Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Казанлък,10.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи
наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и първи април,две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря . .
Ана Цанова. . . и в
присъствието на
. . . . . .
прокурора . . . . .
като разгледа докладваното от съдията АНД № 69/2021г.по описа на КРС,
за да се произнесе,взе
предвид:
Обжалвано
е наказателно постановление № 24-002827 от 21.12.2020г.на Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” със седалище ***.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го
отмени.
Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли съда
да го потвърди.
От
събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и
след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното
наказателно постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима.Разгледана по същество,се явява неоснователна.
Административнонаказващият орган е приел за установено,че при извършена
проверка
по спазване на трудовото законодателство на 03.12.2020г. на място в Районна потребителна кооперация
/РПК/ Гурково по представени документи се е установило,че „Р.Г.“*** в
качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 02.11.2020г., в нарушение
от 03.11.2020г.,задължително предписание, дадено от контролния орган Д. „И.п.т.“-
С.З. на основание чл.404 ал.1 т.12 от Кодекса на труда с протокол № ПР2028208
за извършена проверка 30.09.20г. и 05.10.20г., връчен на 06.10.2020г. а именно
: „Работодателят Р.Г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършена работа от В. К. У. за месец януари 2020г. в размер на 735,24
лв.-чиста сума за получаване за изработените от нея 22 дни през месец март
2020г. / видно от ведомост за заплати за месец януари 2020г. на Р.Г. съгласно
изискването на чл.128 ал.2 от Кодекса на труда със срок на изпълнение
02.11.2020г..
С това АНО е приел,че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал.1 от Кодекса на
труда,поради което и на основание
чл.416,ал.5 от КТ,във вр.с чл.415,ал.1 от КТ наложил на жалбоподателя
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева.
Съдът не констатира при издаването
на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила,които да са основание за неговата
отмяна.
Описаната в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителката И. и на свидетеля Николов,както и от приложените по делото
писмени доказателства.
С предписанието, дадено в
протокола за извършена проверка № ПР2028208/30.09.20г. в т.15 е предписано
нарушителят в качеството си на работодател да изплати трудовото възнаграждение
в размер на 735,24лв. за месец март на
Валентина Узунова за изработените 22
дни, видно от ведомост за заплати за месец януари 2020г.
Срокът, определен за това е бил
02.11.2020г..
С изтичане на срока за изпълнение
на дължимото поведение до 02.11.2020г., на следващия ден- 03.11.2020г.
деянието е било извършено и довършено, тъй като предписанието не е било
изпълнено.
Предвид изложеното съдът
намира,че в случаите на бездействие в
определен срок деянието се счита за
извършено и довършено с изтичане
на срока на дължимото поведение.Задължителното предписание на контролния
орган за спазване на трудовото законодателство е принудителна административна
мярка за преустановяване на административни нарушения. Жалбоподателят е имал
възможност да заплати дължимите от него трудови възнаграждения или ако е
считал, че наложената принудителната мярка е незаконосъобразна, e могъл да я
оспори по реда на АПК, каквото право му дава разпоредбата на чл. 405 от КТ.
По тези съображения съдът не
приема възражението на жалбоподателя,че
неплащането на трудовото възнаграждение
е във връзка с извънредното положение, обявено в Р България за периода
март – май 2020г.Освен това се касае за изплащане на трудово
възнаграждение,което е дължимо и не са изплащани трудови възнаграждения от
жалбоподателя Р.Г. в продължение на много месеци,както правилно отбеляза
процесуалният представител на въззиваемата страна в пледоарията си пред съда в
ход по същество.
Предвид изложеното съдът намира,че
на жалбоподателя правилно и законосъобразно е наложено административно
наказание.Наказанието е наложено в минималния,предвиден в закона размер,поради
което няма основание за намаляването му по размер.
На основание на горното съдът
намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото,и тъй като
представителят на въззиваемата страна в с.з.е направил изрично искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И ;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 24-002827 от 21.12.2020г.на Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” със седалище ***,с което на „РПК - Гурково“с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***,е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „РПК - Гурково“ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище *** юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :