Присъда по дело №101/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 9
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Деян Георгиев Събев
Дело: 20225100200101
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Кърджали, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
СъдебниНикола Йорданов Каймакчиев

заседатели:Цветан Райков Хитов
при участието на секретаря Светла В. Радева
и прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20225100200101 по описа за 2022 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. М. М., роден на **.**.**** год. в гр.К., с постоянен
адрес в с.Г. к. ул.“К.“ № *, общ.К., обл.К., български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, работи като мотокарист в „Т. – Б.“ Е. –
гр.К., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2020 год. в
+300
землището на гр.К., на главен път I-5, км 346 в посока от гр.К. към гр.М.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“,
модел „С 200“ с peг. № К **** ВА, нарушил правилата на движение по чл. 20
ал. 2, изр.1-во от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при
избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б.М. от с.Д.,
общ.К., обл.К., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.
1
„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” на М. М. М., със снета по
делото самоличност, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 37 т.7 от НК НАЛАГА на М. М. М.,
със снета по делото самоличност, наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /две/ години , считано от датата на отнемане
на свидетелството му за правоуправление.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - Бял хартиен плик, формат
А5, запечатан със стикер „Случай № 2020- 03877-D-01 ВД № 2020-03877.4“ и
ръкописен надпис „Тампон с обтривки от. устната кухина на М. М. М., ЕГН:
********** от с. Г. к. ул. „К.“ № *, общ. К., обл. К.“, ведно със съдържащия се
в него 1 бр. тампон; бял хартиен плик, формат А5, запечатан със стикер
„Обект № 1 - Един брой диск, съдържащ аудиозапис предоставен от ЕЕН-
112“, ведно със съдържащия се в него 1 брой диск; бял хартиен плик, формат
А5, запечатан със стикер ,,Обект № 1 - Един брой диск, съдържащ
видеозапис“, ведно със съдържащия се в него 1 брой диск; бял хартиен плик,
запечатан със стикер „Случай № 2020-03877-D-01 ВД № 2020-03877.3“ и
надпис „Кръв за изследване от трупа на Т. Б.М.“, ведно със съдържащия се в
него 1 бр. тампон; бял хартиен плик, запечатан със стикер „Случай № 2020-
03877-D-01 ВД № 2020-03877.2“ и стикер с надпис „Обект № 2 - две парчета с
червеникава течност от въздушна възглавница на л.а. „Мерцедес“ с рег. № К
**** ВА“, ведно със съдържащите се в него парчета от въздушна
възглавница; и бял хартиен плик, запечатан със стикер „Случай № 2020-
03877-D-01 ВД № 2020-03877.1“ и стикер с надпис „Обект № 1 - марля с
обтривки от л.а. „Опел Вектра“ с рег. № К * ВВ, ведно със съдържащата се в
него марля, да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без
стойност и негодни за употреба.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – лек автомобил „Мерцедес“,
модел „С 200“, с рег. № К **** ВА, както и 1 бр. регистрационна табела на
лек автомобил с рег. № К **** ВА, да се върнат на собственика им – М. М.
2
М., с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – лек автомобил „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № К * ВВ, както и 1 бр. регистрационна табела на лек
автомобил с рег. № К * ВВ, да се върнат на наследниците на Т. Б.М. – Ш. А.
М., с ЕГН ********** и Б. Р. М., с ЕГН **********, и двамата от с.Д., ул.
„С.“ № *, общ.К., обл.К., след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА М. М. М., със снета по делото самоличност, да заплати на Б.
Р. М., с ЕГН **********, Ш. А. М., с ЕГН ********** и С. Б. М., с ЕГН
********** - непълнолетна, действаща със съгласието на родителите си Б. Р.
М. и Ш. А. М., и тримата от с.Д., ул.„С.“ № *, общ.К., обл.К., сумата общо в
размер на 1 200 лв. /или по 400 лв. на всеки от тях/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. М., със снета по делото самоличност, да заплати на Р.
М. Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН **********, и двамата от с.Д., ул.
„С.“ № *, общ.К., обл.К., сумата общо в размер на 800 лв. /или по 400 лв. на
всеки от тях/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. М., със снета по делото самоличност, да заплати на
адвокат Я.М. С., с адрес на упражняване на дейността: гр.К., бул. „Б.“ № *, вх.
„*“, ет.*, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на Б. Х. А. от гр.К., кв. „В.“ бл.№ *, вх. „*“ ет.*, ап.*, с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА М. М. М., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР - К. направените на досъдебното производство
разноски, в размер на 2 792.46 лв.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 9/09.06.2022 г.по Н.о.х.дело №101/2022 г.

М О Т И В И : На подсъдимия М. М. М. от с.Г. к. общ.К., обл.К.
с обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.343 ал.1 б.„в“, във вр. с чл.342 ал.1, предл.3-то от НК за това, че на
16.11.2020 год. в землището на гр.К., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с рег. № К **** ВА по
+300
главен път I - 5 на км 346 в посока от гр.К. към гр.М., в лявата пътна
лента на платно за движение с две пътни ленти в посока гр.М., на
кръстовище, образувано от пресичането на път без предимство към „У-Б“ АД
и главен път I - 5, нарушил правилото за движение по чл.20 ал.2, изр.1-во от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, като при движение през нощта и с включени къси светлини
управлявал лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с рег. № К **** ВА със
скорост от 120.85 км/час, която не била съобразена с конкретните условия на
видимост в осветения от късите му светлини учасrьк пред автомобила и
затова не бил в състояние да спре пред предвидимото препятствие -
излизащия от пътя за „У-Б“ и завиващ наляво в посока гр.М. лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с рег. № К * ВВ, управляван от Т. Б.М. от с. Д.,
община К., с ЕГН **********, и по непредпазливост причинил смъртта на
Т. Б.М..
Подсъдимият М. М. М. в съдебно заседание признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция
– Глава двадесет и седма от НПК. В хода на съдебните прения и при
последната си дума, подс.М. изразява съжаление за извършеното, като моли
да не бъде изпращан в затвора.
Защитникът на подсъдимия М. М. М. – адв.Л.Б. от АК - К., в съдебно
заседание твърди, че подс.М. следва да бъде признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е предаден на съд, като пледира за приложение
на разпоредбите на чл.55 от НК при налагане на наказанието „лишаване от
свобода“ на подсъдимия, тъй като счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало,
направеното самопризнание още към момента на извършване на деянието,
изразеното съжаление за стореното, добрите му характеристични данни,
младата му възраст и трудова ангажираност, вкл. и наличието на
изключително такова – съпричиняването при настъпването на вредоносния
резултат от пострадалия Т. Б.М..
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че
1
повдигнатото обвинение подсъдимия М.М. е доказано по несъмнен начин,
като същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд. Твърди, че подсъдимият М.,
вследствие на нарушаване на посочените в обвинителния акт правила за
движение, по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Б.М.. Развива
съображения относно съпричиняване на резултата от пострадалия Т. М.,
който бил нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, непропускайки
движещия се по път с предимство автомобил, управляван от подсъдимия. По
отношение на наказнието, което следва да се наложи на подс.М., прокурорът
пледира за приложението на разпоредбите чл.58а ал.4, във връзка с чл.55 от
НК, които счита за по-благоприятни за дееца, и поради наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, вкл. и
изключително такова. Предлага на подс.М. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ под най-ниския му предел от 2 години, а именно – за
срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. Предлага също, на основание
чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подс.М. да бъде наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от датата
на отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Частните обвинители Ш. А. М., Б. Р. М., Р. М. Х. и Б. С. Х., всички от
с.Д., общ.К., обл.К., се явяват лично в съдебно заседание, а частните
обвинители С. Б. М. от с.Д., общ.К., обл.К. и Б. Х. А. от гр.К., редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание. Повереникът на всички частни
обвинители – адв.Я.С. от АК – С., в съдебно заседание изразява становище, че
в случая приложимата разпоредба от ЗДвП е тази на чл.21 ал.1 от НК, като
счита, че скоростта, с която подсъдимия М. е управлявал автомобила си, е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Счита, че не
е налице съпричиняване на резултата от пострадалия Т. М., тъй като същият
не е можел да определи по светлината на фаровете на автомобила на
подсъдимия скоростта на последния, поради което не е могъл да направи
правилна преценка дали може да бъде извършена маневрата „завой наляво“
безопасно или не. Развива съображения за много висока степен на
обществена опасност на деянието, с оглед настъпилия тежкия резултат; както
и за висока обществена опасност на дееца, която мотивира с наложени му
наказания по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП.
Пледира подс.М. да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като същият бъде
осъден на наказание „лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ прави искане за налагане на същото в максималния срок.
Претендира присъждане на направените разноски от частните обвинители,
съобразно представените договори за правна защита и съдействие.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
Подсъдимият М. М. М. е роден на **,**,**** год. в гр.К., като живее
постоянно в с.Г. к. общ.К., обл.К.. Има завършено средно образование, не е
женен, не е осъждан, работи като „мотокарист” в „Т. - Б.” ЕАД – гр.К.. По
местоживеене и месторабота се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство
за управление на МПС категория „В” и „М”, като същият неколкократно е
наказван по административен ред с административни наказания за извършени
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
На 16.11.2020 год., около 22.40 часа Т. М. закарал, както обикновено,
със собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ
годеницата си - св.ЕДЖ. Ф. ЮМ., на работа във фирма „Е.“, като работното
помещение се намирало по пътя за старото летище на гр.К., в близост до
базата на „У-Б“ АД - гр.К., на разстояние между 100 и 200 метра от
кръстовището, образувано от пресичането на път без предимство към „У-Б“
АД и главен път I -5.
По същото време подс.М.М. управлявал собствения си лек автомобил
марка “М.“, модел „С 200“, с peг. № K **** BA в землището на гр. К., по
главен път I - 5 в посока от гр. К. към гр.М. с включени къси светлини. Пътят
бил с две самостоятелни пътни платна, всяко платно с по две ленти за
движение в една посока, като двете пътни платна били разделени от зелена
площ, в която имало изградена двустранна стоманена предпазна ограда -
мантинела. Платното за движение, в което управлявал лекия си автомобил
подс.М., било с две пътни ленти в посока гр.М.. Пътят бил с дребнозърнест
асфалт, прав участък, без пясък и сняг, с лек наклон от 2 % по посока гр.М.,
без напречен наклон. Общата ширина на пътното платно била 18.30 метра.
Дясното платно в посока гр.М. било с ширина 8 метра, а двете ленти били по
4 метра широки, разделени с прекъсната единична бяла линия M3. Лявото
двулентово платно в посока гр.К. било с ширина 7.50 метра, като всяка лента
+300
била с ширина от по 3.75 метра. Вдясно на пътното платно на км 346
имало затревен банкет с ширина 1.60 метра, пясъчно-земен тип, на нивото на
асфалта, след него - отводнителна канавка от бетонни плочи, с ширина 1
метър и дълбочина 0,5 метра, а след канавката - обрасло с трева пространство.
От дясната страна на пътното платно в посока гр.М. имало обособена лента за
престрояване надясно, широка 4.00 метра. Вдясно от приетия при
извършения оглед на местопроизшествието на 17.11.2020 год. ориентир
/началото на разделителната ивица - зелената площ на пътя, находяща се след
разклона за летището, респ. за обекта на „У-Б“ АД/, на разстояние 40.00 метра
по посока, обратна на посоката на огледа, имало заустване, широко 15.20
метра, с ръкав за фирма „Р.“. На 45 метра от приетата при огледа мерна линия
/прекарана през ориентира, перпендикулярно на оста на пътя/, в посока,
обратна на посоката на огледа, вляво имало ръкав с ширина 17.20 метра,
водещ към промишлена зона „Юг“. В посока, обратна на посоката на огледа,
на разстояние 106.70 метра от мерната линия, липсвала осева разделителна
линия между двете пътни платна, като се образувало кръстовище от
пресичането на път без предимство към „У-Б“ АД и главен път I -5. Нямало
пътна маркировка и пътни знаци, които да регулират движението на
3
автомобилите, движещи се в посока от „У-Б“ АД към главен път I -5. Преди
кръстовището, в посоката за движение от гр.К. към гр.М., в лентата за
престрояване надясно имало маркирана стрелка направо и надясно.
Пешеходни пътеки в района на настъпилото ПТП липсвали. Липсвали и
светофарни уредби и крайпътни съоръжения.
В посоката за движение от гр.К. към гр.М., на 115 метра от мерната
линия в посока, обратна на посоката на огледа, на метални тръбни стойки
вдясно бил поставен пътен знак Д12 „Край на населеното място гр.К.“. В
посоката за движение от гр.К. към гр.М., на разстояние 170 метра от мерната
линия в посока, обратна на посоката на огледа, на метална тръбна стойка бил
поставен пътен знак БЗ „Път с предимство“. В посоката за движение от гр.К.
към гр.М., на 293 метра от мерната линия в посока, обратна на посоката на
огледа, на метална тръбна стойка бил поставен предупредителен пътен знак
за опасност А18 „Пешеходна пътека“. В посоката за движение от гр.К. към
гр.М., на 253 метра от мерната линия в посока, обратна на посоката на огледа,
на метална тръбна стойка бил поставен пътен знак Д24 „Автобусна спирка“.
Пътните знаци А18 и Д24 били обрасли от растителност - храсти и дървета, с
височина, по - висока от височината на металните стойки, на които били
монтирани знаците. На обезопасителния остров на отбивката за фирма „Р.“
имало поставени на тръбна стойка пътен знак Г11 „Преминаване отдясно или
отляво на знака“ и пътен знак С6.3 /табела с направляващи стрелки пред
препятствия на пътя/. На пътното платно в посока от гр.М. към гр.К. нямало
поставена вертикална сигнализация. Времето било ясно, нямало мъгла, не
валял дъжд или сняг. Движението по пътя се извършвало в тъмната част на
денонощието, на светлината от фаровете на автомобилите.
До хотел „И.“ подс.М. настигнал друг лек автомобил, неустановен в
хода на разследването, предприел изпреварване, като преминал в лявата, т.нар
„вътрешна лента“ за движение, движейки се на къси светлини. До сградата на
фирма „Р.“ подсъдимият изпреварил лекия автомобил и продължил да
управлява автомобила си във вътрешната лента за движение, за да изпревари
и друг неустановен по делото лек автомобил, движещ се в дясната пътна
лента в посока гр.М.. Подс.М. управлявал лекия си автомобил при пътен знак
Д12 „Край на населеното място гр. К.“ с приблизителна скорост от 101.41
км/ч, т.е. управлявал е автомобила си в населено място със скорост над
нормативно разрешената, която за движение на леки автомобили от категория
„В“ в този участък от пътя била 50 км/ч.
Междувременно Т. М. управлявал лекия автомобил марка „О.“, „модел
„В.“ с peг. № К * ВВ по пътя без предимство откъм „У. Б.“ АД в посока
главен път I -5. Т. М. навлязъл с автомобила си в платното за движение с две
пътни ленти в посока гр.К., т.е. навлязъл в кръстовището, образувано от
пресичането на пътя без предимство към „У. Б.“ АД и главен път I -5, след
което завил наляво и напред, за да се включи в двете ленти за движение в
посока гр.М.. По същото време подс.М. управлявал лекия автомобил марка
„М.“, модел „С 200“ с peг. № К **** ВА със скорост от 120.85 км/ч в лявата
лента на платното за движение в посока гр.М.. Стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава от водачите на леки автомобили в участъка
4
+300
от пътя на км 346 метра, не била сигнализирана с пътен знак по смисъла
на чл.21 ал.2 ЗДвП и затова не била различна от посочената в чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП, т.е. нормативно разрешената скорост за движение на леки автомобили
от категория „В“ в този участък от пътя била 90 км/ч. Подсъдимият,
управлявайки лекия си автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К ****
ВА в тъмната част на денонощието на къси светлини със скорост от 120.85
км/ч, навлязъл в кръстовището, образувано от пресичането на път без
предимство към „У-Б“ АД и главен път I -5.Скоростта му не била съобразена
с конкретните условия на видимост в осветения от късите светлини на
фаровете участък пред автомобила му от около 35.00 метра, тъй като не му е
позволявала да спре в рамките на осветения пред автомобила му участък пред
всяко предвидимо препятствие. Затова при управление на лекия автомобил
със скорост от 120.85 км/ч подс.М. не бил в състояние да спре пред
предвидимото препятствие на кръстовището, образувано от пресичането на
пътя без предимство към „У-Б“ АД и главен път I - 5, а именно - излизащия от
пътя за „У-Б“ и завиващ наляво в посока гр.М. лек автомобил марка „О.“,
модел „В.“, с peг. № К * ВВ, управляван от Т. М..
Последвал удар с предната дясна част на лек автомобил марка „М.“,
модел „С 200“, с peг. № К **** ВА в задната лява част на лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ. След удара лекия автомобил „М.“,
управляван от подс.М., се отклонил наляво, излязъл извън пътя и се е обърнал
на лявата си страна върху ската му, като до мястото на спиране масовият му
център е изминал разстояние от 70.00 метра, от които 34.00 метра по асфалта
и 36.00 метра по ската на пътя. Задната лява гума на автомобила била на
разстояние 7.00 метра от левия ръб на лявото платно и на 25.00 метра от
мерната линия по посока на огледа. Предната му лява гума била на разстояние
6.50 метра от левия ръб на лявото пътно платно и на 27 метра от мерната
линия по посока на огледа. Автомобилът бил с липсваща предна
регистрационна табела, въздушната възглавница на мястото на водача била
отворена със следи от червена засъхнала течност по нея. Отпред и в дясната
част на лекия автомобил имало остатъци от червена боя и следи от
застъргване. Извън лявото платно се виждало застъргване по земята с
различна ширина, което застъргване водело до предна и задна леви гуми на
автомобила. Купето на автомобила било силно деформирано в предната част,
с най - силна деформация в предната му дясна част. След удара лекия
автомобил „О.“ получил ускорение напред и до мястото на спиране масовият
му център е изминал разстояние от 42.80 метра, като се извъртял надясно в
посока на часовата стрелка на ъгъл 80 градуса, извършвайки сложно
транслационно-ротационно движение, след което преминал през канавката и
спрял в зелената площ вдясно от дясното пътно платно. Същият автомобил се
установил на четирите си колела, перпендикулярно на оста на пътя, вдясно
извън пътното платно с предна част по посока на зелените площи и задна част
към пътното платно. Задната дясна гума на автомобила била на разстояние
5.00 метра от десния ръб на дясното платно и на 2.10 метра от мерната линия
по посока на огледа. Предната му дясна гума била на разстояние 8.00 метра от
десния край на пътното платно и на 2.00 метра от мерната линия по посока на
5
огледа. Задните му лява и странична части били в изключително деформиран
вид. Автомобилът бил с липсваща задна регистрационна табела. Около лекия
автомобил и в канавката се виждали разпилени части и вещи от него.
Скоростният лост бил на свободна предавка, като стрелката на скоростомера
показвала 20 км/ч.
Непосредствено след удара между двата леки автомобила св.О. Ю. от
с.П., общ.К., който се прибирал с лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг.
№ ***** ВС по главен път I - 5, видял на кръстовището след сградата на
фирма „Р.“ разпилени части от автомобили. Свидетелят спрял и видял вдясно
от пътя в посока гр.М. извън канавката лек автомобил марка „О.“, модел „В.“,
с peг. № К * ВВ. В автомобила бил Т. М., който дишал тежко с хрипове и
кашлял, като главата му била обляна в кръв. Св.Ю. се обадил на тел. 112 и
съобщил за катастрофата.
На мястото пристигнали полицейски коли от гр.М. и гр.К., както и екип
на ЦСМП - К. и автомобил на РС „ПБЗН“ - К.. Екипът на ЦСМП - К. превозил
до МБАЛ „Д-р А. Д.“ АД – гр.К. Т. М. и подс.М.М.. На мястото на
катастрофата подсъдимият М. бил тестван с техническо средство „Дрегер
7410“ с № ARSM 0178 за наличие на алкохол в издишания въздух, резултатът
от който бил отрицателен. Т. М. не бил в състояние да даде такава проба. На
двамата водачи били издадени от св.Т. У. талони за изследване на кръв и
урина, като и от двамата водачи били взети кръв за изследване за наличие на
алкохол. От подсъдимия М. била взета и кръв и урина за изследване за
наркотични вещества.
Подс.М.М. бил освободен след преглед в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Д.“
АД – гр.К., а Т. М. бил настанен за лечение в ОАИЛ в същата болница с
черепно-мозъчна травма, в травматичен шок, в кома и с опасност за живота,
като на 24.11.2020 год. починал в болницата.
За времето от 01:45 часа на 17.11.2020 год. до 05:08 часа на 17.11.2020
год. бил извършен оглед на местопроизшествието - главен път I - 5 от гр.К. за
гр.М., непосредствено след табелата, указваща край на гр.К., до фирма „Р.“ на
+300
км 346 метра. За направление на огледа била приета посоката към гр.М., а
за ориентир на огледа било прието началото на разделителната затревена
ивица с ширина 2.80 метра, след разклона за летището. В хода на огледа били
описани видът, състоянието на пътя, хоризонталната и вертикалната му
характеристика, пътното платно и наличната хоризонтална маркировка,
крайпътните съоръжения, банкети, канавки и оврази, вид размер и състояние
на наличните пешеходни пътеки и преходи, били описани и фиксирани
спрямо ориентира и пътните знаци, както и било описано разположението на
участвалите в ПТП два леки автомобила, следите и веществените
доказателства на местопроизшествието. В хода на огледа със стерилна марля
била иззета обтривка от скоростния лост и волана на лек автомобил марка
„О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ, която обтривка била обозначена като обект
№ 1 в протокола за оглед. В хода на огледа от въздушната възглавница на
лекия автомобил „М.“ на мястото на водача със следи от червена засъхнала
течност по нея били отрязани две парчета, които били иззети като обект № 2 в
6
протокола за оглед.
На разстояние 60.00 метра от мерната линия в посока, обратна на
посоката на огледа, на средните две ленти били установени малки парчета от
пластмаса и стъкла. На 50.00 метра от мерната линия в посока, обратна на
посоката на огледа, и на разстояние 6.80 метра от десния ръб на асфалта
навътре към пътното платно било установено парче стъкло с размери 30х50
см. На разстояние 30.00 метра от мерната линия в псока, обратна на посоката
на огледа, и на разстояние 7.00 метра от десния ръб навътре била намерена и
иззета като обект № 3 регистрационна табела с № К * ВВ. На разстояние
30.00 метра от мерната линия в посока, обратна на псоката на огледа, и на
разстояние 7.40 метра от ограничителната бяла линия на лявото платно
навътре била намерена и иззета като обект № 4 регистрационна табела с № К
**** ВА. От мерната линия на разстояние 50.00 метра в посока, обратна на
посоката на огледа, по двете пътни платна имало разпилени парчета
пластмаса, стиропор, парчета от стъкла, части от броня, парчета червена боя,
части от фарове, ръкавици, шапки. На пътното платно били установени следи
от гориво-смазочни материали. Вдясно, извън пътното платно, на банкета, на
разстояние 25.00 метра от мерната линия в посока, обратна на посоката на
огледа, непосредствено от десния ръб било установено застъргване с
неправилна форма и дължина 5.50 метра по направление на огледа, която
следа свършва в канавката, до лекия автомобил. По протежение на пътното
платно вдясно се виждали разпилени парчета от пластмаса и стъкла. Като
веществени доказателства в хода на огледа били иззети и лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с per. № К * ВВ - обект № 5, и лек автомобил марка
„М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА - обект № 6. Двата леки автомобила
били оставени на съхранение в база „Х“ към ОД на МВР - К.. В хода на огледа
е изготвен фотоалбум.
