Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.02.2019
Гр.Плевен 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на шестнадесети
януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Дафинка Борисова и в присъствието
на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №396/2018г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С
решение на Левченски Районен съд №37 от 21.03.2018г.,
постановено по гр.д.№706/2017г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422,ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на „***”
****** *******, представлявано от управителя А.Д.А.,че вземането на „***”*****гр.В., ********** с адрес на управление гр.В., ул.”******* ”№*,
представлявано от управителя Т.И.П. за
сумата 11,402.56 лв.,представляваща
незаплатена цена на получена стока
дизелово гориво и смазочни материали по
договори за покупко-продажба,фактурирани с фактури № ******. на стойност
2592.59 лв. с вкл. ДДС,№ ******. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС,№ ******.на
стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, № *******г. на стойност 233.40 лв.с вкл. ДДС,
№ ******г. на стойност 1326,71 лв. с вкл. ДДС, № ******г. на стойност 37.80 лв.
с вкл. ДДС, №*******. на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС, ******.на стойност
53.90 лв. с вкл. ДДС,№ ****г., на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и фактура № ******.на стойност 67,20 лв. с вкл.
ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски в заповедното
производство съществува и „****с ЕИК *******,
представлявано от управителя А.Д.А. дължи на „***” **** гр.В.,ЕИК ****** с адрес на управление гр.В., ул.”*******” №*,представлявано
от управителя Т.И.П. сумата 11,402.56 лв. представляваща незаплатена цена на
получена стока дизелово гориво и смазочни материали по гореописаните фактури,ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и направените разноски в заповедното производство,за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№577/2017 г.по описа на ЛРС.Със
същото решение на Левченски РС „******* ЕАД, ***********, представлявано от управителя
А.Д.А. е осъдено да заплати на „***” **** гр.В. , ЕИК ******с адрес на
управление гр.В., ул.”*******” №*, представлявано от управителя Т.И.П. сумата 1030 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
пред ЛРС-„*******ЕАД гр.Б.,ЕИК*******, представлявано от управителя А.Д.А.,който
го обжалва изцяло пред Плевенски
Окръжен съд като незаконосъобразно и неправилно.В жалбата са изложени доводи за
неподведомственост на спора,поради наличие на арбитражна клауза,поради което е
направено искане постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо.Второто възражение е за
неправилност на обжалвания съдебен акт,ако съдът приеме,че решението е
допустимо. Изложени са съображения,че шофьорите на машините ,работещи при въззивника
са заплатили в брой закупените от
бензиностанциите на въззиваемото дружество гориво и смазочни материали по процесните
10 броя фактури,като се позовава на
издадените от дружеството доставчик фискални бонове.В тази насока са изложени
подробни доводи.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.В
съдебното заседание на 16.01.2019г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество
не се яви представител на въззивното дружество.
От
въззиваемата страна-„***“***** гр.В.,представлявано от управителя Т.П. е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В
същия са изложени доводи,че въззивникът не е представил доказателства да е
извършил плащане както в брой,така и по банков път на доставките по процесните
фактури.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното
решение на Левченски РС бъде оставено в сила,като се претендират и направените
разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната
писмена защита от пълномощника на въззиваемото дружество адвокат В.Р. .
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е,че с
определение на ПОС №1205/14.11.2018г.постановено по настоящото въззивно
гр.д.№396/2018г.е потвърдено определението на ЛРС №155/01.02.2018г.по гр.д. №706/2017г.,с
което е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване
производството по делото и изпращането му за разглеждане на Арбитражен съд при
БТПП.Определението на ПОС като неподлежащо на касационно обжалване е влязло в
сила на датата на постановяването му 14.11.2018г.В този смисъл не следва да се
обсъждат доводите във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение
на ЛРС,тъй като с горепосоченото влязло в сила определение на ПОС съдът е
приел,че направеното от ответника „*******ЕАД гр.Б.възражение за неподведомственост на спора е недоказано,че същият не е
представил доказателства по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК за наличие на подписано
между страните арбитражно споразумение или арбитражна клауза.
От приложеното ч.гр.д.№577/2017г. по описа на ЛРС безспорно се установява,че същото е образувано на
основание подадено от въззиваемото дружество „***”**** гр.В. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.Заявлението е уважено,като ЛРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №327 от 14.08.2017г.,с която е разпоредено длъжникът**** гр.Б.,ЕИК ******* да заплати на кредитора „***”***, ЕИК ****** ,със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано
от управителя Т.П. сумата 11 402,56 лв.-главница и законна лихва
върху главницата,считано от 28.06.2017г./датата на подаване на
заявлението/ до пълното изплащане на вземането,както и разноски в размер на сумата 230лв.държавна такса и 500лв.юрисконсултско
възнаграждение.В заповедта е отразено,че вземането на кредитора
произтича от следните обстоятелства:доставка
на стоки/дизелово гориво и смазочни материали/,за което са издадени фактури.Срещу така издадената заповед длъжникът „*******ЕАД гр.Б., представляван
от управителя А.А. е подал възражение в срока по чл.414 ГПК.В
съответствие с нормата на чл.415 ал.1 ГПК,ЛРС е указал на дружеството заявител да предяви иск за установяване на вземането си.
На това основание кредиторът „***”** гр.В. е предявил установителен иск
по чл.422 ал.1 ГПК срещу длъжника за установяване съществуване на вземането си
в горепосочения размер,предмет на разглеждане в настоящото производство.
С ИМ ищецът е представил фактури,както следва: № ***********. на стойност
2592.59 лв. с вкл. ДДС,№ ************* г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС,№ **************
г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, № *******г. на стойност 233.40 лв. с
вкл. ДДС,№ ******г. на стойност 1326,71лв. с вкл. ДДС,№ ******г. на стойност
37.80 лв. с вкл. ДДС, ***********.на
стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС, № ************ г.на стойност 53,90лв.с вкл.
ДДС,№ ************* г.,на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и фактура №************ г., на стойност 67,20 лв. с вкл. ДДС.От така представените
фактури на обща стойност 11 402.56 лв.,които не са оспорени от ответника
се установява ,че в периода 15.08.2016г.до 16.10.2016г.ищецът е доставил на
ответника описаните във фактурите количества горива и смазочни материали.Доколкото и двете страни са регистрирани като търговци,гореописаните
фактури обектвират сключени договори за
търговска продажба по смисъла на чл.318 следв.от ТЗ.
В писмения си отговор по
реда на чл.131 ГПК ответникът/сега въззивник/не оспорва сключването на договорите
за търговска продажба, обективирани в горепосочените фактури,не оспорва получаването
на описаните в тях количества
гориво и смазочни материали.Основното възражение е,че е изплатил цената на закупените
горива,като в тази връзка е представил фискални бонове.
Спорен в настоящото
производство,а и пред ЛРС е бил въпроса съществува ли вземането на ищеца в
размер на 11 402,56лв.главница и законна лихва върху сумата,считано от 28.06.2017г.,за
което е издадена заповед за изпълнение от ЛРС по реда на чл.410 ГПК,изплатил ли
е въззивникът стойността на доставените му количества гориво и смазочни
материали по процесните фактури.
Пред първата инстанция е
назначена счетоводна експертиза,която не е изготвена,тъй като дружеството
ответник не е допуснало ВЛ до счетоводната си документация.На това основание и
за изясняване на спорните по делото въпроси, въззивната инстанция назначи
счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ Т.И.,което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява ,че
във всички гореописани фактури е отразено,че плащането следва да се извърши по
банков път.При извършената проверка ВЛ е установило,че процесните фактури на
обща стойност 11 402,56лв.са осчетоводени в счетоводствата и на двете
дружества,като при въззиваемото дружество „***“**** не са отразени плащания по
счетоводна сметка 411 партида клиенти и размерът на неплатените суми от „*******“***
е 11 402,56лв.В счетоводните записвания
на въззивника *****“** процесните фактури също не са заплатени,като представените от
дружеството фискални бонове не намират
отражение и не са осчетоводени като плащания по касов път или банков.При
извършената проверка на аналитичния регистър на счетоводна сметка 411“клиенти“
по партидата на „*******“**** гр.Б.ВЛ е установило,че няма извършени плащания
по процесните фактури ,като дебитното салдо на счетоводната сметка,отразяваща
вземанията от клиенти и включена в актива на баланса на „***“ *** към 31.12.2016г.,както
и за следващите периоди 31.12.2017г.и към 31.12.2018г.е в размер на
11 402,56лв.Според експертизата при положение,че е извършено плащане в
брой,същото би следвало да се отрази по дебита на счетоводна сметка 501 и
кредита на счетоводна сметка 411,каквото записване при двете дружества не е
извършено,което е правилно и съобразено с първичните документи.В устните си
обяснения в съд.заседание на 16.01. 2019г. пред ПОС ВЛ И. заяви,че на всеки от
представените касови бонове е изписан текста
„карта“,което означава ,че тези бонове са издавани,за да се установи
какво количество гориво е зареждано от шофьорите,но не и,че е извършвано
плащане в брой .ВЛ посочва,че се е свързала с фирмата, поддържаща касовите
апарати на „***“ ЕООД,откъдето също са й потвърдили,че настройката на касовия
апарат е такава,че независимо,че има фискални бонове,сумите не са заплатени,тъй
като на тях не пише“в брой“,а „по карта“.
Пред ЛРС е разпитан като
свидетел Н. П.,служител във въззиваемото дружество „***“**** и съпруг на
управителя на същото Т.П..Същият установява,че с въззивното дружество са имали
договорни отношения и уговорка „***** „гр.Б.да зареждат гориво от тяхната
бензиностанция,от първо до петнадесето число на месеца,с издаване на
фактура,която да се плаща по банков път.Свидетелят посочва,че тези отношения са
продължили до края на 2016г.,че всички фактури са издадени по образец,че
фискалните бонове са издавани,за да се отчете стойността и количеството на
горивото,като в тях е отразено плащане с карта, което означава по банков път
,като твърди,че на бензиностанцията няма
посттерминал,което изключва плащане на място с карта.Показанията на свидетеля
съдът кредитира,независимо от факта, че
е съпруг на управителя на въззиваемото дружество и служител във същото,тъй като
същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства и със
заключението на приетата счетоводна експертиза.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за недоказано възражението на ответника,че е заплатил стойността на закупеното гориво и смазочни материали по процесните 10 броя фактури ,на обща стойност 11 402,56лв.Категорично от приетата счетоводна експертиза се установи,че процесната сума е осчетоводена и при двете дружества като неизплатена. Въззивникът не е изпълнил задължението си по чл.327 ал.1 ТЗ да заплати цената на доставената му стока при нейното предаване,нито по банков път, съгласно отразеното във фактурите.Вземането на ищеца в размер на 11 402,56 лв.,главница съществува,установено е по основание и размер.Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен,доказан и следва да бъде уважен като се признае за установено,че „***** –****** гр.Б. дължи на „***“***** гр.В. сумата 11 402,56лв.по процесните 10 броя фактури,представляваща стойността на доставено гориво и смазочни материали.Върху главницата ответникът дължи и законна лихва, считано от 28.06.2017г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.За посочената сума ЛРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №327/14.08.2017г.по ч.гр.д.№577/2017г.
След като е стигнал до същите правни изводи,Левченски РС е постановил едно валидно и допустимо,а по същество правилно и законосъобразно решение ,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция в размер на 650 лв.,съгласно представен списък по реда на чл.80 ГПК/500лв.адвокатско възнаграждение и 150лв.за ВЛ/.
Независимо,че делото е разгледано от Левченски РС и от Плевенски Окръжен съд като гражданско,се касае за търговски спор между две дружества търговци ,с цена на иска под 25 000лв.Константна е практиката на ВКС,че редът по който е разгледан правния спор не може да бъде критерий за определяне на неговия характер като граждански и търговски. В този смисъл е определение №433 от 29.07.2015г.на ВКС по ч.т.д.№1377/2015г.,ІІ-ро т.о.; определение №215 от 14.05.2016г.на ВКС по ч.т.д.№998/2016г. І-во т.о. Искът е с цена под 20 000лв.и съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Левченски Районен
съд №37 от 21.03.2018г.,постановено по гр.д.№706/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК
„*******ЕАД
гр.Б.,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр. Б.******,******* ,представлявано от
управителя А.Д.А. ДА ЗАПЛАТИ на „***”*****
гр.В.,ЕИК ****** ,със седалище и адрес
на управление гр.В., ул.”******* ”№* представлявано от управителя Т.И.П. деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 650лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване , съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: