Решение по дело №1690/2020 на Районен съд - Кюстендил

 

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

  № ..................

гр. Кюстендил, 04.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1690 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

           Образувано е по искова молба, депозирана от "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. А., ПРОТИВ К.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че на 26.08.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит за сума в размер на 579,00 лв. и срок на издължаване – 18 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоявал еднократно, безкасово по сметка на търговеца и се погасявал чрез разплащателна сметка № BG93STSA93000022043994. Месечните вноски били дължими на всяко 26-то число от месеца съгласно погасителен план към Договора.

Кредитът бил усвоен изцяло, което се удостоверявало от представеното Уведомление от 26.08.2014 г. от кредитора до „Техномаркет България“ ЕАД и фактура от същата дата, издадена от последното дружество.

Съгласно условията на договора, процесният кредит се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към момента на сключване на договора бил 29,77 % годишно.

Неразделна част към договора били и приложимите общи условия, а така също и погасителен план, съгласно който последната дължима месечна вноска била с падеж 26.02.2016г.

На 16.03.2016г., поради неизпълнение на задълженията от кредитополучателя, банката пристъпила към принудително събиране на вземанията си по реда на чл. 417 и сл. ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 443/2016г. на КРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С договор за цесия от 13.03.2017г. процесното вземане било прехвърлено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и др. принадлежности, вкл. начислени лихви.

Длъжникът бил надлежно уведомен за така станалото прехвърляне на вземането при съблюдаване на всички законови и договорни изисквания за това, като при евентуалност ищцовото дружество моли същият да се счита уведомен за горното с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

На основание издадените в производството по ч.гр.д. № 443/2016г. на КРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист (в които била допусната очевидна фактическа грешка, доколкото било посочено, че вземанията произтичат от договор с дата 31.07.2014 г., а не посоченият в заявлението такъв от 26.08.2014 г.) било образувано изп.д. № 582/2018 г. по описа на ЧСИ. В. А., рег. № 742, в рамките на което книжата били връчени на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК. Това обусловило интереса от воденето на настоящото дело.

Ищцовото дружество било легитимирано да води настоящото производство съгласно постановките на т.10 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а и съгласно актуалната съдебна практика на ВКС.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че К.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, на осн. Договор за стоков кредит от 26.08.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, вземането по който е прехвърлено на ищцовото дружество на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 13.03.2017г. сумите, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 220 от 18.03.2016г. и Изпълнителен лист от 18.03.2016г. по ч.гр.д. № 443/2016г. на КРС, а именно: 322,33 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането; 77,84 лв. – редовна лихва за периода от 26.05.2015 г. до 15.03.2016г.; 11,14 лв. – надбавка за забава за периода от 26.06.2015г. до 15.03.2016г; 120,00 лв. заемни такси.

В условията на евентуалност се иска на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.1 с.з. да се осъди К.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД – цедент) сумата от 322,33 лв. – главница по Договор за стоков кредит от 26.08.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и К.М.Е., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в заповедното и настоящото производства разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

  Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 22.10.2020 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 28.11.2020 г.), и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

При този изход на спора не се налага разглеждане на евентуалните претенции.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, а размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 175 лв. и заплатен депозит по допуснатата СЧЕ в размер на 180 лв.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 325 лв. – 25 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

                               Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, на основание Договор за стоков кредит от 26.08.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, вземането по който е прехвърлено на ищцовото дружество на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 13.03.2017г. сумите, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 220 от 18.03.2016г. и Изпълнителен лист от 18.03.2016г. по ч.гр.д. № 443/2016г. на КРС, (поправени с Определение № 260227/2020 г.), а именно:

ü    322,33 лв. (триста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки) –главница, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането;

ü    77,84 лв.(седемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотики) – редовна лихва за периода от 26.05.2015 г. до 15.03.2016г.;

ü    11,14 лв. (единадесет лева и четиринадесет стотинки) – надбавка за забава за периода от 26.06.2015г. до 15.03.2016г;

ü    120,00 лв. (сто и двадесет лева и нула стотинки) - заемни такси.

 

     ОСЪЖДА К.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, сумата в размер 455,00 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева и нула стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 443/2016 г. на КРС.

 

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

               Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________