РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Враца, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103859 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 479,92 лв. главница, както и по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 39.55 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Предявени са в условията на евентуалност и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 479,92 лв. главница и по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39.55
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ф. С. Ф. за следните суми: 479,92
лв. – главница, дължима за погасяване на парични задължения по Договор за издаване
и ползване на кредитна карта, сключен на 20.10.2015 г., цедирани на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 02.04.2020г., сумата от 39.55 лв. лихва за
забава, от която 00.00 лв., начислена за периода от 03.04.2020 г. до 13.03.2020 г. и 39.55
лева, начислена за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021 г., законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане и разноски по
1
делото в размер на 25,00лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение № 105 / 20.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 1913 /
2021 г. по описа на РС – гр. Враца е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД твърди, че на 20.10.2015 г. между
Райфайзенбанк (България) ЕАД (Банката), в качеството му на кредитодател и Ф. С. Ф.,
ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Рамков договор №
*********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта *******/
********/ *******/ *********. По силата на Договора Банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лева, който може да бъде
използван чрез кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по
електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата
кредитен лимит. Банката е изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит
и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта.
Кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в
резултат на което за същия е възникнало задължението да ги възстанови, ведно с
начислената за срока на ползването им договорна /възнаградителна/ лихва съгласно
годишен лихвен процент, посочен в Договора. На основание чл. 142 от Договора
кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит,
но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следва да
стане чрез заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ).
Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение,
което се изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на
хартия или по електронен път), като в Договора е изрично посочено, че
неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението
му да заплати МПВ. В разпоредбите на чл. 44 и чл. 45 от договора за кредит е
определен срокът за заплащане на МПВ, който е дължим след края на отчетния период
посочен в чл. 40 от договора за кредит, като е предоставена възможност на
картодържателя сам да избере един от посочените отчетни периоди, а именно: от 16 -
то число на месеца до 15 - то число на следващия месец или от 2 - ро число на месеца
до 1 - во число на следващия месец. В случай че този ден е неработен, падежът е на
следващия работен ден. Кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок
задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като
падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска е настъпил
на 04.07.2016г.
Посочва се също така, че в чл. 14 от Договора е посочено, че валидността на
2
картата е 3 години, а в чл. 172 от Договора е посочено, че договорът се счита за
прекратен при изтичане на валидността на картата. Предвид изпадането на длъжника в
забава още на 04.07.2016г., приложение намира чл. 178 от Договора, съгласно който
след изтичане на валидността на картата договорът остава в сила при условие, че има
непогасени задължения към банката, като картодържателят е длъжен да ги погаси чрез
ежемесечно заплащане на МВП, съгласно уговореното в договора.
Твърди се, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
ищецът се е позовал на изискуемост на вземането си за главница, поради изтекъл срок
на договора за кредит на 20.10.2018 г. В случай, че съдът приеме, че задължението не е
изискуемо в пълния му размер, то следва да вземе предвид чл. 62 във вр. с чл. 63, т. 1
от Договора, който дава право на Банката да обяви усвоената и непогасена част от
кредитния лимит, ведно с всички непадежирали лихви и такси за предсрочно
изискуеми при неплащане на четири поредни МПВ в пълен размер и в дължимия срок.
Кредитополучателят е изпаднал в забава още на 04.07.2016 г., като считано от тази дата
са настъпили предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост съгласно договора
за кредит - неплащане в срок на 4 МПВ. Аргументира се тезата, че настоящата искова
молба играе роля на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на
непогасените суми по Рамков договор № ******** за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта *******/ *******/ ******/ ***********c, тоест са налице
и субективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
Иска се от съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите
така, както са заявени в заповедното производство.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му особен представител
счита, че не са налице условията за автоматична предсрочна изискуемост на
претендираните суми.
Посочва се също така, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК ,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл. 23 от
ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Следователно
ответникът не дължал начислените от кредитора суми за договорна лихва, неустойка и
за такси разходи. Дори да се приемат за валидни клаузите на чл. 20, чл.21 и чл.22, с
които се въвежда отговорността за разходи, по делото не се доказвало извършването на
същите. Изцяло във волята на кредитора е да стори такива разходи, но уговорения
отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже действителното
им извършване, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
3
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 1913 / 2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
Представен е Рамков договор № ********** от 20.10.2015 г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта *******/ ********/ ********/ **********
сключен между Райфайзенбанк (България) ЕАД - кредитор и Ф. С. Ф. -
кредитополучател.Договорът е сключен при следните параметри: размер на кредитния
лимит 500.00 лева, лихвен процент в размер на :18.9 % за ****** ********; 17.9 % за
********* и 14.9 за покупки/плащания на стоки и услуги, извършени с ********на
ПОС терминал в магазин на Билла в страната, годишен процент на разходите в размер
на 20,63 %. В т.14 от раздел II на договора е уговорено, че „ Карта” - Банката издава
Картата със срок на валидност 3 години , който изтича в последния ден на месеца/
годината , посочени върху лицевата страна (валидност на Картата).
Представена и приета по делото /л.101/ е и справка от Райфайзенбанк (България)
ЕАД, от която се установява, че ответника е получил картата на 27.10.2015 г.
От приетия по делото рамков договор продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ се установява, че Райфайзенбанк (България) ЕАД е прехвърлила на ищеца
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД процесните вземания / л.20 – 29 /.Прието е и
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99 от ЗЗД
Представено е по делото /л.32/ изготвено уведомление за настъпилата цесия от
цедента Райфайзенбанк (България) ЕАД до длъжника.По делото на се ангажирани
доказателства, че това уведомление е достигнало да длъжника.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза.Вещото лице уточнява, че размерът на усвоените от ответника
суми (главница) по Рамков договор № 1510161048501860 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта **************/ ******* /******** от 20.10.2015 г за
периода от 30.10.2015 г. до 01.09.2016 г. представлява сума в размер на 479.92 лв.
Размерът на законната лихва за забава върху включената в неизплатените изцяло и в
срок минимални погасителни вноски по въпрос 2.5. от настоящата експертиза главница
за периода 14.07.2020 г- до 10.05.2021 г представлява сума в размер на 37.92 лв.Общата
сума заплатена по Договор№ ********* е в размер на 182.71 лв. Отразено е, че
падежът на първата изцяло или частично неизплатена минимална погасителна вноска
по договора е на 04.07.2016 г.
Съдът кредитира заключението по изготвената експертиза като обективно и
компетентно, като същото не е оспорено от страните по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
4
страна следното:
Издадената заповед за изпълнение № 105 / 20.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. №
1913 / 2021 г. по описа на РС – гр. Враца е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК и на ищцовото дружество са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, във връзка с които е подал исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това
е подадена настоящата искова молба.
По изложените по – горе съображения, съдът приема, че установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок.
По основателността на предявените искове, съдът приема следното:
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК /главни и евентуални/ е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между Райфайзенбанк (България) ЕАД и Ф.
С. Ф. е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *********/ ******/
**********/ *******, по силата на който за кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на главница и лихва в
претендирания размер, настъпилата цесия между Райфайзенбанк (България) ЕАД и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД за процесното вземане, уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно,
че между цедента Райфайзенбанк (България) ЕАД - кредитор и Ф. С. Ф. –
кредитополучател и ответник по делото е възникнало облигационно правоотношение
по силата на сключен между тях Рамков договор № *за издаване и по*********лзване
на безконтактна кредитна карта *********/********/ *********/************ от
20.10.2015 г.
Установи се от приетата по делото справка от Райфайзенбанк (България) ЕАД, че
ответника е получил картата на 27.10.2015 г.
Не спорно също така между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установя, че кредитодателя е предал на ответника кредитната карта.
Сумите по издадената заповед за изпълнение се претендират въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.По делото не са
ангажирани доказателства изявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно
изискуем реално да е достигнало до длъжника.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
5
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,
ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата
молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се
обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по
иска. В решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието,
че исковата молба по чл.422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
В тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК
определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о е застъпено
становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при
условията на евентуалност с установетелни искове по чл.422 ГПК, е отхвърляне на
установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита преди заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново
обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на
заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ –
уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването
при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните
по реда на чл.422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с
получаване на обективираното в исковата молба изявление.
6
На основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5
ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, споделяно и от настоящия съдебен състав, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника ,
включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по
чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени,
т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
По релевираните от страна на процесуалния представител на ответника
възражения за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът
намира следното:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз
основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
7
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора. Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ,когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената от съда служебна проверка, същият не констатира противоречие
на клаузи от договора с посочените императивни норми на ЗПК, поради което приема,
че не са налице предпоставките за обявяване недействителността на договора,
съобразно чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че са доказани всички
елементи на спорното материално право, поради което предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
При уважаване на главните установителни искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените при условите на евентуалност осъдителни искове.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищеца. Последният е доказал и претендира извършени разноски в
настоящото производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на
650,00 както следва: сумата от 50 лева – държавна такса: сумата от 200.00 лева –
внесен депозит за назначения особен представител на ответника, сумата от 250.00 –
депозит за вещо лице, както и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.В
производството по ч.гр.д. № 1913 / 2021 г. по описа на РС – гр. Враца ищецът е
извършил разноски в общ размер от 75.00 лева, от които: 25.00 лева – заплатена
държавна такса, както и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
8
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на "Фронтекс
интернешънъл" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6 съществува изискуемо вземане срещу Ф. С. Ф., ЕГН:
********** в размер на 479,92 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, озаглавен „ Рамков договор № ******** от ********** „ за
издаване и ползване на кредитна карта", сключен между ответника като
кредитополучател и "Райфайзенбанк България" ЕАД - кредитор, ведно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39, 55 лева, представляваща обезщетение за забава от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК с № 105 / 20.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 1913 / 2021 г. по описа
на РС – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. С. Ф., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6 сумата от 650,50 лева
/шестотин и петдесет лева / - разноски в производството по гр. дело № 3859 /2021 по
описа на РС Враца, както и сумата от 75,00 лева / седемдесет и пет лева / - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №1120/2019г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I
състав.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9