С протокол от 24.11.2020 год., във връзка с назначаване и извършване
на ДНК експертиза, разследващият орган със съдействието на експерт -
криминалист в НТЛ при ОД на МВР - К. е иззел образци за сравнително
изследване - обтривки със стерилен тампон от устната кухина на подс. М.М..
Тампонът бил поставен в опаковка, запечатан с имената на подсъдимия и
неговото ЕГН.
Видно от Протокол № 20/ДНК-802 от 09.12.2020 год. от извършената на
досъдебното производство експертиза в областта на ДНК профилиране от
вещи лица от сектор „ДНК Анализи“ в ЦЕКИ към НИК – МВР, червено-
кафявата материя по 2 броя парчета от плат /обект № 2 / се доказала човешка
кръв; за изследваната кръв по 2 броя парчета плат /обект № 2/ е определен
ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила на
подс.М. /обект № 4/. Съгласно същото заключение, вероятността да се
установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг
индивид, освен подс.М.М., е 1 на 3 840 260 000 000 000 000 000. Изследваната
кръв по 2 броя парчета плат /обект № 2/ произхожда от обв. М.М.. Определен
е ДНК профилът на Т. М. /обект № 3/; за марлен тампон - отривка от волан и
скоростен лост на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ
/обект № 1/ са установени един-два алела в част от локусите с много ниски
нива, които нямат идентификационна стойност и не могат да бъдат
7
интерпретирани.
Видно от Протокол № 21/ТКХ-18 от 21.01.2021 год. от извършената на
досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза, в двата броя
кръвни проби и една проба урина, взети от подс.М., не се доказва наличието
на наркотични или упойващи вещества, включени в списъците - приложения
към чл.3, ал.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
От Протокол № 192/17.11.2020 год. за химическо или химико -
токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози се
установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс.М.М.,
не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от Протокол № 191/17.11.2020 год. за химическо или химико -
токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в
изпратените за изследване проби кръв, взети от Т. Б.М., не се доказва наличие
на етилов алкохол.
От писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 53/2020
год. се установява, че при съдебномедицинското изследване на трупа на Т.
Б.М., починал на **.**.20** год. в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Ат.Д“ АД - гр. К.,
са констатирани следните телесни увреждания: черепно-мозъчна и коремна
травма; кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, контузии на главния мозък, малкия мозък и В. мост; плитка
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето,
кръвонасядания на стената на напречното дебело черво и на опорака на
горната част на тънкото черво; оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните
органи. Според вещото лице смъртта на Т. Б.М. се дължи на остра сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежка черепно-мозъчна
травма с кръвоизлив под меките черепни покривки и контузии на главния
мозък, малкия мозък и Варолиевия мост, довели до развитието на мозъчен
оток и подтискане на жизненоважни мозъчни центрове. Вещото лице е дало
заключение, че описаните травматични увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са
възникнали при пътно-транспортно произшествие, за каквото има данни в
случая.
От писменото заключение № 46/26.03.2021 год. на вещото лице по
извършената на досъдебното производство първоначалната съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, се установява следното:
1. Лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА,
управляван от подс.М.М., се е движил по път I - 5 в посока от гр.К. към гр.М..
В района на хотел „И.“ е извършил изпреварване на попътно движещ се
автомобил и е заел лявата лента за движение. Лек автомобил марка „О.“,
8
модел „В.“, с peг. № К * ВВ, управляван от Т. Б.М., е извършвал ляв завой от
ръкава на кръстовището за „У-Б“ към гр.М.. Т. М. не е осигурил предимство
на идващия с висока скорост автомобил, управляван от подс.М., и е попаднал
в габаритите на същия лек автомобил. Траекториите им са се пресекли и лек
автомобил „М. С 200“ с предната си дясна част се е ударил в задната лява част
на лек автомобил марка „О. В.“. Ударът е бил с голяма кинетична енергия и
от него „О.“-а е получил ускорение напред, геометрията на купето се е
променила. Дестабилизирал се е и е започнал да се извърта надясно,
извършвайки сложно транслационно-ротационно движение. В крайната фаза е
преминал през канавката и е спрял в зелената площ след нея. При удара,
задната част на лек автомобил „М. С 200“ се е повдигнала и извъртяла наляво
и той е излязъл вляво извън пътя, като се е обърнал на лявата си страна върху
ската му.
Причините за настъпване на произшествието според вещото лице са:
- навлизане в габаритите на път I - 5 и неосигуряване предимство на
движещите се по него пътни превозни средства от страна на лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ, управляван от Т. М.;
- управление на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА с превишена скорост /тя е и несъобразена / от подс.М.М..
2. Ударът /т. „У“ от схемата към заключението/ между автомобилите е с
предната дясна част на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА в задната лява част на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг.
№ К * ВВ.
300
2.1. Мястото му се намира на път I -5, км 346+, на кръстовището за
„У-Б“ и фирма „Р.“, във вътрешната лента за движение в посока гр.М..
Координатите му са на разстояние Ху – 48.40 метра от МЛ /мерна линия/ по
посока, обратна на огледа /мерено по базовата линия, успоредно на оста на
пътя/ и на Уу – 6.30 метра от базовата линия, към вътрешността на платното
/мерено перпендикулярно на оста на пътя/.
2.2. Разположението на автомобилите е било следното :
2.2.1. Преди удара лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА се е движил в права посока и се е намирал във вътрешната лента от
пътното платно в посока гр.М., като десните му колела са били на 6.00 метра
от базовата линия навътре на платното. След удара се е отклонил наляво,
излязъл е извън пътя и се е обърнал върху ската му.
2.2.2. Преди удара лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг.№ К * ВВ
е извършвал ляв завой на кръстовището, от ръкава на „У-Б“ към гр.М.. В
момента на удара се е намирал във вътрешната лента на платното, като
предното му дясно колело е отстояло от БЛ на 4.80 метра навътре на
платното, а задното дясно колело - на 5.30 метра от БЛ. След удара се е
извъртял надясно и е излязъл на зелената площ вдясно от дясното пътно
платно.
9
3. Скоростите на движение на двата автомобила, участвали в процесното
ПТП по време на удара и преди него, са:
А. Лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ:
А.1. Преди и по време на удара е била 15.00 км/ч.
А.2. След удара е била 71.78 км/ч.
Б. Лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА:
Б.1. Преди ПТП и по време на удара е била 120.85 км/ч.
Б.2. След удара е била 103.01 км/ч.
Б.3. Скоростта му на движение е била превишена и несъобразена с
конкретния пътен участък. Била е превишена, защото максимално
разрешената скорост за процесния пътен участък за леки автомобили е 90
км/ч. Съобразената скорост е била 50.18 км/ч и е продиктувана от
възможността на водача да възприеме възникнала опасност в рамките на
осветеното от късите светлини разстояние пред автомобила и да бъде в
състояние да спре и недопусне настъпването на ПТП.
4. Дължините на „опасните зони“ за спиране на автомобилите са:
4.1. На лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА -
127.35 метра.
4.2.На лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ - 6.97
метра.
5. Технически правилните действия за двамата водачи, с оглед
недопускането на ПТП, са:
5.1. На лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА –
подс.М.М. е следвало да се движи със скорост, не по-висока от 50.18 км/ч,
която би му позволила да възприеме всяка опасност пред автомобила при
движение на къси светлини, да реагира и да спре.
5.2. На лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ – Т. М. е
следвало, преди да навлезе в габаритите на дясното пътно платно на път I - 5,
да осигури предимство на движещите се по него ППС, което няма да доведе
до пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила и до
ПТП. Следвало е да спре на линията CD от схемата, да ги пропусне и тогава
да продължи движението си.
6. Водачите на процесиите леки автомобили са нямали възможност да
предотвратят настъпването на ПТП:
6.1. Ако в момента на възникване на „опасността“ /т.„А“ от схемата към
експертизата/ водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. №
К **** ВА – подс.М.М., е задействал аварийно спирачната уредба, той не е
можел да предотврати ПТП, т.е. лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг.
№ К * ВВ е попадал в „опасната зона“ пред автомобила му.
6.2. Ако в момента на възникване на „опасността“ /т.„А“ от схемата към
10
експертизата/ водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К *
ВВ – Т. М., е задействал аварийно спирачната уредба, той не е можел да
предотврати ПТП, т.е. лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА е попадал в „опасната зона“ пред автомобила му.
6.3. Ако водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К *
ВВ Т. М. завие наляво и се опита да освободи лентата, в която се е движил
лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА, с тази маневра
той не е можел да предотврати ПТП.
6.4. Ако водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К *
ВВ – Т. М., завие надясно и се опита да освободи лентата, в която се е движил
лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА, с тази маневра
той не е можел да предотврати ПТП.
6.5. Водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА – подс.М.М., не е можел да завие надясно. Тази маневра за него би
довела пак до челен сблъсък. С тази маневра той не е можел да предотврати
ПТП.
7.Непосредствено преди ПТП двата леки автомобили са били технически
изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да са в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
8. Пряка видимост между автомобилите се разкрива, когато лек
автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА стига на ширината
на СПО до сградата на фирма „Р.“ - на 58.60 метра от мястото на удара. В
този момент лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ е бил на
разстояние 7.28 метра от мястото на удара. Но двамата водачи не се
възприемат, поради тъмнината и осветените от фаровете зони пред
автомобилите. Водачите са имали възможност обективно да се възприемат за
първи път в момента, когато лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг.
№ К **** ВА е отстоял на разстояние около 35.00 метра /при движение на
къси светлини/ от мястото на удара. В този момент лек автомобил марка „О.“,
модел „В.“, с peг. № К * ВВ е бил на 4,35 метра от мястото на удара.
От писменото заключение № 117/09.07.2021 г. на вещото лице по
извършената на досъдебното производство допълнителна съдебна
автотехническа експертиза, се установява следното :
1.1. Определеното разстояние на видимост между водачите на лек
автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА и лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ е съобразено с наличието на
двустранната ограда /мантинела/, както и с поставен указателен знак и
светлоотразителна табела на тръбна стойка по средата между двете шини.
1.2. Видимостта между автомобилите няма да се промени от стоманената
предпазна ограда и пътните знаци, монтирани на тръбната стойка /те остават
много назад/.
2.1. По време на удара лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К *
11
ВВ с целия си габарит е бил в габаритите на „вътрешната лента“ от пътното
платно за движение в посока М.. Предстояло му е навлизане във външната
лента на същото платно и придвижване по нея, в посока към крайната му
дестинация.
3. Водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ не е
имал възможност по светлините на приближаващия се лек автомобил марка
„М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА да определи скоростта, с която се
движи М.ът и с която респективно приближава кръстовището.
4.1. Водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К
**** ВА ще има възможност да забележи за първи път „опасността“ в
момента, когато автомобилът му отстои от нея на разстояние около 35.00
метра при движение на къси светлини.
4.2. Това е дължината на разстоянието пред автомобила, което са
осветявали късите му светлини в контретния участък от пътя.
5. В момента на удара лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К *
ВВ е бил навлязъл с предната си дясна част на дълбочина 1.30 метра в лявата
лента на дясното пътно платно /т.нар. „ вътрешна лента“ на платното/.
6. Дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил марка „М.“,
модел „С 200“, с peг. № К **** ВА при движение със скорост от 50.18 км/ч е
35.00 метра.
От писменото заключение № 145/20.09.2021 год. на вещото лице по
извършената на досъдебното производство втора допълнителна съдебна
автотехническа експертиза, се установява следното :
1. В т.„У“ /мястото на удара/ от мащабната схема, лек автомобил марка
„О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ е в косо положение спрямо оста на пътя I -
5, но с целия си габарит е във „вътрешната лента“ за движение в посока гр.М..
2. В момента 1.04 секунди преди мястото на удара /т.нар. момент, когато
подс.М.М. е могъл обективно да възприеме другия лек автомобил/, наложено
върху мащабната схема /с червения пунктир/, е видно, че лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ е бил навлязъл с предната си дясна
част на дълбочина 1.30 метра в лявата лента на дясното пътно платно /т.нар.
„вътрешна лента“ на платното/, поради което е видно, че става въпрос за два
различни момента от време, които не следва да се отъждествяват един с друг.
От писменото заключение № 165/03.11.2021 год .на вещото лице по
извършената на досъдебното производство трета допълнителна съдебна
автотехническа експертиза, е видно следното:
До сградата на фирма „Р.“ след изпреварването на автомобила,
подс.М.М. е констатирал втори автомобил в дясната лента, движещ се също
по посока на М. и е продължил движението си в лявата лента. От техническа
гледна точка той е целял изпреварването му и това е било причина да
продължи движението си в лявата пътна лента, считано по посока към М..
12
От писменото заключение № 183/13.12.2021 год. на вещото лице по
извършената на досъдебното производство четвърта допълнителна съдебна
автотехническа експертиза, се установява следното:
1. Видно от видеозапис, иззет от видеокамери на магазин „Р.“, и от
огледа на същото ВД е установено, че непосредствено преди удара в момент,
когато на камерата се появява движещият се с висока скорост лек автомобил
марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА в 22.55.52 часа, водачът на
същия очевидно е натиснал спирачките, което се вижда от светещите стоп-
светлини на задната част на същия лек автомобил.
1.1. При незадействана спирачна уредба.
В този случай изчислената скорост от 120.85 км/ч е и скоростта на лек
автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К **** ВА в момента на удара
в лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ.
1.2. При задействана спирачна уредба.
Скоростта на лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“, с peг. № К ****
ВА преди удара в лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № К * ВВ е
била също 120.85 км/ч.
2. Ако подс.М.М. управлява автомобила с 50 км/ч до табелата „Край на
населено място“, пряката видимост между тях се разкрива вече не 1.75
секунди преди мястото на удара, а 4.22 секунди преди него, а момента на
възникване на „опасността“ не е 1.04 секунди, а 2.51 секунди.
3. Приблизителната скорост на лек автомобил марка „М.“, модел „С
200“, с peг. № К **** ВА, управляван от подс.М.М., при табелата „Край на
населеното място“ за К. е била 101.41 км/ч.
4. Табелата за „Край на населено място“ за гр. К. от мястото на удара по
възприетата от огледа мерна линия е 66.60 метра.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното по реда на
чл. 371 т.2 от НПК признание от подсъдимия М.М. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за които е изразил съгласие да
не се събират доказателства в съдебното производство, и от събраните на
досъдебното производство доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия М. М. М., дадени на
досъдебниото производство, както и показанията на разпитаните пред
органите по разследването свидетели Р. Т., П. Я., Н. П., Т. У., Б.М., Ш.М.,
С.М., Р.Х., Б.Х. и Е.Ю.; от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М.
по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
на труп № 53/2020 год.; от писмените заключения на вещото лице С. М. по
извършените на досъдебното производство съдебно-химически експертизи –
Протоколи за химическо или химикотехнологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози № 191/17.11.2020 год. и № 192/17.11.2020 год.; от писменото
заключение на вещите лица Р. А. и Ж. И. по извършената на досъдебното
13
производство съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране
– Протокол за извършена експертиза № 20/ДНК – 802 от 09.12.2020 год.; от
писменото заключение на вещото лице М.М. - В. по извършената на
досъдебното производство токсикохимична експертиза – Протокол за
извършена експертиза № 21/ТКХ – 18 от 21.91.2021 год.; от писмените
заключения на вещото лице инж.В. Д. по извършените на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза № 46/26.03.2021 год. и
четири допълнителни такива към нея с №№ 117/09.07.2021 год.,
145/20.09.2021 год., 165/03.11.2021 гад. и 183/13.12.2021 год.; от писмените
доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбуми към тях, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум към него, справки за нарушител за подсъдимия М., Справка за
съдимост и Характеристична справка на подсъдимия, декларации за СМПИС
от подсъдимия, акт за смърт, удостоверение за наследници и удостоверение
за родствени връзки на пострадалия Т. М., и др.; както и от веществените
доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
ред, които гласни, писмени и веществени доказателства са логични,
последователни, безпротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, и
които в своята съвкупност подкрепят изцяло направеното самопризнание на
подсъдимия М. М. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подс.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1от НК, а именно: на
+300
16.11.2020 год. в землището на гр.К., на главен път I-5, км 346 в посока от
гр.К. към гр.М., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „М.“, модел „С 200“ с peг. № К **** ВА, нарушил правилата на
движение по чл. 20 ал. 2, изр.1-во от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта на движението да се съобразят с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.
Б.М. от с.Д., общ.К., обл.К..
От обективна страна по несъмнен начин по делото са установени
авторството на деянието и начина на осъществяването му от подсъдимия
М.М.. Това е така, тъй като е безспорно установено от събраните по делото
доказателства, че на инкриминираните дата и място – около 22.40 часа на
16.11.2020 год., подс.М. е управлявал лекия си автомобил „М.”, модел „С
200“ с peг. № К **** В по път I - 5 в посока от гр.К. към гр.М. на къси
светлини на фаровете. В района на хотел „И.“ е извършил изпреварване на
попътно движещи се автомобили и е заел лявата лента /т.нар. „вътрешна
лента/ за движение, като се движил със скорост от 120.85 км/ч, при разрешена
максимална скорост в този участък на пътя от 90 км/ч, и с посочената скорост
е навлязъл в кръстовището, образувано от път без предимство за „У-Б“ АД –
гр.К. и път I - 5. Установено е също, че по същото време лек автомобил „О.“,
модел „В.“, с peг. № К * ВВ, управляван от Т. Б.М., движейки се по пътя без
14
предимство, е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „У-Б“ АД в
посока към гр.М., като Т. М. не е осигурил предимство на идващия с висока
скорост автомобил, управляван от подс.М., навлязъл е в пътното платно за
движение в посока от гр.К. към гр.М. и е попаднал в габаритите на лекия
автомобил „М.“. Траекториите им са се пресекли и лек автомобил „М. С 200“
с предната си дясна част се е ударил в задната лява част на лек автомобил „О.
В.“. Ударът е бил с голяма кинетична енергия и от него „О.“-а е получил
ускорение напред, геометрията на купето се е променила. Дестабилизирал се
е и е започнал да се извърта надясно, извършвайки сложно транслационно-
ротационно движение. В крайната фаза е преминал през канавката и е спрял в
зелената площ след нея. При удара задната част на лек автомобил „М. С 200“
се е повдигнала и извъртяла наляво и той е излязъл вляво извън пътя, като се
е обърнал на лявата си страна върху ската му. При тези данни се налага
извода, че подс.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-
конкретно: нарушил е разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като при
избиране на скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се
съобразил с конкретните условия на видимост /управление на МПС в тъмната
част на денонощието с превишена скорост и движение на къси светлини на
фаровете, осветяващи разстояние от около 35 метра пред автомобила/, което е
довело до невъзможността му своевременно да възприеме възникналата
опасност за движението, в случая – навлизането на лек автомобил от път без
предимство в неговото пътно платно, и да спре, без да допусне настъпване на
ПТП. От своя страна, пострадалият Т. М. също е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, и по-конкретно – на разпоредбата на
чл.50 ал.1 от ЗДвП, задължаваща го като водач на пътно превозно средство,
което движи по път без предимство и навлиза в кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по пътя с предимств. Безспорно е
още, че вследствие на посочените нарушения на правилата за движение от
подс.М. и пострадалия Т. М. е последвал удар между управляваните от тях
леки автомобили, като управлявания от подс.М. лек автомобил „М.” ударил с
предната си дясна част задната лява част на управлявания от пострадалия Т.
М. лек автомобил „О.”, при който последния получил множество телесни
увреждания, несъвместими с живота, от които е настъпила смъртта му.
Във връзка с осъществяване на престъплението от подс.М. от обективна
страна, е необходимо да се посочи още следното: безспорно е установено от
писмените заключения на вещото лице инж.В. Д. по изготвените на
досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза и
допълнителни такива, че подс.М. е управлявал лекия си автомобил марка
„М.“ на инкриминираните дата и място със скорост от 120.85 км/ч преди и
към момента на удара с управлявания от Т. М. лек автомобил „О. В.“, която
скорост е по-висока както от разрешената максимална скорост за този пътен
участък – 90 км/ч, така и от безопасната такава при конкретните пътни
условия /в тъмната част на денонощието, на къси светлини на фаровете/ –
15
50.18 км/ч, която последно посочена скорост би му позволила да възприеме
възникналата опасност в рамките на осветеното от късите светлини
разстояние пред автомобила и да бъде в състояние да спре и да предотврати
настъпването на ПТП, чрез използване на спирачната система на автомобила.
Установено е също, че при тази скорост на движение на управлявания от
подс.М. лек автомобил преди удара с автомобила, управляван от Т. М. –
120.85 км/ч, дължината на „опасната зона“ на лекия автомобил „М.“ възлиза
на 127.35 метра; докато скоростта на лекия автомобил „О.“ е била 15.00 км/ч,
с дължина на „опасната зона“ – 6.97 метра. Вещото лице е посочило още, че
водачите са имали възможност обективно да се възприемат за първи път в
момента, когато лекия автомобил „М.“ е отстоял на разстояние от около 35.00
метра /при движение на къси светлини/ от мястото на удара, като в този
момент лекият автомобил „О.“ е бил на 4.35 метра от мястото на удара, като
съдът намира, че именно от този момент от практическа гледна точка е
възникнала „опасността“ за тях. От изложеното вещото лице е направило
извода, че никой от двамата водачи не е могъл да предотврати настъпването
на ПТП с аварийно задействане на спирачните уредби на автомобилите; нито
с предприемане на маневра „завой“ наляво или надясно от който и да било от
тях. Т.е. налага се извода, че при извършените от подсъдимия и от
пострадалия нарушения на правилата за движение, посочени по-горе,
настъпването на ПТП е било непредотвратимо. Или, видно е, че управлявания
от пострадалия Т. М. лек автомобил е попадал в опасната зона на спиране на
управлявания от подс.М. автомобил, като ПТП не би настъпило при движение
на последния със скорост равна или по-малка от 50.18 км/ч /при която
опасната зона на спиране на посочения автомобил възлиза на 35.00 метра/,
която в случая се явява съобразената такава. Опасната зона за спиране
включва минималното разстояние, което изминава едно моторно превозно
срество от момента на възприемане и реагиране на възникналата опасност до
окончателното преустановяване на движението. Обстоятелството, че
управлявания от пострадалия Т. М. лек автомобил „О.“ е попадал в опасната
зона на спиране на управлявания от подсъдимия М. автомобил, обаче, само по
себе си не е в състояние да изключи наказателната отговорност на
подсъдимия, тъй като водачът на пътно превозно средство виновно нарушава
правилата относно скоростта във всички случаи, ако от това настъпи
произшествие извън опасната зона за спиране или в нейните граници при
движение с недопустима или несъобразена скорост, каквито именно данни в
случая са налице: подс.М. е управлявал МПС със скорост, несъобразена с
конкретните условия на видимост /която същевременно е и превишена такава/
- през тъмната част от денонощието, на къси светлини, при което не е бил в
състояние да спре при възникване на предвидима опасност, както в
конкретния случай. С други думи, поради извършеното нарушение на
правилата за движение, управлявайки автомобила си с несъобразена с
пътните условия скорост, подс.М. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати възникналата опасност на пътя, поради което е налице негово
16
виновно поведение, налагащо ангарижането на наказателната му отговорност.
В случая не се касае и за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което
би изключило вината на подсъдимия, респ. деянието му не би съставлявало
престъпление. Това е така, тъй като за да е налице случайно деяние, е
необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.
Принципно, при движение нощно време или при намалена видимост,
скоростта на движение трябва да бъде в съответствие с разстоянието на
видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появата на
опасност на пътя. Когато скоростта на движение е по-голяма от възможността
за спиране в осветеното пространство, опасната зона неправомерно се
удължава, а това създава условие да не може да бъде възприето своевременно
пътното препятствие, намиращо се в неосветената част от пътя. С други думи,
когато водач на МПС управлява със скорост, при която опасната зона за
спиране е по-голяма от реалната величина на видимост при конкретните
пътни условия при управление на автомобила на фарове, е налице
несъответствие между видимостта и възможността за спиране, при което е
изключено приложението на чл.15 от НК. В тази връзка съдът намира за
неоснователен довода на повереника на частните обвинители, изложен в хода
на съдебните прения - че в случая приложимата разпоредба от ЗДвП,
запълваща бланкетната норма на чл.343 ал.1 б. „в“ от НК, е тази на чл.21 ал.1
от НК, като счита, че скоростта, с която подсъдимия М. е управлявал
автомобила си, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Това е така, тъй като от заключенията на вещото лице по
извършените автотехническа експертиза и допълнителните такива към нея е
установено по безспорен начин, че и при движение на управлявания от
подсъдимия М. лек автомобил „М.“ с максимално разрешената за пътния
участък скорост – 90 км/ч, ПТП също би настъпило. Същевременно,
безопасната скорост на движение на подсъдимия М. в конкретния пътен
участък е изчислена от вещото лице на 50.18 км/ч, която именно би позволила
на подсъдимия да възприеме възникналата опасност /навлизането на
управлявания от Т. М. лек автомобил „О.“ в кръстовището, респ. в пътното
платно, по което се движел подсъдимия/ в осветеното от късите светлини на
автомобила му разстояние от около 35.00 метра и да спре преди настъпване
на удара между двете МПС. С други думи, движението на подс.М. с
превишена скорост не е в пряка прично-следствена връзка с настъпване на
пътно-транспортното произшествие, защото ударът между двете посочени
по-горе пътни превозни средства би настъпил и при движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия, с разрешената скорост до 90 км/ч, но
не по-малка от 50.18 км/ч; а в такава причинно-следствена връзка е именно
движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия – движение в тъмната част на
денонощието, на къси светлини на фаровете на автомобила, ограничаващи
видимостта пред същия до около 35.00 метра, непозволяваща на подсъдимия
17
да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие /наличие
на кръстовище между главния път и път без предимство, без съмнение
известно на подсъдимия/. Т.е., в конкретния случай подс.М. е нарушил
задължението си по чл.20 ал.2, изр.1-во от ЗДвП, вменяващо му да избере
съобразена с конкретните условия на видимост скорост, даваща възможност
да възприеме своевременно наличието на опасност на пътното платно и да
реагира ефективно за избягване на произшествието, каквото именно
обвинение му е повдигнато с обвинителния акт.
За осъществяване на престъплението от подсъдимия от обективна
страна и за настъпване на общественоопасните последици е допринесло в
значителна степен и поведението на пострадалия Т. М.. Това е така, тъй като
по безспорен начин е установено по делото, че същият е отнел предимството
на движещия се по пътя с предимство подс.М., като е управлявал лекия
автомобил „О. В.“, извършвайки ляв завой от ръкава на кръстовището за „У-
Б“ АД в посока към гр.М., без да осигури предимство и да пропусне идващия
с висока скорост автомобил, управляван от подс.М., навлязъл е в пътното
платно за движение в посока от гр.К. към гр.М. и е попаднал в габаритите на
последния посочен автомобил. Траекториите на двата автомобила са се
пресекли и лек автомобил „М.“ с предната си дясна част се е ударил в задната
лява част на лекия автомобил марка „О.“, при което пострадалия Т. М. е
получил уврежданията, причинили смъртта му. Или, както бе посочено и по-
горе в мотивите, пострадалия Т. М. е нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 от
ЗДвП, задължаваща го на кръстовище, на което единият път е сигнализиран
като път с предимство, и движейки се по път без предимство, да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по пътя с предимство, с което
съществено е съпричинил настъпването на общественоопасния резултат. С
оглед изложеното, съдът намира за неоснователен направеният в хода на
съдебните прения довод на повереника на частните обвинители - че не е
налице съпричиняване на общественоопасния резултат от Т. М., тъй като
същият не е можел да определи по светлината на фаровете на автомобила на
подсъдимия скоростта на последния, поради което не е можел да направи
правилна преценка дали може да бъде извършена маневрата „завой наляво“
безопасно или не.
Престъплението подсъдимият М. е извършил от субективна страна при
форма на вината: непредпазливост - същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Това е така, тъй като с оглед на възрастта му, образованието, социалния опит,
нивото му на физическо и психическо развитие, както и предвид
правоспособността за управление на МПС и опита му като водач на такова,
подс.М. несъмнено е съзнавал, че управлява автомобила с несъобразена с
конкретните пътни условия на видимост скорост при навлизане в кръстовище,
при което и най-малкото отклонение от дължимото поведение по ЗДвП при
възникналата опасност от навлизащо в кръстовището от път без предимство
ППС, би довело до невъзможност да спре своевременно управлявания от него
18
автомобил.
Причините и условията, способствували за извършване на
престъплението от подсъдимия М., са незачитането на установения в страната
правов ред, проявената престъпна небрежност при управление на МПС и
неспазване на нормите и правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, както и посоченото по-горе съпричиняване от страна
на пострадалия Т. М..
При налагане на наказанието на подсъдимия М.М. за извършеното
престъпление, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства, както следва: смечкаващи отговорността
обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, направеното признание на вината му още на досъдебното
производство, изразеното искрено разкаяние за извършеното, ниската степен
на обществена опасност на дееца, трудовата му ангажираност, и
неправомерното поведение на пострадалия Т. М., допринесло в значителна
степен за настъпване на общественоопасните последици /т.е. наличие на
значително съпричиняване от страна на пострадалия/; както и отегчаващите
такива – неколкократното му санкциониране по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, видно от
приложената справка за нарушител/водач, както и завишената степен на
обществена опасност на деянието, обусловена от значителното превишаване
на максимално разрешената скорост на движение в пътния участък, в който е
настъпило ПТП. С оглед на така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия М.М. обстоятелства и съобразно разпоредбата
на чл.54 от НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, под средния и близо до минималния предвиден в закона
размер за такова престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 години и 3 месеца. Предвид обстоятелството, че делото е разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция по реда на
Глава двадесет и седма от НПК – по чл. 371 т.2, във вр. с 372 ал.4 от НПК,
съдът намира, че на основание чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК
така определеното на подсъдимия М. наказание следва да бъде намалено с
1/3, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца /18 месеца/. Настоящият състав намира, че по делото не са
налице нито изключителни, нито толкова многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание за това престъпление да се явява
несъразмерно тежко, и които да налагат определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК, каквито неоснователни искания
правят прокурора и защитника на подс.М. в хода на съдебните прения. Съдът
намира също, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК - да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави;
както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях и да се
19
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото, не е наложително изолирането на подсъдимия от свойствената
му семейна и социална среда, чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
затворническо заведение. Налице са и останалите предпоставки за
приложение на института на условното осъждане – наложеното на подс.М.
наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода”, и същият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо,
съдът намира, че следва на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наложеното на подс.М.М. наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено
за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Във връзка с направеното от частните обвинители Ш.М., Б.М., Р.Х. и
Б.Х. и техния повереник – адв.С., искане за ефективно изтърпяване от
подсъдимия на наложеното му наказание, съдът намира за необходимо да
посочи следното: това искане повереникът на частните обвинители мотивира
с много високата според него обществена опасност на деянието, обусловена
от причинения общественоопасен разултат – смъртта на пострадалия Т. М.;
както и с високата обществена опасност на дееца, обусловена от предходни
извършени от него нарушения на правилата за движение и наложените
административни наказания за които не са изиграли предупредителен и
възпитателен ефект. Наказателният кодекс изрично подчертава
преобладаващото значение на задачата за поправяне на дееца при преценката
за приложение на института на условното осъждане, без същевременно да
игнорира въздействието на наказанието върху останалите членове на
обществото. С други думи, за приложението на института на условното
осъждане е необходимо да се съчетаят изискванията на личната превенция с
тези на генералната такава, като съдът е длъжен да извърши преценка преди
всичко дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективно изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода”, т.е. да вземе предвид както
личните качества на дееца, така и обществената опасност на конкретното
деяние. В настоящият случай подсъдимият е с чисто съдебно минало, признал
вината си още на досъдебното производство, с добри характеристични данни,
трудово ангажиран, изразяващ искрено разкаяние и съжаление за
извършеното деяние, което е инцидентно в живота му. Видно от приложената
на досъдебното производство справка за нарушител/водач, поведението на
подсъдимия М. като водач на МПС до датата на извършване на
инкриминираното деяние не се отличава със особена системност, упоритост и
трайно незачитане на установените правила за движение по пътищата.
Действително, същият неколкократно е наказван по административен ред с
административни наказания за извършени нарушения на правилата за
движение по ЗДвП, но не е без значение в тази връзка обстоятелството, че
тези наказания са налагани за неособено съществени и отличаващи се с
някаква особена тежест нарушения на правилата за движение. Що се отнася
до високата според повереника на частните обвинители обществена опасност
на деянието, обусловена от причинената смърт на пострадалия Т. М., съдът
20
намира за необходимо да посочи, че това обстоятелство е отчетено от
законодателя с размера на предвидената в състава на престъплението по
чл.343 ал.1 б. „в“ от НК санкция, като настъпилите общественоопасни
последици в конвкретния случай не се отличават с някаква изключителна
тежест. Още повече, че съдът отчита като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство значителното превишаване на максимално
допустимата за съответния пътен участък скорост на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, респ. именно и поради това
обстоятелство е приел завишена степен на обществена опасност на деянието.
Или, съвкупната оценка на изложените обстоятелства налагат извода, че
поради ниската обществена опасност на подсъдимия, поправителното,
предупредителното и възпиращо действие на наказанието върху него, а и
върху останалите членове на обществото, може да бъде постигнато и без
ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Това е така, тъй като
откъсването на подсъдимия от обществото, чрез реално изтърпяване на
наказанието, с нишо не би допринесло за по-ефективна преоценка и
преосмисляне на поведението на подсъдимия като водач на МПС и би
представлявало неоправдано тежка репресия, с оглед постигане на целите на
индивидуалната превенция на наказанието. Генералната превенция също би
могла да бъде постигната с налагане на наказание на подсъдимия М. при
приложение на института на условното осъждане, с оглед предупредителния
и възпиращ ефект на изпитателния срок както върху подсъдимия, така и
спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подс.М.М. следва да
бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване от
правоуправление на МПС”, за срок от 2 години, считано от датата на
отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Съдът намира, че посочените наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване са в пълна степен достатъчни за постигане на целите на
наказанието по чл.36 от НК, посочени по-горе в мотивите.
Веществените доказателства - бял хартиен плик, формат А5, запечатан
със стикер „Случай № 2020- 03877-D-01 ВД № 2020-03877.4“ и ръкописен
надпис „Тампон с обтривки от устната кухина на М. М. М., ЕГН: **********
от с. Г. к. ул. „К.“ № 10, общ. К., обл. К.“, ведно със съдържащия се в него 1
бр. тампон; бял хартиен плик, формат А5, запечатан със стикер „Обект № 1 -
Един брой диск, съдържащ аудиозапис предоставен от ЕЕН-112“, ведно със
съдържащия се в него 1 брой диск; бял хартиен плик, формат А5, запечатан
със стикер ,,Обект № 1 - Един брой диск, съдържащ видеозапис“, ведно със
съдържащия се в него 1 брой диск; бял хартиен плик, запечатан със стикер
„Случай № 2020-03877-D-01 ВД № 2020-03877.3“ и надпис „Кръв за
изследване от трупа на Т. Б.М.“, ведно със съдържащия се в него 1 бр.
тампон; бял хартиен плик, запечатан със стикер „Случай № 2020-03877-D-01
ВД № 2020-03877.2“ и стикер с надпис „Обект № 2 - две парчета с
червеникава течност от въздушна възглавница на л.а. „М.“ с рег. № **** ВА“,
21
ведно със съдържащите се в него парчета от въздушна възглавница; и бял
хартиен плик, запечатан със стикер „Случай № 2020-03877-D-01 ВД № 2020-
03877.1“ и стикер с надпис „Обект № 1 - марля с обтривки от л.а. „О. В.“ с
рег. № К * ВВ, ведно със съдържащата се в него марля, следва да се
унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност и
негодни за употреба. Вещественото доказателство - лек автомобил „М.“,
модел „С 200“, с рег. № К **** ВА, както и 1 бр. регистрационна табела на
лек автомобил с рег. № К **** ВА, следва да се върнат на собственика им –
подс.М.М., след влизане на присъдата в сила; а веществените доказателства -
лек автомобил „О.“, модел „В.“, с рег. № К * ВВ, както и 1 бр.
регистрационна табела на лек автомобил с рег. № К * ВВ,следва да се върнат
на наследниците на Т. Б.М. – неговите родители Ш. А. М. и Б. Р. М., след
влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото, следва подс.М. да бъде осъден да заплати на
частните обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М. – непълнолетна, действаща
със съгласието на родителите си Б.М. и Ш.М., Р. М. Х. и Б. С. Х. направените
на досъдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 2 000 лв., или по 400 лв. за всеки от посочените частни обвинители.
Подс.М. следва да бъде осъден да заплати на адв.Я.М. С. сумата в размер на 1
000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на частния обвинител Б. Х. А.. В тази връзка
съдът съобрази, че адв.С. е представил още на досъдебното производство
Договор за правна защита и съдействие, сключен с Б. Х. А. /конституирана
като частен обвинител в съдебното производство/, с предмет оказване на
правна защита и съдействие от адв.С., изразяващи се в защита на пострадал
по досъдебно производство, която да осъществи безплатно, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза, на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата, съдът определя адвокатското възнаграждение
в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, което в случая
възлиза на 1 000 лв., и осъжда другата страна да го заплати. Подсъдимият М.
следва да бъде осъден да заплати и по сметка на ОД на МВР – К. направените
на досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, в
размер на 2 792.46 лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
22
Съобщи за изтекли лични данни