Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 24.11.2023
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гражданско дело № 5669 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е
по следните предявени от ищеца К.Н.Г.
срещу ответника „Обединена българска банка“ АД обективно
съединени искове:
I. Главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността
на договор за учредяване на договорна ипотека от 01.08.2014г., обективиран в
нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н.,
поради противоречие със закона и неговото заобикаляне;
II. Евентуален иск с
правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, с който се иска неговото унищожаване, поради сключването му при измама
и умишлено въвеждане в заблуждение.
Ищецът К.Г. твърди, че на 29.04.2008 г. учредил ипотека върху свой имот
в полза на ответника за обезпечаването на банков кредит на стойност
300 000 лв., отпуснат на търговско дружество за закупуване на магазин.
Кридотополучателят спрял плащанията и ответникът обявил кредита за предсрочно
изискуем и предявил след започнато заповедно производство установителен иск за
вземането си. В хода на делото ответникът постигнал споразумение с ипотекарния
длъжник за предоговаряне на кредита, но с условието за учредяване на нова
ипотека върху негов собствен имот. Въпреки изпълнението от ищеца на
договорените условия (да оттегли възражението си в заповедното производство),
банката не изпълнила задълженията си. Поддържа, че липсва договорно основание
за сключването на ипотечния договор, тъй като договорът за кредит вече бил
развален с обявената предсрочна изискуемост. Не била посочена сумата, за която
била учредена ипотеката и в договора не било отбелязано учреденото право на
ползване върху имота. Въз основа на изложеното ищецът претендира установяването
на нищожност(поради противоречие със закона и заобикалянето му) на
договора от 01.08.2014 г. за учредяване
на ипотеката. В условията на евентуалност установяването на неговата
унищожаемост поради измама и умишлено въвеждане в заблуждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с който оспорва исковете като
неоснователни. Поддържа, че при сключването на договора за учредяване на ипотека
са спазени всички особени изисквания на закона, като умишлено ищеца не е
предоставил втората страница от н.а.Сочи,че лично ищецът е оттеглил
възражението по чл. 414 ГПК и съдът е прекратил производството по чл. 422 ГПК –
т.д. № 5915/2014 г.І ГО, 19 с-в СГС, с което на практика е призната претенцията
на Банката по кредита.Заявява, че в процесния нотариален акт за учредяване на ипотеката
изрично са посочени издадения ИЛ и ЗИ по ч.гр.д. № 47131/2013г.на СРС. Излага
подробни аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека
от 01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело
№ 40/2014г. на нотариус Б.Н., поради противоречие със закона и неговото
заобикаляне.
Във
връзка с предявените искове, следва да вземат предвид следните съображения: първоначалното обективно съединяване на исковете може да се
осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко
иска от ищеца с една искова молба /арг. от чл. 210, ал. 1 ГПК/. При
кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се
произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по
исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от
уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда
въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за
да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.
След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално
задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е
обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.
Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя
разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е
предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се
произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията,
съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове.
Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на
различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако
ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни
правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните
по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се
разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от
естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането
му - неуважаването на главния иск, а ако се е произнесъл по същество по този
иск, то в тази част решението му се явява процесуално недопустимо. /в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 117 ОТ 31.05.2016 Г. ПО ГР. Д. №
5673/2015 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС/.
В
настоящия случай ищецът твърди, че сключеният договор е нищожен, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. Основателността на предявения иск се обуславя от
доказване на сочените основания за нищожност – противоречие
със закона и неговото заобикаляне
При анализа на предпоставките от
фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения:
видно от представения по делото договор за
учредяване на договорна ипотека върху застроен УПИ – допълнително обезпечение
към съществуващото от 01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело
№ 40/2014г. на нотариус Б.Н. /л. 225 и сл./ се установява, че ищецът, в
качеството си на кредитополучател и ипотекарен длъжник, ответникът, в
качеството си на кредитор и Н.И.Г./трето лице за настоящото дело/, в качеството
си на солидарен длъжник са сключили договор за учредяване на договорна ипотека
върху застроен УПИ – допълнително обезпечение към съществуващото. Видно от
съдържанието на договора се установява следното: по силата на сключен между
страните договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.04.2008г. /представен
по делото на л. 216 и сл./, изменен с допълнително споразумение № 1 към същия
от 05.06.2009г. /л. 223/ и допълнително споразумение № 2 от 12.05.2010г. /л.
