Р Е
Ш Е Н И Е
№ 436/04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№394/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
С Решение №5938/06.06.2023г. по
адм.дело №11291/2022г. на ВАС е отменено Решение №361/20.09.2022г. по адм.дело
№288/2022г. по описа на Административен съд Монтана и делото, което е образувано по жалба на Сдружение
„Клъстер Геодинамика“ със седалище ***, представлявано от А.В.Н., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№РД-15-75/21.06.2022г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020 г. е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Административен съд Монтана, който да се произнесе по отношение
на материалната законосъобразност на оспорения административен акт. В жалбата
се излагат доводи, че оспореният административен акт е нищожен, алтернативно незаконосъобразен
и се иска неговата отмяна, като са развити доводи, че е издаден от
некомпетентен орган и при наличието на противоречие с материалния закон и целта
на закона. По същество на спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Р.,
подържа жалба, моли да бъде уважена.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Х., оспорва жалбата в постъпил по
делото молба, като излага и доводи в подкрепа на законосъобразността на
оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски в полза на
ответника.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане
№РД-15-75/21.06.2022г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020г., с който на основание чл.35,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания,
за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество (Наредба №Н-3/2018г.), във вр. с чл.62
от Закона за публичните финанси (ЗПФ), чл.162, ал.2, т.8 и чл.166, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК,
чл.62, ал.1, ал.2, ал.3 от Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУФСУ) е установено подлежащо на
възстановяване публично вземане срещу оспорващия в размер на 78521,33 лева по
смисъла на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, представляващо надплатени суми,
финансирани със средства от ЕСИФ, по договор № BG16RFOP002-2.009-0050- С01/30.03.2018г. по проект
„Развитие на Клъстер Геодинамика“. Административният орган е приел в мотивите си, че верифицираните
и платени разходи за възнаграждение в общ размер на 98151,62 лева, от който
безвъзмездна финансова помощ 78521,33 лева са в нарушение на АДБФП № BG16RFOP002-2.009-0050-C01, поради което са
недопустими за финансиране. В мотивите на административния акт е посочено, че с
влязло в сила Решение №8909/29.07.2021г. по адм.дело №23032021г. на ВАС е
потвърдено Решение №558/14.12.2020г. по адм.дело №444/2020г. по описа на
Административен съд Монтана, с което е отменено Решение №РД-16-844/08.09.2020г.
на Ръководителя на управляващия орган по т.3 и т.4, с които е отказана
верификация на разходите, но тъй като това решение разглеждало допустимостта на
разходите е приел, че те са недопустими, респективно налице е основание за
издаване на оспорения административен акт.
По делото не е спори по отношение
на следните факти:
Между Министерство на икономиката
и Сдружение „Клъстер Геодинамика“ със седалище гр.Монтана е сключен Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/
2014-2020 г.
(л.94-102 по делото). По делото не е спорно, че по административния договор са
платени разходи за възнаграждение в общ размер на 98151,62 лева, от който
безвъзмездна финансова помощ 78521,33 лева.
По делото се установява, че с Решение №РД-16-844/08.09.2020г. на Ръководителя на
управляващия орган (л.41-46 по делото) е отказана верификация на суми заявени
от оспорващия. По делото се установя, че влязло в сила Решение
№8909/29.07.2021г. по адм.дело №23032021г. на ВАС е потвърдено Решение
№558/14.12.2020г. по адм.дело №444/2020г. по описа на Административен съд
Монтана, с което е отменено Решение №РД-16-844/08.09.2020г. на Ръководителя на
управляващия орган по т.3 и т.4, с които е отказана верификация на разходите,
като с оспореният административен акт, административния орган е установил за
тези суми, че подлежат на възстановяване като публично вземане.
С писмо изх.№92-00-53/11.04.2022г.
(л.19-24 по делото), Ръководителят на управляващия орган е уведомил оспорващият
за започването на административното производство и му е предоставил възможност
да подаде възражения. Оспорващият е представил писмени възражения вх.№92-00-53-1/19.04.2023г. (л.16-18 по делото), с което е оспорил
констатациите на административния орган.
С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №РД-15-75/21.06.2022г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020г., с който на основание чл.35,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания,
за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество (Наредба №Н-3/2018г.), във вр. с чл.62
от Закона за публичните финанси (ЗПФ), чл.162, ал.2, т.8 и чл.166, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК,
чл.62, ал.1, ал.2, ал.3 от Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУФСУ) е установено подлежащо на
възстановяване публично вземане срещу оспорващия в размер на 78521,33 лева по
смисъла на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, представляващо надплатени суми,
финансирани със средства от ЕСИФ, по договор № BG16RFOP002-2.009-0050- С01/30.03.2018г. по проект
„Развитие на Клъстер Геодинамика“. Административния
акт е надлежно съобщен на оспорващия на 24.06.2022г. (известие за доставяне на
л.14 по делото), тоест жалбата с вх.№92-00-198/04.07.2022г., с която е оспорен
административния акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок.
От събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е
така, тъй като съгласно чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г,
бенефициентът възстановява
предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато недължимо платена или
надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно чл.35, ал.3 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. В случаите по ал. 1, т. 2 управляващият
орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане,
издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Видно Заповед
№РД-16-64/10.03.2022г. на Министъра на иновациите и растежа (на л.15 по
делото), издателя на оспорения административен акт е определен за Ръководител на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020г., тоест налице е
компетентност на издателя на административния акт.
Административният акт е издаден в предвидената писмена форма и е мотивиран.
Не се установява при издаване на оспореният административен акт да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорващият е
надлежно уведомен за започналото административно производство, като управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от една
седмица, своите писмени искания и възражения в производството.
Оспорващият е подал възражение, който са обсъдени от административния орган.
По разбиране на настоящият съдебен състав жалбата е
основателна, тъй като административният акт е издаден в противоречие на
материалния закон и целта на закона. Това е така, тъй като в мотивите на
административния акт са изложени взаимно изключващи се мотиви, които
противоречат на фактическото установяване по случая и неправилно е приложен
материалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че правилата за възстановяване на суми по
оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са
уредени с Наредба № Н – 3 за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество от 22.05.2018г., издадена от министъра
на финансите. Съгласно чл.35,ал.1 от наредбата бенефициентът възстановява
предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1.
определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или
надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В
алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде
издадена акта по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по
ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита
вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а според
алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз
основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62
от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото не е спорно, същото се поддържа и от административния орган в
мотивите на оспорения административен акт, че по административния договор са
платени разходи за възнаграждение в общ размер на 98151,62 лева, от който
безвъзмездна финансова помощ 78521,33 лева. С Решение №РД-16-844/08.09.2020г.
на Ръководителя на управляващия орган (л.41-46 по делото) е отказана
верификация на суми заявени от оспорващия, като с влязло в сила Решение
№8909/29.07.2021г. по адм.дело №23032021г. на ВАС е потвърдено Решение
№558/14.12.2020г. по адм.дело №444/2020г. по описа на Административен съд
Монтана, с което е отменено Решение №РД-16-844/08.09.2020г. на Ръководителя на
управляващия орган по т.3 и т.4, с които е отказана верификация на разходите,
които с оспореният административен акт, административния орган е установил като
суми подлежащи на възстановяване като публично вземане. Незаконосъобразно,
административният орган е приел, че след като с описаните по-горе съдебни
актове не бил изследван въпроса с недопустимостта на разходите е основание да
се счете, че те са недопустими. В мотивите на Решение №8909/29.07.2021г. по адм.дело
№23032021г. на ВАС е посочено, че след като органът вече е верифицирал
съответния размер на допустими разходи, тази промяна обективно значи отмяна на
влязъл в сила индивидуален административен акт, който е благоприятен за
бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на
общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент
№1303/2013). Отмяната на влязъл в сила благоприятен за адресата акт е
допустима, но само при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК. В
съдебното решение е прието, че в случая,
органът не е провел производство по отмяна на своите влезли в сила актове в
частта, с която е признал за допустими разходите за възнаграждения по искане за
междинно плащане №3 и 4, а направо с оспореното Решение №РД-16-844 е отменил
вече верифицираните разходи. Това представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото
производство, което би му позволило да отмени свои влезли в сила актове. Едва
когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени – изцяло или в съответната
част, своите актове за верификация, органът може да постанови нов акт, с който
да откаже верификация на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ,
защото в съответната част претендираният разход би бил недопустим. Съдебният
състав изрично е посочил, че тъй като органът не е провел производство по чл.
99 АПК решението му в частта по точка 3 е незаконосъобразно.
Незаконосъобразността на точка 3 обективно прави незаконосъобразна и точка 4,
тъй като тя е аритметично следствие на приетото по точка 3. При тези мотиви на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, следва да се приеме,
че неправилно административния орган е приел, че разходите са установени като
недопустими, тъй като за да бъдат приети за недопустими по отношение на тях
следва да има влязъл в сила административен акт по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ.
Както е посочено в мотивите на Решение
№8909/29.07.2021г. по адм.дело №23032021г. на ВАС, след като органът вече е
верифицирал съответния размер на допустими разходи, той може да отмяната този
влязъл в сила благоприятен за оспорващият акт само при условията на чл. 99 АПК
и в сроковете по чл. 100 АПК, а в случая от събраните по делото доказателства
не се установява да е водено такова административно производство. Действително,
съгласно реда по чл.35, ал.3 от Наредба № Н-3/2018г., управляващия орган има
правомощия да издаде акт за установяване на публично вземане недължимо платена
или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, но това негово
правомощие в настоящият случай може да се упражни едва когато съобрази мотивите
на Решение №8909/29.07.2021г. по адм.дело №23032021г. на ВАС и проведе
производството по чл. 99 АПК, с което да отмени – изцяло или в съответната част,
своите актове за верификация и по сумите предмет на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че след
като по отношение на оспорващия са верифицирани сумите по договор №
BG16RFOP002-2.009-0050- С01/30.03.2018г. по проект „Развитие на Клъстер
Геодинамика“, не са налице предпоставките на материалния закон за издаване на
оспорения акт за установяване на
публично държавно вземане, тъй като по отношение на оспорващия не е налице
влязъл в сила административен акт, който да отменя верификация на сумите
платени по описания проект, респективно тези суми не могат да се приемат като
недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или
неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс по смисъла на
чл.35, ал.1, т.2 от Наредба №Н-3/22.05.2018г.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане №РД-15-75/21.06.2022г.
на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а жалбата да се уважи
като основателна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №РД-15-75/21.06.2022г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: