Решение по дело №2436/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 421
Дата: 1 април 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20195300502436
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    421

гр.Пловдив, 01.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№2436/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 435,ал.2,т.1от ГПК

.

Образувано по жалба вх. 30510/17.10.2019 г. по описа на ПОС и 9879/17.09. 2019 г. - администрирана от ЧСИ, подадена  от П.Б.Б., ЕГН **********- длъжник по изпълнително дело83/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с район на действие ПОС, против Постановление на ЧСИ от 02.09.2019 г., с което, на основание  чл. 528, ал. 5 от ГПК, й е наложена глоба в размер на 150 лв. за неизпълнение задължението да предаде детето Б. Н.И. на взискателя Н.Д.И.. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наложената й глоба.

Взискателят в изпълнителното производство Н.Д.И., ЕГН ********** изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложеното копие, изп. дело83/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с район на действие ПОС е образувано на 10.05.2019 г. въз основа на ИЛ от 29.08.2017 г. по г. гр.д.№219/2017 г. на Кърджалийки РС, съгласно който е постановен режим на лични отношения на бащата Н.Д.И. с децата Д. Н.И., роден на *** г. и Б. Н.И., роден на *** г.

С обжалваното постановление на ЧСИ З.Добринова от 02.09.2019 г. за налагане на глоба на основание чл.528,ал.5 ГПК по ИД /л.74/, ЧСИ е наложил на длъжницата П.Б. глоба от 150 лв. за това, че не е изпълнила задължението си да предаде детето Б. на неговия баща Н.Д.И. на адрес: *** след като е констатирал, че страните са редовно уведомени за насроченото предаване, което не е изпълнено поради отказ на детето да тръгне с бащата; ЧСИ счита, че това е поредно неизпъление от П.Б. на същото задължене, за което са й били наложени глоби, както следва: с постановление от  13.08.2019 г. -50 лв., с постановление от  22.08.2019 г. -100 лв.

В изпълнение на задължението си по чл.528, ал.2 ГПК длъжникът е подал становище вх.№ 9244/26.08.2019 г. до ЧСИ, в което е Б. е заявила готовност да предаде детето Б. на посоченото в съобщението място и време. Видно от съставения Протокол от 28.08.2019 г. от помощник ЧСИ при Зорница Добринова, на местоизпълнението са се явили взискателят, длъжникът и детето Б.. Осигурено е присъствието на служител на МВР. До предаване не се е стигнало поради отказ на детето да тръгне с баща си.

В тази връзка по настоящето дело са представи доказателства, от които е видно, че на длъжницата е била наложена и първоначална глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК с Постановление от 13.08.2019 г. на ЧСИ в размер на 50 лв., поради неосъществено предаване на детето Б. на бащата на 10.08.2019 г., а с Постановление от 22.08.2019 г. на ЧСИ на П.Б. е наложена глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК в размер на 100 лв. предвид повторно неизпълнение от нейна страна на задължението за предаване на детето поради отказ на последното да тръгне с бащата.

От направената служебна справка по в.гр.д.№2192/2019 г. на ПОС, 5 гр.с. е видно, че с решение от 06.11.2019 г. ПОС е отменил наложената на Б. глоба от 50 лв. по ИД. По наст.дело е представено като доказателство решение №1155/15.10.2019 г. по в.гр.д.№2315/2019 г. на ПОС, 6 гр.с., от което, че ПОС е отменил и наложената на Б. глоба от 100 лв.

За да отменят наложените предходни глоби на ЧСИ съдебните състави на ПОС, цитирани по-горе, са приели, че причините за неуспешното предаване на детето на взискателя както на 15.08.2019 г., така и преди и след това / вж.Протоколи от 10.08.2019 г., 28.08.2019 г., 09.09.2019 г., 21.09.2019 г./ не се дължи на пречки, създадени от майката-длъжник, а изключително на нежеланието на детето, причината за което твърде вероятно е поведението на бащата на 26.07.2017 г. – когато последният е  осъществил домашно насилие – физическо и психическо спрямо малолетния Б. за което са му наложени мерки по реда на ЗЗДН по грд.№13316/2017 г. на ПРС. Насилието се е изразявало в това, че детето е било принудено чрез дърпане и  влачене да се качи в колата на баща си  и е било отведено от него, а след връщането му вечерта е треперило и заеквало.

От представените по настоящето дело съдебни решения №1330/15.11.2019 г. на ПОС, 7 гр.с. и №1482/11.12.2019 г. на ПОС, 9 гр.с. е видно, че и тези състави на ПОС са отменили последващите наложени от ЧСИ глоби от 250 лв. с постановление от 24.09.2019 г. и 300 лв. - с постановление от 24.09.2019 г.

От разпитаните пред настоящата инстанция свидетели – Е. И. – психолог и П. Х.- юрисконсулт в кантората на ЧСИ Добринова се установява следното: св.Е. И. установи, че е получил направление от ДСП, отдел „Закрила на детето“ за работа с детето Б.. Неговото становище е, че детето е приживяло кризи, връзрани с преместването му в друго училище, че е насъбрано психологическо напрежение от раздялата на родителите му и нарушените взаимоотношения; дето се е почувствало предадено, когато единият родител си е тръгнал от семейството, изпитвало е обида към него и вина за нарушените взаимоотношения между родителите; психолога установи, че не е констатирал майката да настройва детето срещу бащата; че поведението на детето е психологически обусловено и свързано с особения период на преход от детство към пуберитет, в който се е намирал Б., както и че в него има системно вътрешно напрежение при срещите му с баща си;Св.И. счита, че в тази възраст правилната реакция на родителите е да се съобразяват с желанията на детето, да го подкрепят и стимулират, а при неодобрение -да се провеждат разговори, да се търси психологическа помощ; Бащата би могъл да работи с психолога с оглед сближаването му с детето.

От разпита на св.Х. се установи, че същата е присъствувала на предаването на 28.8.19 г., когато детето казало, че няма да тръгне с баща си, че има право на мнение и да казва „не“; свидетелката счита, че Б. не е подготвила достатъчно предварително детето за срещата с бащата, а е пасивна, мълчи, не взима участие; счита, че е необходимо от нейна страна да има дейност по мотивиране на детето да тръгне с баща си, да го последва по стълбите, когато си е тръгнало, за да го помоли да се върне.

ПОС кредитира показанията на свидетелите като обективни, но не приема извода на св.Х., че майката е могла, а не е съдействала за предаването, а възприема становището на психолога, че майката обективно не е могла да окаже съдействие, тъй като детето има системно вътрешно напрежение и се намира особен период от развитието си, в който има нужда от психологическа подкрепа и разбиране, както и че майката Б. няма вина за непредаването на детето на бащата. От приетите по делото доклади за предоставяне на услуги в КСУДС-Пловдив на Комплекса за социални услуги за деца и семейства на Ощина Пловдив /л.60-74/, сключеният договор за предоставяне  и ползване на социални услуги в КСУДС-Пловдив от 26.11.2018 г. е видно, че Б. търси помощ за решаване на проблема, както и че същата е отправила искане към ЧСИ да упражни възможността за оказване на съдейстиве от ДСП- гр.Пловдив и. предприемане на подходящи мерки по ЗЗДет. при осъществяване на личните контакти на бащата с детето поради многократните откази на Б. да последва баща си. Не е налице виновно неизпълнение на горното задължение от страна на майката на насроченото за 28.08.2019 г. предаване на детето Б., тъй като същата е осигурила присъствието му и не е създала каквито и да било пречки за осъществяване на предаването. Както се посочи, то не е реализирано единствено поради отказа на Б. /на 12 години/ да тръгне с баща си. При отказ от страна на детето и при положение, че майката е осигурила присъствието му, т. е. е съдействала за изпълнението на съдебното решение, са налице обективно възникнали пречки за осъществяване режима на лични отношения, за което майката не следва да носи отговорност, респ. да бъде санкционирана. В тази насока са и указанията на ВКС в т.3 от ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК, където е казано, че действията на страните и ЧСИ трябва да се съобразяват на първо място с интерите на детето , тъй катопринудителното изпълнение не е насочане към неодушевен предмет, а към малолетно дете, което представлява самостоятелна личност.

При тези обстоятелства  съгласно чл.528, ал.4 ГПК, съдебния изпълнител следва да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и предприемане на подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, поради което намесата на ЧСИ чрез този изпълнителен способ за предаване на дете, предполага преди това полагане на усилия от страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в редица международни актовеКонвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др., което несъмнено не е възможно да се постигне чрез санкциониране на длъжника при всеки отказ на детето да последва взискателя.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно поради липса на предпоставките по чл.528, ал.5 ГПК за налагане на глоба на длъжника.На жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 423 лв., от които 350 лв.-платен адв-хонорар и 73 лв. – такси.

Предвид изложените съображения, Пловдивският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 02.09.2019 г. на частен съдебен изпълнител Зорница Добринова, с рег. № 829 на КЧСИ, по изпълнително дело20198290400083, с което на длъжника П.Б.Б. е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание  чл. 528, ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН ********** да заплати на П.Б.Б., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 423лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                      2/