Р Е Ш Е Н И
Е
№………….
гр. София, 10.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно
заседание, при
закрити врата, на шестнадесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретар Милена
Кюркчиева, като разгледа търговско дело № 3082 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на търговско дружество - „Д.“ АД, ЕИК ******, със
седалище ***, за откриване производство по несъстоятелност на търговско
дружество - „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
Молителят твърди, че има качеството на кредитор по търговска сделка, която
е сключил с ответника, а именно договор от 28.12.2010 г. за заем №
Б-ДУН-РЕМ-299.10, като въз основа на същия от страна на „Д.“ АД, в качеството
му на заемодател било поето задължение да предостави в полза на „Р.Т.“ ЕООД
участващо в сделката, като заемател сумата в размер на 15 500 000 лв. Така
поетия договорен ангажимент бил изпълнен надлежно от заемателя още на датата на
сключване на договора, като заемодателя превел по посочена от заемателя банкова
сметка ***. Договорното правоотношение било неколкократно предоговаряно в
частта му касаеща срока за връщане на предоставената в заем сума, а именно били
подписани три последователни анекса, чрез които този срок бил удължаван.
Независимо от това от страна на заемодателя се поддържа, че заемателя на сумата
не пристъпил към изпълнение на задължението си да я върне в рамките на
уговорените срокове. Това провокирало
кредитора - „Д.“ АД на датата 05.01.2015 г. да пристъпи към изпращане на
изрична писмена покана до своя заемател – длъжник, с която го осведомявал, че
към датата 31.12.2014 г. „Р.Т.“ ЕООД е адресат на ликвидно и изискуемо парично
задължение по договора за заем 28.12.2010 г., което възлиза в размер на 15 500
000 лв. – главница и 879 409, 72 лв. – натрупана лихва. Поискано било от
длъжника в 7-дневен срок да пристъпи към изпълнение по обслужване на дълга си
чрез неговото плащане по изрично визирана в писмото банкова сметка ***.
Въпреки, че споменатата покана била валидно получена от законния представител –
Управитея на „Р.Т.“ ЕООД на датата –
06.01.2015 г. от задълженото лице отново не било предприето, каквото и да е
било действие насочено към погашение на договорния дълг.
Молителят настоява, че според изложените факти той има качеството на
носител на ликвидно, изискуемо и неудовлетворено парично задължение спрямо
ответника, което е създадено от сключена между страните субективна търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, което означава, че „Д.“ АД се
явявал активно легитимиран според чл. 625 ТЗ субект разплагащ с процесуалното
право да поиска откриването на производство по несъстоятелност за длъжника му -
„Р.Т.“ ЕООД. Допълва, че последния е изпаднал в трайно и необратимо състояние
на неплатежоспособност, което се явява основание за откриване на производство
по несъстоятелност. Прибавя и другото визирано в ТЗ основание за отркиване на
подобно производство, а именно свръхзадълженост, като изтъква, че наличното
имущество при „Р.Т.“ ЕООД не е достатъчно за да може да покрие паричните му
задължения без това д създаде опасност за интересите на кредиторите на
същото. От молителя се релевира искане
за постановяване на решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ за установяване
неплатежоспособността и/или свръхзадълженост на ответника и откриване на
производство по несъстоятелност, като се определи началната дата било на
неплатежоспособността, било на свръхзадължеността, като освен това се назначи
временен синдик, свика се първо събрание на кредиторите и се допуснат общ запор
и възбрана върху имуществото на длъжника.
Ответникът не депозира отговор по подадената против него молба основана на
чл. 625 ТЗ.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата – „Р.Т.“
ЕООД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД,
което към депозирането й, е с регистриран капитал от 5000 лева, изцяло внесен
към момента на учредяването му.
Съгласно договор за заем № Б – ДУН –
РЕМ – 299.10/28.12.2010 г. сключен между
„Д.“ АД и „Р.Т.“ ЕООД се установява, че между назованите правни субекти се е
постигнало съгласие за предоставяне в заем от „Д.“ АД в полза на „Р.Т.“ ЕООД на сумата възлизаща в размер от
15 500 000 лв. Предаването на сумата е уговорено да се осъществи чрез
превеждането й по банков път по сметка с титуляр - „Р.Т.“ ЕООД в пределите на
срок от три работни дни, считано от деня на подписване на договора. Налице е и
клауза, че относно ползването на дадената в заем сума
дружеството-заемополучател поема насрещно задължение освен да я върне в
уговорения за това срок да заплаща и годишна лихва в размер на 9,5 %. Крайният
срок за връщане на сумата е фиксиран на 31.12.2011 г.
Видно от платежно нареждане
изготвено на 28.12.2010 г. „Д.“ АД е наредило по банкова сметка *** - „Р.Т.“
ЕООД сума възлизаща в размер от 15 500 000 лв., като във връзка с
основание мотивирало извършената платежна операция е отразен – договор. Реализацията на описаната платежна операция
се потвърждава и от приложеното по делото извлечение от разплащателната сметка
на „Д.“ АД открита и действаща при „КТБ“ АД, като видно от същото на 28.12.2010
г. е регистрирана платежна операция по усвояване на отпуснат кредит в полза на
„Д.“ АД възлизащ в размер на сумата от 15 500 000 лв., която сума
впоследствие отново на датата – 28.12.2010 г. е трансферирана в полза на „Р.Т.“ ЕООД посредством вече описаното
платежно нареждане.
Според Анекс от 28.12.2011 г. към
договор за заем от 28.12.2010 г. се констатира, че страните обвързани от
създалото се заемно правоотношение по общо и взаимно съгласие са трансформирали
съдържанието на същото, като са въвели промяна в крайния срок за връщане на
дадената в заем парична сума, а именно удължили са го до датата - 31.12.2012 г.
На 27.12.2013 г. е последвало
сключването и на втори Анекс към договора за заем от 28.12.2010 г., чиито
регулация по отношение на заемното правоотношение отново е насочена към
предоговаряне крайния срок за връщане от заемателя на дадената му в заем
парична сума, а именно срокът е продължен и установен за датата – 31.12.2013 г.
Приобщена по делото е писмена покана
с дата – 05.01.2015 г., която изхожда от търговско дружество - „Д.“ АД и има за
адресат - „Р.Т.“ ЕООД. В нея последното дружество се известява за това, че според
сключения между страните договор за заем от 31.12.2010 г. към датата –
28.12.2014 г. необслужените от заемополучателя ликвидни и изискуеми парични
задължения са както следва : сумата в размер от 15 500 000 лв. –
главница и 879 409,72 лв. – лихви. Поискано е в 7-дневен срок, считано от
получаване на обсъжданата покана цитираните парични задължения да бъдат
изплатени по изрично посочена банкова сметка *** -„Д.“ АД. Удостоверено е, че
поканата за плащане е получена на 06.01.2015 г. от законния представител на
дружеството - „Р.Т.“ ЕООД, а именно неговия управител – В.Д..
От постъпилата от Служба по
вписванията справка обхващаща периода от 01.01.1992 г. до 30.01.2018 г.
отнасяща се до цялата страна, се установява, че „Р.Т.“ ЕООД фигурира, като
носител на вещни права /право на собственост/ върху недвижими имоти /апартамент
и гараж/ разположени на територията на гр. София спрямо които имоти са наложени
обезпечителни мерки /възбрани/ по реда на ДОПК.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 08.02.2018
г. не са налице данни – „Р.Т.“ ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни
превозни средства.
Видно от постъпила информация от ТД
на НАП – София, Дирекция „Събиране“, Отдел „Публични вземания“ са налице сведения,
че спрямо търговско дружество - „Р.Т.“
ЕООД е образувано изпълнително дело с № *********/2017 г. във връзка със
събиране на публични дългове на същото, като с цел гарантиране изпълнението на
тези задължения от публичен изпълнител са наложени възбрани върху недвижими
имоти, съответно запори върху притежавани „Р.Т.“ ЕООД от поименни акции в
различни търговски дружества, а така също и запори върху банкови сметки на „Р.Т.“
ЕООД открити в „КТБ“ АД към 10.11.2014 г.
На 19.02.2018 г. от страна на ТД на
НАП – София, Офис „Красно село“ са представени, респективно
са приети за писмени доказателства по делото изготвяните от „Р.Т.“ ЕООД годишни
финансови отчети /съставени от счетоводни баланси, отчети за приходите и
разходите, отчети за собствения капитал, отчети за паричните потоци и справки
за дълготрайните активи/ отнасящи се за 2013 г., 2014 г. 2015 и 2016 г.
Посоченото важи и за изготвените и подадени от
„Р.Т.“ ЕООД до НАП годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО отнасящи се
за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Отново след изискване от страна на ТД на НАП – София, Офис – Красно село по
делото са приобщени за писмени доказателства съставените по отношение на
търговско дружество - „Р.Т.“ ЕООД – два броя ревизионни актове 13.12.2017 г. и
от 21.12.2017 г.; два броя ревизионни доклади от 09.11.2016 г. и 22.11.2017 г.,
Решение от 15.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП,
както и Жалба от 15.01.2018 г.
Във връзка с изследване финансовото
състояние на търговско дружество - „Р.Т.“ ЕООД по делото е събрана информация и
от Централен кредитен регистър воден при Българска народна банка, като в
постъпилия отговор от 22.02.2018 г. е упоменато, че в информационната система
на ЦКР липсват данни за активни кредити на дружеството - „Р.Т.“ ЕООД към датата
– 19.02.2018 г.
Видно от заключението на СФИЕ,
неоспорено и прието от съда като компетентно изготвено, за изследвания период 2013-2016г. при
осъществения от експерта всеобхватен и задълбочен документален анализ на
приобщените по делото документи /на вещото лице не е предоставен достъп до
счетоводството на ответника, които не е изпълнил и задължението си да представи
по делото указаните му от съда книжа с финансова информация за търговската му
дейност и моментно състояние/ са дадени отговори при съдържание, както следва :
Задълженията на дружеството според наличните по делото счетоводни баланси за
всяка от изследваните финансови години попадат в следните параметри : към 31.12.2013 г. сумата от
12 229 хил. лв. – дългосрочни задължения; 34 389 хил. лв. / -
краткосрочни /текущи задължения, от които : 2 220 хил. лв. – задължения
към финансови предприятия; 140 хил. лв. – задължения свързани с асоциирани и
смесени предприятия; 32 029 хил. лв. – други задължения; към 31.12.2014 г. сумата от 16
166 хил. лв. – дългосрочни задължения; 37 280 хил. лв. / - краткосрочни /текущи
задължения, от които : 2 221 хил. лв. – задължения към финансови предприятия;
140 хил. лв. – задължения свързани с асоциирани и смесени предприятия; 1 хил.
лв. – задължения към доставчици; 34 918 хил. лв. – други задължения;
към 31.12.2015 г. сумата от 16 166 хил. лв. – дългосрочни задължения; 39 433
хил. лв. / - краткосрочни /текущи задължения, от които : 2 221 хил. лв. –
задължения към финансови предприятия; 140 хил. лв. – задължения свързани с
асоциирани и смесени предприятия; 2 хил. лв. – задължения към доставчици; 37
070 хил. лв. – други задължения; към
31.12.2016 г. сумата от 16 166 хил. лв. – дългосрочни задължения; 39
046 хил. лв. / - краткосрочни /текущи задължения, от които : 2 221 хил. лв. –
задължения към финансови предприятия; 2 хил. лв. – задължения към доставчици;
36 823 хил. лв. – други задължения. Относно изискуемите парични задължения,
чиито адресат е „Р.Т.“ ЕООД от вещото лице
е даден отговор, че такива са налице и в полза на НАП /публични
вземания, обезпечени по съответния установен в ДОПК ред/, както и в полза на „Д.“
АД в размер на сумата от 16 379 409,72 лв. с източник договор за заем
28.12.2010 г., за която група задължения е посочено, че предвид липса на достъп
до счетоводството на „Р.Т.“ ЕООД не е възможно да се конкретизира, дали
присъстват в осчетоводените и оповестени в ГФО парични задължения. Във връзка с
притежаваното от „Р.Т.“ ЕООД имущество в
рамките на изследвания период 2013 г. – 2016 г. отново на база приложените по
делото документи се установява следното по години : към 31.12.2013 г. общото имущество на дружество
трансформирано в паричен еквивалент е 41 023 хил. лв., от което ДМА – 224
хил. лв.; ДФА – 36 439 хил. лв.; КА – 3 632 хил. лв.; към
31.12.2014 г. общото имущество на дружество трансформирано в паричен
еквивалент е 21 760 хил. лв., от което ДМА – 213 хил. лв.; ДФА – 18 182 хил.
лв.; КА – 2 637 хил. лв.; към
31.12.2015 г. общото имущество на дружество трансформирано в паричен
еквивалент е 16 493 хил. лв., от което ДМА – 213 хил. лв.; ДФА – 12 501 хил.
лв.; КА – 3 051 хил. лв.; и към 31.12.2016 г. общото имущество на дружество
трансформирано в паричен еквивалент е 15 654 хил. лв., от което ДМА – 213 хил.
лв.; ДФА – 12 501 хил. лв.; КА – 3 051 хил. лв. Позицията на вещото лице при
тези финансови показатели е, че в рамките на целия анализиран период „Р.Т.“
ЕООД е разполагало с имущество, което не е било достатъчно за да се покрият
паричните му задължения, или по конкретно към 31.12.2013 г. имуществото на
дружеството съставлява 88 % от неговите задължения; към 31.12.2014 г. – 40,7 %; към 31.12.2015 г.
– 29,7 %; и към 31.12.2016 г. – 28,4 %. Относно данните за плащания предприети
от дружеството - „Р.Т.“ ЕООД в пределите
на изследвания период вещото лице е разчитало единствено на данните присъстващи
в приобщените по делото отчети за паричните потоци на дружеството, от които се
установява, че през 2013 г. осъществените плащания са в порядъка на 53 094
хил. лв.; през 2014 г. плащанията намаляват до стойност възлизаща на
14 916 хил. лв., докато през 2015 г. и 2016 г. изобщо не се констатират извършени
плащания от страна на този търговски субект. Направено е и заключение, че „Р.Т.“
ЕООД не изпълнява паричните си задължения, доколкото през 2017 г. спрямо
дружеството е било образувано изпълнително дело с взискател НАП за събиране на
натрупани от него публични задължения, вкл. за да се гарантира
удовлетворяването на тези вземания НАП е пристъпила към налагането на възбрани
и запори върху активи на длъжника. Друг извод присъстващ в заключението е, че
за всяка една от проверяваните финансови години дружеството - „Р.Т.“ ЕООД е
приключвало дейността си при формиране на счетоводна загуба, което пък
означава, че с реализираните от същото приходи няма възможност да се покрият
разходите правени за осъществяването обичайната дейност на търговския субект.
Съобразявайки данните ситуирани в отчета за паричните потоци отнасящ се за 2015
г. вещото лице е констатирало, че „Р.Т.“
ЕООД е спряло всякакви свои плащания през 2015 г. Въз основа на установените от
експерта финансови параметри на дружеството са изведени и неговите показатели
за ликвидност /коефициент на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
както и такива за финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност. За целия
анализиран период от 2013 г. до 2016 г. вкл. КОЛ е със стойност осезаемо под 1,
а именно към 31.12.2013 г. – 0,1056; към 31.12.2014 г. – 0,0707; към 31.12.2015
г. – 0,0774 %, респ. към 31.12.2016 г. – 0,0668 %. Далеч извън референтните
стойности са и останалите показатели измерващи ликвидността на дружество, като
това се отнася и за показателите измерващи финансовата автономност и
рентабилност на търговеца. Формулиран е еднозначен извод, че с краткотрайните
си активи дружеството не е могло да покрива/погасява краткосрочните си
задължения през целия анализиран период. Допълнено е и това, че „Р.Т.“ ЕООД не
развива търговска дейност, защото дружеството не индикира във финансовите си
отчети приходи от търговска дейност още от 2014 г. насам, а като допълнителен
аргумент се излага и това, че дружеството не може да бъде открито на вписания
му адрес на управление. Паралелно с това експерта констатира, че „Р.Т.“ ЕООД
има отрицателен собствен капитал, което пък означава, че дружеството следва да
се квалифицира, като свръхзадължено и то, считано още от 2013 г. Посоченото
състояние разкрива, че затрудненията от финансово естество на дружеството не са
епизодични, а напротив те се характеризират, като трайни, като „Р.Т.“ ЕООД не
разполага с имущество, което да му позволи при осребряване да покрие
генерираните парични задължения. Липсата на достъп до счетоводството на „Р.Т.“
ЕООД препятства вещото лице да даде отговор за това, дали счетоводството на
този търговски субект е било водено редовно, вкл. и обстоятелството, дали в
това счетоводство са били осчетоводени вземанията на „Д.“ АД възлизащи в размер
от 16 379 409,72 лв. В заключението си вещото лице е проследило детайлно и
структурата на активите и пасивите на „Р.Т.“ ЕООД. Подчертало е, че основен дял
в структурата на активите заемат дълготрайните такива, а по отношение на
краткотрайните такива е отбелязано, че те бележат противоречиви тенденции през
изследваните години, като нивата им се позиционират между 8,85 % и 18,5 %, като
към 31.12.2016 г. те съставляват 16,66 % от притежаваните от „Р.Т.“ ЕООД
активи. Що се отнася до структурата на пасивите се установява, че основен дял в
нея заемат задълженията с изискуемост до една година – за 2013 г. 2016 г.
същите варират около 70 %. Изтъкнато е, че по изчисления вещото лице
приблизителния размер на очакванията разноски при провеждане на производството
по несъстоятелност би бил около 19 000 лв. Допълнено е, че според данните
в баланса на „Р.Т.“ ЕООД наличното към 31.12.2016 г. имущество възлиза на
15 654 хил. лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора :
Предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на решение по чл.
630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Съгласно тази разпоредба
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние
да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично -
правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане. Следователно релевантни за
неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качеството на длъжника
като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича паричното
вземане. Предвид изискването на закона неизпълненото парично задължение да
произтича от търговска сделка, следва изводът, че паричните задължения,
породени от други основания, вкл. и от нетърговски сделки, изключват наличие на
всички изискуеми предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
В случаят молителят извежда
легитимацията си на кредитор спрямо ответното дружество, като поддържа, че е
носител на парично вземане породено от договорен източник – договор за заем
сключен през 2010 г., по силата на който се е задължил и съответно предоставил
в заем на „Р.Т.“ ЕООД парична сума възлизаща в размер от 15 500 000
лв., като след настъпилия уговорен между страните по заемното правоотношение
падеж за връщане на заетия ресурс от страна на заемателя е налице въздържане от
изпълнение на облигационното задължение за връщане на предоставената му заемна
сума. С оглед на изброените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ, в това
производство молителят следва да установи, че паричните вземания, на които
основава искането си произтичат от търговска сделка. Обсъжданият договор за
заем, които е сключен пред 2010 г. и е двукратно изменян по общата воля на
страните участващи по него, според сезирания съд следва да се дефинира именно
като търговска сделка и съображенията за формиране на един такъв извод са
следните :
За да бъде определена една сделка
като търговска, тя следва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ критерии -
обективен или субективен.
Обективният критерий изхожда от вида
на сделките, обявени от закона за търговски - чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1,
ал. 1 ТЗ, а лицето извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за
търговец. Според субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, като търговска се
определя сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие.
В конкретния случай, сключения
договор за заем от 2010 г. категорично няма как да бъде възприет, като
търговска сделка при приложението на описания обективен критерии и това е така
защото договорът за заем не е от категорията на лимитативно изброените в чл. 1,
ал. 1 ТЗ търговски сделки.
Един договор за заем обаче може да
бъде квалифициран, като търговска сделка при приложението на субективния
критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало в хипотезата, когато такъв
договор е бил сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Без
съмнение ангажираният заемен договор следва да се квалифицира, като двустранна
субективна търговска сделка, доколкото и двете страни по съглашението
притежават качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ. Следващият
необходим елемент за да се приеме, че изтъкнатата правна сделка е от
категорията на търговските е тя да е била извършена от търговец във връзка с
упражняваното от него занятие. При съобразяване съдържанието на договора не
става ясно какви са целите, за чието постигане следва да послужи отпускания в
полза на „Р.Т.“ ЕООД паричен заем. Може обаче да се заключи, че с оглед размера
на даваната в заем сума от
15 500 000 лв., както и уговорената договорна лихва за неговото
ползване сделката е преследвала постигане на резултат свързан с финансирането
на дружеството, което пък да спомогне за осъществяване на предвидения в Устава
му предмет на извършвана търговска дейност. Аргумент в тази насока е и това, че ответника
не представя доказателства чрез които да постигне като ефект опровергаване на
презумпцията въведена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, а именно че сключения през 2010 г.
договор за заем се намира в причинна връзка с упражняваното от него занятие,
което пък изключва възможността да се приеме оборване на презумпцията на чл.
286, ал. 3 ТЗ. Така в обобщение трябва да се посочи, че сделката, на която
молителя основава кредиторовото си качество е търговска.
На следващо място приложените по
делото писмени доказателства еднопосочно свидетелстват за това, че в полза на „Д.“
АД е възникнало и съществува, вкл. и към ***стоящия момент изискуемо и
непогасено парично задължение, чиято обща стойност възлиза на сумата от 16 379 409,72 лв. Паричното задължение за
връщане на паричен заем е валидно възникнало посредством сключването на
договора за заем от 2010 г., в чието съдържание страните по сделката са
уговорили предоставяне в заем на сумата от 15 500 000 лв., както й
крайния срок за връщането на така уговорената сума от заемателя на заемодателя.
Предвид това, че договора за заем е реален договор за да се постигне
фактическия състав по неговото сключване е необходимо и договорената парична
сума да бъде реално предоставена на получателя й - „Р.Т.“ ЕООД. Този релевантен
факт също се е сбъднал, което е видно от приложените платежно нареждане и
извлечение от сметка, от чиито съдържание се разбира, че на 28.12.2010 г.
„Д.“ АД е превел по банкова сметка
на „Р.Т.“ ЕООД сумата в размер от 15 500 000 лв. според поетото с
договора за заем по чл. 2.1. облигационно задължение. С осъществяването на
посоченото действие молителя е изпълнил ангажиментите си по договорното
съглашение, а за ответника - „РЕМА ТРЕЙД“ е възникнало задължението да върне на
уговорения падеж дадената му в заем парична сума. Успоредно с това за заемателя
е възникнало и задължението да заплати в полза на „Д.“ АД уговорената според
чл. 2.2. възнаградителна лихва в размер на 9,5 % годишно. Във връзка с
изискуемостта на изложените парични задължения анализа на договорното
съглашение и подписаните към него два анекса показва, че волята на страните е
била първоначално дадената в заем сума да бъде върната в срок до 31.12.2011 г.,
като впоследствие същия е удължен, считано до 31.12.2013 г. Въпреки
настъпването на приетата от страните падежна дата изпълнение не е последвало от
страна на „РЕМА ТРЕЙД“ и дадената в заем сума не е върната на „Д.“ АД. Отсъства
и плащане на уговорената лихва за ползването на паричния ресурс, чиято
изискуемост също е настъпила към датата – 31.12.2013 г. и е натрупана в периода
от 28.12.2010 г. до 31.12.2013 г. Посоченото важи и към даване ход на устните
състезания по настоящото производство. Следователно молителят се явява титуляр
на изискуемо парично задължение произтичащо от търговска сделка, чиито общ
размер възлиза на сумата от 16 379 409,72 лв. /15 500 000 лв. – главница и
879 409,72 лв. – договорна лихва/. Така
„Д.“ АД се явява активно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника съгласно
упражнената молба с правно основание изводимо от чл.625 ТЗ.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608,
ал.1 ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608,
ал.2 ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, като под „спиране на плащанията” по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на
база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на
чл.608 ТЗ, вкл. вземания, произтичащи от развалена търговска сделка. Безпротиворечива е съдебната практика, че за
да се установи състоянието на неплатежоспособност, което е обективно
икономическо състояние, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни. В тежест на ответника е чрез пълно и главно доказване
да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като докаже на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието си, че е способен да погасява
задълженията си /Решение №64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на
ВКС и Решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.
За да се установи реалното
имуществено – финансово състояние на длъжника от сезирания съд са събрани
писмени доказателства и е допусната СФИЕ. Изследването на тези доказателства
показва, че в рамките на проверявания период от 2013 до 2016 г. вкл.
дружеството - „Р.Т.“ ЕООД без изключение в годините отчита единствено загуби,
което илюстрира нерентабилност на дейността му и финансов извод за нарастваща
степен на декапитализацията му. Еднопосочно се установява, че в нито една от
анализираните години дружеството не е разполагало с обем от краткотрайни
/текущи/ активи, които да му позволят да покрива текущите си парични задължения
с изискуемост до 12 месеца, за които се установява да са преобладаващи в
структурата на пасивите му. Всеки един от установените измерители на ликвидност
/обща, бърза, незабавна и абсолютна/ е на драстично ниски нива, отклоняващи се
многократно от долната референта граница установена за тези измерители, която е
единица. Това създава убеждение за трайност и необратимост на невъзможност
дружеството - „Р.Т.“ ЕООД да обслужва регулярно съществуващите свои текущи
задължения. Това обективно състояние съвсем логично е довело и до спиране на
плащанията от негова страна по отношение на целия кръг от негови контрагенти,
което е станало през 2015 г. От нито едно доказателство събрано по делото не
може да се изведе констатация, че дружеството продължава да развива някакъв вид
търговска дейност, която да доведе до генериране на приходи, които да се
ползват за покриване на високия обем необслужени и падежирали парични
задължения. Обратното установява се, че търговския субект не открива на
регистрирания му адрес на управление, което потвърждава заключението, че
дружеството към даден момент е преустановило реалното извършване на дейност,
като единствените предприемани от негови представители правни действия се
ограничават до това да се подават ГФО и данъчни декларации пред установените за
това органи.
Тези констатации обосновават единствения
възможен извод , че след като
търговското дружество не разполага с ликвидни средства, с които да
погаси задълженията си, включително и това към „Д.“ АД и същевременно с това не
притежава финансова автономност, то същото се намира обективно в състояние на
неплатежоспособност, считано от датата
на 31.12.2013 г. , когато е изтекъл
срокът за доброволно изпълнение на задължението да се върне дадената в заем
парична сума и да се заплати акумулираната върху нея договорна лихва.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че поради наличието на основното заявено и поддържано от
молителя, като главно основание състояние за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника - „Р.Т.“ ЕООД, а именно състояние на
неплатежоспособност, тъй като в тяхното кумулативно единство са налице
предпоставките на чл.608 ал.1 ТЗ, то молбата на „Д.“ АД се явява основателна и
следва да бъде уважена, като бъде постановено решение, с което се открие
производство по несъстоятелност на ответното дружество и бъде обявена неплатежоспособността му с
начална дата 31.12.2013 г. Предвид това, че второто заявено от молителя
основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно наличие на
състояние на свръхзадълженост е заявено в условията на евентуалност /такова
изявление на направено изрично от процесуалния представител на молителя – юрк. Т.
в съдебно заседание състояло се на 16.03.2018 г./, то поради липса на сбъднала
се вътрешно-процесуална предпоставка съдът счита, че не следва да го разглежда
и да се произнася по него.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От анализа на приобщените по делото
доказателства не може да се мотивира извод в направление, че „Р.Т.“ ЕООД разполага
с налично имущество, което да е бързоликвидно и да позволи своевременно и
регулярно покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Вярно
е, че в баланса на дружеството за 2016 г. присъстват активи в размер на 15 654
хил. лв. Анализът на събраните доказателства обаче изключва възможност да се
приеме, че подобни активи към момента съществуват и се намират в правната сфера
на ответника, а още по-малко е възможно да се приеме, че тези активи са от
категорията на бързоликвидното
имущество, с което да е възможно своевременното им трансформиране в парични
средства. Нужно е да се допълни, че отчетените в баланса средства по банкови
сметки, всъщност са такива депозирани в „КТБ“АД, за която банка е открито
производство по несъстоятелност, което предполага наличието на значителен кръг
от положителни материални и процесуални предпоставки, които да се проявяват, че
за „Р.Т.“ ЕООД да възникне правото да получи плащането им. Справката от КАТ
показва, че дружеството не разполага с регистрирани на негово име МПС, освен
това в заключението си вещото лице изрично подчертава, че дружеството не
разполага с материални запаси. Що се касае до притежаваните от „Р.Т.“ ЕООД два
недвижими имота трябва да се спомене, че същите не могат да се възприемат за
имущество, което да е с характеристиките на бързоликвидно. Тъкмо обраното -
недвижимите имоти следва да се дефинират, като трудно ликвидни дълготрайни
активи, чието осребряване е неизвестно отнапред във времето и по стойност. При
това заключение съдът е длъжен да приеме, че достатъчно налично имущество за
покриване на разноските няма, като осигуряването на същите трябва да се
прехвърли в тежест на кредиторите на дружеството, които искат да се
удовлетворят от активите му в рамките на универсалното производство по
изпълнението. Именно поради това със
свое определение от 16.03.2018 г. съдът е указал на тези лица да внесат по
набирателната сметка на СГС определена
сума /19 000 лв./ за покриване на началните разноски, но към момента няма данни
подобно действие да е предприето и такава сума да е осигурена за изложените
цели. Предвид това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
като постанови решение именно при приложението на тази процесуална норма.
Молителят – „Д.“ АД претендира
присъждане на разноски за производството, чиито размер се простира до
заплатеното възнаграждение за изготвената СФИЕ /700,00 лв./, както и
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по отношение на молителя
процесуално представителство от юрисконсулт в пределите на настоящото
производство развило се пред СГС в размер на сумата от 450,00 лв. С оглед
изхода на делото, както и предвид това, че посочените разноски се установява да
са дължими /налице е платежно нареждане за заплащане на сумата за
възнаграждение на вещото лице/, както и пълномощно за учредяване на
представителна власт на юрисконсулт-Т., които е представлявал „Д.“ АД във всеки
един етап от развитието на производството. С оглед на изложеното на основание
чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ в полза на „Д.“
АД следва да се присъдят посочените суми, като същите се възложат за заплащане
в тежест на масата на несъстоятелността на „Р.Т.“ ЕООД.
Водим от горното и на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1
ТЗ на „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството по т.дело № 3082/2017г.
по описа на СГС, VI-2
състав.
ОСЪЖДА „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Д.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Централна поща, п.к. **, на основание
чл. 621 ТЗ във връзка с 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер от 1 150,00 лв. –
съдебни разноски направени за участие в производството провело се пред
настоящата съдебна инстанция, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър
и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно
на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: