РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Я. Ю. А., чрез особения си представител адв. Т. К.,
против Решение № 2374/25.05.2023г., пост. по гр.д.№ 2809/2022, ПРС, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят Я. Ю. А.
дължи на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от
579,42 лв., съставляващи неплатено задължение за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 19.09.2019 г. - 22.10.2021г., за обект, находящ се в ***, с
абонатен номер ***, както и сумата в размер на 45,77 лв., съставляваща обезщетение за
забава за периода от 30.11.2019г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване заявлението в съда – 24.11.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение№ 9917 по ч.гр.д. № 18450/21, ПРС и са присъдени разноски.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Оплакванията му са свързани с недоказаност на твърдението, че има качеството
потребител, доколкото по делото не се установява да е собстевинк или ползвател на
жилището, за което е начислено претендираното количество вода. Навежда и
оплаквания относно начина на отчитане на доставената и отведена вода, като
1
поддържа, че от страна на дружеството не е проведено доказване на основанията за
служебно начисляване. Сочи и че липсват подписи в карнетите за отчитане, а също
така и не е установено той да е бил уведомяван за необходимостта от смяна на
измервателното устройство. По тези съображения се поддържа, че изчисляването на
претендираното количество е незаконосъобразно, с оглед Наредбата за условията и
вида за присъединяване на потребители. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е подала отговор на
въззивната жалба, в който същата се оспорва, като неоснователна. Поддържа се, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че
дружеството няма ангажименти да уведомява потребителите за законоустановените им
задължения. Счита, че по делото са събрани доказателства – писмени и гласни, от
които се установява, че инкасаторът е посещавал имота и е установил, че
потребителят не е изпълнил задължението си за има монтирано годно измервателно
устройство. Счита, че решението на съда не страда от процесуални пороци и
направените възражения в жалбата са неоснователни. Моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията между
страните, че ответникът като потребител на услугите на дружеството не е заплатил
доставена питейна и отведена канална вода, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 18450/2021, ПРС, се дължат.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д.№ 18450/21, ПРС , което е с
предмет издаване на заповед за изпълнение против Я. А. за дължими суми за доставена
и незаплатена питейна вода, като по този начин се установява допустимостта на
установителния иск по чл.422 от ГПК.
За да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че по делото се
доказва, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, при извършено служебно отчитане на потребеното количество питейна
вода, той не е заплатил дължимите суми.
Първият спорен въпрос е дали А. има качеството на потребител на услугите на
„В и К“ ЕООД. За установяване на факта, че той е собственик на имота, за който са
начислени сумите за питейна вода –находящ се в ***, по делото са представени копия
2
от нотариален акт, както и декларации пред отдел МДТ на общ. Пловдив. От същите се
установява, че А. притежава апартамент на този адрес, но под №***, а не №***. По
делото не са представени доказателства за идентичност двата имота. Нито в
изпратените от Община Пловдив копия от декларации за придобиване на имот, нито в
справките от същата община и от „Пловдивинвест“ ЕАД се съдържат данни за
апартамент №***. Обстоятелството, че жалбоподателят притежава имот в процесната
сграда, не може да обоснове извод, че той има качеството потребител на питейна вода
именно за процесния апартамент.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ищцовото дружество, че поради
наличие на частично заплащане през процесния период, се доказва, че А. е собственик
на имота. Това е така поради липсата на данни кое е лицето, което е заплащало сумите.
Обстоятелството, че дружеството е завело сметката на името на едно лице, вписано
като титуляр, не доказва качеството му на потребител. Това е качество, което следва от
обективни факти – собственост или право на ползване , а не е функция от
административно записване и то от самото дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на пасивна материалноправна
легитимация води до неоснователност на исковата претенция и до отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че за пълнота следва да се посочи, че дори и да бе установено
качеството потребител на ответника, предявеният иск отново би бил неоснователен,
предвид непровеждането на пълно и главно доказване по делото на количеството
начислена вода за процесния имот. В хода на производството, след разпит на свидетел
– М. К., ***, извършващ отчитането на потребеното количество вода, се установява, че
вписаните суми са служебно начислявани. На първо място ищцовото дружество не е
въвело подобни обстоятелства, а претендира, че количествата са реално отчетени. В
тази връзка не е и разпределяна като доказателствена тежест задължението да установи
предпоставките за служебно начисляване на количества питейна вода за процесния
имот. Очевидно е, че ищецът не прави разлика между претенция за заплащане на
реално потребена вода и за служебно начислена такава, като в същото време
подлежащите на доказване факти и обстоятелства са различни. Независимо от всичко
това, в конкретното дело са представени копия от карнети, в които липсва подпис на
потребител, при което не може да се установи, да е извършван реален отчет. От
показанията на свидетелката К. този факт също не може да бъде установен, като няма
данни имотът да е посещаван ежемесечно, както и причините за това начисляване.
Изложените от нея твърдения са общи и не установяват нито конкретните причини за
тези записвания, нито за изпълнение на изискванията за служебно начисление.
По изложените съображения, съдът намира че предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
3
Постановеното от първоинстанционния съд решение е при неправилно установена
фактическа обстановка, респ. с неправилни правни изводи, поради което и следва да
бъде отменено.
Разноски на жалбоподателя не се дължат, предвид факта, че се представлява от
особен представител.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2374/25.05.2023г., пост. по гр.д.№ 2809/2022, ПРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември”
№ 250, против Я. Ю. А., ЕГН **********, *** иск за признаване за установено в
отношенията помежду им, че Я. Ю. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД сумата от 579,42лв. главница, представляваща незаплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 19.09.2019 г. до
22.10.2021г. за обект, находящ се в *** с абонатен номер ***, сумата в размер на
45,77лв. обезщетение за забава за периода от 30.11.2019г. до 31.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
24.11.2021г., за които суми е издадена Заповед № 9917 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2021г. по ч.гр.д. № 18450 по описа на ПРС за 2021г
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4