РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Монтана, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260423/25.11.2021година, постановено по гр. дело № 3010/2020 г. по
описа наРайонен съд Монтана, е отхвърлен предявения от МВР, гр.*. срещу Е.К. от
гр.*осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 460лв., представляваща
неоснователно получени от ответника възнаграждения от САС и СГС за изготвени
експертизи по съдебни дела в периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г., които е следвало да бъдат
изплатени на ищеца. С решението е осъден ищецът да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца – МВР, чрез главен юрисконсулт К.Р. с
която се обжалва изцяло решение № 260423/25.11.2021година, постановено по гр. дело №
3010/2020 г. по описа на Районен съд Монтана с наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на
материалния закон. Твърди се, че в случая са доказани всички кумулативни предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на приложимия материален закон, на
основание на който е обосновал неправилен извод, че е налице валидно правно основание
ответника да получи претендираните суми като възнаграждение в качеството му на вещо
лице при явяване пред съда за изслушване по изготвени съдебни експертизи, поради което
не е налице обедняване на ищеца по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът е
1
работил по служебно правоотношение при ищеца, като едно от задълженията му съгласно
длъжностната му характеристика е при необходимост да взема участие като вещо лице при
строго спазване на изискванията на НПК. Сочи се, че във връзка с изготвянето на съдебни
експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба № 2/29.06.2015 г.
на Министерството на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, като в чл. 22, ал. 1 от цитираната Наредба е посочено, че когато за извършване
на експертизата е определено вещо лице – служител на МВР, какъвто се явява ответника,
органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд,
консумативи и режийни разноски. Твърди се, че явяването си пред съд като вещи лица
служителите на НИКК извършват в рамките на установеното работно време, като тази
дейност се включва в понятието "труд" по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която
когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и
органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и
консумативи и режийните разноски, съответстващо и на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от
Наредба № 2/2015 г.
В жалбата се твърди още, че по делото са ангажирани достатъчно убедителни
доказателства, установяващи факта, че за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. ответникът е
получил исковата сума в качеството си на вещо лице по наказателни дела, образувани пред
Софийски градски съд, и Софийски апелативен съд, която сума е следвало да постъпи в
бюджета на ищеца и с която ответникът се обогатил за негова сметка. Допълнителни
аргументи в същия смисъл са изложени и в дъдебно заседание по същество. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло съдебното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Въззиваемата страна Е.К. чрез процесуалния си представител адв.Е.Х. депозира
писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно първоинстанционният съд е
анализирал релевантните за спора факти и доказателства, законосъобразно е приложил
материалния закон като е обосновал краен извод за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. На основание чл.38,ал.2 във вр. с
ал.1,т.3 от Законаза адвокатурата.
Окръжен съд Монтана, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които
да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.Съображенията на
МОС за това са следните.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. В исковата молба са въведени твърдения,
че ответникът като вещо лице е получил суми за изготвени от него заключения на съдебни
експертизи, които е следвало да бъдат преведени като възнаграждения на МВР, с което
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. В конкретния случай, доколкото не е
налице пряка размяна на блага между ищеца и ответника не намират приложение
разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и доколкото няма
друга разпоредба, която да предвижда уреждане на отношенията, свързани с възстановяване
на неоснователно получените суми, то правната квалификация на предявения иск е чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите.
С оглед въведените от страните твърдения следва да се изследва въпросът дали
ответникът е получил суми, които е следвало да бъдат платени на ищеца без правно
основание.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че Е.И. е изготвял заключения по посочените в исковата молба дела, като е
получавала възнаграждения за труд и за явяване пред съд в посочения в исковата молба
размер. Сумите са получени при действието на чл. 60 от Закона за МВР в редакцията му към
3
ДВ бр. 53 от 2014 г. и Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица в редакцията й към ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. и ДВ бр. 28
от 28.04.2016 г.
В чл. 60 от Закона за министерството на вътрешните работи държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР и в
научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и
експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на
научноизследователските и научно-приложните институти. В ал. 3 в относимата редакция,
когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и
органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и
консумативи и режийните разноски.
В специалния нормативен акт, уреждащ възнагражденията на вещите лица е
предвидена аналогична разпоредба – чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на
Министерство на правосъдието и в съответната редакция към процесния период е
предвидено, че когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е
служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството
направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
Според чл. 20 от чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на вещото лице,
включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република
България, назначен на експертна длъжност, се заплащат разходите за пътни, дневни и
квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил
експертизата. В чл. 21 от наредбата е уредено възнаграждението на вещите лица при
отлагане на делата, по които са изготвили заключения, по независещи от тях причини.
С оглед горното МОС намира за неоснователен релевираният във въззивната
жалба довод, че процесната искова сума е следвало да бъде изплатена на МВР, като се
позовава на чл. 22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. на министъра на правосъдието за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Съгласно цитираната
разпоредба, в редакция, действаща през исковия период, т. е. преди изменението от
05.10.2018 г., когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е
служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на Министреството
направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. В случая от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че по всяка от посочените от ищеца
наказателни дела през процесния период са представени сметки (по образец, на основание
чл. 23, ал. 3 от Наредбата), изготвени от НИК-МВР към съответния орган на досъдебното
или съдебно производство, назначил експертизата, в които са описани всички направени
разходи за труд, консумативи и режийни разноски и същите са били изплатени по банков
път на Министреството, като в този смисъл ищецът не е претърпял вреда – разходите са
били изплатени именно на него. В случая получените от ответника като вещо лице суми не
касаят поетите от Министреството разноски, същите са били изплатени на основание чл. 21
от Наредбата (в актуалната към процесния период редакция), поради което не може да бъде
4
обоснован извода, че ищецът е обеднял поради обстоятелството, че сумата е следвало да
бъде изплатена на него. Независимо от обстоятелството, че ответникът е служител на МВР,
той е следвало да получи определеното му в качеството на експерт по наказателни дела
възнаграждение за явяване и изслушване в открити съдебни заседания, поради което за
процесния период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. следва да се приеме, че е налице годно
основание, ответникът да получи тези суми. Изплатените възнаграждения са добросъвестно
получени от ответника. Тези суми са определени със съответния съдебен акт от решаващия
съд и са предназначени поименно за вещите лица, взели участие по делото. Едва след
допълнението на подзаконовия нормативен акт, обнародван в ДВ бр. 82/05.10.2018 г., е
създадена нова ал. 2 на чл. 22, според която определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и
ал. 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат от Министреството.
На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради което същата се прилага
по отношение на всички възнаграждения по чл. 21, след влизане в сила на процесното
изменение - 09.10.2018 г.
По горните аргументи въззивният съд намира, че възнагражденията на ответника в
качеството му на вещо лице по изброените наказателни дела за исковия период са получени
от него на валидно правно основание, респ. не е налице обедняване в правната сфера на
ищеца със сумата от 460лв., доколкото липсва основание тези парични средства да бъдат
изплатени на него. Следователно се налага извода, че по делото не е доказан факта на
настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца чрез намаляване на
имуществото му с исковата сума, която да е получена от ответника без основание и с която
същия да се е обогатил. След като не са установени в кумулативна дададеност всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 59 от ЗЗД така предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. Първостепенният съд като е достигнал
до същия правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор и предвид изричната претенция на въззиваемата
страна - ответник за присъждане на разноски на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата на процесуалния му представител адв.Е. Х.следва да се присъди
възнаграждение в размер на 300лева в съответнствие с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260423/25.11.2021година, постановено по гр. дело
№ 3010/2020 г. по описа наРайонен съд Монтана.
ОСЪЖДА МВР гр.*, ул.“*“ №* да заплати на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Е.Х. от АК *с ЕГН ********** сумата от 300лева адвокатско
възнаграждение.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6