224/ ответникът е предоставил на ищеца кредит за закупуване на недвижим имот в
размер от 300 000 лева, обезпечен с договорна ипотека, учредена съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с № 157,
том I, рег. № 1835, дело №147/09.05.2008г. В процесния
договор е посочено още, че ищецът се е задължил да изплати предоставения кредит
на 192 месечни анюитетни вноски, с краен срок за издължаване 28.05.2024г. и при
всички останали условия, уговорени в договора за кредит и допълнителните
споразумения към него; поради неплащане в срок на дължимите месечни анюитетни
вноски ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 02.12.2013г. и заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.12.2013г., издадени по ч. гр. дело №
47131/2013г. по описа на СРС, 38 с-в срещу ищеца и Н.И.Г.за следните суми:
сумата от 277412.74 лева – главница; сумата от 80 646.77 лева – договорна
лихва; сумата от 6170.91 лева – наказателна лихва; сумата от 12195.37 лева –
разноски и законна лихва върху главницата. Въз основа на издадени изпълнителен
лист и заповед за изпълнение ответникът е образувал изпълнително дело №
20148410400450/2014г. по описа на ЧСИ Н.М..
В раздел II от процесния договор /л. 227/ е посочено, че за
допълнително обезпечаване на вземането на кредитора описания договор за кредит,
изменен и допълнен с описаните допълнителни споразумения и на вземането на
кредитора по издадения изпълнителен лист от 02.12.2013г. ищецът се е съгласил
да учреди в полза на ответника договорна ипотека върху собствения си застроен
УПИ, придобит на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „*****, а именно УПИ № I-469 по плана на гр. София, квартал
„Симеоново“ от 440 кв. м., при граници и съседи: от две страни улици, Д.И.М., М.Д.С.и
Л.С.Г., заедно с построената в неговата централна част едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 35 кв. м., състояща се от: дневна, кухня, килер, баня
с тоалетна и тераса, при граници на жилищната сграда – от всички страни УПИ, в
който е построена същата, който УПИ, съгласно представената скица на поземлен
имот № 15-257 580, издадена на 28.07.2014г. е с идентификатор №
68134.2048.469 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
гр. София, район „Витоша“, квартал „Симеоново“, улица „*****, с площ, съгласно
представена скица от 460 кв. м. и едноетажна жилищна сграда, построена в
централната му част , съгласно представената скица на сграда № 15-257 582,
издадена на 28.07.2014г. от СГКК – гр. София, с идентификатор № 68134.2048.469.1.
В раздел IV от процесния договор /л. 229/ ищецът изрично е заявил, че е съгласен с всички клаузи на сключените
между страните договор за предоставяне на ипотечен кредит, две допълнителни
споразумения към него, нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, както и с всички клаузи на процесния нотариален акт,
както и че ищецът, в качеството си на кредитополучател и ипотекарен длъжник се задължава да
застрахова изцяло за своя сметка ипотекирания застроен УПИ в полза на кредитора
за период от време – до пълното погасяване на кредита.
От представения по делото договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 29.04.2008г. /представен по делото на л. 216 и сл./ се
установява, че отпуснатият на ищеца кредит е за закупуване и ремонт на магазин
№ 2, находящ се в гр. София, бул. „България“ № 58 като е посочено изрично, че този
имот ще се придобие от „Д.Е.Д.И.“ ООД, с ЕИК ******/трето лице за настоящия
спор/.
От представеното по делото Решение с №
121/13.10.2014г. по т. д. н. № 54/2014г. по описа на СОС, V с-в /л. 237 и сл./ се установява, че по отношение на „Д.Е.Д.И.“ ООД, с ЕИК ******е открито производство
по несъстоятелност като с Решение от 16.03.2016г. по същото дело /л. 242 и сл./
дружеството е обявено в несъстоятелност. След служебна справка в Търговския
регистър както и видно от представените по делото Решения по т. д. н. № 54/2014г. по описа на СОС, V с-в се установява, че лицето Н.Г./трето лице за
настоящия спор/ е била съдружник в „Д.Е.Д.И.“ ООД като същевременно същата е съпруга на ищеца
/посоченото обстоятелство е отразено в представената по делото покана за
доброволно изпълнение – л. 39, стр. 2 и не е оспорено в законоустановения срок
от ищеца/.
От представеното по делото допълнително
споразумение от 13.02.2014г. /л. 232 и сл./, сключено между ответника и Й.С.П./трето
лице за настоящия спор/ се установява, че процесният недвижим имот е разделен
на магазин № 2 с площ от 50.82 кв. м. и на магазин №2А, с площ от 50.82 кв. м.,
съгласно Разрешение за строеж № 137/26.11.2012г. на Столична община, район
„Красно село“ /б. „Г“ от споразумението/. В споразумението е посочено, че
магазин № 2 обезпечава вземането на банката по договора от 29.04.2008г.,
сключен с ищеца, като същевременно е посочено, че въпросният магазин № 2 е
придобит от Й.С.П.по силата на договор за покупко-продажба от 2013г., а магазин
№ 2А ще бъде реализиран на публична продан като всички средства, получени от
публичната продан ще послужат за погасяване на вземанията на банката по
образуваното от нея изпълнително дело срещу ищеца.
