РЕШЕНИЕ №
гр.
Плевен , 25.10.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
, търговско отделение ,в публично заседание на
единадесети октомври , през две хиляди
,двадесет и първа година , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Е.Р., и
в присъствието на Прокурора…,като разгледа докладваното от Съдията
Данчев т.д. № 101 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
1. Постъпила е молба от „СКОРПИО „ ЕООД –
гр.Плевен , ЕИК-******* на осн. чл.
625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „АТОН-2 „
АД ,ЕИК-******* , със седалище и адрес на управление с.*******, Община ****,
обл.Плевен , ул.“**** ,представлявано от изпълнителния директор М.К.Г..
В молбата се твърди
,че молителят има парични вземания срещу
длъжника, произтичащи от неформални договори за покупко-продажба на горива за
които са били издадени съответните фактури / общо 5 бр. от 2018г. , от
2019г.и 2020 г. / ,като общият размер на
всички неплатени главници по тези фактури възлиза на 115 351,08 лв. ,като освен
това се претендира и вземане за
мораторна лихва върху тези главници в
общ размер на 15 590,32лв. за периода до
06.08.2020г., или се претендират ликвидни и изискуеми парични вземания в общ размер на 130 941,40лв.,произтичащи
от тези търговски сделки . Твърди се ,че въпреки изрично отправената до
ответника нотариална покана за плащане на тези парични задължения ,такова
плащане не е извършено от ответника. Счита се ,че ответникът не е в състояние
да изпълни тези свои изискуеми парични задължения ,индиция за което е спирането
на плащанията по посочените фактури ,поради което се прави искане за обявяване
неплатежоспособността на ответното дружество и за откриване на производство по несъстоятелност.
2. При условията на чл. 629 , ал. 4 от ТЗ ,Плевенски
окръжен съд е допуснал присъединяване и на друг кредитор в производството , а
именно на „Тепих транс „ ООД – гр.Плевен
,ЕИК-*******.Присъединеният кредитор твърди ,че има ликвидни и изискуеми парични
вземания към същия длъжник ,произтичащи от търговски сделки –продажби на
горива , които са били сключени между „Бардгруп
„ ЕООД като доставчик и ответника като получател за които са издадени пет бр. фактури
/всичките от м. 12.2017г. / на обща стойност 48 875,33лв. ,както и
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главниците ,която лихва присъединеният
кредитор изчислява на 12 699,07лв.,които вземания са били прехвърлени от
„Бардгруп“ ЕООД на „Тепих транс „ООД с договор за цесия от 31.01.2018г.Твърди
се също така ,че цедентът не е изпращал уведомление на длъжника за извършената
цесия , но съгласно чл. 2.5 от договора за цесия ,цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника писмено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба на вземания.Твърди също така ,че
цесионерът не е изпращал до длъжника нова покана за плащане с оглед нормата на
чл. 84, ал.1,изр. първо от ЗЗД.Сочи ,че
до настоящия момент няма плащане на
посочените задължения.
Ответникът
„Атон- 2 „ АД,чрез процесуалния си представител адв.Й.А. в първото по
делото съдебно заседание е изразил становище ,че подадената от „Скорпио
„ЕООД молба е неоснователна ,като не се
отрича съществуването на представените от този молител фактури ,но се твърди
,че посочените в тях количества горива не са доставяни ,т.е. оспорва се
възникването и изискуемостта на насрещното задължение за купувача да плати
цената на тези горива ,за които твърди ,че не са му били доставени/ не е
получил /.
Сходно е становището на ответника и по претендираните вземания от „Тепих транс „ ООД,което
е изразено в писмен отговор / л. 84 от том първи на делото / - твърди се ,че по
всяка от изброените в договора за цесия и в молбата фактури не е извършвана доставка на гориво
,респ. не е заредено такова количество от страна на „Атон- 2 „АД.Счита се ,че
липсва осчетоводяване на цесията в счетоводството на „Бардгруп „ ЕООД към
датата на която се твърди ,че е прехвърлено вземането ,като се оспорва и
плащането по договора за цесия от страна на „Тепих транс“ ЕООД .Сочи се
,че в представените с молбата от „Тепих
транс“ ООД фактури не се съдържа падеж на който следва да се извърши
плащането,с оглед на което ответникът счита ,че
заплащането следва да стане след доставката на фактурираните
горива,която още не е извършена.По отношение на претенцията за мораторна лихва
върху главниците , е изразено становище ,че
като вземане с производен характер също така не се дължи ,доколкото не
са дължими и главниците по отделните фактури поради неизвършването на
доставките.
Това становище на
ответника ,който не признава наличието на изискуеми парични задължения към
двамата молители ,които твърдят ,че имат качеството на кредитори ,произтичащи
от търговски сделки –продажба на горива ,налага
първо да се изследва този въпрос –налице ли са изискуеми парични задължения
съответно към „Скорпио“ ЕООД и към „Тепих транс„ООД в посочените в техните
молби размери и едва след това да се пристъпи към изследване на въпроса дали
ответното търговско дружество не е в състояние да ги изпълни и се намира в
състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1 т.1 от ТЗ.Това
се налага поради съществуващата понастоящем непълнота и вътрешна
противоречивост на уредбата на неплатежоспособността в ТЗ,който от една страна не изисква
претендираното парично задължение от което молителят черпи правото си да иска
откриване на производство по несъстоятелност ,да е предварително установено със сила на
присъдено нещо или поне да е безспорно между страните съществуването на това
парично задължение , а от друга страна пък при изследването на този въпрос в
рамките на образуваното производство по молбата
за откриване на производство по несъстоятелност също така не се формира сила на присъдено
нещо по въпроса съществува ли претендираното от молителя вземане ,доколкото не
това е прекият предмет на
производството. При сегашната уредба на несъстоятелността в ТЗ става възможна
абсурдната ситуация при която да бъде открито производство по несъстоятелност
на един търговец по молба на кредитор ,който претендира ,че има изискуеми парични вземания произтичащи от търговска сделка
, а след това същите вземания да не бъдат включени в списъка с приети вземания
или да отпаднат от него при успешно проведен от друг кредитор отрицателен
установителен иск по чл. 694,ал.3 от ТЗ относно съществуването на същите
тези вземания,чието неизпълнение е дало основание за откриване на
производството по несъстоятелност.
Така или иначе ,при
сегашната правна уредба на несъстоятелността в ТЗ,при оспорване от страна на
ответното търговско дружество на съществуването и изискуемостта на претендираните в молбата на „Скорпио „
ЕООД и на „Тепих транс „ООД парични вземания ,произтичащи от търговски сделки ,се налага съдът по несъстоятелността да
проведе пълно изследване и на този спорен въпрос ,който се явява преюдициален
по отношение на главния въпрос дали ответното търговско дружество се намира в
състояние на неплатежоспособност.
При това ,според
Плевенски окръжен съд ,в резултат на съвместното обсъждане на събраните по делото писмени
доказателства и експертни заключения ,се
налага изводът ,че както „Скорпио „
ЕООД,така и „Тепих транс „ООД не са установили
съществуването на сочените от тях изискуеми парични вземания ,които те твърдят
,че ответното дружество не е в състояние да изпълни.
От
„Скорпио „ ЕООД са представени пет бр. фактури ,както следва : №
********* / 31.10.2018г. на стойност / с ДДС/ 68 380,68 лв.; №
10000785/29.08.2019г. на стойност 4 808,88 лв. / с ДДС/ ; № *********/31.08.2019г. на стойност
19 641,65 лв. /с ДДС/ ; № **********/ 31.01.2020г. на стойност
19 449,07лв. и № 30000068/ 31.01.2020г. на стойност 7 570,80лв.Всички
тези фактури са издадени от „Скорпио“ЕООД в качеството му на доставчик на
дизелово гориво / а само по фактура 10000785/29.08.2019г.и
за автомобилен бензин А95/ ,като получател по тях е посочен „ Атон-2 „АД
.Ответното търговско дружество по същество не отрича съществуването на тези
фактури за продадени горива ,т.е. не отрича сключването на отразените в тях
търговски сделки –продажба на горива ,но отрича доставчикът да е изпълнил
задължението си по тези сделки да достави /да предаде горивото на получателя по
тези фактури. Трайна е съдебната практика / решение № 166/ 26.10.2010г. по
т.д.№ 991/2009г. на ВКС , ІІ т.о. ; решение № 96/26.11.2009г. на ВКС , І т.о. ;
решение № 46/ 27.03.2009г. по т.д.№ 546/ 2008г. на ВКС , ІІ т.о. и др. / според
която фактурите могат да се приемат като доказателство за възникнали
договорни правоотношения в т.ч. по договор за продажба на стоки между страните
посочени в тях , доколкото в тях се съдържа описанието на стоката
,нейната цена ,начин на плащане ,страните по сделката, място на издаване и др. елементи от фактическия състав на
договора за продажба .Според решение № 92 / 07.09.2011г. по т.д.№ 478/ 2010г.
на ВКС , ІІ т.о.за да се приеме като доказателство ,установяващо договор за
продажба на движими вещи /каквито са и горивата в настоящия случай / ,
фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи квалифициращи договора
за продажба –вид на закупената стока,стойност , начин на плащане ,имената на
лицата положили подписите си за получател и предавател на стоката ,съответното
време и място . Доколкото фактурата
представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК ,който няма
обвързваща съда материална доказателствена сила ,то при направено оспорване от
противната страна ,съдът ще следва да
зачете фактурата като доказателство за удостоверените в нея факти само в
случай ,че тя се подкрепя и от останалите доказателства събрани по
делото,включително и като съобрази евентуално извънсъдебно признание на тези
факти от противната страна ,като напр. отразяването на конкретната фактура в
счетоводствата на продавача и на купувача , в дневниците за покупки/продажби по
чл. 124 от ЗДДС или пък ползването на данъчен кредит след като тези фактури
бъдат включени от купувача в декларациите по чл. 125 от ЗДДС.
С оглед изложените
по-горе съображения следва да се прецени доказателствената сила и на процесните фактури ,представени от
„Скорпио“ЕООД . От една страна ,като се има предвид, че ответникът всъщност не
е оспорил тяхното съществуване ,но само от гл.т. на сключването на отразените в
тях договори за продажба на горива ,то следва да се приеме ,че действително
между „Скорпио „ЕООД като продавач и „Атон-2 „АД като купувач са били сключени
търговски продажби на дизелово гориво .
Ответникът ,обаче , е оспорил факта на изпълнение на
задължението на продавача „Скорпио „ЕООД ,както и на „Бардгруп „ЕООД да предадат
горивата на купувача , а оттам и
възникването на насрещното задължение на купувача да плати цената на
продадената стока. Въпреки ,че
чл. 7, ал.1 от Закона за счетоводството не предвижда изрично изискване фактурата да бъде
подписана от получателя на стоката/т.е. подписа за получател не е задължителен неин реквизит / ,то
когато фактурите съдържат и подпис за получател на посочените в нея
стоки или услуги,то в такъв случай се приема ,че тя представлява и
доказателство ,че стоката е приета /получена от получателя /купувача / без
възражения , т.е. , че по този начин тя удостоверява и приемането на
изпълнението от купувача.За да може да се приеме това ,обаче ,е необходимо ,фактурата
да съдържа подпис за получател на стоката ,както и индивидуализиране на лицето,
положило този подпис за да може да се направи извод ,дали това лице има
надлежна представителна власт по отношение на търговеца –купувач или пък се
касае за действие ,извършено от лице без представителна власт в какъвто случай пък ще се
наложи да се изследва въпроса дали търговецът впоследствие не е потвърдил действията на това
лице без представителна власт в хипотезата на чл. 301 от ТЗ.
В конкретния случай
следва да се отбележи ,че две от представените от „Скорпио „ ЕООД фактури
, а именно : № 10000785/29.08.2019г. на стойност 4 808,88
лв. / с ДДС/ ; № *********/31.08.2019г.
на стойност 19 641,65 лв. /с ДДС/ изобщо не съдържат подпис за получател на
стоката и в т.см. те не съдържат каквато и да било изразена воля от купувача за приемане на стоката и
съответно не могат да удостоверят този факт. Другите три фактури : № *********
/ 31.10.2018г. на стойност / с ДДС/ 68 380,68 лв.; № **********/ 31.01.2020г. на стойност 19
449,07лв. и № 30000068/ 31.01.2020г. на стойност 7 570,80лв.съдържат подпис за
получател ,но не съдържат никакви други индивидуализиращи признаци ,които да
позволяват идентифицирането на лицето,положило този подпис – в смисъл дали се
касае за представляващия дружеството управител ,или за друго лице, разполагащо с представителна
власт или пък се касае за лице ,действало без представителна власт. В такъв случай след като все пак има положен
подпис за получател макар и неясно кой ,се налага да се изследва дали
действието по приемане на стоката ,обективирано с подписа на получателя за
който не е установено да има представителна власт спрямо търговското дружество
,не е било потвърдено от търговеца в хипотезата
на чл. 301 от ТЗ .
По отношение на
другите пет бр.фактури ,издадени от „Бардгруп „ЕООД изобщо липсва подпис за
получател на стоката ,т.е. те поначало не могат сами по себе си да служат като доказателство за факта на предавне на горивата на купувача .
В случая,обаче , би могло да се
приеме ,че е налице потвърждаване на действията по приемане на
стоката,фактурирана в процесните пет бр. фактури издадени от „Скорпио „ЕООД на
„Атон- 2 „АД ,доколкото всички те са включени в дневниците за покупки ,както и
в справката –декларация по ЗДДС за съответните периоди ,както е отразено в
експертното заключение на в.л. Б.А. в изготвената от нея СИЕ / на стр. 4 респ.
л. 142 –гърба от том І на делото / .В
същия смисъл това се отнася и до другите пет бр. фактури ,издадени от
„Бардгруп“ ЕООД ,които също така са били
включени в дневниците за покупки на
ответното дружество и са отразени в подадените от него декларации по чл. 125 от ЗДДС.
В т.вр. обаче ,следва да се съобразят и последващите действия
на търговеца ,намиращи израз в отговора
от „Атон -2 „ АД на нотариалната покана , изпратена от „Скорпио „ЕООД за плащане на паричните
задължения по процесните пет бр. фактури ,както и в уведомлението подадено от
„Атон- 2“АД до ТД на НАП-Велико Търново на осн. чл. 126 ,ал. 3 т.
2 от ЗДДС.В този отговор на нотариалната покана / вложен на л. 77 от том І
на делото /се вижда ,че е налице
изрично противопоставяне от страна на търговеца на твърдението на молителя
/сочен като доставчик на стоката по петте бр. фактури / ,че горивата ,отразени
в тези фактури действително са били
получени от купувача „Атон -2 „ АД . Както се вижда от доказателствата
по делото ,въпросният писмен отговор на нотариалната покана ,е бил изпратен от
„Атон – 2 „АД до „Скорпио“ЕООД на 14.08.2020г. ,и той може да се възприеме като
изрично противопоставяне на търговеца по смисъла на чл. 301 от ТЗ ,веднага след
узнаването ,че молителят „Скорпио „ЕООД третира
фактурираните стоки като доставени ,като се има предвид ,че нотариалната
покана от „Скорпио“ЕООД до „Атон- 2 „АД е връчена на служител на последното
дружество на 03.07.2020г. В т.вр. съдът
съобрази и посоченото по-горе уведомление, подадено от „Атон- 2“АД до ТД на
НАП-Велико Търново на осн. чл. 126 ,ал. 3 т. 2 от ЗДДС,което е извършено
на 29.12.2020г. ,видно от вх.№ 16734/29.12.2020г.поставен от ТД на НАП. С това уведомление / вложено на л. 600 от
том ІІ на делото / Атон-2 АД уведомява компетентния орган за допуснати грешки в
подадените от него декларации по чл. 125 от ЗДДС и в отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС в смисъл ,че в тях неправилно са били отразени както процесните пет бр. фактури
,издадени от „Скорпио“ЕООД ,така и петте бр. фактури , издадени от „Бардгруп „
ЕООД.
По този начин ,докато включването на
процесните фактури в дневниците за покупки / чл. 124 от ЗДДС/ и посочването им
с справките –декларации по чл. 125 от ЗДДС може да се разглежда като
извънсъдебно признание от „Атон-2 „АД на извършването на отразените в тези
фактури доставки на горива , то подаването на въпросното уведомление по чл.
126, ал. 3 т. 2 от ЗДДС за допуснати от търговеца грешки в документите по чл.
124 и чл. 125 от ЗЗДС ,по същество представлява оттегляне на това извънсъдебно
признание от страна на търговеца,което е отправено до същия компетентен
държавен орган до когото са били адресирани и справките –декларации по чл. 125
от ЗДДС. При това следва да се отбележи
,че няма никаква пречка да бъде извършено такова оттегляне на тези извънсъдебни
признания ,за разлика от признанието на иска по чл. 237, ал. 4 от ГПК,дори
напротив самият закон- в случая чл. 126
от ЗДДС предвижда възможността търговецът ,регистриран по ЗДДС да коригира
допуснати от него грешки в документите по чл.124 и чл. 125 от същия закон
,изявленията в които документи са третират като извънсъдебни признания на факти
. По този начин се оказва ,че „Атон- 2 „АД всъщност е оттеглил въпросното
извънсъдебно признание на факти ,касаещи доставката на горивата по процесните
фактури ,след като е уведомил компетентния за това орган за извършване на корекция
в това отношение.
В резултат на това всичките пет бр. фактури,изходящи от „Скорпио
„ЕООД ,както и петте бр. фактури ,издадени от „Бардгруп „ЕООД остават
неподкрепени от посоченото по-горе извънсъдебно признание на факти , направено
от ответника /поради неговото оттегляне чрез уведомлението по чл. 126 от ЗДДС /,
що се отнася до удостоверения с тези частни документи факт на извършване на доставката ,респ.
предаване собствеността върху горивата от „Скорпио“ ЕООД на „Атон- 2 „АД .
Нещо повече ,в
случая , въз основа на заявлението от „Атон – 2 „АД по чл. 126, ал. 3 т. 2 от ЗДДС е било инициирано ревизионно
производство,приключило с Ревизионен акт № Р-04001521000533-091-001/12.08.2021г.
на ТД на НАП – гр.Велико Търново ,който е и влязъл в сила ,видно от
удостоверението / на л. 185 от том 3 от делото / и самия РА и ревизионен доклад
,вложени на л. 201 – 334 от том 3 на делото /. Както се вижда от този Ревизионен акт ,на осн.
чл. 68, ал.1 т.1 и ал. 2 от ЗДДС , чл. 69, ал.1 т.1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС не се
признава на „Атон- 2 „ АД право на пълен
данъчен кредит в размер на 7 645 ,89 лв. за получени доставки от
„Бардгруп“ ЕООД по всичките пет бр. фактури
на обща стойност 38 229,44 лв. На същото правно основание ,не се признава на „Атон- 2 „ АД право на пълен данъчен кредити по четири от
посочените пет бр. фактури ,издадени от „Скорпио „ЕООД :фактура №
10000441/31.10.2018г. ; фактура № *********/ 31.08.2019г. ,както и по другите
две фактури № **********/ 31.01.2020г.
на стойност 19 449,07лв. и № 30000068/ 31.01.2020г. на стойност 7
570,80лв.,издадени от „Скорпио „ЕООД.В т.вр. следва да се има предвид
,че според съда ревизионния акт представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ,ал.1 от ГПК и в т.см. съставлява доказателство за извършените от
длъжностното лице действия и за формираната от него воля по установяване
действителните данъчни задължения на
ревизираното лице.
В резюме се налага
извода ,че посоченият във всичките представени по делото фактури
/както тези ,изходящи от „Скорпио“ЕООД ,така и тези ,изходящи от „Бардгруп“ЕООД
/ факт на извършване доставката на посочените в тях горива ,респ. приемането на
тези горива от купувача ,не се подкрепя от другите доказателства по делото,тъй
като първоначалното отразяване на тези фактури в дневниците за покупки на
„Атон- 2 „ АД и в справките –декларации по чл. 125 от ЗДДС /което можеше да се
разглежда като извънсъдебно признание на този факт от страна на ответника
/,вече се явява оттеглено от него посредством подаденото заявление по чл. 126,
ал.3 т.2 от ЗДДС до НАП за корекция на грешно осчетоводяване на фактурите
и свързаното с него заключение на компетентния данъчно-ревизионен орган ,че действително няма основание за
признаване на право на пълен данъчен кредит на „Атон- 2“АД за доставките
,посочени във всички процесни фактури / с изключение на фактура № 10000785/29.08.2019г./.Както беше
посочено по-горе ,доколкото фактурите представляват частни документи по смисъла
на чл. 180 от ГПК ,те нямат обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в тях
факти , а освен това всички фактури , издадени от „Бардгруп „ЕООД изобщо не съдържат нито имената ,нито пък
подписа на лице за получател на посочените в тях стоки , а от фактурите ,
издадени от „Скорпио „ЕООД две от тях също така не носят подпис за получател
,нито име на получател , а другите три съдържат само подпис за получател ,без
обаче да са посочени имената на това лице ,нито качеството с оглед на което е
положило този подпис.
Към всичко това
следва да се съобразят и следните допълнителни
обстоятелства :
1.Както се вижда от първото/ основно / заключение на СИЕ
,изготвено от Б.А. / на л. 141-153 от том първи на делото /, в счетоводството на „Атон-2 „ АД
по счетоводна сметка 401 „ Доставчици ,контрагент „Скорпио „ЕООД не са
осчетоводени процесните пет бр. фактури и тези фактури не са намерили отражение
и в пасива на счетоводните баланси на
ответното дружество за съответните години.
Същото се отнася и до фактурите с доставчик „Бардгруп „ЕООД ,които също
така не се осчетоводени по сметка 401 „доставчици, контрагент „Бардгруп „ ЕООД
тези фактури не са намерили
отражение в пасива на счетоводните баланси на ответното дружество за
съответните години. Това обстоятелство,освен изложените по –горе , също така косвено
подкрепя твърдението на ответника ,че
процесните фактури погрешно са били включени в дневниците за покупки и подадени
в справките –декларации по чл. 125 от ЗДДС за ползване на данъчен кредит.
2.От допълнителното заключение на в.л.Б.А. / на л. 216-224 от
том І на делото /става ясно ,че на
експерта не са били представени от „Скорпио „ ЕООД приемо –предавателни
протоколи ,товарителници и др. първични документи ,касаещи доставката на горива
по фактури : № ********* / 31.10.2018г. на стойност / с ДДС/ 68 380,68
лв.; № *********/31.08.2019г. на
стойност 19 641,65 лв. /с ДДС/ ; № **********/ 31.01.2020г. на стойност 19
449,07лв. и № 30000068/ 31.01.2020г. на стойност 7 570,80лв. Единствено по фактура № 10000785/29.08.2019г. на стойност 4
808,88 лв. / с ДДС/е била представена товарителница от 28.08.2019г. с посочен
автомобил ,пътен лист и превозвач с място на разтоварване Атон 2 Плевен за 982
л. бензин А95 и дизелово гориво 1476 л.
,като заедно с това тази конкретна доставка е била декларирана от „Скорпио „
ЕООД в информационната система на НАП с конкретни електронни данни за доставчик
,отговарящи на посочените в тази конкретна фактура видове и количества горива.За другите процесни фактури
вещото лице не сочи доставките да са били декларирани от „Скорпио „ЕООД и от
„Бардгруп“ЕООД в информационната система
на НАП . Вещото лице сочи ,че при извършената проверка при „Скорпио„ЕООД в бензиностанциите на това дружество и е
било обяснено ,“ че служителите на бензиностанциите на „Скорпио „ЕООД са
описвали зареденото от „Атон-2 „АД гориво в неофициални документи -чернови
,които били съгласувани с „Атон- 2“АД по телефона „ ,както и че „ тези чернови
не са съхранени „. Същите констатации
вещото лице прави и по отношение на
фактурираните от „Бардгруп „ЕООД доставки в процесните пет бр. фактури
,които също така не са обосновани с първични счетоводни документи
–приемо-предавателни протоколи,товарителници и др. Поради това и експертизата не може да
установи кога ,какво гориво е било заредено/доставено и предадено / и в кои МПС
на ответника . Поради това и като се имат предвид и всички
изложени по –горе съображения може да се направи извод ,че няма достатъчно доказателства
за доставяне на горивата за които са издадени
процесните фактури от „Скорпио „ЕООД / с изключение на фактура № 10000785/29.08.2019г. на стойност 4 808,88
лв. / с ДДС/,както и за доставяне на
горивата по фактурите , издадени от „Бардгруп“ЕООД /без каквото и да
било изключение /. В т.вр. следва да се отбележи, че по фактура № 10000785/29.08.2019г. молителят
признава ,че тя е частично платена/
4500лв./ ,като претендира вземане по нея в размер само на 308,88 лв.- неплатена
главница и мораторна лихва - 29,26 лв.
3.В подкрепа на горния извод се явяват и констатациите в
ревизионния доклад № Р-040015210000533-020-003/01.06.2021г. в който намират
отражение извършените от ревизиращия орган насрещни проверки в „Бардгруп „ЕООД и в „Скорпио „ ЕООД относно
доставката на количествата горива по процесните фактури ,като в него е отразено, че „във връзка с
декларираното обстоятелство в т. 8 ,при извършената проверка в счетоводството
на проверяваното лице ,бяха изискани
описи или други съпътстващи документи във връзка със заредените количества горива ,но такива документи не се съхраняват
и съответно не бяха представени “. Това се отнася както за издадените
от „Бардгруп „ЕООД фактури ,така
и за тези ,издадени от „Скорпио“ЕООД.
Именно следвайки тази логическа
последователност ,произтичаща от липсата
на първични документи за твърдяното
извършено зареждане на горива в ППС ,собственост на „Атон -2 „АД от
бензиностанции на двете дружества ,ревизиращия орган в крайна сметка е направил
извода ,че няма основание да се признае право на пълен данъчен кредит на „Атон
-2 „АД за тези продажби на горива ,който извод намира израз в заключението на
Ревизионен акт № Р-04001521000533-091-001/12.08.2021г. на ТД на НАП – гр.Велико
Търново.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира, че по преюдициалния въпрос не се
установява в рамките на това производство молителят „Скорпио „ЕООД да
има срещу „Атон- 2“ АД изискуеми парични
вземания ,произтичащи от договори за продажба на горива в претендирания в
молбата размер от 115 351,08 лв. ,както и за
мораторна лихва върху тези главници
в общ размер на 15 590,32лв. Може да се приеме за установено единствено
съществуването на вземане по фактура № 10000785/29.08.2019г. в размер само на
308,88 лв.- неплатена главница и мораторна лихва - 29,26лв.,като се съобрази
,че молителят признава ,че тя е частично платена/ 4500лв./
За „Бардгруп „ООД също така не се установява
съществуването на изискуеми парични вземания срещу „Атон-2 „АД , произтичащи от
договори за продажба на горива на обща
стойност 48 875,33лв. ,както и законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
главниците ,която лихва присъединеният кредитор изчислява на 12 699,07лв.,поради
което същите няма как да са били прехвърлени на „Тепих транс „ООД с договор за
цесия ,т.е.и „Тепих транс „ООД не
притежава претендираните от него изискуеми парични вземания срещу „Атон-2 „АД.
Вземането на „Скорпио „срещу „Атон- 2 „
АД по
фактура № 10000785/29.08.2019г.
,което е в размер само на 308,88 лв.-
неплатена главница и за мораторна лихва
- 29,26лв.,обаче , е пренебрежимо малко в сравнение с притежаваното от
ответното дружество имущество,което категорично е достатъчно за покриване на
такова едно незначително задължение,без каквото и да било опасност за интересите на този кредитор.
Поради изложеното дотук ,съдът намира ,че няма основание да се извършва корекция на счетоводните баланси на
„Атон- 2 „ АД съответно към 31.12.2019г. ; към 31.03.2020 г.и на междинния
баланс към 30.06.2020г. ,като
се включват и претендираните вземания на „Скорпио „ЕООД и на „Тепих транс“ООД и
на тази коригирана база вече да се изчисляват показателите за ликвидност на
ответното търговско дружество.Поради това
съдът намира ,че при решаване на
спорния въпрос дали ответното дружество е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност , следва да бъдат
съобразени показателите за ликвидност на ответника,посочени в първото
заключение на вещото лице Б.А. / това на л. 141-152 от том 1 на делото / , а не
показателите за ликвидност ,посочени в допълнителното експертно заключение / на л. 315 до 318 от том 2 на делото / ,които са
изчислени при включване на вземанията на „Скорпио „ЕООД и на „Тепих транс“ООД в
балансите на ответното дружество.
Според първото и основно експертно заключение на СИЕ/ л. 151 том 1 на
делото / , коефициента на обща ликвидност на дружеството „Атон-2 „АД се
движи през годините ,както следва: 2,14 по
баланса към 31.12.2017г. ; 1, 77 към 31.12.2018г. ; 1,80 към
31.12.2019г. ; 1,62 към 31.03.2020г. и 1,69 към 30.06.2020г. Както се вижда от
движението на този показател през всичките тези последователни години на
осъществяваната от него икономическа дейност , ответното дружество е било в състояние със всичките си краткотрайни
активи да покрива краткосрочните си задължения ,тъй като коефициента на обща
ликвидност надвишава единица.
Все в т.вр. ,следва да се отбележи ,че
дори да се включат вземанията на
„Скорпио „ЕООД и на „Тепих транс“ООД в балансите на ответното дружество
като краткосрочни задължения на ответното дружество,т.е. дори да се съобрази допълнителното експертно заключение / на л. 315 до 318 от том 2 на делото/, то все
пак през целия изследван период ,неговите краткотрайни активи ще надвишават
значително неговите краткосрочни
задължения ,в резултат на което
съотношение ,показателят на обща
ликвидност също така надвишава единица / 1,53 към 31.12.2019г. ; 1,40 към
31.03.2020г. и 1,45 към 30.06.2020г. / ,т.е. и включването
на тези вземания няма да промени извода ,че ответното дружество е било в
състояние със всичките си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си
задължения.
При това следва да се съобрази и обстоятелството ,посочено и в първото,
основно експертното заключение / а това е и ноторно обстоятелство/ , а именно-че през част от
изследвания период / от 01.01.2020г. до 30.06.2020г. / поради
разпространението на COVID 19 и обявената
пандемична обстановка в страната , а и в света и обявеното извънредно положение
у нас ,се стигна до сериозно ограничаване на пътуванията ,което пък доведе до
намаляване , а в много случаи и спиране на работата в транспортния бранш
,съответно и при ползването на горива / а именно в тези области осъществява
дейност ответното дружество /. Поради
това е напълно обяснимо в този период „Атон-2“АД да намали приходите си от
основната си дейност- продажби на горива и
транспортни услуги ,като в същото време е продължавало да покрива
постоянни разходи / за заплати , осигуровки , вноски по кредити ,застраховки ,
ГТП за притежаваните от него ППС и др.
подобни текущи производствени разходи / .
Въпреки това ,вещото лице сочи ,че докато за периода от 01.01.2020г. -
31.03.2020г. дружеството е генерирало загуба от дейността си ,то в следващото
тримесечие повишава рязко приходите си от основна дейност ,успява да
компенсира загубите и да излезе на печалба за шестмесечието в размер на 17 000 лв.В
т.см. съдът приема ,че за посочения период
01.01.2020г. - 31.03.2020г.се касае за временни затруднения на ответното
дружество ,обусловени от обективната обществено–икономическа среда,които
затруднения ,обаче, очевидно са били преодолени през следващото тримесечие в
резултат на което за шестмесечието от 01.01.2020г. -30.06.2020г. е реализирана
дори печалба от оперативната му дейност.
Поради тези съображения
,Плевенски окръжен съд намира ,че молбите на „Скорпио „ЕООД и на присъединилия
се кредитор „Тепих транс
„ООД за обявяване неплатежоспособността на ответното дружество и за откриване
на производство по несъстоятелност следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед този изход на делото и на
осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК , би
следвало молителите за откриване на
производство по несъстоятелност ,да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество всички направени от него деловодни разноски в това производство
,които според списъка по чл. 80 от ГПК и според представените доказателства за
тяхното извършване са в общ размер на 9700лв.
Процесуалният представител на „Скорпио „ЕООД е направил две възражения
срещу присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение ,претендирани от
ответника :
1.
Че няма доказателства за тяхното реално извършване ,т.е. че не са платени
от ответника на адвв.А..
2.
По чл. 78, ал. 5 от ГПК –че заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото,поради което се иска
неговата редукция.
По първото възражение ,ПлС намира ,че то е неоснователно ,тъй като в
представеният / вложен на л. 50 от том първи на делото / договор за правна
защита и съдействие ,сключен между „Атон -2 „АД и адв.И.А. изрично е отразено
,че договорената сума от 9000лв. /девет хиляди лева/ е платена изцяло и поради
това, че в самата бланка на договора е отразено ,че вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ има характера на разписка.Поради това съдът приема ,че е
доказано реалното извършване на този разход от ответника.
Що се касае за възражението за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение ,то съдът като съобрази нормите на чл. 7, ал.3 във вр. с ал.2 т.
5 и нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според които в конкретния случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение би бил 6180 лв./5380,32 лв. на осн. чл. 7, ал. 3 вр.
с ал. 2 т. 5 плюс още 800лв. на осн. чл.
7, ал.9 от наредбата/ , намира ,че
договореният и заплатен размер на
адвокатското възнаграждение,който е с около 1/3 по –голям от минималния размер
, не се явява прекомерен спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото ,като се има предвид броя и обема на
извършените по делото процесуални действия и значителната оспорваност на
процеса по почти всички възможни
въпроси в хода на делото ,което характеризира настоящия процес като
съществено надвишаващ по своята
фактическа и правна сложност другите
обичайни производства по
несъстоятелност,които е разглеждал настоящия съдебен състав. Поради това възражението за прекомерност
следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени
в пълния им размер – 9000 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбите на първоначалния молител „СКОРПИО „ ЕООД – гр.Плевен , ЕИК-*******,със
седалище и адрес на управление гр.******* ,представлявано от управителя Р.Х. /
в хода на процеса заменен от К.К. / , и на присъединилия се на осн. чл. 629,ал. 4 от ТЗ кредитор „Тепих транс“ООД ,ЕИК-******* , със седалище и адрес на управление *******,представлявано
от управителя К.Г. , подадени на осн. чл. 625 от ТЗ във вр. с чл. 608, ал.1
т.1 от ТЗ за обявяване неплатежоспособността и за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното търговско дружество „Атон- 2„АД ,с ЕИК-*******,със седалище и
адрес на управление с.******* , Община ****,обл.Плевен , ул.“ ****
,представлявано от изпълнителния директор М.К.Г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „СКОРПИО „ ЕООД – гр.Плевен , ЕИК-******* и присъединилия се
кредитор „Тепих транс“ООД ,ЕИК-******* да заплатят на „Атон- 2 „АД, направените
от него деловодни разноски в размер на 9700лв. ,като оставя без уважение
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Решението за отхвърляне на молбите по чл. 625 от ТЗ подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Велико Търново в 7 –дневен срок от датата на съобщението до молителите СКОРПИО
„ ЕООД – гр.Плевен , ЕИК-******* и присъединилия се кредитор „Тепих транс“ООД
,ЕИК-*******, и до ответника „Атон- 2
„АД.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: