РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Балчик, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно
дело № 20243210200215 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от Е. К. Д. ЕГН ********** от
***, срещу Наказателно постановление №***год. на В.Ж.Ж., Началник на РУ-Балчик, с
правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
В жалбата си Е. Д. твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Твърди се, че е неясно. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
Нередовно призована, жалбоподателката не се явява лично в съдебно заседание.
След служебната справка се установява настоящ адрес в ***, където също е направен опит за
призоваване, но жалбоподателката отново е нередовно призована.
Нередовното призоваване не е процесуална пречка за разглеждане на жалбата и
даване ход на съдебните заседания по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя писмено
становище по жалбата, в което твърди, че наказателното постановление е законосъобразно.
Твърди, че е изяснена фактическата обстановка и е доказана вината на жалбоподателката по
повод допускането на описаното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, като
законосъобразно.
Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Г. В. Г. и полицейския служител
С. Б. Й..
1
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката е водач на МПС и притежава СУМПС.
На ***година, тя управлявала лек автомобил марка Ф.П. с Рег. №СВ****НЕ по
Главен път ***, с посока на движение от *** към ***.
В близост до бензиностанция “Л.“, при движението си по пътя, автомобилът,
управляван от жалбоподателката бил видян от полицейските служители свидетелите Г. В. Г.
и С. Б. Й..
При преминаване покрай полицаите, жалбоподателката показала неприличен жест с
ръка към тях, след което ги подминала. Служители на полицията поискали да спре
автомобила, поради което я последвали с полицейския автомобил, подали звуков и светлинен
сигнал, но автомобилът управляван от жалбоподателката не спрял. Започнало преследване.
След известно време полицейският автомобил се изравнил с автомобила на
жалбоподателката. След многото опити и сигнали да спре, в крайна сметка
жалбоподателката спряла движението на автомобила. При няколкократните опити на
полицаите да спрат автомобила, тя отново и отново ги подминавала, смеела им се и отново
им показвали неприлични жестове с ръцете си.
Поведението на жалбоподателката накарало полицейските служители да си мислят,
че същата управлява автомобила след употреба на наркотици.
След спирането на автомобила, полицейските служители извършили проверка за
употреба на наркотици и алкохол. И двете проби с техническо средство отчели, че
жалбоподателката не е употребили такива.
С оглед поведението на жалбоподателката, свидетелят Г. Г. преценил, че същата е
допуснала административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, изразява се в това, че същата не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при
подаден достатъчно видим светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган.
Свидетелят Г. Г. съставя Акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№*** на *** година, в присъствието на жалбоподателката. АУАН е подписан без
възражения от жалбоподателката, която получила препис от същия. Не са подадени писмени
възражения срещу АУАН.
Въз основа на образуваната административна преписка, административно-
наказващия орган издава наказателно постановление №***г. с което приема, че
жалбоподателката Е. К. Д. е допуснала административно нарушение на разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, поради което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на същата са наложени
административни наказания, а именно-Глоба в размер на 50 лева и Лишаване от право на
управление на МПС за срок от един месец.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по
отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
По делото е установено, че препис от наказателното постановление е връчен на Д. на
09.10.2024год. Жалбата е депозирана първоначално в деловодството на отдел Пътна
полиция при СДВР с Рег.№УРИ 433200-105297 на 09.10.2024година. В последствие, жалбата
е изпратена в деловодството на РУ –Балчик.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на РУ на
МВР, упълномощен с това правомощие,съгласно заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
Към момента на нарушението и съставяне на процесното наказателно
постановление, административно-наказващ орган е ВПД Началника на РУ-Балчик.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита,че подадената жалба е допустима,но неоснователна и недоказана.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства се установява именно описаната
от съда фактическа обстановка, а не твърденията на жалбоподателя, че неправилно е
описана установената фактическа обстановка.
Самата жалба е бланкетна, като не са описани каквито и да е факти и обстоятелства
от жалбоподателката.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, се установява по
категоричен начин, описаното поведение на жалбоподателката, което предизвикало
съмнение относно способността на същата да управлява автомобила, както и нейно
неподчинение на ясно дадени разпореждания и сигнали от страна на полицейските
служители, за спиране на движението на автомобила.
От събраните доказателства, съдът установява, че такива сигнали са били подавани,
те са били ясни, видими и разбираеми. Съдът приема, че от събраните доказателства се
установява, че действително Е. Д. не спира автомобила си след тези сигнали.
Показанията на разпитаните свидетели не са противоречиви, достатъчно пълни са и
подробни. И двамата свидетели изясняват една и съща фактическа обстановка. Техните
показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Съдът счита, че е доказана субективната страна на извършеното нарушение. От
3
събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Г. и Й., съдът установява, че
жалбоподателя е видял полицейските служители и въпреки това не е спрял движението на
своя автомобил.
Съгласно константната съдебна практика, съдът установява и доказва наличието на
вина(субективната страна на деянието), чрез съвкупността от фактическите действия на
лицето, т.е. от обективните факти. В случая, съдът приема, че жалбоподателя е действал в
условията на пряк умисъл, тъй като е знаел, че извършва нарушение, съзнавал е обществено-
опасните последици от това деяние, т.е. че може да бъде санкциониран за противоправното
поведение, видял е служители на полицията, но въпреки това е искал, т.е. е извършил
деянието, спирайки в нарушение на закона.
На следващо място съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, при съставянето на АУАН и наказателното постановление.
Процесуалните нарушения са съществени, когато засягат правото на защита на
страната/жалбоподател/, като й пречат да организира своята защита. Опорочаването следва
да е до степен в която да се стига до незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
В конкретния казус, както актосъставителя, така и административно-наказващия
орган достатъчно подборно и ясно са описали фактическата обстановка. Правилно са
определи правната квалификация на деянието. Мотивирали са своите изводи.
Административно наказващия орган правилно и законосъобразно е преценил, че не
са налице условията за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Допуснатото административно нарушение от страна на жалбоподателя е свързано
със създаване на потенциална опасност за всички участници в движението по пътното
платно. Самият казус не се отличава с нещо, което да обоснове наличие на условия за
спешност, неотложност, аварийност, които биха обусловили наличие на маловажност на
случая.
Макар и лаконично, административно наказващия орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочил, че деянието не е маловажен случай.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице допуснати твърдените в жалбата,
съществени процесуални нарушения.
При определяне на вида и размера на наложените административни наказания,
административно-наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Административното наказание е правилно определено и са съобразени съответните
материално и процесуално правни норми.
Гореизложената фактическа обстановка се установява, от събраните писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
В предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Обжалваното наказателно постановление е правилно, обоснованото и
4
законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено.
По разноските :
Въззиваемата страна не представя списък с разноски и не прави изрично искане за
присъждане на такива.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че не следва да се присъждат деловодни
разноски в полза на жалбоподателя под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.
Такова искане не е направено.
Не следва да се присъждат и направените деловодни разноски в полза на
въззиваемата страна, тъй като такова искане не е направено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, във вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №***г. на В.Ж.Ж., Началник
на РУ-Балчик, с което за констатирано на ***г. в 17,40 часа по Главен път ***, с посока на
движение от гр.Балчик към ***, при управление на лек автомобил марка “Ф.П.“ с Рег.
№СВ****НЕ, административно нарушение на чл.103 от ЗДвП на Е. К. Д. ЕГН **********
от ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания, а
именно - ГЛОБА в размер на 50лв.(петдесет лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5