Р Е
Ш Е Н
И Е №79
гр.Враца,
06.07.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 19.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№43 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът "Банка ДСК"ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска"№19
твърди, че на 15.08.2018г. е подал пред Районен съд-Козлодуй заявление по
чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника Г.Н.З., ЕГН ********** с адрес ***. По образуваното
ч.гр.д.№1248/2018г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата 420 000лв. - главница, договорни лихви в размер на 314 397.48лв. за
периода от 25.07.2010г. до 14.08.2018г., санкционираща лихва в размер на 8
767.06лв. за периода от 23.09.2013г. до 14.08.2018г., заемни такси - 4
464.24лв. и законна лихва от 15.08.2018г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се сочи, че ищецът е уведомен
за подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, с което е обоснован
правния интерес от предявяването на установителния иск.
Твърдението на ищеца е, че съгласно
Договор за кредит от 21.07.2008г. на ответника и С.В.Ц. е предоставен банков
кредит за сумата 420 000лв. със срок на издължаване 360 месеца с гратисен
период от 36 месеца, считано от датата на първото усвояване на кредита по
сметка на Ц.. Кредитът е разрешен на 24.07.2008г. и към датата на сключване на
договора кредитополучателите следва да заплащат базов лихвен процент 4.69%, а стандартната
надбавка е 3.6 процентни пункта или общо лихвеният процент по кредита е 8.29%.
За предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
стандартна надбавка, която може да бъде намалена съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на кредитополучателите
сумата 420 000лв. срещу задължение за погасяване с месечни вноски съгласно
погасителен план. Сочи се, че съгласно т.20.2. от Общите условия към договора
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Следващото твърдение на ищеца е, че
поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в
плащанията над 90 дни, при което и на основание раздел VІІ "Отговорност и
санкции", т.20.2. от Общите условия към договора, вр. чл.60, ал.2 от ЗКИ
за него е възникнало правото да обяви вземането си за главница за предсрочно
изискуемо, за което на 19.06.2018г. на кредитополучателя е връчено изрично
уведомление изх.№01-20-03727/13.06.2018г. На 19.06.2018г. кредитът е отнесен
като предсрочно изискуем и към тази дата не са погасени 94 броя дължими
погасителни вноски за периода от 22.08.2010г. до 22.05.2018г.
Ищецът сочи, че съгласно т.20.2. от
Раздел VІІ "Отговорности и санкции" при допусната забава частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а след отнасяне на
кредита в просрочие до предявяване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Заявено е искане да бъде постановено
решение, с което се признае за установено съществуването на вземанията по
заповедта за изпълнение. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си адв.И.М. от САК ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
На първо място в отговора се прави
възражение за погасяване на вземанията за главници и лихви поради изтекла
погасителна давност, в подкрепа на което се сочи следното:
Със Заповед за изпълнение
№498/20.06.2012г. на РС-Козлодуй, издадена по ч.гр.д.№776/2012г., ответникът и С.В.Ц.
са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 420 000лв., представляваща
главница по договора за ипотечен кредит от 21.07.2008г., сумата 97 896.08лв. -
договорна лихва за периода от 22.11.2009г. до 14.06.2012г., санкционна лихва в
размер на 69 180.37лв. за периода от 21.10.2010г. до 14.06.2012г. и законна
лихва върху главницата. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу
длъжниците е образувано изп.д.№9528/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.. Длъжниците са
подали възражение по чл.414 от ГПК, поради което "Банка ДСК"ЕАД е
предявила иск за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение. Образувано
е гр.д.№201/2013г. по описа на Окръжен съд-Враца, с решението по което е
признато за установено, че сумите по заповедта за изпълнение се дължат. С решение
по гр.д.№4897/2014г. решението на Окръжен съд-Враца е потвърдено, а с решение
по гр.д.№50203/2016г. на ВКС решението на САС е изменено и по отношение на
ответника Г.З. искът е изцяло отхвърлен заради това, че същият не е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по договора за банков кредит преди подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК.
Ответникът твърди, че е получил
поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№9528/2018г. на ЧСИ Б. с приложените
към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които е уведомен, че
задължението по договора за ипотечен кредит от 21.07.2008г. е предсрочно
изискуемо на 24.10.2012г., а исковата молба по предявения иск по чл.422 от ГПК
- на 30.01.2013г. От това според ищеца следва, че е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на една от двете посочени дати, от които започва да тече
срокът на погасителната давност за цялото отнесено в просрочие вземане на
ищеца. Следващото твърдение на ищеца е, че с предявяването на иска, предмет на
гр.д.№201/2013г. на ВрОС, давността не е прекъсната.
Другото възражение на ответника е за
недължимост на сумите. Същият сочи, че въз основа на изпълнителния лист за
сумата по заповедта за изпълнение, вземанията по които са предмет на
установяване в рамките на настоящото производство, е образувано
изп.д.№4739/2018г. по описа на ЧСИ Б.. Развива съображения, че е недопустимо за
един и същ период по двете заповеди за изпълнение да се начисляват и
претендират договорни и законни лихви едновременно от двамата длъжници
/настоящия ответник и С. Ц./.
Нататък в отговора се твърди, че лихвата
по договора за кредит от 21.07.2008г. е увеличена едностранно от ищеца на
основание раздел ІІІ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и че условията за изменение на базовия лихвен процент в този раздел са
неясни и неконкретизирани, което накърнява правата на страната и води до
нищожност на тези клаузи, още повече че банката не е уведомила ответника за
изменението на базовия лихвен процент по кредита и на погасителния план.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която поддържа твърденията си относно автоматичното настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за кредит и относно
развитието на производството по гр.д.№201/2013г. на ВрОС. Сочи, че на
01.06.2018г. след постановяване на решението на ВКС със счетоводни операции
кредитът е възстановен в статут "редовен" и е преизчислен съгласно
определените от съда суми, съдебните разноски в заповедното производство са
отписани, преизчислението е извършено без да се взема предвид обявяването на
предсрочната изискуемост и със сумите на платените наказателни лихви са
погасени дължими редовни лихви, като са отписани за сметка на провизиите
санкциониращи лихви в размер на 69 180.37лв. и редовна лихва в размер на 23
940лв. След преизчисляването банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем по отношение на ответника З. и го е уведомила за
преизчисленията съгласно решенията на съда.
Ищецът твърди, че по негова молба
вх.№4739/17.09.2018г. срещу ответника е образувано изп.д.№4739/2018г. по описа
на ЧСИ Б., което е присъединено към изп.д.№9528/2012г., по което с молба вх.№69004/07.11.2018г.
е посочил актуалния дълг по договора за кредит от 21.07.2008г., поради което не
може да се твърди, че търси повторно от ответника суми, които се дължат от другия
длъжник.
В допълнителната искова молба се
оспорва твърдението на ответника за наличие на неравноправни клаузи, като се
поддържа, че съгласно чл.7 от договора за кредит кредитополучателите заплащат
лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавки, като базовият лихвен
процент се определя периодично от кредитора. В договора е посочен конкретния
размер на договорната възнаградителна лихва, базовия лихвен процент и
стандартната надбавка, поради което не може да се приеме, че е налице неяснота
на клаузите му. Ищецът подчертава, че съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва, докато претендиранана от него санкционна лихва е
изчислена именно на базата на наказателната надбавка от 10 процентни пункта,
която не надхвърля законната лихва. Поддържа се, че Общите условия по договора
за ипотечен кредит са в пълно съответствие с разпоредбата на закона.
Нататък ищецът сочи, че съгласно
протокол на Комитета за управление на активите и пасивите и във връзка с
изменението на стойностите на LEONA и EURIBOR и месечното изменение на индекса на
потребителските цени за България /СРI/ през
последното шестмесечие се одобрява увеличение на БЛП по жилищните и ипотечни
кредити. На 21.10.2008г. комитетът е взел решение за промяна на базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, а
съгласно т.24.3. от общите условия промяната може да бъде извършена само при
наличие на някое от следните условия: при изменение на размера на средната
работна заплата за страната, обявена от НСИ, при изменение на годишната
инфлация, измерена въз основа на индекса на потребителските цени за страната,
въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/или
"Банка ДСК", промени в нормативните актове, както и регулациите на
БНБ, засягащи функционирането и изискванията към банките, съществена промяна в
паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. С така извършената
промяна на БЛП по кредита лихвата е увеличена на 21.10.2008г. с 1%, за което
кредитополучателите са редовно уведомени чрез поставяне на съобщение на видно
място в салоните на банката съгласно предвиденото в общите условия. Твърдението
на ищеца е, че е имал основание едностранно да увеличи лихвата по кредита
предвид настъпването на конкретно изброени обективни обстоятелства, посочени в
общите условия, в договора и в чл.143, т.10 от ЗЗП. По повод поддържаното от
ответника ищецът развива правни съображения по въпроса за наличието на
неравноправни клаузи и тяхната нищожност.
