№ 164
гр. Ловеч, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20234300500325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. К. Н. против решение №
110/30.05.2023 г., постановено по гр.д. № 721/2022 г. на РС – Троян, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника против с „Ел.м.з.“ АД иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 783,50 лв., претендирана като
платена от ищеца без основание цена за консумирана електрическа енергия,
начислена въз основа на Констативен протокол.
Във въззивната жалба се правят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон
и необоснованост: неправилност на изложеното от районния съд становище
за обективния характер на отговорността на потребителя, поради липсата на
опора в закона и вътрешната му противоречивост; несъобразяване от
районния съд, че ответникът е извършил корекция на сметките на ищеца,
позовавайки се на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн, ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г.,
без да са налице фактическите основания за прилагане на същата хипотеза;
несъобразяване от районния съд, че конкретният случай попадал в хипотезата
на техническа неизправност на електромера или в тази на чл. 52 ПИКЕЕ;
неотчетено от районния съд противоречие на установените корекционна
процедура в ПИКЕЕ на чл. 82 ЗЗД както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, с оглед на което
тя не е следвало да се прилага; несъобразяване от районния съд, че при липса
на виновно поведение на абоната и че средствата за търговско измерване за
собственост на дружеството ответник, последното е следвало да носи риска
от тяхната неизправност, а не потребителят да поема разходите от неточния
отчет, както е прието в обжалваното решение; липса на изложени от районния
1
съд мотиви за приложимост на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, респ. на отговори
по наведените от въззивника-ищец доводи относно неприложимостта на
същата разпоредба. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на
разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба по
всяко от наведените в нея оплаквания, вкл. чрез позоваване на съдебна
практика на Върховния касационен съд по конкретни дела.
Въззивникът Т. К. Н. не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез пълномощник, но в представена по делото писмена молба моли за
разглеждане на делото в негово отсъствие, за отмяна на обжалваното съдебно
решение, за присъждане на претендираната сума, вкл. разноските за двете
инстанции.
Въззиваемият „Ел.м.з.“ АД не взема участие в съдебното заседание –
чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник, но в
представена по делото писмена молба моли за разглеждане на делото в
негово отсъствие, за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и
присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. К.
Н. против „Ел.м.з.“ АД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата 783,50 лв., като в исковата молба се поддържа, че ищецът заплатил
сумата по издадена му от ответника фактура, че тази сума е получена от
ответника без основание, доколкото е начислена въз основа на констативен
протокол № 3034757/09.06.2022 г. и извършена метрологична проверка от
БИМ на средството за търговско измерване.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е
направено възражение за неоснователност на иска, като са изложени
фактически твърдения за съществуващо основание за извършване на
корекцията в хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ и за начисляване на
сумата по фактурата, и изводи за заплащането й от ищеца при съществуващо
основание. С оглед позицията на ответника по оспорване на претендираната
от ищеца сума, съдът приема, че предявеният осъдителен иск е допустим, а
районният съд се е произнесъл в по него без да напуска очертаните от ищеца
обективни и субективни предели. Предвид извода за допустимост на
обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от 2004
г. дружеството ответник притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия, че същото е изготвило общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежи на „Чез Електро България“
АД, които са одобрени от ДКЕВР (настоящо наименование КЕВР) и са
2
публикувани в две периодични печатни издания (вестниците „Съперник“ бр.
67/15.06.2021 г. и „24 часа“ бр. от 15.06.2021 г.).
Не се спори, че за доставяне на електрическа енергия за обект на адрес:
****** на името на ищеца е разкрита партида с клиентски номер
530002131105.
На 09.06.2022 г., служители от отдел „Нетехнически загуби“ към
„Ел.м.з.“ АД, извършили проверка на измерването на електрическата енергия
на горепосочения адрес на ищеца. При проверката е съставен констативен
протокол № 3034757 от 09.06.2022 г. От неговото съдържание се установява,
че проверяваното средство за търговско измерване е електромер с фабричен
№ 50468945, монтиран в границите на имота, в дървено табло на фасадата,
без щит/втора врата, без наличие на други електромери. В протокола е
удостоверено, че електромерът е монофазен, двутарифен, статичен с
фабричен номер 50468945, тип IVEL 3C9, производител „Дейзи технолоджи“,
клас на точност „В“ /1%/, че е произведен 2009 г. с напрежение 230,
номинален ток 5/60А и че показанията му в момента на проверката са 12396
квт (дневна) и 10841 квт (нощна). Отразено е в протокола, че електромерът
фирмена пломба с номер Дейзи Тех 1203 (оловна), метрологична с номер
М15/02307, пломба на капачката на клемния блок с № 952007-0008643 (ПВЦ)
и пломба на холограмния стикер на капака на електромера от ляво с №
S2726990 (холограмен), че е с индикатор (светодиод), който в момента на
проверката не мига - че в момента на проверката средството за търговско
измерване не отчита потребяваната от потребителя ел. енергия, че след
измерване консумацията с ампер клещи е измерен ток 14,2 А. В протокола е
записана констатация, че електроразпределителната мрежа е НН, въздушна,
че захранващата линия към ел.таблото е с проводник със сечение 2х16мм2, а
свързващите инсталации са изпълнени с проводник тип ПВА-1 със сечение
6мм2, че входящият предпазител е с ток на защита 63А, а изходящите витлови
предпазители са два броя по 25А и не са със стандартна вложка за защита. С
оглед тази констатация електромерът бил демонтиран за метрологична
експертиза в лаборатория на БИМ и на негово място монтиран друг, редовен
по БДС. От протокола се установява, че проверката е извършена в отсъствие
на Т. К. Н., в присъствие на един свидетел от Федерация на потребителите
(Б.Н.), като освен този свидетел, протоколът е подписан от лице, обитаващо
адреса (М. Н.а), служител на МВР (В.П.) и трима служители на „Ел.м.з.“ АД.
От констативен протокола за метрологична експертиза на средство за
търговско измерване № 346/08.07.2022 г. на БИМ ГД „МИУ“ Регионален
отдел Плевен, се установява, че електромерът е предоставен в плик,
пломбиран с две пломби, че е налице съответствие с данните в протокола за
демонтаж, вкл. относно показанията на двете тарифи на електромера, че
отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на
електромера, че са налице необходимите обозначения на табелката на
електромера. По отношение наличието на пломби срещу неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера, в протокола на БИМ е
удостоверено: знак от метрологична проверка (пломба) № М15/02307;
фирмен знак (пломба) № Дейзи Тех 1203; допълнителни стикери № S2776980,
№ НТЗ 00018411 и № НТЗ 00018412. Удостоверено е, че при подаване на
напрежение в интервала от 230 до 264,5 волта и ток от 0,020 до 60 ампера,
светодиодът не свети и не мига, че измерванията не могат да бъдат
извършени при: изпитване на работата без товар (т. 4.1.); изпитване на
пусковите условия т. 4.2.); кратковременно включване с отчитане импулси на
3
изхода за проверка (т. 4.3.1.); и проверка на константата (т. 4.4.). В протокола
е удостоверено, че на двете тарифи при максимална стойност на тока и
напрежение 230V, СТИ отчита грешка „-100%“, при максимално допустима
+,-1,0%. В реквизита относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп (т. 5 от протокола) е
удостоверено, че при отваряне на електромера е констатирано отсъствие на
видими дефекти на електронната платка и детайлите на електромера, че при
задаване на количество енергия, тя не се натрупва на показващото
устройство. Означено е, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия и не отчита преминаващата през него електрическа
енергия.
От показанията на свидетелите Ан.Б. се установява, че същият е
служител в „Ел.м.з.“ АД, работещ на длъжност „техник ел. системи/контрол
НТЗ”, в Отдел „Нетехнически загуби“, че дейността му се свежда до
извършване на проверки за нерегламентирано и неточно отчитане на ползвана
електрическа енергия на електрически табла и съоръжения, а от показанията
на свидетеля Б.Н. – че същият е представител на Федерацията на
потребителите, ангажиран с посещения на извършвани проверки от
служителите на електроразпределителното дружество. От показанията на
двамата свидетели се установява, че на 09.06.2022 г. такава проверка била
извършена на адрес ******, че електромерното табло било дървено,
монтирано на фасадата на жилищната сграда в имота, че в момента на
проверката е имало консумация на електрическа енергия, протичаща през
електромера без да бъде отчита количествата й – при подаден товар,
индикаторът на измервателното средство не реагирал (не свети, нито мига).
От показанията на свидетелите се установява, че с оглед констатацията за
липсващо измерване, електромерът бил подменен с нов, че подмененият бил
поставен в съответните пликове, запечатан и изпратен за експертиза, че
целостта на пломбите и стикерите на електромера не била нарушена.
Абонатът не бил намерен на адреса, на който се доставяла електрическата
енергия, но на проверката присъствал обитател на жилището (М. Н.а,
подписала протокола), служител на МВР, както и още двама служители на
електроразпределителното дружество.
В справка за преизчислени количества електрическа енергия от
03.08.2022 г., изготвена въз основа на констативен протокол №
3034757/09.06.2022 г., е означена корекция от 3386 (kW/h) за периода
10.03.2022 г. – 09.06.2022 г., като от справката е видно, че преизчислените
количества електрическа енергия е извършено на база една трета от
пропускателната способност на измервателната система. Въз основа на
направеното преизчисляване от „Ел.м.з.“ АД е издадена фактура №
**********/03.08.2022 г. за сумата от 783,21 лв., с получател Т. К. Н..
От касова бележка/разписка от 20.09.2022 г. на „Фаст Пей ХД“ АД се
установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на
783,21 лв., като означеното в документа основание за плащане е фактура №
**********/03.08.2022 г.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебна
електротехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като
научно обосновано, се установява, че констатацията в т. 5 от протокол за
метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
4
346/08.07.2022 г. на БИМ ГД „МИУ“ се свежда до случай на пълно
неотчитане на потребената електрическа енергия към момента на извършване
на проверката в БИМ. Друга техническа проверка на СТИ с фабр. №:
50468945 не е извършвана в трите месеца преди деня на проверката
(09.06.2022 г.), че същият електромер е преминал последваща метрологична
проверка (в лаборатория „НЕК“ Пловдив) на 03.11.2022 г. и е монтиран на
04.02.2016 г. Математически правилно е извършено преизчисляването на
електрическата енергия в справката за преизчислени количества
електроенергия от 03.08.2022 г., като преизчисляването е извършено според
методиката по чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, по действащите цени, утвърдени от
КЕВР – Решение Ц-27/01.07.2021 г. Означеното в справката за преизчислени
количества електрическа енергия от 03.08.2022 г. количество електрическа
енергия (3386 квтч) не са действително доставени, а частична компенсация на
направен технологичен разход от електроразпределителното дружество във
връзка с неправомерно ползвана от потребителя електрическа енергия, чрез
нерегламентирано въздействие върху измервателната система. От
заключението се установява, че в периода от 05.02.2022 г. до 06.06.2022 г.
електромерът е отчел 674 квтч потребено количество електрическа енергия, а
в периода от 12.02.2021 г. до 12.06.2021 г. – 917 квтч.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният Т. К. Н. против „Ел.м.з.“ АД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за присъждане на сумата 783,50 лв., претендирана като заплатена от
ищеца на ответника без основание, е основателен.
Ищецът е заплатил на ответника сумата от 783,50 лв., начислена от
ответното дружество въз основа на корекция, извършена при условията и по
реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обн. ДВ. бр. 35 от 30 Април 2019 г. Приложената от ответника
методика за корекция е за хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ – когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва. Освен констатация при извършена метрологична на
липсващо измерване или на измерва с грешка извън допустимата,
приложимостта на хипотезите на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ изисква установяване
на външна намеса при проверката или отчета на средството за търговско
измерване. Това не е изрично казано в цитираната разпоредба от правилата,
но следва по аргумент от чл. 52 ПИКЕЕ, установяващ методика на
преизчисляване за случаите на техническа неизправност на средствата за
търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия
преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат
отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Двете
разпоредби (чл. 50 и чл. 52 ПИКЕЕ) имат предвид неработещи средства за
търговско измерване, при която количествата електрическа енергия не се
отчитат (изцяло или отчасти). Разликата между тях е че при тази, по чл. 52
ПИКЕЕ не трябва да е констатирана външна намеса, въздействие, т.е. виновно
поведение от страна на абоната, резултат от което да е установеното неточно
измерване/невъзможност за измерване на електроенергията, а не наличието на
констативен протокол на БИМ. В случая от констативния протокол на БИМ
се установява, че неизмерването не се дължи на външна намеса на СТИ,
доколкото при извършване на проверката всички контролни стикери и
пломби на СТИ са били здрави. В протокола от метрологичната експертиза на
БИМ е изграден извод, че електромерът не съответства на метрологичните
5
характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия и не отчита преминаващата през него електрическа
енергия. При това положение не би могло да се приеме за доказано наличието
на външна намеса, въздействие върху средството за търговско измерване,
довела до невъзможност за измерване на електроенергията, вкл. до пълното
неотчитане на потребената електрическа енергия, до каквато хипотеза се
свежда според вещото лице констатацията в протокола на БИМ. Освен
липсата на външна намеса, чрез засягане физическата му цялост, не се доказа
и електромагнитно или друго въздействие върху средството за търговско
измерване, довело до неизмерване или измерване с грешка извън
допустимата. С оглед липсата на такава външна намеса, корекцията следвало
да се извърши според методиката в чл. 52 ПИКЕЕ, а не при прилагане на
установената в чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. В този смисъл основателно се
явява оплакването във въззивната жалба, че неотчитането на електрическата
енергия се дължи на техническа неизправност на електромера към момента на
проверката от служителите на ЕРД, за която незаконосъобразно от ответника
е възприета методиката на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, вместо прилагане на
чл. 52 ПИКЕЕ. Поради определянето му въз основа на неправилно приложена
методика за преизчисляване на количеството електрическа енергия, размерът
на служебно начислена цена от 783,50 лв. е неправилно установен от
ответника и затова същата сума се явява платена от ищеца без основание (чл.
55, ал. 1 ЗЗД). Като подлежаща на връщане при начална липса на основание,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни (ТР 5-19-
ОСГТК), а не от датата на престирането без основание, както се претендра.
Ето защо предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба е основателна по част от
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК). С оглед различния краен извод по
основателността на иска, решението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с
което се присъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 783,50 лв., като
получена от ответника без основание (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), ведно със законната
лихва от 11.10.2022 г. (подаване на исковата молба) до окончателното
плащане.
При този изход на делото въззиваемият-ответник, следва да заплати
разноските на въззивника-ищец за двете инстанции (чл. 78, ал. 1 ГПК), които
са доказани в общ размер на 975 лв. (50 лв. – заплатена държавна такса за
първа инстанция, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, 200 лв. – депозит за вещо лице, 25 лв. – такса за въззивно
обжалване и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция). Възражението за прекомерност, направено от ответника в първа
и въззивна инстанция, е неоснователно, доколкото дължимото минимално
възнаграждение, с оглед конкретния материален интерес (783,50 лв.) и
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., е в размер на
400 лв., на който съответства размера на заплатеното такова от ищеца за
всяка от двете инстанции (300 лв. – за първа и 400 лв. – за въззивна).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110/30.05.2023 г., постановено по гр.д. №
6
721/2022 г. на РС – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ел.м.з.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ****** да заплати на Т. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 783,50 лв., представляваща платена
от ищеца на ответника без основание по фактура № **********/03.08.2022 г.,
начислена в справка за преизчислени количества електрическа енергия от
03.08.2022 г., изготвена въз основа на констативен протокол №
3034757/09.06.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
(11.10.2022 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ел.м.з.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ****** да заплати на Т. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******
сумата от 975 лв., представляваща общ размер на сторените от въззивника
разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7