№ 5680
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100508310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5110 от 23.12.2021 г., постановено по гр. д. № 44106/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 177 с-в, Х. Г. К., e осъдена да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 698,30
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес
гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 10,24 лв. – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.09.2020 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени: искът за главница за ТЕ за
сумата от 181,12 лева за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. и искът за главница за
дялово разпределение за сумата от 1,28 лева и за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г.,
като погасени по давност, както и искът за заплащане на сумата от 248,29 лева – законна
лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 08.09.2020 г. и иска за заплащане на сумата от 2,94 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от
14.09.2017 г. до 08.09.2020 г., като неоснователни и недоказани.
Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени съответно от
"Топлофикация София" ЕАД и Х. Г. К., действаща чрез назначения й особен представител
1
адв. Е. В., срещу съответните неблагоприятните части от решението.
„Топлофикация София" ЕАД обжалва решението в отхвърлителната част, с която е
отхвърлен предявеният от ищеца иск за заплащане на законна лихва за забава в размер на
248,29 за периода 15.09.2017 г. — 08.09.2020 г. върху дължимата от ответницата Х. К. сума
за ползване на топлинна енергия за отоплителен сезон 05.2016 — 04.09.2018 г.
Х. Г. К. обжалва решението в уважителната част, с която е осъдена да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС, сумата в размер на 698, 30 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за процесния по делото имот за периода 01.09.2017 г. — 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.09.2020 г., сумата в размер на 10,24
лева - главница, представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода
01.09.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.09.2020
г., както и разноски по делото от 220, 65 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Във въззивната жалба на "Топлофикация София" ЕАД се излагат съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Моли се
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде изцяло уважен, като се присъдят направените пред въззвината инстанция разноски.
Във въззивната жалба на Х. Г. К., действаща чрез назначения й особен представител
адв. Е. В., се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
недопустимо, съответно неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при съществени процесуални нарушения.
Моли се решението в обжалваната част да бъде обезсилено, евентуално отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени в оспорените части, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, съответно Х. Г. К. и „Топлофикация София“ ЕАД, са
депозирали отговори на въззивните жалби. В тях се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба на всяка от страните.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
2
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
По въззивната жалба на Х. К.:
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент № 155 от
11.05.1974 г. /л. 15 – 16 от делото на СРС/ и удостоверение за съответствие (л. 17 от делото
на СРС) се установява, че Ф. Г. К. е собственик на ½ от топлоснабдения имот.
От извършените служебни справки в Национална база данни "Население"е видно, че
Х. Г. К. и Ф. Г. К. са едно и също лице с ЕГН:**********, като личното и бащиното име на
Ф. Г. са били промени и понастоящем актуалните имена на лицето са Х. Г. К., поради което
неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка. Решението е
постановено срещу надлежен ответник.
Предвид изложеното, въззивникът, като собственик на имота, се явява страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия. Без правно значение е, че в списъка на живущите е вписан единствено другият
собственик – П.Л., по отношение на който производството е било прекратено, предвид
настъпилата му смърт. Облигационната връзка възниква с придобиване собствеността върху
имота. Законът и общите условия не изискват наличието на изричен писмен договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, поради което и тези възражения на ответника са
неоснователни.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
3
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Действително при наличие на подадена молба от особения представител за замяната с
друг, подадена преди датата на съдебно заседание, макар и докладвана на председателя на
състава след това, е било налице основание СРС да отмени определението си за даване ход
по същество. Въпреки това въззивникът не е поискал да му се даде възможност да представи
каквито и да било доказателства пред СРС. Във въззивната жалба липсват твърдения, че
именно поради неучастието в съдебно заседание на процесуалния й представител е била
лишена от възможността да ангажира относими към делото доказателства. Нещо повече,
събирането на такива не е било поискано и пред въззивния съд, не са налице твърдения, че
оспорва експертизите, не е поискано изготвянето на нови или повторни такива, не са
представени писмени доказателства, които да не е могла да представи пред СРС, предвид
даване ход по същество без участие на представител на жалбоподателя, поради което дори
да се приеме, че СРС е допуснал процесуално нарушение, то не е съществено и не води до
4
неправилност на решението.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени. Поради съвпадане изводите
на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част от К. следва да се потвърди.
По въззивната жалба на „Топлофикация София” ЕАД:
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с тази въззивна жалба доводи за неоснователни.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
В исковата молба се твърди, че съгласно приложимите общи условия – чл. 33, ал. 1,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Такава е и
редакцията на приложените към исковата молба общи условия от самия ищец. В този
смисъл е изготвен проекто – доклада от СРС и съответно съдът е разпределил
доказателствената тежест. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка.
Дори и след така изготвения доклад на съда не се е позовал на други общи условия. Ето
защо, правилно СРС е приел, че страните са обвързани от приложените от самия ищец
такива.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Както беше
посочено по – горе обаче, съгласно чл. 33 от ОУ, приложени към настоящето дело и на
които се позовава самият ищец в производството пред СРС, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата в 30 – дневен срок от публикуване на интернет
страницата на продавача. Ето защо, при липса на ангажирани доказателства за датата на
публикуването им, съдът приема, че правилно СРС е отхвърлил така предявения иск.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част от „Топлофикация София“ ЕАД следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на подадената от Х. К. въззивна жалба, на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Х. К. не представя доказателства за направени разноски във връзка с
5
подадената въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 5110 от 23.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 44106/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в.
ОСЪЖДА Х. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6