№ 654
гр. С., 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. П. Георгиев
като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Гражданско дело №
20211800100708 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С Решение № 255/06.07.2022г., постановено по гр.д. № 708/2021г. на Софийския
окръжен съд, е уважен частично искът по чл. 2б от ЗОДОВ на Д. Я. срещу Софийския
районен съд и Софийския окръжен съд, като ответниците са били осъдени да заплатят
солидарно на ищеца обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за забавено разглеждане на
гр.д. № 24335/2015 г. на СРС и в.гр.д. № 15740/2018 г. на СГС в размер на 1800 лв.,
ведно със законната лихва от 21.12.2020г. до 11.06.2021г., а искът е бил отхвърлен за
разликата над 1800 лв. до пълния предявен размер от 25034,62 лв. Отхвърлено е било и
искането за присъждане на законна лихва за период от 11.06.2021г. до окончателно
изплащане на вземането.
Със същото определение съдът е осъдил ответниците да заплатят солидарно на
процесуалния представител на ищеца - адв. И. Ю. - адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА в размер на от 356 лв. - пропорционално на уважения размер на иска.
На 25.07.2022г. е постъпила молба от Софийския градски съд за изменение на
така постановеното решение в частта за разноските. Молителят твърди, че искът е
предявен за сумата 25034,62 лв. и е уважен частично за 1800 лв., т.е. за 7,19% от
претенцията. Сочи, че, съгласно разпоредбите на НМРАВ и с оглед цената на иска,
адвокатското възнаграждение, съответстващо на пълния му размер, би било 1281,03лв.,
а съобразно уважената му част – 7,19% от тази сума, т.е. 92,10лв., а не 356лв. Моли
съда да измени съдебния акт в частта за разноските, присъдени на адв. Ю. по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, като намали същите до размер от 92,10 лв.
Препис от молбата е бил връчен на насрещната страна по делото, и на
26.09.2022г. е постъпил отговор, с който молбата се оспорва. Изтъква се, че по делото
били предявени два (а не един) субективно съединени иска, както и главни и акцесорни
искове.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е подадена в срок и изхожда
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по нея, съдът възприе следната фактическа обстановка.
Предявен е осъдителен иск по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди в размер на 25034,62 лв., ведно със законната лихва 21.12.2020г.
до окончателно изплащане на вземането.
В представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие е
отразено, че услугата се предоставя безвъзмездно по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С Решение № 255/06.07.2022г., постановено по настоящото дело, ответниците са
1
били осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ в
размер на 1800 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. до 11.06.2021г., а искът е
бил отхвърлен за разликата над 1800 лв. до пълния предявен размер от 25034,62 лв.,
както и в частта за законната лихва за период от 11.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Със същото решение съдът е присъдил в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 356 лв., пропорционално
на уважената част от иска, като този размер е бил определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното.
Съгласно общия принцип за разпределение на отговорността за разноските,
отразен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, при частично уважаване на исковата претенция,
на ищеца се присъжда частта от разноските, съразмерно с уважената част от иска, а на
ответника - частта от направените от него разноски, съответна на отхвърлената част от
иска. Или, казано по друг начин, за да се определят разноските в полза на ищеца,
уважената част от иска му се разделя на пълния предявен размер, и така полученият
коефициент се умножава по направените по делото разноски (респ. дължимите такива
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, както в настоящия случай). Видно е, че законодателят не третира
уважената част от иска като самостоятелен иск, въз основа на чийто размер се
изчислява дължимото адвокатско възнаграждение (както е процедирал съдът при
постановяване на Решение № 255/06.07.2022г.) Вместо това, начинът на формулиране
на цитираните по- горе разпоредби предполага изчисляване на адвокатско
възнаграждение по НМРАВ въз основа на пълния размер на предявения иск, част от
което следва да бъде присъдено на ищеца (или на неговия процесуален представител)
пропорционално на уважената част от иска.
По така изложените съображения, в случая дължимото от ответниците
адвокатско възнаграждение следва да се изчисли като част от общото такова,
пропорционална на уважената част от иска, както следва: (1800/25034,62)*(830+
(25034,62-10000)*0,03) = 0,0719004322813767*(830+451,0386) =
0,0719004322813767*1281,0386=92,10722910912961 лв.
По тези съображения, молбата е основателна и следва да бъде уважена, като
Решение № 255/06.07.2022г. бъде отменено в частта му, с която Софийският градски
съд е бил осъден да заплати разноски в производството за разликата над 92,11 лв. до
356 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 255/06.07.2022г., постановено по гр.д. № 708/2021г. на
ОС- С., В ЧАСТТА МУ, с която Софийския градски съд с ЕИК *** е осъден да
заплати на адв. И. Ю. с посочен адрес гр. С., Т. д., ет. 3, кантора № 308, адвокатско
възнаграждение за разликата над 92,11 лв. до 356 лв. по чл. 38 от ЗА, пропорционално
на уважения размер на иска.
Определението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
2