РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503734 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 5022 от 17.08.2020 г. по гр.д. 16432/2019 г. по описа на СГС, I-
30 състав, е отхвърлен иск против „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, с който се иска
дружеството да се осъди да заплати на ищеца К. М. С., ЕГН:**********, гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*** /действащ със съгласието на законния си представител
М. П. С./ сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
смъртта на бабата на ищеца А. Ф. П. при ПТП, реализирано на 15.07.2018 г. по вина на
водача П. Г. П., чиято отговорност е била застрахована при същия застраховател.
Исковите претенции са били отхвърлени и за съответните мораторни лихви, а именно –
за сумата от 12 083.33 лв. за периода от 08.10.2018 г. до предявяване на исковата молба,
както и за периода от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. При
този изход в производството на ответника са присъдени разноски в размер на 7 200 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано от процесуалния представител
на ищеца с оплаквания за неговата неправилност. Счита за неправилни изводите на
градския съд, че не се дължало обезщетение, тъй като не се установявало между
починалата и ищеца да са налице особено близки отношения, от прекъсването на които
той да е претърпял големи болки и страдания. Иска се отмяна на атакуваното решение,
като се уважи исковата претенция в пълен размер. Търси разноски за две инстанции.
Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира също разноски.
1
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са
събирани.
От материалите по делото САС установи следното:
Ищецът К. М. С. – непълнолетен, със съгласието на майка си, чрез
пълномощниците си адв. Т. и адв. П., излага в исковата молба, че е претърпял
неимуществени вреди смъртта на своята баба А. Ф. П., причинена при ПТП,
настъпило на 15.07.2018 г. по вина на П. Г. П., управлявал лекия автомобил, в който
пътувала бабата на ищеца. По случая било образувано наказателно производство,
приключило с влязла в сила присъда на ОС – Силистра по нохд №59/2019 г., с която
водачът П. бил признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта
на А. П., за което му било наложено наказание по НК. Поддържа, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника –
„Бул Инс“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата по
чл.380, ал.1 КЗ от ответното дружество – 08.10.2018 г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът „Бул Инс“ АД подава
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди поради смъртта на
неговата баба, както и наличието на особено близка връзка с починалата. Твърди, че
ищецът не е легитимиран да търси обезщетение, тъй като не е от кръга на лицата,
имащи право на такова.
САС намира, че обжалваното решение на СГС е изцяло валидно и допустимо.
По останалите въпроси, въззивният съд е ограничен от посоченото в двете въззивни
жалби съобразно чл. 269, изр.второ ГПК, действайки при условията на т.нар.
„ограничен въззив“.
Настоящата инстанция намира също така, че по делото е безспорно доказано,
че на 15.07.2018 г. около 05:50 часа по път II – 21 на км 45+100 между гр. Тутракан и
с. Нова Черна, в посока град Русе, е реализирано ПТП по вина на водача П. Г. П., при
което е починала А. П.. Това е изводимо и от влязлата в сила присъда на Силистренски
окръжен съд по нохд №59 по описа на съда за 2019 г., приложена като заверен препис в
първоинстанционното производство. Актът на наказателния съд следва да се зачете в
пределите и по въпросите, посочени в нормата на чл. 300 ГПК. По делото също така,
не е спорно и това, че А. П. е баба на ищеца К. С..
Основният правен въпрос по който е налице спор между страните пред
настоящата инстанция, е съсредоточен върху това следва ли да се присъди
2
обезщетение за неимуществени вреди в полза на внука по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ или
не. Това е така, защото конкретния размер на обезвредата следва да се определи при
спазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД само при положителен отговор на въпроса,
поставен в предходното изречение.
По този въпрос настоящият състав на съда формира следното становище:
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
конкретизиран кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-
близкия кръг увредени е запазена установената практика, че това са лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. В този
кръг са децата - включително и отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане,
без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на тълкувателното решение се сочи, че обезщетението следва да се присъди
само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Лицето е материално легитимирано да
търси обезщетение от смъртта на своя близък тогава, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на едната
страна е причинила на другата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.Тази възможност
е предвидена по изключение и с оглед особената близост между лицата.
Във връзка с установяване отношенията между починалата и нейния внук, както
и относно търпените болки и страдания, в първата инстанция е разпитан един
свидетел. Това е В. С. – първа братовчедка на ищеца. Нейните показания са в смисъл,
че отношенията между ищеца и баба му били „доста близки“ /така изрично на л. 72 от
първоинстанционното дело/. Ищецът и сестра му А. прекарвали ваканциите на село
при баба си, тя идвала понякога в София при тях, събирали се по празници. Бабата
помагала, когато децата били болни, тя им организирала забавления и игри, като били
заедно. Трудно приели вестта за нейната смърт и се били натъжили, не обичали да
3
говорят за това, ако станело дума за инцидента.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай и посредством гласните
доказателства, е налице доказана близка връзка между ищеца-въззивник и починалата
му баба, която обаче е присъща на традиционните за българското общество семейни
отношения. Това е така, тъй като обичайно е за страната и родствените традиции,
бабите да са в топли отношения на обич и привързаност с внуците си, да помагат за
отглеждането им, съобразно възможностите си, и семействата да се събират по
празници, както и децата да бъдат изпращани да гостуват на бабите и дядовците си
през ваканциите по някой път.
Ето защо, макар и очевидно близка и изградена от обич и привързаност,
връзката на ищеца с неговата баба е обичайна, традиционна за българското общество и
не се отличава с онзи признак на изключителност, който поред цитираното
тълкувателно решение на ВКС следва да е налице, за да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца.
Разбира се, всеки случай е строго индивидуален и следва да се преценява според
всички доказателства, събрани в съответното производство. В настоящия казус не са
налице данни да са настъпвали някакви изключителни обстоятелства, които да са
налагали, напр. К. С. да е бил отгледан само от баба си, която да е заместила
родителите му. САС в настоящия си състав намира, че не са налице доказателства
ищецът-въззивник да е претърпял неимуществени вреди /болки и страдания/ в обем,
надхвърлящ нормалните и обичайни тъга и мъка от загубата на баба му. От там следва
да се направи извод, че претенцията му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ ведно със съответната мораторна
лихва за забава, правилно е била оставена без уважение от първостепенния съд като
неоснователна.
Поради съвпадение в крайните изводи на първата и втората инстанция,
атакуваното решение следва да се потвърди изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
право на разноски имат въззиваемото дружество. То претендира такива в размер на
4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС,
за което са представени съответни писмени доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Няма направени възражения за прекомерност на хонорара, при което тази разноска
следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 5022 от 17.08.2020 г. по гр.д. 16432/2019 г. по
описа на СГС, I-30 състав.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН:**********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.*, ет.*,
ап.*** /действащ със съгласието на законния си представител М. П. С./ да заплати на
„Бул Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева съдебно-деловодни
разноски във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5