От представеното по делото постановление от
21.07.2016г. /л. 235 и сл./ се установява, че процесният магазин № 2А, който
остава като обезпечение по отпуснатия на ищеца ипотечен кредит е включен в
масата на несъстоятелността в откритото производство по несъстоятелност и след
успешно проведена публична продан е възложен трети лица за настоящия спор.
Предвид проведената публична продан съдът споделя
възражението на ответника, че няма законова пречка учредяването на договорна
ипотека върху собствения на ищеца застроен УПИ, придобит на основание
нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*****,
а именно УПИ № I-469 по плана на гр. София, квартал „Симеоново“ от 440 кв. м.,
осъществено с договор за учредяване на договорна ипотека върху застроен УПИ –
допълнително обезпечение към съществуващото от 01.08.2014г., обективиран в
нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н.
/л. 225 и сл./. В тази връзка следва да се съобрази и представената по делото
декларация за отказ от право на ползване /л. 234/, от която се установява, че
посочените в документа лица – Н.С.Г. и Р.П.Г./трети лица за настоящия спор/ са
се отказали от запазеното в тяхна полза
право на ползване върху процесното УПИ № I-469.
По делото е представено удостоверение
от ответника до съпругата на ищеца Н.И.Г./л. 12 и сл., от което се установява,
че банката е посочила конкретните условия, които следва да бъдат изпълнение за
сключване на споразумение.
По отношение на релевираното от ищеца
основание за нищожност на процесния договор, изразяващо се в противоречие на закона,
следва да се посочи следното: при сключването на
сделка не всяко нарушение на императивна разпоредба на закона е основание за
нищожност поради противоречие на закона. Договорът има свои основание (причина,
кауза), съдържание (на престациите, когато договорът е престационен) и предмет.
Порокът противоречие на закона е налице, когато основанието (причината,
каузата) на договора противоречи на закона и когато неговият предмет е забранен
от закона (правно невъзможният предмет е различен порок на договора, който води
до друг вид нищожност). Противоречието на закона е най-тежкият порок на
договора – толкова тежък, че чл. 366 ЗЗД изключва възможността страните да се
спогодят върху непозволения договор, дори когато те признават неговата
нищожност, а според чл. 34, ал. 3 ЗЗД (отм. ДВ, бр. 12/1993) даденото по такъв
договор не подлежеше на връщане, а на отнемане в полза на държавата. Нарушаването
на императивна разпоредба на закона във връзка със съдържанието на договора не
го прави нищожен, то води до нищожност само на съответната клауза (частична
нищожност), която се замества от уреденото в закона императивно правило. В този смисъл е и Решение № 98/27.04.2017г. по
гр. д. № 60379/2016г. по описа на ВКС, IV ГО.
В настоящия случай ищецът
твърди, че представеният по делото договор за учредяване на договорна ипотека върху застроен УПИ –
допълнително обезпечение към съществуващото от 01.08.2014г., обективиран в
нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н.
/л. 225 и сл./ е нищожен, доколкото първоначалният договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 29.04.2008г. /представен по делото на л. 216 и сл./ бил вече развален с обявената предсрочна изискуемост.
Настоящият съдебен състав не споделя довода на ищеца, доколкото счита, че в
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД законодателят изрично е посочил, че страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай видно от
съдържанието на процесния договор от 01.08.2014г., в
него изрично е посочена цялата фактическа обстановка по спора, както и
обстоятелството, че в хода на образуваното заповедно производство ищецът е
оттеглил възражението си, както и че впоследствие е образувано изпълнително
дело като в раздел IV от процесния договор /л. 229/ ищецът изрично е заявил, че е съгласен с
всички клаузи на сключените между страните договор за предоставяне на ипотечен
кредит, с двете допълнителни споразумения към него, с нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, както и с всички клаузи на
процесния нотариален акт. Анализирайки съдържанието на договора в контекста на
по-сочената по-горе практика на ВКС, съдът намира, че основанието на договора не противоречи на
закона, като същевременно неговият предмет не е забранен от закона. В тази
връзка следва да бъдат съобразени и гореизложените специфични обстоятелства,
свързани с личността на Н.И.Г./съпруга на ищеца/, обстоятелството,
че същата е била съдружник в „Д.Е.Д.И.“ ООД /дружеството, което впоследствие
става собственик на процесния магазин, предмет на първоначалния договор от
2008г.; факта на обявяването на дружеството в несъстоятелност, разделянето на
магазина на два отделни магазини, единият от които преминава в собственост на
друго физическо лице; проведената публична продан на втория магазин.
По
отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния договор,
изразяващо се в заобикаляне на закона, следва да се посочи следното: при
заобикалянето на закона страните съзнават противоправността на сделката, но се
стремят да постигнат желания от тях резултат с позволени средства. Обикновено
страните се опитват да постигнат забранения резултат чрез сключването на
отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които,
разгледана без връзка с другите, е валидна – нищожни са цялата поредица сделки.
В настоящия случай няма каквито и да било доказателства, че страните по
сключения договор за кредит са съзнавали противоправността на сделката, но са
се стремяли да постигнат желания от тях резултат с позволени средства.
Напротив, от представените по делото писмени доказателства, се установява
категорично, че и двете страни са съзнавали и са желали да сключат договор за
кредит, въз основа на който банката, в качеството си на кредитодател е следвало
да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател определена парична
сума. Ето защо съдът счита, че в случая не е налице заобикаляне на закона.
С оглед всичко гореизложено настоящият
състав намира предявения иск за неоснователен.
Предявен е евентуален иск с правно основание
чл. 29, ал. 1 ЗЗД, с който се иска
неговото унищожаване, поради сключването му при измама и умишлено въвеждане в
заблуждение.
Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29
от ЗЗД – измама включва следните елементи: 1. да е сключена сделка, 2. едната
страна по сделката – измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка –
от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от
трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката,
съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е
могла да не знае за това, 4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в
този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката,
съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице,
което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи,
то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са видът,
характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно
правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено
предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е
подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице погрешно
счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще
настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие
правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са
последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно
правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от
третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези
мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била
въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката. /в този смисъл е
Решение с № 427/01.12.2014г. по гр. д. № 1436/2014г. по описа на ВКС, IV ГО/.
В настоящия случай ищецът твърди, че е
бил подведен от представеното по делото удостоверение от ответника до съпругата
на ищеца Н.И.Г./л. 12 и сл./, от което се установява, че банката е посочила
конкретните условия, които следва да бъдат изпълнени за сключване на бъдещо споразумение.
Ищецът твърди, че е оттеглил депозираното от него възражение в хода на
образуваното заповедно производство, погрешно мислейки, че по този начин ще се
постигне споразумение между страните за разсрочване на вноските по първоначално
сключения договор за кредит като впоследствие е осъзнал, че ответникът е целял
единствено постановяване на краен съдебен акт в негова полза, без да трябва да
доказва предявения установителен иск. В настоящия случай съдът следва да
посочи, че процесното удостоверение е адресирано до Н.И.Г./л. 12 и сл./, а не
до ищеца като в него ответникът е посочил, че при настъпване на следните
условия: заплащане на доброволна вноска от Н.Г.в размер на 20000 лева в
посочения срок; учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*****; признание на
предявения установителен иск от страна ищеца и заплащане на доброволни вноски в
общ размер от 9000 лева в съответните срокове, ответникът поема ангажимента да
предложи дългосрочно споразумение за
разсрочване на задълженията и за спиране на принудителното изпълнение при ЧСИ.
В тази връзка ищецът представя доказателства, че е изпълнил всички условия на
банката /л. 13- л. 22/, но банката не е изпълнила поетото с удостоверението
задължение. Същевременно обаче видно от текста на представеното удостоверение
се установява, че банката изрично е посочила, че при неизпълнение на което и да
било условие, ответникът ще възобнови действията по принудително изпълнение на
съдебния изпълнител. В случая видно от представените по делото платежни
документи /л. 13 и сл./ съдът установи, че ищецът не е изпълнил последното от
предвидените условия, доколкото в удостоверението е посочено, че крайният срок
за заплащане на трите вноски от по 3000 лева е до 30.08.2014г., а видно от
платежните документи, представени от самия ищец /л. 13 и сл./ се установява, че
сумите не са платени в указания от банката срок, поради което следва да се
обоснове извода, че ищецът и неговата съпруга Н.И.Г.не са изпълнили условията на банката, поради което банката е възобновила действията по принудително изпълнение на съдебния
изпълнител, съобразно написаното в удостоверението.
С оглед изложените съображения съдът намира
предявения иск за неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора,
право на разноски възниква за ответника като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му се заплати сумата от 100.00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Света София” № 5 главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска
прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека от
01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус
Б.Н., поради противоречие със закона и неговото заобикаляне и евентуален иск с правно основание чл. 29, ал.
1 ЗЗД, с който се иска неговото унищожаване, поради сключването му при измама и
умишлено въвеждане в заблуждение.
ОСЪЖДА К.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Света София” №
5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: