№ 6556
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508922 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20037458 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 12172/2021 г. по описа на
СРС, 176 с - в е признато за установено, по искове е правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 149 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, че М. К. З., с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1 039, 36 лв., представляваща цена за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 38, 33 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от 21.07.2020 г. до изплащане
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 03.08.2020 г. по ч. гр. д.№ 32090/2020г. по описа на СРС, 176 състав
и ответникът е осъден за разноски по делото.
С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 132, 03 лв. и за
периода от 15.09.2018 г. до 14.07.2020 г. и за лихва за забава върху дяловото
разпределение в размер на 7, 42 лв. - лихва за периода от 01.07.2017 г. до 14.07.2020 г.
Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който
го обжалва само частта, в която са отхвърлени исковете за установяване на задължения
за лихви за забава върху сумите за ТЕ и дялово разпределение, с доводи за
необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон.
Ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., обнародвани по установения в ЗЕ
ред, в които е определен срока и реда, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ
и изпадат в забава. Излагат се съображения, че в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху
1
непогасените вземания за топлоенергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ - 2016 г. Неправилно
СРС е приел, че ищецът не е доказал изпадането на ответника в забава, тъй като това
обстоятелство е установено по делото. Посочва, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ,
клиентите следва да заплащат на доставчика и сумите за дялово разпределение,
извършено от избрания от тях търговец. Част от дължимата сума за извършеното
дялово разпределение в сградата ЕС е включена в общите фактури за периода, като
върху дължимите суми е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението,
представено по делото. Ищецът поддържа, че тази лихва също му се дължи от
потребителя по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената
отхвърлителна част относно лихвите и да се уважат изцяло исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ответникът М. К. З., чрез особения си представител,
оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263
ГПК. Излага съображения, че съгласно ОУ на дружеството сумите за ТЕ са дължими
след публикуване на общата фактура за отоплителен сезон на интернет страницата на
дружеството. Тъй като по делото не са представени нотариално заверени протоколи, не
може да се установи кога е публикувана общата фактура и от там не се установява
изпадането на длъжника в забава в плащането. Поради това законосъобразно СРС е
приел, че процедурата не е спазено е претенцията за лихви не е доказана. Моли да се
остави жалбата без уважение, като се потвърди решението в оспорената част.
Третото лице помагач на ищеца „Т.“ ООД, редовно призовано, не взема
становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението се оспорва само в частите, в които е отхвърлена претенцията за
установяване на задължения за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата за ТЕ и върху сумите за дялово разпределение.
В останалите уважителни части, решението не се оспорва от страните и е влязло
в сила, поради което не подлежи на обсъждане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.
Доколкото главната претенция е обуславяща по отношение на акцесорните
искове за лихви следва да се посочи само за пълнота, че страните са обвързани от
валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е
предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите.
В случая установяването на лихви за забава върху главницата за ТЕ, съгласно
заповедта по чл. 410 ГПК, се претендира за периода 15.09.2018 г. – 14.07.2020 г.
Въззивният състав намира, че относно забавата на длъжника ще намери
приложение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., според която клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33,
ал. 4 от Общите условия – 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок.
Следователно по ОУ от 2016 г. изпадането в забава вече не е обусловено от изпращане
на покана до длъжника или от публикуване на общата фактура на интернет страницата
на дружеството, както е приел СРС, а има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след
изтичане на периода, за които се отнасят месечните задължения.
По делото се претендират лихви за забава върху претенцията за ТЕ за периода
15.09.2018 г. - 14.07.2020 г., който според неоспореното заключение на ССчЕ са в
размер на 149, 69 лв., т. е. в размер по - висок от претендирания за установяване от
ищеца. Предвид изложеното, искът за лихви за забава върху главницата за ТЕ е
основателен в предявения размер от 132, 03 лв.
По отношение решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за
установяване на задължения за лихвите за забава върху сумите за дялово
разпределение за периода 01.07.2017 г. - 17.07.2020 г., настоящият състав не намира
основание за промяна на извода направен от СРС за недължимост на такива лихви.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че не са ангажирани доказателства за
изпадане на длъжника в забава за задълженията за заплащане на суми за дялово
разпределение, поради липса на покана за заплащането им и даване на срок за
изпълнение. Поради това, искът за установяване задължения за такива лихви е изцяло
неоснователен – по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В обобщение решението следва да се отмени само в частта, в която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 132, 03 лв. и за периода от
15.09.2018 г. до 14.07.2020 г. и вместо това исковете да се уважат. В останалата
оспорена част, в която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за лихва за забава
върху дяловото разпределение в размер на 7, 42 лв. - лихва за периода от 01.07.2017 г.
до 14.07.2020 г., решението следва да се потвърди, като постановено при съобразяване
на материалния закон.
Предвид промяна в изхода от спора, в полза на ищеца следва да се заплатят още
111 лв. разноски за исковото и 8 лв. за заповедното производство пред СРС, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител
има ищеца. Съдът определя в негова полза юрисконсултско възнаграждение за СГС в
размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Като се съобрази оспорената част от
решението и тази, в която исковете за лихви ще бъдат уважени в полза на ищеца следва
де се присъдят разноски от общо 213 лв. за СГС – в това число за държавна такса,
юрисконулстко възнаграждение и депозит за особен представител
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20037458 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 12172/2021 г. по
описа на СРС, 176 с - в, в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. К. З., с
3
ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ******* лихва за забава
върху главницата за ТЕ в размер на 132, 03 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до
14.07.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. К. З., с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
******* лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 132, 03 лв. и за периода от
15.09.2018 г. до 14.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 03.08.2020 г. по ч. гр. д.№ 32090/2020 г. по описа на
СРС, 176 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20037458 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 12172/2021
г. по описа на СРС, 176 с – в в частта, в която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху
дяловото разпределение в размер на 7, 42 лв. - лихва за периода от 01.07.2017 г. до
14.07.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които са уважени исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
ОСЪЖДА М. К. З., с ЕГН: **********, с адрес на особен представител по
делото : гр. София, ж. к. *******, чрез адв. О., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с
ал. 8 ГПК, разноски по делото, както следва : още 119 лв. общо, разноски за исковото и
заповедното производства пред СРС, както и общо 213 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4