Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П., е отхвърлен иска предявен от В. ”Н.”, с. М., представлявана от упълномощеното по чл. 25 от ЗК лице Д.Г. М., с ЕГН * против Н. Х. Н. от гр. П., ул. “П. С.” № ..., ЕГН *, за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 13 580 лв., представляващи неполучени преки плащания от ЕС за 970 дка земеделска земя, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена В. ”Н.”, със седалище и адрес на управление с. М., Община П., представлявана от упълномощеното по чл. 25 от ЗК лице Д. Г. М., с ЕГН * да заплати на Н. Х. Н. от гр. П., ул. “П. С.” № ..., ЕГН * разноски по делото в размр на 740 лв. В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. ”Н.”, със седалище и адрес на управление с. М., Община П., представлявана от ликвидаатора Д. Г. М., с ЕГН *, чрез адв. Г. Г. против Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П.. В същата се прави оплакване, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и неправилно. Съдът се бил произнесъл при наличие на предпоставки за отвод на състава, за което било направено искане. Делото било разгледано и решено, въпреки че ищцовата кооперация била нередовно призована за първото съдебно заседание, тъй като не било налице призоваване по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, като по този начин били възпрепятствани да реализират правата си. Видно от протокола на единственото съдебно заседание било, че доклада на първоинстанционния съд бил неправилен и незаконосъобразен. Решението не било основано върху събраните по делото доказателства относно законосъобразността на общото събрание, като от последните са извеждало съвършено различни изводи. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови нов, с който делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда или да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата въпреки предоставената му възможност не се е явил и не е взел становище по същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 155/2009 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявен от В. ”Н.”, със седалище и адрес на управление с. М., Община П. против Н. Х. Н. от гр. П. иск с посочено правно основание чл. 24 във вр. с чл. 26 от Закона за кооперациите. В исковата молба се излага следното: Ищцовата кооперация твърди, че с Решение от 19.05.2004 г. били вписани в регистъра на кооперациите при Окръжен съд – В. Т. промени в обстоятелствата, съгласно които ответницата Н. Х. Н. е вписана като новоизбран председател на УС на кооперацията и същата действала като такава в периода до заличаването й, което станала с Решение № 2454/03.08.2007 г. на Окръжен съд – В. Т.. Твърди се, чрез есента на 2006 г. в кооперацията били засети 1 340 дка с пшеница, реколтата, от която кооперацията следвало да придобие през 2007 година. Част от работата била извършена от механизатори, работещи в кооперацията, но за подготовка на площите, доставка на семена пшеница, сеитбата им и дълбоката оран били ползвани услуги, извършени от „Р.”, за които дейности били издадени фактури, като освен това кооперацията се била ангажирала да заплати и дизеловото гориво, изразходвано от машините за обработка на есенниците. Дължимите суми кооперацията не била заплатила на едноличния търговец. Твърди се, че на 07.02.2007 г. ответницата, в качеството си на председател на кооперацията, сключила наемен договор с посочения търговец, като съгласно същия кооперацията му предоставила з временно ползване общо 970 дка собствена земя. Съгласно договора добивите от засятата отдадена земя принадлежали на наемателя. Твърди се, че вследствие преостъпването на посочените 970 дка собствена земя ищцовата кооперация била лишена до получи дотация от ЕС в определения тогава размер от 14 лв. на декар или общо в размер на 13 580 лв., въпреки че били налице всички предпоставки за това. Тази сума се явявала вреда на кооперацията, настъпила пряко и непосредствено от виновното поведение на ответницата от сключване на наемния договор, като по този начин лишила кооперацията не само от добива, но и от полагащите се субсидии. Излага се, че съгласно чл. 24 във вр. с чл. 26 от Закона за кооперациите отговорност следва да носи тогавашния председател на УС на кооперацията. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищцовата кооперация сумата от 13 580 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди за неполучена сума от дотации за преки плащания за 970 дка преостъпени площи с пшеница през пролетта на 2007 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответницата, чрез пълномощника си в депозирания писмен отговор оспорва допустимостта на иска, поради неяснота на претендираните вреди. Алтернативно моли съдът да го приеме за неоснователен, като оспорва твърдението да е причинила вреди на кооперацията. Заявява, че процесният договор е сключен в изпълнение решение на УС и КС, а не по едноличното й решение и причината за сключването му са задължения на кооперацията към същия търговец, които е следвало да бъдат покрити за сметка на наема за ползване на земята. Твърди, че същата е освободена от отговорност от Общото събрание на кооперацията. Претендира разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното по делото заверено копие от Удостоверение за актуално състояние на В. ”Н.”, със седалище и адрес на управление с. М., Община П. се установява, че ответницата е била неин председател за периода 19.05.2004 г. - 03.08.2007 г. С Решение № 2454/03.08.2007 г. на Окръжен съд – В. Т. е заличен стария УС, КС и председател на кооперацията – Н. Н. и са вписани новоизбрани органи, като за председател е вписан Д. Г. М. С Решение № 261/02.01.2008 г., постановено по гр. д. № 247/2007 г. по описа на Районен съд - П. тези решения за избор на нови органи на кооперацията са отменени като незаконосъобразни. Решението е влязло в сила на 02.10.2008 г. На 02.08.2008 г. е проведено ново ОС, на което лицата, чиито избор е отменен, са преизбрани в същите управителни органи, като решенията за новият избор отново са отменени като незаконосъобразни с Решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 265/2008 г. по описа на Районен съд - П., влязло в сила. На основание чл. 25 от ЗК кооперацията е упълномощила лице, което да я представлява и с Решение от 26.04.2009 г. на Общото събрание за такъв е определен Д. Г. М. На 02.09.2009 г. е проведено ново Общо събрание, на което е взето решение за обявяване на кооперацията в ликвидация и назначаване на Д. Г. М.. за ликвидатор. Тези решения са атакувани пред Районен съд - П. и по делото съдът е постановил спиране изпълнението на взетите решения, поради което няма промяна на законния представител. През периода 19.05.2004 г. - 03.08.2007 г. Н. Н. е изпълнявала правомощията си като председател. От обясненията на ответницата по реда на чл. 176 ГПК, показанията на св. А. Ц. и писмените доказателства /8 бр. фактури/, се установява, че през есента на 2006 год. селскостопанските мероприятия на земеделската земя, обработвана от кооперацията с неуточнена площ и титуляр - подготовка на площите, доставка на семена пшеница, сеитбата им и дълбоката оран, са възложени на „Р.”, гр. П.. Причината кооперацията да не извърши сама подготовката на семената, сеитба, дисковане и др. е липсата на средства и техника /показанията на св. А. Ц.– член тогава на КС/. Общата стойност на дължимата на търговеца сума възлиза на 33 388 лв. по представените фактури, по които е предвидено начин на плащане – чрез платежно нареждане. В проведено на 20.12.2006 г. заседание на управителния съвет на кооперацията, според представения протокол е взето решение „Р.”, гр. П. да бъде обезщетен за задълженията на кооперацията на стойност 32 000 лв. със сушилня и принадлежащ към нея склад след решение на ОС. Впоследствие по предложение на „Р.”, гр. П. е постигната друга уговорка, оформена със споразумение от 18.01.2007 г. – страните приемат за безспорен размера на задължението на В. “Н.”, с. М., Община П. от 31 780 лв., като отсрочват плащането до 04.02.2007 г., договарят при неизпълнение в този срок да бъде подписан договор за отдаване под наем на „Р.”, гр. П. на 1 295 дка земеделска земя, засята с пшеница в обработените вече масиви, с което ще бъдат уредени всички отношения между страните. Споразумението е подписано от всички членове на УС и КС. В уговорения срок пращане не е извършено /показанията на св. А. Ц. и обясненията на ответницата/, поради което е сключен Договор за наем на земеделска земя с достоверна дата от 07.02.2007 г., видно от нотариалната заверка на подписите на страните от тази дата рег. № 477/2007 г. на нотариус Д. А. С договора В. “Н.”, с. М., Община П. в качеството на наемодател, предоставя на „Р.”, гр. П. като наемател ползването на земеделска земя с обща площ 970 дка в землището на с. М., Община П. за стопанската 2006 – 2007 г., за срок от една година. Договорено е, че наемната цена от 8 лв./дка е извършено предварително, както и че добивите принадлежат на наемателя, който обработва земята за своя сметка. С всички тези действия са запознати освен КС и УС и самите член - кооператори. Видно от протокола от проведеното Общо събрание на 29.04.2007 г. е взето решение за освобождаване от отговорност на председателя на Ûооперацията и членовете на КС и УС. Проведен е избор на нови управителни органи, при който ответницата отново е избрана за председател. Същата е заемала е длъжността до извънредното общо събрание м. 07.2007 г. По делото е прието за безспорно установено, че размерът на субсидиите от ЕС за земеделски производители през стопанската 2006 – 2007 г. е в размер на 14 лв./дка обработвана площ. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П. е недопустимо. Първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск – чл. 45 от ЗЗД, след като е бил сезиран с иск по чл. 24 във вр. с чл. 26 от Закона за кооперациите. Великотърновският окръжен съд, в настоящия състав намира, че специалната имуществена отговорност на председателя произтича от съществуващите между него и кооперацията два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на председателя, чието поведение възпрепятстват управлението на кооперацията и от което са последвали вреди. Правото на кооперацията да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на председателя произтича от дейността му като орган на кооперацията, от осъществения фактически състав на т.н. “управителски деликт”, изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил кооперацията в лицето на върховния й орган да вземе решение за предявяване на иска срещу председателя. Предпоставка за реализиране по исков път /чл. 24 във вр. с чл. 26 от ЗК/ на имуществената отговорност на председателя за причинени на кооперацията вреди е наличието на взето решението на общото събрание на кооперацията за предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на председателя спрямо кооперацията, така и да е взето решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК за търсене на такава отговорност. Решението на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК за предявяване на иска срещу председателя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на председателя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 24 във вр. с чл. 26 от ЗК. По изложените дотук съображения настоящият състав на въззивната инстанция намира, че за реализиране на тази отговорност по исков път е нужно решение на общото събрание на кооперацията. Само допълнително настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, отричащи правопораждащия факт, биха довели до погасяване на отговорността. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на председателя е допълнителният факт на евентуално взето решение от общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 17 от ЗК за освобождаването му отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността на председателя е предоставена единствено в компетентността на общото събрание. При взето решение за освобождаване от отговорност на председателя, кооперацията не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен. Това решение на общото събрание на кооперацията е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на председателя, не е необходимо да се вземе изрично решение от общото събрание на кооперацията, че председателят й не се освобождава от отговорност. Решението на общото събрание на кооперацията за предявяване на иска с правно основание чл. 24 във вр. с чл. 26 от ЗК съдържа в себе си и волята на кооперацията, че не освобождава председателя от отговорност. Гореизложеното налага извод за недопустимост на обжалваното Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П., поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Пред въззивната инстанция не са направени разноски, поради което такива на следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 117/05.11.2009 г., постановено по гр. дело № 155/2009 г. по описа на Районен съд – П.. ВРЪЩА делото на Районен съд – П. за произнасяне по предявения иск. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |