№. 260262 / 18.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело №. 2028 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. З. А. гр.С. против С.Б.Г. xxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.500, ал.1 ,т.3 и ал.2 КЗ.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.10.2019г., в гр.Монтана, на ул. Диана срещу ул.Индустриална, е реализирано ПТП, при което отв.С.Б.Г., в качеството си на водач на л.а. БМВ 318 с ДК №. СА 2937 ВР, собственост на Н. С. Н., губи контрол над управлението на МПС и се блъска в еластична предпазна ограда – мантинела. След настъпване на ПТП, поддържа, че отв.С.Б. напуска местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. В резултат на произшествието са нанесени материални щети по имущество на А. „. и.”.
Ищецът заявява, че след установяване от компетентните органи на напусналия водач, е съставен Протокол за ПТП, в който е констатирано, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. марка БМВ 318 с ДК №. СА 2937 ВР – С.Б.Г., както и че по време на настъпване на ПТП е управлявал лекия автомобил без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, за което му е съставен и АУАН №.124328.
На основание валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност 04.02.2019г. до 03.02.2020г., покриващ отговорността на водача на лек автомобил БМВ 318, твърди, че при него е заведена щета №.********* от 17.12.2019г. от Областно пътно управление – Монтана при АПИ за изплащане на полагащото се застрахователно обезщетение за причинените материални щети.
По повод на заведената преписка е извършена рекапитулация и определен размера на вредите, които на 08.01.2020г. са изплатени и същите са в размер на 1892.66 лева.
Поддържа, че с изплащането на обезщетението твърди на основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 КЗ придобива правото да получи изплатената сума в размер от виновния водач. Ищецът твърди, че с писмо изх.№. от 23.01.2020г. поканил ответника доброволно в 15-дневен срок от получаване на поканата да възстанови платеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент това не е сторено.
Във връзка с горното твърди, че подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу причинителя на щетата, по което е образувано ч.гр.дело №. 865/2020г. на РС Монтана, издадена е заповед за изпълнение срещу длъжника С.Б.Г., която е връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК. В едномесечен срок предявява иск относно вземането си срещу виновния водач.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане срещу ответника С.Б.Г. за сумата от 1 892.66 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издавена на заповед за изпълнение, както и сумата от 45 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.02.2020г. до датата на подаване на заявлението.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в настоящото исково производство и в заповедното производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направени са и искания за допълнителни доказателства, допускане на СТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Б.Г., чрез назначения особен представител адв.М.К., представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения установителен иск, като го оспорва изцяло. Оспорва качеството на виновен водач по см. на чл.500, ал.1 КЗ. Представеният по делото протокол за ПТП не е годно доказателствено средство за установяване виновността му за настъпилото ПТП. Поддържа, че липсват данни да е управлявал МПС, посочено в исковата молба. Отрича да е получавал регресна покана от ищеца, като оспорва приложеното по делото „известие за доставяне”, като твърди, че оспорва подписа и изписаното „С.Г.” да е изписано от него.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и прието заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
На 20.10.2019г., около 04.31 часа, в гр.Монтана, по ул.Диана, срещу ул.Индустриална №.44, с посока на движение от гр.Враца към гр.Лом, ответникът С.Б.Г. управлява лек автомобил БМВ 318 I, с рег.№. СА 2937 ВР, като при несъобразена с пътните условия и релефа на пътя на прав пътен участък скорост, губи контрол над управляваното МПС, излиза в ляво от пътното платно по посоката си на движение и се блъска в еластична предпазна ограда, мантинела, в резултат, на което са нанесени материални щети по имущество на А. „. и.”. След настъпване на ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.
За настъпилото ПТП и след подаден сигнал и установяване на напусналия местопроизшествието водач, е съставен протокол за ПТП №.1371978 от 22.10.2019г. от ПП при ОДМВР Монтана. В същия е отразено, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. БМВ 318 I с рег.№. СА 2937 ВР, С.Б.Г., както и че по време на настъпване на ПТП е управлявал лекия автомобил, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС. За извършените нарушения на правилата по ЗДвП на водача е съставен АУАН №. 124328, както и НП №. 19-0996-004775 от 18.02.2020г., с което му е наложено административно наказание, като НП е влязло в законна сила на 05.03.2020г.
За лекия автомобил е налице застрахователна полица по задължителна застраховка „гражданска отговорност” при „Д. З. А. с период на действие от 04.02.2019г. до 03.02.2020г., №. BG /08/119000412496.
По повод на настъпилото застрахователно събитие е подадено искане за завеждане на щета от собственика на увреденото имущество, ОПУ Монтана при АПИ за изплащане на обезщетение за нанесените имуществени щети.
Извършена е оценка на щетите в размер на сумата от 1892.66 лева, която сума е изплатена на 08.01.2020г. по сметка на Областно пътно управление, видно от приложеното на л.17 преводно нареждане.
С регресна покана на основание чл.500, ал.2 от КЗ, ищецът „Д. Застрохаване” А. е заявил искане спрямо виновното за реализиране на произшествието лице за заплащане на дължимата сума, като поканата е получена лично от ответника С.Г. на 28.01.2020г. Сумата не е изплатена, което е основание ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №. 865/2020г. на РС Монтана и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 14.05.2020г., която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. Горното обстоятелство е основание за предявяване на настоящия установителен иск.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че е налице на първо място валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, действащ към датата на застрахователното събитие, на следващо място е настъпило в срока на договора застрахователно събитие, което се покрива от застраховката и на трето място е налице платено от застрахователя обезщетение на увреденото лице, АПИ, в размер на действителните вреди, претърпени от поведението на ответника.
По делото е изискана и представена преписка по образуването срещу ответника С.Б.Г. административнонаказателно производство, от която се установява, че на 20.10.2019 г. в гр. Монтана е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), като вина за настъпването му носи ответникът, който е и водач на л.а. БМВ 318i с рег. №. СА 2937 ВР, собственост на Н. С. Н.. От Протокола за ПТП и съставения АУАН от същата дата, 22.10.2019г., безспорно се установява, че към момента на настъпване на произшествието, ответникът С.Б.Г. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление, при движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното от него МПС и се блъска в еластична предпазна ограда, собственост на АПИ, ОПУ Монтана. След настъпване на ПТП, водачът напуска местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.
Горните обстоятелства са безспорно установени, тъй като за причиняването на ПТП и нарушенията на правилата за движение по пътищата на ответника е съставен акт и въз основа на него издадено наказателно постановление, което е влязло в законна сила от 05.03.2020г. В издаденото НП са установени собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
По възражението на особения представител на ответника, относно доказателствената сила на Протокола за ПТП, съдът намира следното:
В случай че Протоколът за ПТП е съставен само по данни на участник в настъпилото ПТП, този документ не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална, а именно че изявленията, обективирани в него, изхождат от лицето, по чиито сведения е съставен Протоколът за ПТП.
В този случай, ако в съдебния процес страна е това лице и то е удостоверило пред актосъставителя неизгодни за него обстоятелства, този документ би обективирал признание на участника в ПТП.
Но макар и това признание за неизгоден факт да притежава материална доказателствена сила, тя не е обвързваща съда, а следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото – арг. чл. 175 ГПК.
Според Решение №. 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №. 1506/2013 г., I т. о., ТК Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
В случай че Протоколът за ПТП е съставен по данни на участника в ПТП, но то не е страна в съдебното производство – напр. при предявен регресен иск от застраховател по имуществено застраховане срещу застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), този документ би обективирал свидетелски показания на това лице в писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в гражданския процес, поради което не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти.
В случая протоколът за ПТП е съставен по данни на участвалото в него лице, отв. С.Б.Г., управлявал автомобил БМВ 318i. Участникът С.Г. е страна в производството по предявения срещу него иск от застрахователя.
Признанието на страната на неизгоден за нея факт, макар да притежава материална доказателствена сила, не обвързва съда, а следва да бъде ценено с останалите доказателства.
От събраните и проверени в съдебното производство доказателства може да бъде направен извод за виновно и противоправно поведение на ответника, който е причина за настъпването на ПТП, с материални щети по имущество на АПИ.
Вследствие на възникналото ПТП са нанесени материални щети по имущество на АПИ в общ размер от 1 892.66 лева.
Безспорно по делото се установи, че за процесния лек автомобил, управляван от ответника, има валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ищеца „Д. З. А., поради което собственикът на увреденото имущество, А. „. и.” е предявил претенция пред застрахователя - ищец за изплащане на обезщетение за нанесените имуществени вреди, като от своя страна застрахователят е изпълнил своето задължение и е определил и изплатил обезщетение в размер на исковата претенция.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената авто-техническа и оценителна експертиза се установява, че е налице причинна връзка между механизма на реализиране на увреждането (движещ се с несъобразена скорост автомобил, при което виновният водач - ответникът губи контрол над управляваното от него МПС и реализира удар в еластична предпазна ограда, мантинела, вида и размера на нанесените щети, изплатени от ищцовото дружество на АПИ, в качеството му на искател по заведената щета.
Вещото лице в заключението си потвърждава, че нанесените щети по имуществото на АПИ съответстват на механизма на настъпване на ПТП. Пазарната стойност на имуществената щета, нанесена на АПИ потвърждава, че съответства на претендирания размер на главница по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В горния смисъл правото на ищеца да претендира и получи платените от него суми за обезщетяване на нанесените от застраховането лице вреди заедно с извършените по щетата разноски, произтича от закона, тъй като безспорно се доказа в хода на производството, че е налице фактическият състав на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ).
В процесния случай ответникът е управлявал чуждо МПС, което е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”, но при наличие на виновно причинено ПТП от ответника, който е и неправоспособен водач за застрахователя, ищцовото дружество, възниква правото да претендира изплатеното на основание чл.500, ал.2 от КЗ.
Относно размера на щетата съдът намира, че същата е правилно изчислена, подкрепя се и от заключението на вещото лице, което определя стойността на нанесените щети, към датата на ПТП и е определена на сумата от 1 892.66 лева.
Заключението на вещото лице е прието, като не е оспорено от страните. Съдът приема изцяло изводите на вещото лице, като обективно и компетентно предоставени, не възниква съмнение в неговата правилност, поради което го кредитира изцяло.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на вземане към ответника, което се основава на изплатено от застрахователя обезщетение по заведена щета за причинено по вина на ответника ПТП и щети по движимо имущество на АПИ в посочения по-горе размер, за които е и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в производството съобразно с уважената част на иска в размер на сумата от 188.75 лева в заповедното производство и сумата от 1 002.60 лева разноски в исковото производство, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.67 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Г., адрес: xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че вземането на „Д. З. А., със седалище и адрес на управление гр.С., б. К. А. №. 6. Е. 0., по което на 14.05.2020 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №. 534 по ч.гр. дело №. 865/2020 година по описа на Районен съд Монтана съществува до размер на 1 892,66 лева – главница, представляваща платено застрахователно обезщетение, сумата от 45.00 лева лихва за периода от 12.02.2020г. до 14.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Б.Г., адрес: xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З. А., със седалище и адрес на управление гр.С., б. К. А. №. 6. Е. 0., сумата от 188.75 лева разноски в заповедното производство и сумата от 1 002.60 лева разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: