Решение по дело №1476/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1570
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120201476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

_1570

 

16.12.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 27.11.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Снежана Петрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1476 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „СУВОРОВ 14”, ЕИК *********, със седалище в гр.Добринище, област Благоевград и адрес на управление гр.Добринище, област Благоевград, улица „Димитър Благоев“ №22, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Г.М..

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 13-001254/06.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Пазарджик (ДИТ), с което на основание чл.415, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени процесното наказателно постановление. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон. Посочва се и че процесното НП е издадено при неправилно формиране на фактическите и правни изводи на наказващите органи и при условията на недоказаност на твърденията, обективирани в него, както и при съществени нарушения на производствените правила и произтеклото от тях опорочаване.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

 

Въпросът за връчването на процесното НП и допустимостта на подадената жалба е решен с Определение №1625/01.08.2019 г. по к.адм.д.№1808/2019 г., приложено към настоящото и съгласно което тя е подадена в срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.08.2018 г. Г.Й. ***) заедно със свои колеги извършили проверка на обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и намиращ се в гр.Созопол, област Бургас, улица „Републиканска“ №39 и представляващ ресторант „Тераса Мартинез“.

На същата дата и на място била попълнена призовка по чл.45, ал.1 АПК (л.26 от делото), връчена на управителя на дружеството-жалбоподател, с която бил задължен да се яви на 29.08.2018 г. в 17:00 часа в изнесен офис, намиращ се в гр.Созопол, улица „Яне Попов“ №7 за представяне на подробно изброени документи, касаещи трудовоправни отношения между дружеството като работодател и работник, както и документи за спазване на ЗБУТ. Поради неявяване е отправена повторна покана от управителя на дружеството-жалбоподател за явяване на 03.09.2018 г. в 10:00 часа в Д“ИТ“ – гр.Пазарджик за съставяне на акт, но същият е отказал да получи поканата (л.30 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Пазарджик, на 04.09.2018 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Г.Й. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №13-001254/04.09.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Р.И.М..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен вид за това, че дружеството-жалбоподател, като работодател противозаконно е попречило на контролен орган в лицето на Д“ИТ“ – Пазарджик да изпълни служебните си задължения, а именно – да извърши проверка на дружествени документи, като не се явява да ги представи с призовка от 28.08.2019 г. Посочва се и че на 29.08.2018 г. обекта на контрол е бил посетен, за да бъде връчена призовка на управителя В.М., но той отказал да я приеме и подпише пред свидетели (Р.М. – старши инспектор в Д“ИТ“ – Пазарджик и К.Ф.– старши инспектор в РУ – Созопол). В цифров вид деянието е квалифицирано като нарушение на чл.415, ал.2 КТ.

АУАН е връчен на 03.10.2018 г., видно от известие за доставяне (л.32 от делото).

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател не са постъпили или поне такива не са приложени в изпратената на съда преписка.

На 06.11.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“ - Пазарджик, издал процесното наказателно постановление.

Както се посочи по-горе, въпросът за връчване на процесното НП и допустимостта на подадената жалба е решен с Определение №1625/01.08.2019 г. по к.адм.д.№1808/2019 г., приложено към настоящото и съгласно което тя е подадена в срок.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416, ал.5 КТ           

Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Созопол, област Бургас, но съгласно чл.416, ал.5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Не се спори, че Г.И.Й. ***, поради което компетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик.

           

             Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ предвижда, че контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. След преценка на материалите по делото се налага безспорния извод, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв за него е съществувало задължението при поискване на документи, книжа и заверени копия от тях от страна на контролните органи да им ги предостави, неизпълнението на което задължение води до неоказване на съдействие на контролните органи при осъществяване на техните функции.

Разпоредбата на  чл. 415, ал. 2 КТ, регламентира случаите, в които работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000.00 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

В настоящия случай съдът счита, че дружеството не е изпълнило задълженията си към Държавата, визирани в  чл. 415, ал. 2 КТ във връзка с чл. 402, ал. 2 КТ, като не е оказало съдействие на контролния орган като негов представител не се е явил на 29.08.2018 г. в 17:00 часа в изнесен офис, намиращ се в гр.Созопол, улица „Яне Попов“ №7 за представяне на подробно изброени в призовката по чл.45, ал.1 АПК (л.26 от делото) документи, касаещи трудовоправни отношения между дружеството като работодател и работник, както и документи за спазване на ЗБУТ. На следващо място и поради неявяване е отправена повторна покана до управителя на дружеството-жалбоподател за явяване на 03.09.2018 г. в 10:00 часа в Д“ИТ“ – гр.Пазарджик за съставяне на акт, но същият пред свидетели (служител на МВР и на Д“ИТ“ – Пазарджик) е отказал да получи поканата (л.30 от делото). С посоченото дружеството-жалбоподател противозаконно е попречило на контролния орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

 

С оглед на гореизложеното административнонаказващият орган правилно е констатирал, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 402, ал. 2 КТ, а по-конкретно, че с непредставяне на необходимите документи, изискани от контролните органи в посочените от тях дата и срокове и необходими за извършване на осъществената от тях проверка дружеството не е оказало съдействие при изпълнение на техните функции /в този смисъл са Решение № 331/26.02.2018 г. по КНАХД № 3354/2017 г. на Административен съд - Бургас, Решение по КНАХД № 2119/2015 г. на Административен съд - Бургас/.

 

Фактът на нарушението, неговата съставомерност и авторство са доказани по несъмнен и категоричен начин, деянието е подробно и пълно описано, коректно квалифицирано като нарушение на чл. 402, ал. 2 КТ, и впоследствие законосъобразно подведено под санкционния състав на  чл. 415, ал. 2 КТ. Съгласно последната цитирана разпоредба, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай "Суворов 14" ЕООД е привлечено да отговаря за нарушението като работодател, поради което с наказателното постановление му е наложено законосъобразно по вид административно наказание - имуществена санкция.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за нарушение на трудовото законодателство, свързано с реда на проверка по КТ и ЗБУТ. Като цяло случаят не се характеризира с някаква по-съществена особеност, която да обуслови приложение на чл.28 ЗАНН. Отделно от това и видно от разпита на актосъставителя, по време на проверката управителя на фирмата не се е държал подобаващо пред проверяващите, което е наложило връчването на призовката за явяване на следващия ден да бъде осъществено с помощта на полицията.

 

Наложеното административно наказание е по вид „имуществена санкция“ и е с фиксиран размер от 20 000.00 лева, поради което не съществува правна възможност за намаляване.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-001254/06.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Пазарджик,

с което на основание чл.415, ал.2 от Кодекса на труда

на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „СУВОРОВ 14”, ЕИК *********, със седалище в гр.Добринище, област Благоевград и адрес на управление гр.Добринище, област Благоевград, улица „Димитър Благоев“ №22, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Г.М.,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд