме
като характеризиращи признаци за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат, каквито са доказателствата, събрани по делото. Ще ги коментирам
по- късно, когато коментирам фактологията, обвинителния акт,
обстоятелствената част, правна квалификация, квалифициращи признаци и
т.н.
Безспорно, обаче по делото е установено противоправно поведение от
страна на пострадалия. Епитети, обидни думи, нападение на личността на
подсъдимия В. Х., доказано чрез СМЕ по делото, съдебномедицинското
освидетелстване на подсъдимия В. Х.. Никой от тях не говори досега. За
съжаление тези страни изключиха сума ти доказателствени източници, за да
могат да обрисуват една тежка злокобна картина, използвайки такива
термини и затова се отразява върху психичното съС.ие на близките на
починалия. А дали тя е достоверна, дали съответства на доказателствените
източници по делото, е въпрос, на който ще обърна специално внимание.
Въпрос, който е важен и стои пред Вас и до момента, защото в крайна сметка
Вие трябва да прецените всички тези въпроси. Цялостната личностна
характеристика, обаче на пострадалото лице за агресивен човек, употребяващ
навремето или кога, не към момента на Д.ието алкохол, е потвърдено в
комплексната СППЕ и в разпита, включително и на гражданските ищци. Та,
по така предявените граждански искове, с постановление № 4/ 25.05.1961г.
пленумът на ВКС се е произнесъл за правилното прилагане на закона, а
именно, се изисква за неимуществените вреди да бъдат обезщетени само най-
34
близките на пострадалия, неговите низходящи- деца, съпруг и възходящи
родители и то, след като се установи, че действително те са претърпели вреди,
които считаме, че не са доказани по размер по настоящото дело. Съгласно
Решение № 1/21.06.2018г. кръгът на пострадалите лица е разширен и затова е
допустим по същество иск и от брата на починалото лице, но той е
неоснователен, тъй като доказателствата по делото не говорят за наличие на
изключителна или особено близка житейска връзка между пострадалото лице
и брат му, както беше заявено току-що пред Вас че били отдалечени в течение
на годините. Именно липсата на особено близка житейска връзка не дава
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие
на причинена смърт. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателства може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и г***но доказване на
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Връзката с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ и за
емоционална подкрепа и доверие- нещо, което е изключено и по делото не е
доказано. Напротив, доказани са обратните твърдения и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществените вреди, подлежащи на
обезщетение, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Доказателство в тази насока по отношение на нашите твърдения за липсата и
неналичната трайна връзка между двамата братя се олицетворяват
включително и в свидетелските показания на майката на пострадалото лице
Н. Б.. Второто лице, което е предявило иск по делото е Б. К. Б., това е
единственият и пряк наследник на пострадалото лице. От разпита на това
лице, обаче се установява, че ищецът, в случая Б. К. Б., синът на пострадалото
лице, не е имал контакт с баща си в продължителен период от време. Такъв
контакт даже е липсвал и по телефона.
По отношение на следващите граждански ищци и частни обвинители по
делото Н. и Б. Б.и, от събраните доказателства по делото се установява, че
пострадалият е живял в отделна постройка и същият реално не може да се
приеме, че е живял в едно домакинство с майка си и баща си, за да може да се
отговори на въпроса за претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като отново липсват доказателства за емоционална връзка между тях.
35
Отварям една скоба, тук следва да бъде отчетено, че той не само е живял в
отделна постройка, следва да бъде отчетена и комплексната СПЕ,
включително и данните по делото, обективирани в протокол за оглед на
местопроизшествие и свидетелски показания на негови колеги и протокола за
оглед, който е маркиран. Там и видно, че джипът му е оборудван като на
задната седалка е като спалня, с чаршафи и с легло- нещо което съответства
на гласните доказателства в тази насока. С това приключвам претенцията за
граждански искове и неимуществени вреди.
Частните обвинения ще ги коментирам накрая.
По отношение на предявеното обвинение. Господа съдии и госпожи
съдебни заседатели, целият този процес се води и е тръгнал изначално от
внесен обвинителен акт, с който държавното обвинение по тяхна собствена
преценка, съобразно правомощията си, са преценили, че това Д.ие и че този
инцидент, за който аз твърдя, че е инцидент, представлява умишлено
убийство. Затова прокуратурата, вземайки един абзац от СМЕ е възприела, че
убийството е квалифицирано и следва да бъде квалифицирано като
извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и по хулигански
подбуди. Започвам директно в правната квалификация, а после ще се върна в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи време, място и начин на
извършване на престъплението и всички елементи на изпълнителния състав
на престъплението, включително и наличните елементи на квалифициращите
му признаци. Да обясним включително и на близките на пострадалия-трябва
да е ясно кога има квалифициращ елемент, кога едно убийство се приема, че е
извършено умишлено, кога едно убийство се приема, че е извършено по
непредпазливост; кога би могло да се приеме, че едно убийство е извършено
при превишаване пределите на неизбежна отбрана, какво е неизбежна
отбрана, а не самоотбрана; какъв е институтът на неизбежната отбрана на
чл.12, ал.1 от НК; има ли институт на превишаване пределите на неизбежна
отбрана чл. 12, ал. 2 от НК; има ли текстове от НК за превишаване пределите
на неизбежна отбрана; има ли текст от НК за причиняване на убийство по
непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда и т.н. Маркирам
всички тези квалифициращи състави на престъпление, за да може в крайна
сметка хората да разберат каква е цялата истина. А цялата истина следва да
бъде посочена в този обвинителен акт. Само че, не това е сторено и това е
36
проблемът и затова емоциите надделяват над разума. Защото, погледнете
този обвинителен акт, по какъв начин прокуратурата Ви доказа и показа, аз
поне не можах да разбера, откъде прокуратурата е взела база данни, на какви
доказателствени източници, за да твърди на стр. 2, предпоследен абзац, че
пострадалият Б. инстинктивно се подпрял на колата, която била управлявана
от подсъдимия Х. на инкриминираната дата. Откъде събрахме такива
доказателства за инстинктивно подпиране на колата? Няма такива. Аз съм
объркан от всички прения, които слушах, защото част от гражданските ищци
трябва да поддържат обвинението, заедно с прокурора, а те говорят различни
неща. Ще стигнем по-късно и до последователност на удари. Самите съдебни
медици казват, че не могат да посочат последователност на удари, а
прокурорът е написал „удар едно, първи, втори, трети“. Откъде ги извади тези
удари? Как разбра кой е първи удар, кой е втори удар, кой е трети удар с ножа.
Вещите лица, медиците казват „не можем да посочим последователност на
ударите“. Е като не могат да посочат вещите лица последователността на
ударите, как прокурорът е приел, че първият удар е мишницата, прорязване на
артерията на лявата мишница. Ами ето това е обвинителният акт.
На стр.4, абз. 2 „Кр. Б. и В. Х. се намирали пред входна врата на вратата
на дома на Б., обвиняемият Х. извадил нож от чантичката, която носил на
кръста, с него нанесъл удар в лявата ръка на пострадалия, като ударът
попаднал…“.
Следващият абзац-„последвало ново сборичкване, при което
пострадалият се опитал да отнеме ножа, но успял да му нанесе втори удар в
лявата ръка. Наранявания на лявото рамо, след втория удар пострадалият се
опитвал да се оттегли, когато бил с гръб, той намушкал с ножа в лявото рамо,
като му причинил трети удар в гърба на лявото рамо“. Частното обвинение
говори други неща. Опитвах се да си записвам. Последователност на ударите
говори частното обвинение, първо 2,5 см в лявото рамо, после прерязване на
мишницата. Не знам, просто не ми е ясно къде прокурорът е посочил такива
обстоятелства. И понеже не ми е ясно, а на мен не ми е ясно, защото няма
доказателства по делото, затова смея да твърдя, че тази обстоятелствена част
не определя това обвинение, за което сме предадени на съд.
Започвам от самото начало – първият квалифициращ признак. Значи,
държавното обвинение предава на съд подсъдимия В. Х., за когото аз твърдя,
37
че е неосъждано лице, с най- тежкото обвинение, което съществува в НК,
защото така е най- лесно. Съдът следва да преценява дали е умишлено
убийство или е убийство, извършено при неизбежна отбрана, или при
превишаване на неизбежна отбрана, или убийство, извършено по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Съдът
да му мисли. Най- лесно е. И си съчиняваме една приказка в обвинителния
акт, инстинктивно сме подпряли колата, а пък свидетелката А. казала ударът
последва и заради това В. Х. е излязъл от автомобила да види каква е
причината. Ударен е бил автомобилът, дали с пръчка, дали с ръка, ударен е, а
не инстинктивно. Откъде са доказателствата за инстинкта?
Говорихме за последователността. Връщам ви на квалифициращите
признаци. За да приеме особено мъчителен начин, всички страни се спират на
съдебномедицинските експертизи. Примерно, заключение на СМЕ по
досъдебното производство, обаче не се спират и не обсъждат по никакъв
начин констатациите на вещите лица в протокол от съдебно заседание на
03.09.2024г., където вещото лице на въпроси на съда, на защитата, а и на
всички страни, които са имали възможност, отговарят че след това прорязване
на лявата мишница е напълно възможно в рамките на минути лицето да
изпадне в това безсъзнателно съС.ие в резултат на острата кръвозагуба и
последвалото слабо хранене на мозъка и мозъчния паренхим. Това означава,
че изпадането в безсъзнателно съС.ие означава, че лицето е нямало мисловна
дейност и не може да чувства болки и страдания. И това означава, че
квалифициращият признак особено мъчителен начин, който държавното
обвинение е възприело, въобще не отговаря на изискванията на закона.
Съдебната практика по чл.116, ал. 1, т.6 от НК, обяснявам за лаиците в залата,
че това е отношение по отношение на квалифициращия признак особено
мъчителен начин, необходимо е от доказателствата по делото да се установи,
че пораженията върху пострадалото лице следва да бъдат особени,
извънредни мъки и болки да е преживяло приживе, страдалия в един по-
продължителен период от време, с по- висока степен от нормалните за това
убийство. Че съдебната практика на ВКС на РБ е възприела, че не всяко
убийство, при което жертвата е изпитвала болки и страдания преди
настъпване на нейната смърт, позволява да се квалифицира Д.ието като
извършено по особено мъчителен начин, тъй като следва страданията да са
необичайни по своя интензитет и са неприсъщи за обикновеното настъпване
38
на смъртта. Според тази съдебна практика, която е известна на съда, за да е
налице правната квалификация, следва да бъде доказано по безспорен начин,
че жертвата е била в съС.ие да възприема особени мъчения и да преживява
психо емоционален стрес от случилото се. Казано накратко, необходимо е да е
доказано, че жертвата е била в съзнание. Кой е доказал, че жертвата е била в
съзнание, след като вещите лица казват, че в рамките на минути лицето
изпада в безсъзнателно съС.ие. И когато в рамките на минути изпада в
безсъзнателно съС.ие, очевидно не е налице особено мъчителен начин за
пострадалото лице.
Тук следва да се отчете и мястото, където е нанесено увреждането.
Никой досега от страните по делото не говори в крайна сметка ръката какъв
орган е- крайник ли е, жизнено важен орган ли е. Въобще, никой не обърна
внимание за тези прорезни три броя наранявания, за които говорят и
прокуратурата в обстоятелствената част, и другите страни, какви телесни
повреди представляват. Говорят за някакви убийства, убиец, едни злокобни,
тежки думи, едни епитети, едни писания от вестниците и преразказвания.
Каква телесна повреда е причинила прободната прорязна рана на лявото рамо
отпред- лека телесна повреда, каква телесна повреда е причинила
прорязването на гърба- лека телесна повреда. Те, тези телесни повреди,
включително и прорязване на лявата мишница, която представлява причинно-
следствена връзка за смъртния резултат, тъй като е довело до общ кръвоизлив
и кръвозагуба. Средна телесна повреда е прерязването на лявата мишница,
временно разстройство на здравето, опасно за живота. Това е истината. Как
можем да говорим, че това е убийство, когато са нанесени прорезни рани в
областта на крайник, какъвто е ръката. Ако е искал умишлено да убие лицето
или дееца, щял ли е да извършва наранявания в областта на ръката? Ето ги
елементарните доводи, които противопоставям на бланкетните приказки.
Стигайки до липсата на особено мъчителен начин, какви са
хулиганските мотиви по делото на подсъдимия, изразявайки явно неуважение
към обществото и грубо нарушаване на обществения ред? В девет часа
вечерта, в тъмното, след като някой му чука и му блъска по колата, нормално
е да излезе и да види какво е положението и защо. И нанасянето на удар по
г***ата му с пръчка или с предмет, ще стигна и до там, присветването му,
както той се изразява в обясненията на подсъдимия, дадени в предходното
съдебно заседание, тежкия удар, който почти го е повалил на земята,
39
нормално е да влязат в схватка. Никакви тежки битки, никакви такива
събития е нямало. Какви са доказателствата, че В. Х. на този ден е носил
пръчка в автомобила си и откъде извеждат такива доказателства от
досъдебното производство? От чии материали по делото прокуратурата казва,
че тази пръчка е била в автомобила и той кога я е взел; откъде е взел тази
пръчка-от предната седалка, от задната седалка, връщал се е, отварял задния
капак, откъде е взел тази пръчка? Няма, пръчка била взета от неговия
автомобил. Същото е с ножа. От чантичката си на кръста извадил нож.
Откъде са тези писания, кой е установил в чантичката му да е имало нож?
Свидетелката А. ли, протоколът за оглед на местопроизшествие ли? Фактът,
че по чантичката имало няколко капки кръв, означавало, че тя била в него. Не,
не означава това. Защото, ако е била в него, както цялата му фланелка, която
цялата е била облята в кръв, при спречкването, сборичкването и жестокият
побой, който е получил той, цялата му фланела е била в кръв, изяснен е този
факт по делото, и с веществени доказателства, и с експертни заключения, и с
ДНК. Цялата чантичка ще бъде в кръв, а тя е с капчици. Шортите му са били
целите в кръв, а не в капчици. Затова, смея да твърдя и категорично говоря,
че нож по делото не е установено В. Х. да е използвал извън обясненията му,
това, че когато се е защитавал от нападението на пострадалото лице е съумял
да вземе това оръдие, защото не е ясно дали е нож или нещо друго. И така е
прекратил нападението спрямо неговата личност – института на неизбежната
отбрана. Това е, едно Д.ие не е обществено опасно, когато лицето се е
защитило чрез причиняване на противоправни вреди на нападател. Има и
други характеристики на неизбежната отбрана. Такива са и обясненията на
подсъдимия. Никой не ги коментира тях, само държавното обвинение така ги
замаскира. Обясненията на подсъдимото лице имат двояко значение- те
представляват защитна теза винаги, но те представляват и годно
доказателства средство, което обаче подлежи на независим самостоятелен
правен анализ и съпоставка и оценка в съвкупност с всички останали
доказателства по делото. И ето, аз Ви казвам. Обясненията на подсъдимия ги
знаем, няма да ги повтарям, няма да чета обвинителния акт пред Вас.
Обясненията на подсъдимия – „чукна ме, блъсна ме, някой ме удари по
колата. Излязох да видя каква е причината. Каза ми нещо, аз му се изсмях,
тръгнах да се връщам. Удари ме силен удар в областта на г***ата“. Г***ата
му е пръсната, имаме медицинско освидетелстване на В. Х.. Защо никой не ги
40
говори тези работи? Сигурно остават на защитата да ги говори тези работи. И
това са безспорни доказателства по делото. Г***ата му е пръсната отгоре.
Има и снимки, фотоалбум към медицинското освидетелстване. Почти
приклекнал е. Как в това съС.ие ще отива до колата и ще взема пръчка? Той е
паднал на земята, почти паднал на земята. Това са и показанията на В. А.,
била в този момент в колата. Свидетелката казва „тъпи удари, чуваше се по
ламарина и като по камък, когато го е блъскал по г***ата с тази пръчка. Е как
няма да предприеме действия да се защити, какво да направи? Следва ли да
игнорираме тези показания, обяснения или да ги приемем? Следва да ги
приемем, защото те съответстват на свидетелските показания на свидетелката
В. А., съответстват на СМЕ, съответстват и на видеотехническата експертиза.
Ето го анализът. Чиста кристална топка, няма какво да откриваме света. И
когато е бил ударен А. е била в колата. Когато са започнали спречкването А.
всичко, което говори, кореспондира с обясненията на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия, това, което казва, съответстват на съдебно
медицинското освидетелстване на самия подсъдим, на СМЕ, на пострадалото
лице, на свидетелските показания на А., на заключението на
видеотехническата експертиза, на свидетелските показания на В. П.,
полицейският служител. Още на него му е било казано, че той е бил нападнат
и удрян и не знае на кого са тази пръчка и това яке. Ето ги тези
доказателствени източници. И ние ще говорим, че е умишлено убийство.
Абсурдна работа.
И какви са хулиганските подбуди? Стигнах до квалифициращия признак
хулигански подбуди. Напротив, няма хулигански подбуди. Има лична
саморазправа, разправа между две лица на лична основа, никакво грубо
незачитане на обществения ред нямаме, няма в действията на подсъдимия Х.
към инкриминираната дата. Затова и нямаме квалифициращ признак, че
Д.ието е извършено по хулигански подбуди. И тогава какво става?
Обвинението за умишлено убийство отива някъде, заминава, защото не е
умишлено убийство. Тогава аз определям пред Вас- неизбежна отбрана е. Ето
ги доказателствата, как ще оборим обясненията на подсъдимото лице? По
какъв начин, с какви доказателствени източници те ще бъдат дискредитирани
или част от тях ще бъдат дискредитирани. Няма, няма такива доказателствени
източници, те се противоречат на други доказателствени източници, те са
подкрепени от тези доказателствени източници. И сега, тук целият правен
41
въпрос е, когато нямаме особено мъчителен начин, когато нямаме хулигански
подбуди, когато преценяваме, че един-единствен удар е допринесъл за
настъпването на леталния изход на пострадалото лице в областта на лявата
мишница и от този един- единствен удар се преценява, първо- мястото, второ-
крайника, че това не би могло да се цени като причиняване на умишлено
нанесена телесна повреда, която да донесе до съставомерен резултат смърт.
Мога да Ви предложа и друго тълкуване-че ако не възприемете
доводите ми за неизбежна отбрана, аз мога да Ви предложа да обсъдя и да
обсъдя пред Вас и хипотезата на чл.119 НК. Защото държавното обвинение,
ще бъда репликиран после, че защитата очевидно не съответства на характера
и интензитета на нападението, т.е. подсъдимият Х., че е трябвало да се
защитава с методите и средствата, с които е било нападението, макар че
съдебната практика е противоречива по този въпрос. Дори напротив, когато
се прилага института на превишаване пределите на неизбежната отбрана,
съдебната практика е възприела, че не е необходимо да има съответствие
между оръжието, с което действа нападателят и оръжието, с което се
защитава нападнатия, в случая подсъдимият Х.. Така, че законодателят е
приел института на превишаване пределите на неизбежна отбрана на
преценка на свойствата и характеристиките на защитното средство и то дали
е използвано в такъв обем и интензивност, че да отблъсне нападението,
причинявайки колкото може по-леки вреди на нападателя. Ето защо преди
малко коментирах, че трябва да се отчете и степента и вида на телесните
повреди, които са причинявали тези прободно-прорезни наранявания. Затова
ще предложа и друга трактовка по смисъла на чл.119 НК, такава правна
квалификация на Д.ието. Тя предполага преди всичко наличие на
непосредствено и противоправно нападение от стана на пострадалия срещу
подсъдимия, което очевидно е факт. Нападението трябва де е започнало и да
не се прекратеното към момента на причиняване на нараняването на
последния чрез неговото отблъсване от нападнатия. Ето-чистите
характеристики на превишаване пределите на неизбежна отбрана. И за да
бъда неголословен, за да бъда максимално конкретен, няма как да посоча и да
предложа и друг подход на съдебния състав, че Д.ието би могло да бъде
квалифицирано и като причиняване на смърт по непредпазливост вследствие
на умишлено нанесена телесна повреда. Тук законодателят е посочил, че
изпълнителното Д.ие поражда два вредоносни резултата, по- близък телесно
42
увреждане, каквото е разкъсването на мишницата и водило до остра
кръвозагуба и по- далечен, каквото е смъртта като причинна връзка между
неправомерния акт и леталния извод е косвено, опосредено от визираното
междинно съС.ие на пострадалия и форма на вината умисъл към
непосредствени и по- леки обществено опасни последици, каквато е телесната
повреда и непредпазливост към последващите и по- тежки други.
Заключавам, че разликата между умишлено убийство и убийство при
форма на вината по чл.124 НК се корени в отношението на дееца към
настъпването на летален изход. Докато в Д.ие по чл.116 НК смъртта е
предвиждан нежелан и допускан резултат от действията на извършителя, във
втората хипотеза по чл.124 НК умисълът му обхваща единствено засягане на
телесна неприкосновеност, с характер на телесна повреда, а смъртта не е била
предвиждана от дееца, но с оглед конкретните обстоятелства той е могъл и е
бил длъжен да я предвиди. Така че, изводите относно обективна страна на
Д.ието във всички случаи-и за умишлено, и за убийство по непредпазливост,
се обсъждат върху доказаните действия на извършителя, като се отчитат броя,
силата, насочеността на ударите, локализацията на травмите, използваните
средства за причиняването им-Решение № 90/06.03.2023г. по НД № 89/2023г.
на ВКС, ІІІ НО.
Като имате предвид всичките тези възражения, моля, на първо място, да
приемете, че подсъдимият В. Х. е действал в съС.ие на неизбежна отбрана и
ако приемете хипотезата на института на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1,
той следва да бъде оправдан. Ако приемете, обаче, че той е действал в случай
на превишаване пределите на неизбежна отбрана, тук правната квалификация
следва да бъде по чл.119 НК, която предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до пет години, и Ви моля в този случай да определите наказание към
размера на изтърпяното до момента. В. Х. търпи мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ вече близо две години и два месеца, и повече даже.
Ако не приемете и тези аргументи и доводи, то Ви моля да прецените дали не
е налице хипотезата на чл.124, ал.1 НК като законодателят там е посочил, че в
ал.4 или ал.6 е възможно да има причиняване на смърт по непредпазливост
вследствие на нанесена телесна повреда при превишаване пределите на
неизбежна отбрана, още един правен институт, който съответства на правната
квалификация по делото.
43
Ето защо ви моля да оправдаете подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение, защото присъдата не може да почива на предположения и
хипотези. Присъдата не може да почива на приказки, извадки от решения и
извадки от списания, от интернет или обществени нагласи, или коментар на
други дела. Присъдата трябва да почива единствено на доказателствата,
събрани в хода на това дело. Аз смея да твърдя, че това са доказателствата по
делото.
Моля Ви да отхвърлите исковете, за които говорих. При произнасяне с
присъда съдът е длъжен да се произнесе и по отношение на мярката за
неотклонение на подсъдимото лице.
Моля с оглед представените доказателства и данните за влошено
здравословно съС.ие, необходимостта от извършване на оперативна
интервенция на сърцето му, каквато е коронарографията, на всички е
известно, че това е поставяне на стент в кръвоносен съд в областта на
сърцето, без да претендирам да имам някакви познания в областта на
медицината, да отчетете тези обстоятелства и при произнасяне с присъда, ако
приемете нашите аргументи и доводи, да измените мярката за неотклонение
от „Задържане под стража“ в друга такава или в по- лека Моля в тази насока
за Вашето произнасяне.
ПОДС. Х. /право на съдебна реч/: Дал съм обяснения в предходно
съдебно заседание, нямам какво повече да кажа.
СЪДЪТ на основание чл.297 ал.1 от НПК дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Х.: Първо, искам да изкажа съболезнования на близките на
пострадалия. Моето желание е за справедлив процес, което виждам, че е така.
Виновен съм, признавам си.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
44
пред Апелативен съд – *****.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
45