Ищецът излага и своите твърдения и
развива съображения във връзка с момента, в който е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, и поддържа, че това е датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника.
В допълнителната искова молба се
оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност и отново се
излагат подробни правни съображения.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа изложеното в първоначалния. Поддържа възражението си
за изтекла погасителна давност и първоначалните си твърдения за уведомяването
му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа и останалите си
твърдения за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение и за това, че за
един и същ период ищецът начислява и претендира договорна и законна лихва срещу
двамата длъжници по договора за кредит.
В допълнителния отговор се поддържа и
възражението за наличие на неравноправни клаузи и се излагат правни
съображения.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема следното:
От приложеното гр.д.№201/2013г. по
описа на Окръжен съд-Враца се установява, че по заявление на "Банка
ДСК"ЕАД по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№776/2012г., по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу С.В.Ц.
и Г. Н.ев З. солидарно за сумата 420 000лв., представляваща главница по Договор
за ипотечен кредит от 21.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.06.2011г. до окончателното й изплащане, 97 896.08г. договорна
лихва за периода 22.11.2009г. - 14.06.2012г. включително, 69 180.37лв. наказателна лихва за
периода 21.10.2010г. - 14.06.2012г.,
както е направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на
18 062.29лв. - общо сума в размер на 587 076.45лв.
Длъжниците са подали възражения срещу
заповедта за изпълнение, поради което кредиторът е предявил иск за установяване
на вземанията си по заповедта за изпълнение, по който е образувано посоченото
дело пред Окръжен съд-Враца. С постановеното по делото Решение №326/30.07.2014г.
по отношение на ответниците е признато за установено съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение. С Решение №1553/13.07.2015г. по
гр.д.№4897/2014г. на Софийски апелативен съд решението на първоинстанционния
съд е потвърдено.
С Решение №6/12.06.2017г., постановено
от ВКС по гр.д.№50203/2016г., въззивното решение на САС е отменено в частта, с
която по отношение на Г.Н.З. е потвърдено решението на Окръжен съд-Враца, и
предявените срещу този ответник искове са отхвърлени. Като основание на ВКС да
отмени частично въззивното решение и да отхвърли исковете по отношение на
ответника Н. З. е послужил изводът, че спрямо този длъжник не е налице надлежно
уведомяване относно упражненото право на банката да счита целия размер на
кредита за предсрочно изискуем.
Изискано е и е приложено към делото копие
от изп.д.№528/2018г. по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на издадените
срещу С. Ц. и Г.З. изпълнителни листове.
От приложеното ч.гр.д.№1248/2018г. на
РС-Козлодуй е видно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК на "Банка ДСК"ЕАД е издадена Заповед №755/15.08.2018г.
и изпълнителен лист срещу Г.Н.З. за сумата 420 000лв. - главница по договор за
кредит, сключен на 21.07.2008г., 4 464 24лв. - заемни такси, договорна лихва в
размер на 314 397.48лв., считано от 25.07.2010г. до 14.08.2018г., санкционираща
лихва в размер на 8 767.06лв., считано от 23.09.2013г. до 14.08.2018г., законна
лихва върху главницата, считано от 15.08.2018г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в заповедното производство за внесена държавна
такса 14 952.58лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с което е обоснован правни интерес от предявяването на
иска.
С исковата молба е представен договор
за ипотечен кредит от 21.07.2008г., сключен между ищеца като кредитор и С.В.Ц.
и Г. Н.ев З. като кредитополучатели. С него на кредитополучателите е отпуснат
ипотечен кредит за текущи нужди в размер на 420 000лв. със срок на издължаване
360 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, като е уговорен
гратисен период за издължаване на главницата от 36 месеца. Договорено е, че
кредитът се усвоява еднократно по разплащателната сметка на С. Ц., а се
погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя
след изтичането на гратисния период.
В чл.7 от договора е постигнато съгласие,
че за предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма "ДСК Уют" /Приложение №2
към договора/, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент
е в размер на 3.6% процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
8.2%. В чл.11 е предвидено, че неразделна част от договора са Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора. Нататък в договора е разписано, че
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента и е
запознат с нея, както и че кредиторът има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя
чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.
Ищецът е представил подписани от
кредитополучателите Условия за ползване на преференциален лихвен процент па
жилищен или ипотечен кредит по програма "ДСК Уют", в които е
предвидено, че по договора се заплаща лихва, формиран от базисен лихвен процент
и надбавка, като кредитополучателят има
право на преференциална лихвена отстъпка от 0.5% от договорената стандартна
лихвена надбавка, при изпълнение на следните условия: да заявява и да извършва
реално плащане на минимум две услуги с
месечно плащане; да заяви и да извършва реално плащане на минимум една услуга с
месечно плащане и да се осигурява в ДПФ на ПОК ДСК Родина при определени
условия; да заяви и да извършва реално плащане на минимум една услуга с месечно
плащане и да отговаря на критериите "лоялен клиент".
С исковата молба са представени Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на "Банка
ДСК"ЕАД. В чл.9.1. от тях е предвидено, че кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен
процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.
Представен е погасителния план към
договора.
Ищецът е представил уведомление
изх.№01-20-03727/13.06.2018г., с което е уведомил ответника, че поради забава в
погасяване на задълженията по договора за кредит в размер на 420 000лв. обявява
същия за предсрочно изискуем. Върху уведомлението е положен ръкописен текст
"Получих уведомлението лично. Г.Н.З.. 19.06.2018г." и подпис.
С исковата молла е представено извлечение от
счетоводните книги на банката - ищец.
С допълнителната искова молба ищецът е
представил препис-извлечение от Протокол №46/16.10.2008г. на Комитета за
управление на активите на "Банка ДСК"ЕАД за увеличение на БЛП по
съществуващи и новоразрешавани жилищни и
ипотечни кредити, от което е видно, че за процесния договор за кредит увеличението
с 1п.п.
Във връзка с констатираното от съда
различие в бащиното име на ответника, посочено в исковата молба, с това,
записано в договора за кредит и в приложеното гр.д.№201/2013г. на Окръжен
съд-Враца, по делото е представена справка от ГРАО, от която е видно, че
бащиното име на лицето с ЕГН ********** е Н.. Това бащино име фигурира и в
нотариалния акт за договорна ипотека, с който кредитополучателите са обезпечили
вземанията на ищеца по договора за кредит.
По искане на ищеца по делото е допусната
и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не
се оспорва от страните и се възприема от съда.
При проверката си вещото лице е
установило, че сумата по кредита в размер на 420 000лв. е усвоена еднократно по
банковата сметка на кредитополучателя С. Ц. на 24.07.2008г.
В Таблица 2 от заключението вещото лице
е посочило размера на дължимите и постъпили суми по кредита. Изчислено е, че в
периода от 24.07.2008г. до 15.08.2018г. по банковата и разплащателна сметка на кредитополучателя,
служеща за погасяване на кредита, са постъпили суми в общ размер 76 411.39лв. и
с тази сума са погасени задължения за лихва в размер на 73 969.36лв., за
санкционираща лихва в размер на 237.71лв. и за заемни такси в размер на 2
204.32лв., като в посочения период по договора не са плащани задължения за
главница.
В Таблица 3 от заключението са
посочени дължимите вноски по кредита за
посочения по-горе период. Вещото лице се произнася, че за този период дължими
от кредитополучателите са били 120 броя погасителни вноски. На 19.03.2010г. е
платена сумата 26.87лв., представляваща лихва по кредита. Заплатени са 19 броя
погасителни вноски, с които са платени задълженията за начислени и дължими
договорни лихви до 20.04.2010г. включително. За периода от 22.04.2010г. до
22.10.2010г. кредитополучателите са допуснали забава в плащанията на лихвата и
главницата по кредита и общият брой дни на просрочие е 94, а общият брой дни на
просрочие от 22.04.2010г. до 15.08.2018г. е 3 015. В периода от 22.08.2010г. до
22.05.2018г. /последната дата на падеж преди уведомяването за предсрочна
изискуемост/ ответникът е просрочил 94 броя погасителни вноски. Експертизата е
изчислила, че за периода от усвояването на кредита до 22.07.2018г.
кредитополучателят дължи сума за
главница, договорни и санкциониращи лихви
в размер на 380 838.28лв. За същия период са извършени плащания на
задължения по кредита в размер на 74 207.07лв. и дължимият остатък по кредита е
316 631.21лв., която сума трябва да се намали с размера на извършените от
ответника плащания за погасяване на заемни такси в размер на 2 204.32лв.
Окончателният размер на задължението по договора за кредит за периода от
24.07.2008г. до 15.08.2018г. е 314 426.89лв.
Вещото лице е установило, че последното
плащане по кредита е извършено на 19.03.2010г. и с него са погасявани
задължения за договорни лихви. Със сумата 26.87лв. е погасена вноска за
договорна лихва, дължима към
22.12.2009г. В периода до 22.07.2010г. плащания по кредита не са извършвани. В
периода от 22.04.2010г. до 22.07.2010г. е налице 94 дни просрочие, при което
съгласно чл.20.2. от Общите условия е налице забава повече от 90 дни. Вещото
лице е посочило плащани по кредита вноски в периода от 01.03.2011г. до
12.01.2012г. в общ размер 23 885.97лв., с която сума е погасена договорна лихва
и сумата 9.71лв. - санкционираща лихва за периода от 22.02.2011г. до
22.12.2011г.
При проверката си експертизата е
установила, че на 01.06.2018г. след постановяване на решението ВКС със
счетоводни операции на ищеца кредитът е възстановен в статут
"Редовен" и е преизчислен съгласно определите от съда суми и
съдебните разноски в заповедното производство са отписани. Преизчислението е
извършено без да се има предвид обявяването на предсрочна изискуемост. Със
сумите на платените наказателни лихви са погасени дължими редовни лихви, като
са отписани за сметка на провизиите санкциониращи лихви в размер на 69
180.37лв. Погасени са задължения за договорна лихва в размер на 23 930.90лв.,
отнасяща се за периода от 19.05.2010г. до 12.01.2012г. и санкционираща лихва в
размер на 9.71лв. за периода от 24.08.2011г. до 12.01.2012г.
Експертизата се произнася, че в периода
от 22.08.2011г. /датата на изтичане на гратисния период за издължаване на
главницата/ до 15.08.2018г., на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, с постъпвалите по сметката на
кредитополучателя суми не са плащани
задължения за просрочената главница и към 15.08.2018г. просрочената и изискуема
главница е в размер на 420 000лв.
В Таблица 4 от заключението се съдържа
информация за периодите, лихвения процент и начислената и платена лихва от
24.07.2008г. до 15.08.2018г., като е изчислено, че неплатената договорна лихва
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е в размер на 314
397.52лв.
Вещото лице е изчислило размера на
дължимата санкционна лихва от 21.07.2008г. до 15.08.2018г. на сумата 2
233.73лв. Лихвата за забава от 19.06.2018г. до 15.08.2018г. е в размер на 6
533.33лв. Дължимите суми за такси по кредита за периода от 23.07.2009г. до
15.08.2018г. са в размер на 4 464.24лв.
С молба от 18.11.2019г. вещото лице е
внесло допълнение към заключението, в което е изготвило таблица с данни за
падежните дати на дължимите по договора вноски и действително платените такива,
като е изчислило броя на дните просрочение за всяка от тях. Посочено е, че
последната вноска за погасяване на кредита е направена на 12.01.2012г., а към
19.06.2018г./датата на обявяване на предсрочната изискуемост/ от страна на ответника е допуснато просрочие
от 2 817 дни.
По искане на ответника е изготвено
допълнително заключение на ССЕ, което страните не оспорват. В изпълнение на
поставената допълнителна задача експертизата е изчислила размера на законната
лихва върху главницата по кредита в размер на 420 000лв. за времето от
18.06.2012г. до 15.08.2018г. В Таблица 1 вещото лице е посочило основните
лихвени проценти на БНБ за периода от 01.06.2012г. до 31.08.2018г. Като е взело
предвид размера на главницата, промяната на основния лихвен процент на БНБ и
периода, за който се изчислява законната лихва, вещото лице е изготвило Таблица
2 и се произнася, че за периода от 18.06.2012г. до 15.08.2018г. законната лихва
върху главницата от 410 000лв. е 263 162.90лв.
При така изяснената фактическа
обстановка за произнасянето си по повдигнатия спор съдът взе предвид следното
от правна страна:
С решението на ВКС по приложеното
гр.д.№50203/2016г. е прието за безспорно доказано, че между ищеца и съпрузите С.В.Ц.
и Г.Н.З. е налице валидна облигационна връзка по договор за кредит, сумата по
който е изцяло усвоена, и предвид събраните по гр.д.№201/2013г. доказателства,
вземанията на "Банка ДСК"ЕАД по издадената по ч.гр.д.№776/2012г. на
РС-Козлодуй заповед за изпълнение съществуват. Прието е също, че са доказани
правно релевантните факти, относими към настъпване на предсрочната изискуемост
на целия кредит, в т.ч. и на лихвите по него. По отношение на ответника Г.З.
предявените искове са отхвърлени с единствен мотив, свързан с ненадлежното му
уведомяване за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Тук е необходимо да се подчертае задължителната сила на решението на ВКС
съобразно чл.297 от ГПК и обстоятелството, че по отношение на настоящия
ответник Г.З. искът е отхвърлен на формално основание - не заради недължимост
на сумите по необслужвания договор за кредит, а заради нередовното му
уведомяване за настъпването на предсрочна изискуемост.
В рамките на настоящото производство е
установено, че след постановяването на решението на ВКС "Банка
ДСК"ЕАД е извършила счетоводни операции и е направила преизчисления, след
което и предвид липсата на плащане на вноски по кредита след 12.01.2012г., на
19.06.2018г. е връчила на ответника уведомление за обявяване на предсрочната му
изискуемост.
От заключенията на изслушаната
счетоводна експертиза се установяват всички факти във връзка с усвояване на
кредитната сума и извършените от кредитополучателите плащания. Установява се
размерът на неизпълнението, който съвпада с размера на сумите по заповедта за
изпълнение, издадена въз основа на заявление по чл.417 от ГПК от 15.08.2018г.
по ч.гр.д.№1248/2018г. на Районен съд-Козлодуй.
Съдът не възприема възраженията на ответника
за неяснота на клаузите за изменение на базовия лихвен процент, залегнали в
Раздел ІІІ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на
"Банка ДСК"ЕАД, и за нищожност на същите като накърняващи правата на
потребителите. Както бе посочено по-горе в мотивите, процесният договор,
подписан от страните, съдържа ясна клауза, че неразделна част от него са Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Договорът
съдържа ясна клауза и за правото на кредитора да извършва изменение и
допълнения на общите условия и тарифата и за начина на уведомяване на
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
банката. Никаква неяснота не съдържа и чл.9.1. от Общите условия относно
олихвяването на кредита.
Неоснователно е и възражението на
ответника за погасяване на правата на ищеца поради изтекла обща и тригодишна
погасителна давност по чл.110 и чл.111, б."в" от ЗЗД. С образуването
на заповедното производство по ч.гр.д.№776/2012г. на Районен съд-Козлодуй
давността е прекъсната в условията на чл.116, б."б" от ЗЗД, с оглед
на това, че съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането по
заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението.
От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност, съобразно
чл.117, ал.1 от ЗЗД.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното производство разноски в размер на 14 952.58лв. за внесена държавна
такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в
исковия процес по приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на 15 852.57лв.,
включващи внесена държавна такса, разноски за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Г.Н.З., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на "Банка ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Московска"№19, заедно със С.В.Ц.,
ЕГН **********, сумата 420 000лв. - главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008г., сумата 4 464.24лв. - заемни такси, сумата 314 397.48лв. -
договорна лихва за периода от 25.07.2010г. до 14.08.2018г. и сумата 8 767.06лв.
- санкционираща лихва за времето от 23.09.2013г. до 14.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.Н.З., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на "Банка ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Московска"№19 направените в заповедното
разноски в размер на 14 952.58лв. за внесена държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 15 852.57лв., включващи заплатена държавна такса, разноски
за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: