Р Е Ш Е Н И
Е № 356
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 27. 11. 2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 25. 10. 2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 377 по описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото е изходяща от „Б.И.” АД, ***, ЕИК ***** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 74/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение, с което е
отхвърлен предаявеният от „Б.и.“ АД, *** против „*****“ АД (н) иск за за установяване съществуването на вземане в размер на 820 800
лв., което е предявено на осн. чл.
648 ТЗ / връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка по
фактура № 37/29.01.2010 г./, но не е прието в производството по несъстоятелност на ответника „*****“ АД (н) съгласно Определение № 264 от 21.04.2017 г. по т.дело № 66/2010г. на ПзОС за одобряване на списък с приети вземания, обявено в ТР на 21.04.2017 г. и
„Б.И.” АД, *** е осъдено да заплати по сметка
на Пз ОС, ДТ в размер на 8 208 лв., а в масата на несъстоятелността на „*****“
АД (н) 17 956 лв. платено от масата на несъстоятелността адвокатско
възнаграждение.
В жалбата
са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, отправено искане за отмяната му и постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен изцяло.
По делото наред с ответника участие в производство са взели синдика на
дружеството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ и третите лица помагачи „М.и.Б.“
ООД, *** и „С.“ ЕООД, ***.
Всички те намират жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
На 02.05.2017
г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от „Б.И.” АД, *** искова молба насочена против „*****” АД, *****/в несъстоятелност/.
В обстоятелсвената част на същата
се споменава, че на основание чл. 688 от ТЗ с молба вх. № 7034 от 15.07.2016
г., „Б.И.” АД, *** предявило в производството по несъстоятелност на ответника, вземане
в размер на 820 800 лв. Това била заплатената от ищеца на ответника цена
по договор за продажба обективиран във фактура № 037
от 29.01.2010 г. С него били закупени машини - сушилен барабан, валцова мелница
и вибро-сито. Предявяването на вземането било обусловено
от факта, че описаната по- горе сделка била обявена за недействителна по
отношение кредиторите на „*****”
АД на основание чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ с влязло в сила
решение по в. т. дело № 195/2016 г. по описа на ПАС.
По
повод на предявяването се сочи, че на 01.02.2017 г. по партидата на ответното
дружество в ТР бил обявен списък на приетите и неприетите вземания. В него описаното по- горе било
включено в неприетите.
В
срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ ищецът направил възражение, което било разгледано
по ч.т. дело № 14/2017 г. по описа на Пз ОС и с
определение № 254 от 18.04.2017 г. същото било оставено без уважение. С оглед
на това с
определение № 264 от 21.04.2017 г. по делото за несъстоятелност с № 66/2010 г.
бил одобрен списъка на предявените приети вземания. Сред тях не фигурирало процесното такова. Този списък бил обявен в ТР по партидата
на ответника на 21.04.2017 г. в 16, 52 часа.
На база изложеното и с оглед
възможностите предвидени в чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е посочено, че ищецът
предявява в срок настоящия иск за установяване съществуване на процесното вземане.
По отношение пораждането му в патримониума на ищеца е заявено, че цената дължима по
договора за продажба удостоверен във фактура № 037 от 29.01.2010 г. на
ответника „*****”
АД е прихваната срещу насрещни на продавача задължения към „Б.И.” АД с протокол за прихащане на разчети от
30.04.2010 г. Сочи се, че валидността на това прихащане била потвърдена в мотивите на решение № 2 от 08.01.2015 г. постановено по т. дело № 13/2013 г. на Пз
ОС, респективно в решение № 242 от 02.07.2015 г. постановено по т. дело № 356/2015 г. във
връзка с обжалването на споменатия първонистанционен акт.
Решението на ПАС пък не
било допуснато до касационно
обжалване. Изложеното дава основание на ищеца да твръди, че изпълнението на задължението за плащане на цената по споменавания до тук
договор за продажба бил несъмнено
установен. Това, обявяването на
продажбата за недействителна и разпоредбата на чл. 648 от ТЗ давали основание
на купувача ищец да счита, че в патримониума му
възниква вземане по отношение на „*****” АД за връщане
на платената цена и по тази причина придобива качество кредитор на
несъстоятелността.
Отправено е искане
за постановяване на решение, с което
описаното вземане за връщане на даденото да бъде признато за съществуващо и че то следва да бъде прието от синдика с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ.
По повод искане на съда за
конкретизация на обстоятелствата по иска, ищецът е преповторил твърденията си
за начина на погасяване на задължението си за плащане на цената по договора за
продажба чрез прихващане и тези досежно основанието даващо
му право да иска връщане на същата и включването сред кредиторите с приети
вземания възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност.
Конкретизирано е също, че вземането на ищеца, което било прихванато с това на
ответника за плащане на цената било породено от сделка удостоверена с фактура №
106 от 31.01.2010 г. Първоначално то било предявено от „Б.И.” АД в производството по несъстоятелност и прието от
синдика, но по повод възражение на друг кредитор и успешно проведен от него
отрицателен установителен иск било окончателно
признато за несъществуващо с влязло в сила решение по т. д. № 13/2013 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, като „погасено по цитирания протокол за прихващане на
разчети от 30.04.2010 г.“. Именно по тази причина за ищецът счита, че факта на плащане на цената бил безспорен.
В хода на самото производство по
делото е постъпило искане за встъпване на
„М.и.Б.” АД като трето лице помагач на
страната на ответника. С определение от 22.06.2017 г. то е било уважено, като с този съдебен
акт за участник в производство на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ бил конституиран и синдикът на ответното дружество.
С определение от
07.08.2017 г. съдът е установил и че дружеството ищец и дружеството ответник имат едни и същи
представляващи. В тази вързка е изискано внасянето на възнаграждение за особен представител на ответника, като за такъв с определение от 26.09.2017 г. е назначен адв. С..
С определение от
14.09.2018 г. съдът е уважил и искането
на „С.” ЕООД за встъпване като трето лице помагач на страната на ответника.
Ответникът, третите
лица помагачи и синдикът са подали отговори на исковта молба.
В отговора на адв. С. в качеството му на особен представител
на ответника се сочи, че по делото
липсвали доказатесва за това, че сделката за продажба на сушилен барабан, вибро-сито
и валцова мелница е сключена. Споменава се,
че съществуването на едностранна издадена фактура не може да е
доказателства за сключване на същата и за валидността й. Такова доказателство
според този особен представител не може да бъде и решението на ПАС, с което
сделката е обявена за недействителна по причина, че по това дело възражения за
нейното несъществуване,респ. несключване не били въвеждани.
За неоснователни са намерени и
твърденията на ищеца , че по тази сделка било извършвано плащане от негова страна
чрез прихващане. В тази връзка относно протокола за прихващане се прави
възражение, че лицето, подписало същия от името на ответника, не било от кръга
на тези по чл. 235 ТЗ, имащо права да ангажира дружеството имуществено и да го
представлява самостоятелно. Нямало и твърдения, нито доказателства за изрично
упълномощаване за тези действия. Твърди се, че прихващането няма характер на търговска
сделка и по отношение на нея не били приложими правилата на чл. 301 от ЗЗД. На
тази база се достига до извод, че по отношение на него е налице нищожност
поради противоречие със закона и липса
на съгласие.
Прави се и
евентуално възражение, че дори прихващането да е действително от съдържанието на
протокола материализиращ същото не бил ясен предмета на прихващане и не се
установявало в същия да е включено вземането по процесната
фактура.
Твърдения за липса на валидно
прихващане се извеждат и от факта, че на 01.04.2011 г. била сключена тристранна
сделка за заместване в дълг между ищец, ответника и трето дружество „*****„ LLC. От съдържанието на същата се
установявало, че ищецът до датата на сключването й не бил извършвал плащане по
№ 37 от 29.01.2010 г. и по тази причина със сделката било постигнато
споразумение задължението за заплащане на цената по нея да се поеме от едно
трето за сделката лице.
Последното
защитно възражение в отговора на особения представител се базира на факта, че
от ищеца не било установено връщането от негова страна на получената по
сделката стока в масата на несъстоятелността. Липсата на връщане пък била
пречка за възстановяване на цената, тъй като масата на несъстоятелността би се
редуцирала във вреда на останалите кредитори.
От
страна на синдика като самостоятелен участник в процеса е изразено становище за липса на изискуемо и ликвидно
вземане, което да е предмет на прихващане. Доводите в подкрепа на това
твърдение обаче касаят по скоро вземането за връщане на цената, а не тези, за
които се твърди от ищеца да са били предмет на прихващането от 2010 г. Преповторени
донякъде са и възраженията на особения представител, че протокола за прихващане
материализирал съвпадение на две насрещни изявления за прихващане не бил
подписан от лице имащо представителна власт по отношение на несъстоятелния
длъжник. Наред с това синдикът твърди
протоколът за прихващане да е неистински, антидатиран
и създаден за нуждите на настоящето производство.
В отговора
на „М.и.Б.” АД се
говори за неприложимост на чл.648 от ТЗ по отношение на
ищеца. Това твърдение се извежда от липсата на реално предаване на пари по
сделката и липсата на постъпления на такива в масата. Сочи се, че плащане чрез
прихващане, на каквото се позовава ищецът не може да има. Прихващането като
погасителен способ погасявало две насрещни вземания до размер на по-малкото и
при извършването му нищо не постъпвало в имуществото на несъстоятелния длъжник
и по тази причина нямало какво да се връща след обявяване на сделката за
относително недействителна.
Наред с
тези възражения са преповторени и доводите на особения представител за липса на
прихващане и за невъзможност да се иска
връщане на цената,, ако в масата на несъстоятелността не са върнати машините
предмет на сделката.
От страна
на „М.и.Б.” АД са изложени и съображения,
че ако все пак вземането се
признае за съшествуващо то следва да се приеме за възникнало
преди откриване на прозиводстовото и да е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.
Ищецът е взел отношение по така
направените защитни възражения от ответника, третото лице помагач и синдика в
ДИМ и допълнение към нея.
Сочи,
че прихващане се прави с едностранно изявление и подписването на протокола от
законен представител на ищеца било достатъчно, за да настъпи погасителния ефект
при наличие на обективните предпоставки, посочени в чл. 103 ЗЗД.
По
повод възражението за липса на сделка е заявено, че решението обявяващо същата
за недействителна предполага, че такава е съществувала.
Заявено
е също, че не може да се говори за липса на даване по сделката поради незабавния погасителен
ефект на прихващането, което намалило задълженията на несъстоятелния с
820 800 лв. , респ. размера на вземанията на кредиторите, чието
удовлетворяване се извършва от масата на несъстоятелността.
Възразено е също, че нито „М.и.Б.” АД , нито
синдикът оспорили процесното
прихващане с иск по чл. 645 ТЗ предявен в срока по чл. 649, ал.1 ТЗ и за недействителност на
същото вече не можело да се говори.
По отношение на договорът за
заместване в дълг е направено твърдение за нищожност поради това, че същият
нямал предмет-вземането описано в него не съществувало към момента на неговото
сключване, като този факт бил инцидентно установено в мотивите на влязлото в
сила решение по т. дело № 195/2016 г.
Оспорено е и твърдението, че
връщането на вещите има значение за възникване в патримониума
на ищеца на правата по чл. 648 от ТЗ и е посочено, че същите следва да се
търсят с иск по чл. 694, ал.2 ТЗ.
Ответникът, синдикът и третото
лице за изразили становище по изложеното в ДИМ като в общи линии са преповторени
изложените по – горе техни защитни възражения. От страна на третото лице е
пояснено, че в действителност ищецът предявил вземането си, за което се твърди,
че е погасено с процесното прихващане и то при това
първоначално било включено в списъка с приети вземания. На тази база е направен
извод, че към онзи момент ищецът смятал вземането си за съществуващи, т.е. че прихващане
със същото не било извършено.
По делото становище по иска е
подадено и от другото трето лице помагач още с молбата за встъпването му. В
него в общи линии са преповторени описаните до тук защитни възражения срещу
иска, като се акцентира и върху това , че никъде в мотивите и диспозитивите на решенията по т. дела №№ 13 от 2013 г на Пз ОС и 356 от 2015 г. на ПАС не ставало реч, че задължението
за плащане на машините предмет на фактура № 37 от 29.01. 2010 г. било прихванат
със задължения на ответника посочени в протокола за прихващане от 30.04.2010 г.
Така след събиране на поисканите
от страните и относими по спора доказателства е постановено решението предмет
на обжалване.
В него е прието, че
искът е допустим с оглед разпоредбите на чл. 694 от ТЗ.
За безспорно е прието, че между
ищеца и ответника била сключена сделката за продажба на сушилен барабан,
валцова мелница и вибро сито, за което е издадена
фактура № 037 от 29.01.1010 г. Вещите предмет на продажбата били предадени на
купувача, а той от своя страна не извършил плащане в брой или по банков път на цената от 820 800 лв., тъй като считал,
че погасил това си задължение чрез прихващане на същото със свои насрещни
вземания от продавача удостоверено в протокол за прихващане на разчети от
30.04.2010 г.
Прието е и че горната сделка е
обявена за недействителна на основание чл. 647 от ТЗ с влязло в сила решение на
Пловдивския апелативен съд постановено по т. дело № 195/2016 г. На тази база е направен извод, че първия от
очертаните в чл. 648 от ТЗ елементи на ФС обуславящи пораждане на спорното
вземане в патримониума на ищеца е налице.
За втория е посочено, че той също
би бил факт ако по обявената за недействителна сделка бе извършено реално
плащане, т.е. предаване на пари.
Липсата на такова с оглед на факта,
че според купувача задължението за плащане на цената било погасено чрез прихващане
е дало основание на Пз ОС да разгледа направените от
ответника, синдика и трети лица възраженията досежно
самото прихващане и възможността при такъв способ за погасяване да се иска
връщане на даденото по сделката.
Направен анализ на
доказателствата по делото относно момента , от който по смисъла на чл. 181,
ал.1 от ГПК протоколът за прихващане може
да се приеме, че е бил съставен. Изводите от същия съотнесени
със сключването на договор за заместване в дълг от 01.04.2011 г. и това, че
ищецът първоначално предявил погасените с прехващането свои вземания пред синдика,
а после поискал установяването им и с иск по чл. 694 от ТЗ дали основание на Пз ОС да приеме, че липсват доказателства, че протоколът материализиращ
изявления за прихващане е съставен на 30.04.2010 г. и че въобще има такова. По повод на този извод е посочено, че съдът не
е обвързан от приетото в мотивите на решенията постановени по установителен иск за други вземания на кредитора-ищец, т.е.
дори в тях да е прието, че те не съществуват, поради погасяването им чрез прихващане
не било налице пречка по настоящия процес да се приеме друго.
В решението е разгледана и
следващата група възражения на ответника, синдика и третите лица помагачи. В
тази връзка е направен анализ на възможностите пред несъстоятелния длъжник в случаите
на обявяване на една сделка за недействителна при условията на чл. 646 и 647 от ТЗ. Посочено е, че вариантите предвидени от законодателя са два. Първият е за
връщане на даденото в действителност, а втория за връщане на пари. Този втори
вариант е приет за възможен ако реално са дадени пари или ако даденото е
погинало и не е се намира в масата към момента на обявяване на недействителността.
В тази връзка е прието, че пари
не са давани, а и не може да се говори за погиване. Това и липсата на изрична
уредба за уреждане на правата на страните по обявената за относително недействителна
сделка в случаите, при които погасяването на паричното задължение по нея е
станало не чрез даване на пари, а чрез прихващане налагало извод, че са приложими правилата за връщане на
даденото. То от своя страна следвало да се приравни на възстановяване правното
положение в отношенията между страните преди извършване на прихващането, т.е. че
не се смятат за погасени нито вземането на несъстоятелния длъжник, нито
насрещното на неговия кредитор до размера на по-малкото от тях. По тази причина
е прието, че именно вземането предмет на нереализираното прихващане, а не това
по 648 от ТЗ подлежи на предявяване.
С оглед на изложеното съдът е
направил извод за несъществуване на вземането и искът е бил отхвърлен.
Недоволно от този съдебен акт е
останало дружеството ищец и е подало жалбата станала причина за започване на производството
пред ПАС.
В нея са изложени подробни
съображения за наличие на предвидените в чл. 648 от ТЗ елементи от фактически състав
даващи основание такова вземане
да се приеме
за съществуващо. Изложени са и доводи за неправилност на изводите на съда
за неавтентичност на протокола за
прихващане от 30.04.2010
г., а и на тези за липса на вземане,
което да подлежи на връщане
по обявената за недействителна сделка.
Обжалваното решение е
валидно при условие, че по делото липсват данни актът предмет на обжалване да е постановен от ненадлежен орган или от ненадлежен
състав. Решението от своя страна е подписано от съдията и е в предвидената от
закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост на същото или, че е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
Допустимостта
на същото е обусловена от това дали е налице спор между правоспособни лица,
дали е налице интерес да се иска той да
бъде разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния съд и дали съдът се е
произнесъл по предявения пред него иск.
Предявеният
и разгледан от съда иск е такъв по чл. 694, ал.2 от ТЗ, с който кредитор на несъстоятелността е поискал да
се признае за съществуващо вземане невключено в одобрения с определението по
чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на приетите вземания.
Искът видно
от печата на регистратурата е предявен на дата 02.05.2017 г. от кредитор
направил възражение по чл. 690 ТЗ пред Пазарджишкия окръжен съд(съда по
несъстоятелността). Това възражение е разгледано в самостоятелно производство/по
дело с номер различен от този на делото на несъстоятелността/ и е оставено бе
уважение. Съответно определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ, с което е одобрен
списъка невключващ процесното вземане е обявено в ТР
на 21.04.2017 г., което сочи, че срокът по чл. 694, ал.6 от ТЗ е спазен. Искът
е разгледан и решението е постановено от друг състав на съда по
несъстоятелността.
Казаното от
своя страна сочи, че не е налице НЕДОПУСТИМОСТ на съдебния акт на тези
основания.
Това
налага с оглед чл. 271 от ГПК въззивният съд да
разгледа повдигнатият пред него спор за съществуване на вземането по същество и
респективно на тази база да формира извод за правилност или неправилност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд.
В случая ищецът
твърди да е носител на вземане възникнало в патримонима му след обявяването с влязло в сила
решение на недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „***** АД, *****на търговска продажба обективирана във фактура №37/29.01.2010 г., с която „***** АД е продало на „Б.И.“ АД части от технологична линия -
сушилен барабан, валцова мелница
и вибро-сито на цена 820 800лв. с ДДС. Претендираното вземане
е за сумата от 820 800 лв.
и според ищеца представялва дадената от него по сделката цена на закупеното движимо
имущество. Правото да претнидара
същата се извежда от разпоредбата на чл. 648 от ТЗ.
В нея законодтелят е казал, че при сделка,
по отношение на която са
приложени разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а
ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става
кредитор.
Анализът на тази
разпоредба съпоставен и с текста на чл. 649, ал.2 от ТЗ сочи, че във всички
случаи на уважени искови претенции по чл. 646 и 647 от ТЗ даденото по сделките
от всяка от страните подлежи на връщане. В случаите, когато то е направено от несъстоятелния
длъжник за връщането му при липса на желание за доброволно изпълнение на това задължение
следва да се предяви осъдителна искова претенция за връщането му в масата на
несъстоятелността.
В случаите, когато то
е направено от насрещната страна по недействителната сделка възможностите пред
същата са две. Те са обусловени от вида на даденото и от това дали същото все
още съществува в този си вид. Ако даденото е нещо различно от пари и ако то не
е погинало именно то следва да се върне в патримониума
на това трето лице било доброволно, било по исков ред.
Ако обаче даденото са
пари или вещи които са погинали пред това трето лице единствената възможност е вземането
му да се предяви в производството по несъстоятелност и синдикът да изготви за
същото допълнителен списък - чл. 688, ал.3 от ТЗ.
По конкретната сделка
насрещното задължение на ищеца по обявената за недействителна сделка е парично,
както се твърди то да е изпълнено чрез прихващане.
В тази връзка следва
да се има предвид, че парите са заместими вещи, на които законът
е признал функцията на общ изразител
на стойнност и на платежно средство. Това от своя страна сочи, че при т.н. парични задължения на насрещната
страна се дължи стойност, която се измерва в опредено количество парични знаци.
Това води до извод, че при отпадане на основанието за даване на тази стойност и
при данни за изпълнение на това задължение, за даващата страна възниква правото
да иска възстановяване на същата. По отношение изпълнението на задължението
следва да се посочи, че то обичайно става чрез предаване на пари в брой или по
банков път. Същото обаче може да стане и чрез другите способи за погасяване на парични
задължения.
По конкретно дело се твърди ответното дружество да е получило стойността
на вещите предмет на продажбата имено чрез предвиден в ЗЗД друг способ за
погасяване - прихващане.
В чл. 103 от ЗЗД е посочено, че ако две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно
от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В чл
104 от ЗЗД е предвидно, че прихващането се извършва чрез изявление
на едната страна, отправено до другата и че двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши.
Това води до извод, че за прихващане
може да се говори при наличието на насрещни, ликвидни и изискуеми задължения за
пари или еднородни и заместим вещи.
По
конкретния казус се твърди за наличието на насрещни парични задължения, като
това на ищеца по отношение на ответника е породено от удостоверен с фактура № 037 от 29.01.2010 г.
договор за продажба между „***** АД като
продавач и „Б.И.“ АД като купувач на стоки за сумата от 820 800
лв. с ДДС.
Видно от приложеното по делото
съдебно решение по т. дело № 195/2016 г. по описа на ПАС тази сделка на основание чл. 647,ал.1, т. 6 от ТЗ е обявена за недействителна по
отношение на определен кръг лица /кредиторите на несъстоятелността/, т.е. тук би следвало да се
говори за относителна недействителност.
При този тип недействителност сделката
при сключването й произвежда желаните от страните правни последици.
Недействителност /липса на действие/ реално е налице по отношение на определен
кръг лица и е факт или по силата на законово предвиждане /чл. 452 ГПК/ или
следствие на упражнено потестативно право за
обявяването й чрез предявяване на конститутивен иск
на някоя от предвидените в закон предпоставки.
Едни от тях са посочени в чл. 135
от ЗЗД. Съобразно този текст недействителността на сделката след постановяване
на решението е факт по отношение на определен увреден от нея кредитор. Тук
законодателят не обвързва настъпването й със задължение за връщане на
направените от страните по сделката престации, т.е. тя запазва действието си между страните и
след решението и за отпадането му е нужно да се упражни от страна на третото
лице потестативното право за развалянето й.
Предпоставки за обявяване на
недействителност на действия или сделки по отношение на определена група
субекти са предвидени и в чл. 646 и 647 от ТЗ. Интересното тук обаче е, че
законодателят с разпоредбата на чл. 648 от ТЗ е обвързал настъпването на същата
с връщане на даденото от третото лице. Предвидено е и че ако то не е в масата
или на връщане подлежат пари това трето лице става кредитор на несъстоятелността.
На връщане подлежи и даденото от несъстоятелния, т.е полученото от третото
лице. Това за ПАС води до един единствен извод, че при настъпване на
недействителността с влизане в сила на решенето по иск с основание 646 или 647
от ТЗ за страните по сделката автоматично
отпада основанието за извършване на насрещните престации
и ако те са направени подлежат на връщане. За процесния
случай следва извод, че с влизане на решението в сила отпада задължението за
плащане на цената дължима по договора, т.е. ответникът по настоящето дело не е
имал и вземане за същата. По тази причина за ПАС с обявяване на
недействителността с влязло в сила решение е отпаднало и основанието за
извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД поради липса на насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания. Липсата на прихващане пък изключва извода, че по
договора за продажба обективиран във фактура № 037 от
29.01.2010 г. е изпълнено задължението за плащане на стойността на продадените
стоки в размер на 820 800 лв. Неизпълнението на това задължение от своя страна сочи, че няма какво да се връща
на купувача по този договор и ищец в настоящето производство на основани чл.
55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД вр. с чл. 648 от ТЗ, т.е. той
вземане на такова основание не притежава в патримониума
си.
В действителност с обявяване
недействителността на продажбата и отпадане действието на прихващането в патримонума на ищеца отново се е породило вземането, което с
решение по т. дело № 13/2013 г. по описа на Пз ОС и
решение по образуваното по повод обжалването му в.т. дело № 356/2015 г. по
описа на ПАС е признато за несъществуващо поради
погасяване на същото чрез извършено между „Б.и.“ АД и „*****“ АД прихващане от
30.04.2010 г. - вземането за неплатена цена по фактура № 106 от 31.01.2010 г. в
размер на 819 072 лева с включен
ДДС. В случая не може да се говори , че въпросът за несъществуването му, респ.
този с действителността на прихващането е разрешен със СПН на основание чл.298
от ГПК по причина, че са налице новонастъпили обстоятелства възникнали след приключване на
съдебното дирено по в. т. дело № 356/2015 г., т.е. извън обективните предели на
СПН. Те са свързани с обявяване недействителността на продажбата и отпадане
действието на прихващането на основание решение № 188 от 13.06.2016 г. по в. т.
дело № 195/2016 г. по описа на ПАС. Не това вземане обаче е предмет на
настоящия правен спор.
Така изложеното сочи,
че искът с основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е неоснователен и следва да се
отхвърли. Такива са и крайните изводи на Пз ОС, което
налага постановеното от него решение на изложените по- горе съображения да се
потвърди.
С това решение ищецът
е осъден да заплати по сметка на Пз ОС, ДТ в размер на 8 208 лв., което е съобразено с текста
на чл. 694, ал.7 от ТЗ и то следва да се потвърди. Осъден е и да заплати по сметка
на несъстоятелността на „*****“ АД (н) 17 956
лв. платено от масата на несъстоятелността адвокатско възнаграждение за
адвоката представлявал синдика.
Неоснователността
на въззивната жалба налага осъждането на „Б.И.” АД, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския
апелативен съд сумата от 4 104
лв. ДТ. С оглед направените от масата на несъстоятелността разноски във връзка с упълномощения от синдика
адвокат жалбопадателя следва
да бъде осъден да зплати в същата и
сумата от 17 940 лв.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 74/2017 г. на Пазарджишкия окръжен
съд решение, с което е отхвърлен предаявеният
от „Б.и.“ АД, *** против „*****“
АД (н) иск за за установяване съществуването на вземане в размер на 820 800
лв., което е предявено на осн. чл.
648 ТЗ / връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка по
фактура № 37/29.01.2010 г./, но не е прието в производството по несъстоятелност на ответника „*****“ АД (н) съгласно Определение № 264 от 21.04.2017 г. по т.дело № 66/2010г. на ПзОС за одобряване на списък с приети вземания, обявено в ТР на 21.04.2017 г. и
„Б.И.” АД, *** е осъдено да заплати по сметка
на Пз ОС, ДТ в размер на 8 208 лв., а в масата на несъстоятелността на „*****“
АД (н) 17 956 лв. платено от масата на несъстоятелността
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.И. ” АД, ***, ЕИК ***** да заплати в
масата на несъстоятелността на „*****“ АД (н) 17 940
лв. платено от масата на несъстоятелността адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Б.И. ” АД, ***, ЕИК ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд държавна
такса в размер на 4104 лв.
Решението е постановено при участието
на „М.и.Б.“ ООД, *** и „С.“ ЕООД, *** в качеството им на трети лица помагачи
на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.