Определение по дело №10/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ”Н.- Н. И., собственост на Н.И.Т. със седалище гр. К., против решение № 83/ 17.07.2009 г. по гр.д. № 191/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Извода на съда , че като работодател виновно нарушила договора , бил необоснован. Твърди, че има допуснати нарушения , но не били по нейна вина и не могат да ангажират договорната отговорност в пълния размер. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и постанови друго по същество на делото, като отхвърли предявеният иск и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание заявява, че съжалява за допуснатото нарушение, но не било умишлено. Представила необходимите документи на А. по З.-С., но със закъснение.

А. по З. – С. не представи по делото писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съдът да остави в сила решението на районния съд.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С исковата молба А. по З.- С. , чрез Дирекция регионална служба по З.- Хасково, е предявила срещу ”Н.- Н.И. , собственост на Н.И.Т. , със седалище – К. иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 2730.02 лв., за неизпълнение на договорно задължение, и иск за заплащане на лихва за забава в размер на 50.78 лв. за периода от 10.01.2009 г. до 25.02.2009 г., както и законната лихва до окончателното изплащане на главницата и разноски по делото. Пред районния съд ответницата не е представила писмен отговор на исковата молба и в рамките на производството не е оспорила представените с исковата молба писмени доказателства. Така от същите се установява, че на 21.08.2006 г. между страните по делото е сключен договор за насърчителни мерки- за осигуряване заетост на безработни лица на основание чл.30б ,ал.1, т.2 от ЗНЗ и чл.55а от ЗНЗ. Предмет на договора е предоставяне на средства от държавния бюджет за използване от ”Н.- Н. И., като работодател, на насърчителни мерки по ЗНЗ за едно разкрито работно место за наемане по трудов договор на безработно лице на пълно работно време за срок от 24 месеца , като предмет на субсидиране са 12 месеца и 12 месеца допълнителен период от време , след изтичане на предходния , за осигуряване заетост на безработното лице. Или от съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили период на субсидиране на работодателя от ищеца с бюджетни средства за едно открито работно место, заето от безработно лице и допълнителен период , т.е. период равен на субсидирания , през който работодателя следва да изплаща трудово възнаграждение на ангажираното лице по насърчителната програма. Или действието на договора включва периода от 21.08.2006 г. до 21.08.2007 г. / субсидиран период/ и от 21. 08.2007 г. до 21.08.2008 г./несубсидиран/ , допълнителен период. Договорено е за оставащия допълнителен период /или несубсидиран период/ на действието на насърчителната мярка за заетост на едно безработно лице, работодателя да представя на А. по З. – С. ежемесечно, до 30-то число на месеца , следващ изтеклия, или еднократно до 1 месец от изтичане на срока на субсидирания период , следните документи: декларация по образец за внесените осигурителни вноски за сметка на работодателя за съответното лице по насърчителната мярка, за ДОО, за допълнително пенсионно осигуряване за изтеклия допълнителен период ; копие от разплащателната ведомост за всяко наето лице , с което е сключен индивидуален трудов договор или официална справка за изплатените поименно средства на лицето за изтеклия допълнителен период, поотделно за всеки месец , както и нареждане за изплатено трудово възнаграждение и извършен банков превод по откритата от работодателя дебитна карта. Предвидено е при неизпълнение на това задължение работодателя да дължи на А. по З. – С. неустойка в размер на цялата получена сума за всяко разкрито работно място/ в случая за едно работно място/ за наемане на работа по трудово правоотношение за пълно работно време . В настоящия случай получената от ”Н. -Н. И., със седалище - К., сума по договорената насърчителна мярка, за разкрито едно работно място за наемане на безработно лице по трудово правоотношение, е в размер на 2730.02 лв. за субсидирания период от 21.08.2006 г. до 21.08.2007 г. В тази насока ищецът е представил писмени доказателства – платежни документи от ПИБ-Хасково , които установяват посочения размер на получените от ответника бюджетни средства за договорената насърчителна мярка. Въпреки че оспорва иска, ответницата не представя доказателства, които да установяват, че като работодател е осигурила заетост за едно работно място за безработно лице, така както е заявила пред ищеца, през договорения период от 12 месеца , считано от 21.08.2007 г. до 21.08.2008 г., т.е. за допълнителния период, да са заплащани осигуровки за същото лице за сметка на работодателя, да е изплащано трудово възнаграждение по разплащателна ведомост и за извършен превод в дебитна карта на съответното лице за действително отработеното работно време. За договорното задължение на ответницата, да представи на ищеца в определен срок документи за реализирана насърчителна мярка пред районния съд и пред настоящата инстанция по делото не се представят писмени доказателства. Представените от ответницата к¯пия от платежни ведомости за м. септември - декември 2007 г. за извършено плащане на едно лице не установят изпълнение на договорното й задължение, тъй като липсват писмени доказателства за внесени осигурителни вноски за сметка на работодателя и за извършен банков превод през договорения период по откритата от ищеца електронна дебитна карта и своевременното им представяне на ищеца, за да се установи реализиране на договорената насърчителната мярка в пълен обем.

При тази данни съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на договор за предоставяне от А. по З. – С. на ответницата, като работодател, средства от държавния бюджет за разкрито едно работно място за наемане на работа на безработно лице за срок от 24 месеца, считано от 21.08.2006 г. Този период страните по договора са разделили на период на субсидирана заетост и допълнителен период, равен на субсидирания. Предмет на делото е допълнителния период за насърчителната мярка за трудова заетост, през който ответницата е поела задължение не само да осигури трудова заетост за едно работно място , но и да представи на ищеца ежемесечно до 30-то число, следващ изтеклия , или еднократно до един месец от изтичане на срока на договора / т.е. до 21.08.2008 г./, документи -декларация по образец за внесени осигурителни вноски за сметка на работодателя, вноски за ДОО и допълнително пенсионно осигуряване, копие от разплащателна ведомост , както и нареждане за извършен банков превод по откритата от ищеца дебитна карта , които да установяват изпълнението на насърчителната мярка. Въпреки предоставената й възможност пред настоящата инстанция ответницата не представи писмени доказателства за изпълнение на поетото договорно задължение, а и сама съзнава, че не е изпълнила задълженията си. Безспорно налице е неизпълнение на договорно задължение, което следва да ангажира отговорността на ответницата за вредите, които търпи ищеца , като изправна страна по договора. В договора страните са уговорили неустойка в размер на цялата получена сума от ответницата за съответното работно място , ведно със законната лихва върху нея, при неизпълнение на задълженията й като работодател. Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е необходимо доказването им. Уговореното между страните обезщетение за вредите, които ищецът търпи от неизпълнението са в размер на 2730.02 лв. и в този смисъл правилно районния съд е приел , че искът е доказан по основание и размер. С оглед на тези данни съдът следва да потвърди решението на районния съд.

По отношение на предявеният иск за мораторна лихва районния съд е приел, че е неоснователен и недоказан и е отхвърлил иска в тази част , без да изложи мотиви. Ищеца не е обжалвал решението в тази част, при което същото е влезнало в законна сила и съдът не следва да излага мотиви в тази насока.

Разноски по делото не са поискани от ищеца и такива съдът не присъжда.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/ 17.07.2009 г. по гр.д. № 191/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения и може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.