Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр. Пловдив, 26 февруари
2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,
при секретаря Румяна Агаларева
и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия
Н. Бекиров административно, касационно дело №104 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
“КЕЙ ПИ ВЕСТ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ №78, ЕИК *********,
представлявано от адвокат В.К.- пълномощник, обжалва Решение №2065 от 12.11.2019г.
по Н.А.Х. дело №3311 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХXIIІ-ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №16-002303 от 23.11.2018г.,
издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив),
с което на “КЕЙ ПИ ВЕСТ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от
1 800,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и постановяване на
решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното
НП. Претендира се присъждане на правените пред първата инстанция разноски.
Ответникът по делото- Дирекция
“Инспекция по труда”, гр. Пловдив, чрез Н. Х. К. - началник на Отдел
“Административно, информационно и правно осигуряване“ (О“АИПО“) в Д”ИТ”-
Пловдив, притежаваща висше юридическо образование, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Христев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че при извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив на 11.10.2018г.,
на място в автомивка “Вест“, находяща се в гр. Пловдив,
надлез “Родопи“, стопанисвана от дружеството касатор,
както и на 16.10.2018г. по документи, представени в Д”ИТ”- Пловдив, е прието за
установено, че от страна на жалбоподателя е приет на работа в автомивката като
работник А.М.П., ЕГН **********, без да е сключен с П. трудов договор в писмена
форма. В рамките на проверката, извършена на място в автомивката на
11.0.2018г., А.П.попълва декларация, на основание чл.399 и във връзка с чл.402,
ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, а1 от АПК, според която декларация
работи в автомивка “Вест“ от 10.10.2018г. на длъжност
“мияч МПС“, с установено работно време от 15:00 до 18:00 часа и срещу заплащане
на седмично възнаграждение в размер от 2,00 лв. за измита кола. П. отразява в декларацията,
че няма сключен трудов договор, има сключен граждански договор.
За установеното в
рамките на проверките е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с №16-002303 от 29.10.2018г., с който извършваната от П. дейност в автомивка
“Вест“, без да има сключен писмен трудов договор с “КЕЙ ПИ ВЕСТ” ЕООД, се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ. Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№18114985 от
01.11.2018г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на тази основа постановява
правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП.
Според разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а според разпоредбата
на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
В случая, както правилно
приема районният съд, П. предоставя на дружеството касатор
своята работна сила и отношенията между него и “КЕЙ ПИ ВЕСТ” ЕООД са трудови
правоотношения. Между страните не е спорно, че П. е изпълнявал дейност в автомивка
“Вест“, стопанисвана от дружеството касатор, че за изпълняваната
дейност е уговорено възнаграждение и че дейността следва да се изпълнява в декларираното
от П. период от време между 15:00 и 18:00 часа.
Трудовият договор, за
разлика от облигационния договор за изработка, има за предмет предоставяне на
работна сила за продължителен период от време, докато при облигационния договор
се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът или служителят е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определените с договора
ред, трудова дисциплина и работно време, докато при договора за изработка
изпълнителят дължи само уговорения конкретен краен резултат, без да е организационно
или стопански обвързан с поръчващия. И двата договора предвиждат заплащане на
възнаграждение, което е различно по естеството си обаче, тъй като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано- притежава гарантиран минимален размер и
се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият,
се договаря свободно между страните по договора за изработка и се изплаща след
приемане на изработката.
Съответно, П. осъществява трудова дейност в
автомивка “Вест“, а правоотношенията между него и дружеството касатор са трудови правоотношения. Наличието на трудови
правоотношения между страните предпоставя сключването
на писмен договор, съгласно разпоредбите на КТ. От своя страна, липсата на
сключен писмен трудов договор към датата на извършване на проверката на място в
автомивката (11.10.2018г.) предпоставя извод, че от обективна
страна е инкриминирано нарушение на трудовото законодателство. Също така, както
правилно приема районният съд, производството по установяване на нарушението е
проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което процесното
НП се явява законосъобразно и правилно.
Настоящият състав на
съда споделя изложените от районния съд съображения, че процесното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, поради което не е налице маловажен случай на административно
нарушение по чл.28 от ЗАНН.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
производството пред първата инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено.
А в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2065 от 12.11.2019г. по
Н.А.Х. дело №3311 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХXIIІ-ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление с №16-002303 от 23.11.2018г.,
издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на
“КЕЙ ПИ ВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от
1 800,00 лева.
ОСЪЖДА “КЕЙ ПИ ВЕСТ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ №78,
ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, сумата
от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………..
2………………..