Р Е Ш Е Н И Е
№ 3582 / 13.12.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 1838 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединените искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу С.И.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 137.09 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 20.04.2016 год. до 16.02.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 26.56 лв., начислена за периода от 26.11.2016 год. до 22.10.2018 год. и законната лихва, начиная от 26.10.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковите претенции черпят правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата е депозирал писмен отговор, оспорвайки претенциите, като неоснователни.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата е и е била собственик на водоснабдения имот през процесния период, съгласно справката от Агенция по вписванията по персоналната партида на К..
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че в апартамента на ответницата са монтирани два водомера - за топла и за студена вода. Изчислено е, че общото количество потребена вода за този период възлиза на 60.81 куб.м., от които 55 куб.м. - по водомери и 5.81 куб.м. - по разпределение. При огледа експертът е констатирал, че показанието на водомера за студена вода е 824 куб.м., а на водомера за топла вода - 561 куб.м.
Последните са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза като надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 22.10.2018 год., възлизащ на 32.74 лв.
Разпитана по делото, св. К. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че от две години няма достъп до водомерите, за да ги отчете, тъй като апартаментът е необитаем. Затова и начисленията са служебни.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен, а към крайната дата на периода са в резултат на „служебен“ отчет.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответницата е била собственик на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.
По това облигационно правоотношение ищцовото
дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома
на ответницата вода, чието количество възлиза на 55 куб.м. За това
свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една
страна, макар в карнетите да не фигурира подписа на ответницата, последните
показания в същите се засичат/съответстват на началните такива. Освен това, към
края на исковия период записаните в карнетите показания са от „служебен“ отчет,
като заварените от вещото лице към последващ момент - при огледа на имота, надвишават
служебно начислените за процесния период. Или се налага извода, че през
водомерите в апартамента на ответницата е преминала вода, чието количество възлиза
на отчетеното от отчетника и изчислено от вещото лице. Поради това Камбурова дължи
нейната стойност. При определяне на същата, вещото лице по съдебно-техническата
експертиза е изходило от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.89 лв./куб.м. без ДДС или
2.27 лв. с включен ДДС /след 31.05.2016 год./, като за периода от 20.04.2016
год. до 16.02.2017 год. е в размер на 124.85 лв.
Що се отнася до
количеството вода, възлизащо на 5.81 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не
е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е
определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за
начисляването му.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 23.20 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 25.11.2016 до 22.10.2018 год. Основателен е и иска за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 26.10.2018 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
По изложените съображения са дължими частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № *****/ 2018 год., до размера от 67.85 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 646.80 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за вещи лица, особен представител и свидетел.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.К. ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ******, сграда “***, представлявано от Г* Т* сумата от 124.85 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 20.04.2016 год. до 16.02.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 23.20 лв., начислена за периода от 26.11.2016 год. до 22.10.2018 год. и законната лихва, начиная от 26.10.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 137.09 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 26.56 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА
С.И.К. да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № ***** / 2018 год. на БРС в размер на 67.85 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 646.80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е