РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 14 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д.
като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №550 по описа за 2019
г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР
и чл. 86 ЗЗД
Подадена е искова
молба от В.Н.Б. ***, чрез адв. В.П. ***
срещу ОД на МВР – Ловеч.
Ищецът твърди, че
е служител на ОДМВР – Ловеч и заема длъжност „Младши автоконтрольор“ към РУ
Луковит, като в периода от 01.09.2016 г.
– 01.09.2019 г. положил нощен труд общо 1840 часа, който не бил отчетен като
такъв. Счита, че положеният нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 2 103.12 часа. Следователно в посочения период е положил 263.12 часа
извънреден труд, който претендира да му бъде заплатен при почасова ставка от
6.66 лева. Затова иска осъждането на ответника да му заплати общо
1 753.38 лева, заедно с лихва за
забава – 200.00 лева.
Развива подробни
правни съображения за това, че поради липса на изрична уредба в Закона за МВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която да предвижда
преобразуване на часовете нощен труд в дневен, то следва да се приложат
правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ,
2007 г).
Ответникът Областна
дирекция на МВР – Ловеч (ОДМВР Ловеч), чрез юрисконсулт Радослав Радков, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че
приложимата правна уредба се съдържа в чл. 179 ЗМВР и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда и организацията на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като счита, че
правилата на Закона за държавния служител и Кодекса на труда и подзаконовите им
нормативни актове са неприложими.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. В.П., която поддържа иска по
изложените в исковата молба правни съображения, като на основание чл. 214, ал.
1 ГПК е допуснато изменение на иска, изразяващо се в увеличение на
претендираните суми – по главната претенция от 1 753.38 лева претенцията е увеличена на 1 797.67 лева, а по акцесорната от
200.00 лева – на 247.77 лева.
Ответникът се
представлява от юрисконсулт Радков, който поддържа и доразвива правните си
доводи, изложени в исковата молба, без да оспорва фактите, на които ищецът се
позовава.
Страните са
представили и писмени бележки в предоставения им от съда срок.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът обяви за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. ищецът В.Б. е заемал
длъжността „Младши автоконтрольор“ към РУ Луковит при ОД МВР Ловеч.
Видно от приложените от ответника писмени доказателства, ищецът е работил
на смени от 12 часа в интервалите от 8.30 до 20.30 часа и от 20.30 часа до 8.30
часа, съгласно представените седмични графици, утвърдени за РУ Луковит.
През посочения период ищецът е положил нощен труд във времето от
22.00 до 06.00 часа общо 1 836 часа, отчетен на 1-месечен период
съгласно графиците за дежурствата, които са приложени по делото и са били обект
на експертното изследване от назначеното вещо лице по съдебно-счетоводната
експертиза – Д. Н..
Положеният нощен труд е отчитан от ответника при спазване на принципа, че
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа, като за всеки час положен
труд е начислявано допълнително възнаграждение от 0.25 лева.
Ответникът е представил справка за изплатено възнаграждение за извънреден труд в исковия период.
От експертното заключение на вещото лице се установява, че ако се приложи
съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд (8:7) за преобразуване на
нощния труд в дневен, то положените часове нощен труд биха били с 263 часа над нормалната
продължителност. Тези часове труд в повече при прилагане на часовата ставка за
увеличение с 50 на сто върху основното месечно възнаграждение за съответния
период, възлизат на сума в общ размер на 1 797.67 лева.
Експертизата е изчислила и размера на законната лихва за забава върху
сумата за извънреден труд, ако такъв е бил отчитан ежемесечно, считано от 26-то
число на следващия отчетния месец. Общия размер на законната лихва за забава
при тези условия е 247.77 лева.
От представената
от ответника Докладна записка от ****** г. от директора на три дирекции в МВР
до Министъра на вътрешните работи е видно, че са изтъкнати следните мотиви във
връзка с влизане в сила ЗИД на ЗМВР. Посочено е, „се промени и един от основните принципи на работното време,
регламентирани в чл. 187 от ЗМВР, а именно периодът на отчитане на отработеното
време на служителите, които работят на смени – от тримесечно се преминава на
едномесечно отчитане. Това доведе до необходимостта от преработване на
действащата към момента Наредба №8121з-407 от 2014 г. … В предлагания проект на
Наредба също така: ….3. премахва се приравняването на положените часове труд
през нощта към дневни….“. Изтъкнати са мотиви, поради които не са приети
бележките и предложенията на синдикалните организации. Относно искането на
синдикалните организации да не се премахва приравняването на положените часове
труд през нощта към дневни по чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407 от 2014 г., а
именно: „…По чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно, а положеният труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа не следва да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
между нормалната дневна продължителност на работното време на ненормиран работен
ден към нормалната продължителност на нощен труд по ЗМВР е 8 часа/8 часа, което
е равно на коефициент 1, а не както е по КТ 8 часа към 7 часа, което е равно на
коефициент 1,143.“
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Между страните не
е имало спор по доказателствата от гледна точка на тяхната вярност и годност, а
единствено са правени възражения, които съдът прие, че касаят относимостта на
доказателствата – горната докладна записка, и относно изводите, които следва да
се направят въз основа на експертното заключение, което не е оспорено от
ответника от гледна точка на направените изчисления, а само по отношение на
въпроса дали принципно е приложимо правилото за преобразуване на нощния труд в
дневен.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Предявени са два обективно съединените осъдителни иска от В.Б. ***.
Главният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата 1 752.38 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019
г., съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Спорът между страните и изцяло правени и за да бъдат обсъдени
съображенията им, съдът намира, че следва да посочи приложимите към спора
правни норми, след което да бъдат изтълкувани в конкретния казус:
Конституцията
на Република България
Чл. 16 - Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 48, ал. 5 - Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни
условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и
по ред, определени със закон.
Чл. 116, ал. 1
Държавните служители са изпълнители на волята
и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят
единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
Закон за
Министерство на вътрешните работи
Глава Седма – Служители на МВР
Раздел Първи - Статут на служителите на МВР
чл. 142. (1) Служителите на МВР са:
1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност
и защита на населението;
2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
Чл. 187. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. …. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
(5) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със:
…..
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Чл. 188. (2) Държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Кодекс на
труда
Чл. 140. (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч
Подзаконови
нормативни актове, приети от министъра на вътрешните работи на основание чл.
187, ал. 9 ЗМВР за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи
В периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните
работи. В раздел VI, Отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22,00
и 6,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън установеното
редовно работно време, чл. 31, ал. 2 предвижда при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период да се умножава по 0, 143, като полученото число да се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
Действалите в исковия период подзаконови нормативни актове, уреждащи горната
материя - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. в разделите
относно отчитане и документиране на работното време не предвиждат правила за
отчитане на нощния труд чрез приравняването му към дневен, нито предвиждат
правило за нормалната продължителност на нощния труд.
НАРЕДБА за
структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление на Министерски съвет, в сила от 01.07.2007
г., на основание на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 ЗИД КТ
(ДВ, бр. 25/2001)
Чл. 9, ал. 2 При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
От посочените по-горе правни норми следват няколко принципни извода.
Ищецът В.Б. има качеството на държавен служител – полицейски орган. От
това следва, че правоотношението му с ОД
МВР Ловеч е служебно и се регулира от методите и нормите на правото на държавна
служба, а не от трудовото право. Държавните служители упражняват държавна
власт, а не престират работна сила.
Служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия
метод, за разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени
лица при множество установени минимални условия в защита на работниците и
служителите.
При тези различия между субектите и методът на правно регулиране,
прилагането на нормите на трудовото право е недопустимо да става чрез принципа
на субсидиарното приложение към неуредените въпроси в административно правната
уредба относно служебните правоотношения на държавните служители.
В случаите, в които специалният закон – ЗМВР изрично препраща към КТ, сме
изправени пред пряко приложение на определени разпоредби от трудовото право към
служебните правоотношения. Едно от тези изрични препращания се съдържа в
нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, предвиждаща,
че държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 06.00 часа се
ползват от специалната закрила по КТ.
Специалната закрила на нощния труд следва да бъде разбрана и осмислена
чрез изясняване на принципното положение за основните функции на правната
уредба на работното време: 1. Икономическата, изразяваща времето, през което
служителят е длъжен да изпълнява задълженията си; 2. Закрилната функция, чиято
цел е да се опазва здравето и работоспособността на човека.
Проявление на закрилната функция е специалната уредба на нощния труд,
както чрез норми в ЗМВР, така и чрез препращането към такива в КТ. Значимостта
на нощния труд и специалната му уредба изхожда от научната медицинска
обоснованост за повишена вредност на нощния труд, неговата по-голяма
изтощителност и напрежение за човека, които са резултат от естествения
биологичен ритъм на човешкия организъм, според който нощта е за почивка, отдих
и възстановяване на физическите и психични сили.
Чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно. В ЗМВР няма специална
норма, която да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд и
това е обяснимо, след като е въведена препращащата към КТ норма в чл. 188, ал.
2 ЗМВР, защото част специалната закрила е определянето на по-кратката
продължителност на нощния труд – до 7 часа.
Относно нормалната продължителност на нощния труд и се прилага правилото
на чл. 140 КТ, а именно – до 7 часа при подневно отчитане на труда.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР не предвижда
нормална продължителност от 8 часа на нощния труд, а единствено указва, че при
работа на смени, както е в настоящия случай, е допустимо да се полага труд и
през нощта между 22.00 и 06.00 часа при работа на смени, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Въз основа на
горния правен анализ решаващият съд достигна до извод, че нормалната
продължителност на работното време през нощта на служителите на МВР е до 7
часа, като правилото се отнася до всички категории
служители на МВР съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР - полицейските органи и органите
на пожарна безопасност, държавните служители, както и тези, работещи по трудови
правоотношения.
Да се приеме обратното, би означавало да се нарушат конституционните принципи на всеобхватната закрила на труда и
държавните служители на МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
служителите на МВР, работещи по трудово правоотношение.
До този извод би се стигнало, ако се ограничи отчитането на нощния труд
на държавните служители в МВР по правилата на наредбата, приета от министъра на
вътрешните работи, защото съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР делегацията за
организиране, разпределение и отчитане на работното време от министъра на
вътрешните работи е само за тази категория служители на МВР – държавни
служители.
Същите въпроси с организацията на работното време на служителите на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР – служители, работещи по трудово правоотношение, са
извън законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР и това означава, че за тях
биха се приложили правилата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, приета от МС по делегация от
Кодекса на труда.
Подобен резултат е забранен, защото би довел до третиране на държавните
служители на МВР по-неблагоприятно от служителите, работещи по трудово
правоотношение в същото ведомство.
В този смисъл Конституционният съд на Република България в Решение № 11
по к.д.№10/1998 г. по повод искане за обявяване за противоконституционна
нормата на чл. 360, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда разяснява, следното: „…Съгласно чл.2 от Конвенция №
111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта
на труда и професиите (Изв., бр.46 от 1960 г.), страната ни е задължена да
поощрява равенството във възможностите и в третирането в областта на труда и
професиите, за да се премахне всякаква дискриминация в тази област.
(Конвенцията е в сила за България от 22 юли 1961 г.)
Атакуваната разпоредба в
частта, в която лишава определена категория държавни служители от правото на
съдебна защита при освобождаването им от длъжност, противоречи и на смисъла и
предназначението на чл.116, ал.1 от Конституцията. Според тази разпоредба
държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При
изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и
да бъдат политически неутрални. Няма съмнение, че по смисъла на чл.116, ал.1 от Конституцията държавните служители са замислени като траен, независим от
политическите промени гръбнак на държавата, а тази функция изисква стабилитет
на служебното им положение. Затова, като предвижда, че те могат да бъдат
освобождавани от длъжност по безконтролно от съда усмотрение, тя противоречи на
изискването за служебен стабилитет на държавните служители, произтичащо от
чл.116, ал.1 от Конституцията. Оттук следва противоконституционността на
атакуваната разпоредба. Тя осуетява целите, които чл.116, ал.1 преследва. Без
служебен стабилитет не може да се постигне професионална квалификация на
държавните служители, обезпечаваща надлежно изпълнение на възложените им
функции.“
Изхождайки от принципните
разяснения за статута на държавните служители, настоящият състав на съда прие,
че в противоречие с Конституцията и международните договори би било да се
допусне ограничаване на защитата на труда, полаган от полицейските органи по
силата на служебните им правоотношения с МВР.
Ответникът изтъква аргументи за
приложимост на специална правна уредба на полагания труд от служителите на МВР,
като се позовава на функциите на МВР, очертани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР - защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението.
Тези съображения са принципно
верни, но неправилно отнесени към спорния въпрос, свързан с начина на отчитане
на труда, положен от ищеца през нощта.
Специалните и изключително
значими функции на държавните служители по принцип, и в частност на тези в МВР,
предвиждат завишени изисквания към тяхната лоялност към държавата, на която
служат. Именно поради тези особено значими функции, а именно, че държавните
служители упражняват държавна власт, към тях се поставят множество допълнителни
завишени изисквания и задължения, включително допустимата продължителност на
смените, особени задължения при извънредни ситуации и много други. Срещу тези
задължения обаче стоят и редица задължения за МВР, чрез които да компенсира и
да обезпечи специалното положение на държавните служители, а не да ги
експлоатира.
По-горе подробно бяха изложени
причините поради които нощният труд в международния трудов правен ред и у нас
да е поставен под специална закрила. В обобщение това са научно медицински
доказаните вредни влияния върху човешкия организъм на нощния труд.
В противоречие с логиката на
ЗМВР би било да се допусне предвид изначално завишените рискове на полицейските
професии, приравнени към първа категория труд, да бъдат претоварени нощем и без
да получат допълнителната закрила, защото това би довело и до намаляване на
ефективността на труда им и съответно би влошило качеството на осъществяваните
от полицейските органи държавни функции. Именно затова законодателят чрез
препращата норма на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е приел, че всички защитни правила на
Кодекса на труда са приложими и за служителите на МВР.
Правни аргументи в посока на
подобно тълкуване могат да бъдат почерпени и Решение от 08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев, в което е прието, че при действието на ЗМВР от 2006 (отм) намират
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР, с което
тълкуване се осигурява съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Поради тези правни съображения
съдът отхвърля защитната теза на ответника, застъпена и в процеса по приемане
на подзаконовия нормативен акт на министъра на вътрешните работи в
представената Докладна записка, като противоречаща на конституционни принципи.
При това положение следва да се
приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, което постига същия резултат, който е бил гарантиран от
действалата до 02.08.2016 г. Наредба на министъра на вътрешните работи.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че за исковия период на ищеца е заплащано допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от по 0.25 лева/час, защото това е друга
закрилна мярка на нощния труд.
От една страна се ограничава неговата
продължителност, а от друга се завишава дължимото възнаграждение при полагането
му.
Именно след преобразуване на
положения нощен труд в дневен следва да се извърши и преценка дали същият е
извън рамките на нормалния и дали следва да бъде компенсиран с претендираното
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл следва да се посочи и Решение № 14 от 27.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията А. Б., в което е прието, че методологията по чл. 9 от НСОРЗ „е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
Аритметичните изчисления на вещото лице относно часовете нощен труд,
преобразуван към дневен, не са оспорени от страните и са приети от съда. Спорът
за приложимостта на методологията получи положителен отговор, прие което
решението на съда се предопределя от това, че в исковия период ищецът е положил
1 836 астрономически часа нощен труд.
Към тези реално отработени нощни часове вещото лице е приложила
коефициентът 1,143 за преобразуването им в дневни (1836 х 1,143 = 2 098.548, с приближение 2 099 часа). Така разликата между реалния нощен
труд и преобразуването в дневен е 263 часа.
Същият резултат би се получил и при използване на методологията на чл.
31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., а именно реално положените часове нощен труд 1 836
х 0,143 = 262.548, с приближение 263 часа, които следва да се прибавят към общия
брой часове.
Тези 263 часа, получени след прилагане на правилото за преобразуване,
имат характера на извънреден труд. Този извод се налага от приложената
от ответника Справка (л. 44), от която е видно, че за всеки месец в исковия
период на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, т.е. такъв е бил
налице и без да се преобразуват нощните часове в дневни.
Възнаграждението за положен извънреден труд се формира по нормативно
установения в ЗМВР начин, който съответства на правилото на КТ, като 50 %
увеличение върху основното месечно възнаграждение, от което се изчислява и
часовата ставка за всеки период според промяната във основното възнаграждение.
Подробно и мотивирано вещото лице е изчислило общата сума за целия
период, а именно 1 797.67 лева, какъвто е и размерът на
претенцията.
При това положение главният иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд в исковия период е изцяло основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати горната сума на ищеца.
Този изход на делото по главния иск предопределя и извода за
основателност на акцесорния иск за лихва за забава.
Тези възнаграждения е следвало да бъдат изплатени до 25-то число на
месеца, следващ този на отчитането на положения труд. Ответникът не е сторил
това и съответно за всяко вземане за извънреден труд вещото лице и изчислило
законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от 26-то число на следващия полагането
на труда месец. Така общия размер на лихвата до датата на подаване на исковата
молба, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, е 247.77 лева.
По разноските:
Делото е решено в полза на лице, освободено от държавни такси и разноски,
затова и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати дължимите
държавни такси и разноски за вещо лице. На основание чл. 72, ал. 2 ГПК държавна
такса се дължи по двата иска – по главния в размер на 71.90 лева, а по
акцесорния – 50.00 лева, общо 121.90 лева. Заплатеното възнаграждение на вещото
лице е 220.00 лева, платено от бюджета на съда. Затова общо сумата от 341.90
лева следва да бъде платена от ОД МВР Ловеч в полза на РС Луковит.
Сторените от ищеца разноски за един адвокат в размер на 350.00 лева на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат платени от ответника в полза на
ищеца, доколкото е видно от договора за правна защита, че сумата е реално
платена в брой.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 1 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ЛОВЕЧ с ЕИК ******, представлявана от директора М. С. М., с адрес гр. Л.,
ул. „С. К.“№*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Н.Б. с ЕГН ********** *** сумата
1 752.38 лева (хиляда седемстотин петдесет и два лева и 38 ст.),
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. в размер на 263 часа, получен след преобразуване
на нощния труд в дневен, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 247.77 лева
(двеста четиридесет и седем лева и 77 ст.), представляваща общия размер на
обезщетението за забава от датата на възникване на първото месечно вземане –
26.10.2016 г., до датата на предявяване на иска – 03.09.2019 г., както и законна
лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОД МВР ЛОВЕЧ с ЕИК ******, представлявана от
директора М. С. М., с адрес гр. Л., ул. „С.К.“№*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОНЕН
СЪД ЛУКОВИТ сумата 341.90 лева (триста
четиридесет и един лева и 90 ст), представляващи държавна такса и разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. ГПК ОД МВР ЛОВЕЧ с ЕИК ******, представлявана от
директора М. С. М., с адрес гр. Л., ул. „С.К.“№*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Н.Б.
с ЕГН ********** *** сумата 350.00 лева (триста и петдесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………………