РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар М. Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 827 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, предявен от И.Т.И., ЕГН **********,***
против И.Й.Б., ЕГН ********** и М.С.Б., ЕГН ********** *** (солидарни длъжници), с който се иска съдът да приеме за
установено по отношение на ответниците, че й дължат солидарно сумата от
14000лв., по Запис на заповед, издаден на 29.05.2019г. в гр.Велинград, с падеж
20.12.2019г., ведно със законната лихва считано от 04.08.2020г. до окончателно
погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 256/13.08.2020 г.
В исковата молба ищцата излага, че подала заявление за
издаване на заповед на изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 256/13.08.2020 г. Твърди, че на
29.05.2019г. И.Й.Б. и М.С.Б. издали в нейна полза запис на заповед, съгласно
която се задължили безусловно и неотменимо на падежа й да заплатят на поемателя
сумата от 14000лв. Поддържа, че тъй като ответниците не изпълнили задължението
си на датата на падежа 20.12.2019г., нито по-късно, за нея е налице правен интерес
от предявяване на иска. Предвид изложеното моли искът й да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК оспорват исковата претенция по основание
и размер. Заявяват, че са получили преди време паричен заем от ищцата, но не в
претендирания от нея размер. Записът на заповед бил издаден като обезпечение и
във връзка с това каузално правоотношение. Поддържат, че този запис на заповед
е нищожен, тъй като бил сключен в условията на крайна нужда от тях. Твърдят, че
част от паричния заем бил погасяван през времето с вноски на ръка, които лично
били получавани от ищцата пред свидетели. Излага се, че ответникът И.Б.
договорил с ищцата, а тя приела, И.и.да прехвърли на И. вземането си срещу
ответника, което притежавал по силата на Изпълнителен лист №771 от 3.8.2018 г.,
издаден от Районен съд - Велинград по ЧГД № 1050/2018 г. по описа на Районен
съд – Велинград, като уговорката била по силата на тази цесия тя да придобие
по-голямо вземане, за да не привежда в изпълнение процесния запис на заповед,
като следвало да считат за в бъдеще, че И. е кредитор на Б. по силата на
договора за цесия с И., а не по силата на записа на заповед. Въпреки
уговорките, ищцата обаче не предала записа на заповед, като въпреки това
подписала и договор с И., с което станала за втори път кредитор на Б. и то за
още по-голяма сума на същото основание - предоставения от нея паричен заем
отпреди, отпуснат на Б. във връзка с тежкото му здравословно състояние. Оспорват
автентичността на подписите си и считат, че записът на заповед не отговаря на
изискванията на закона по отношение форма и съдържание. С оглед на изложеното,
молят съда да отхвърли претенциите на ищцата като неоснователни и недоказани.
Молят да се прогласи нищожността на записа на заповед, поради това, че същият е
подписан в условията на крайна нужда. Оспорват съдържанието на този документ,
като твърдят, че договорките между издателя и поематели били други и за други
суми. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците
са издатели по валиден и редовен от външна страна запис на заповед за
претендираната сума, по който ищецът се легитимира като поемател.
По наведеното твърдение, че записът е издаден във
връзка със сключен между страните договор за заем, в тежест на ответниците е да докажат съществуването
на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем и
обезпечителната връзка между това облигационно правоотношение с процесния запис
на заповед, както и изпълнението на задълженията си по посоченото облигационно
правоотношение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищцата е да
докаже пълно и главно, че е изпълнила
задълженията си по облигационното правоотношение, произтичащо от договор за
заем и имащо обезпечителна връзка с процесния запис на заповед, като е предала
процесната сума в заем, както и съществуването
на изискуеми вземания срещу ответниците по договора в размер на претендираната
сума.
Не се спори между страните по делото, а и от
представения като писмено доказателство запис на заповед се установява, че ответниците
са издали в полза на ищцата Запис на заповед от 29.05.2019 г., за сумата от 14000
лева, платима на падеж- 20.12.2019 г..
Съдът намира, че процесното вземане се претендира
по валиден запис на заповед, който съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Посочено е наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, налице е
безусловно обещание да се плати определена сума пари, уговорено е място на
плащането, посочени са дата и място на издаването, менителничния ефект носи
подписа на издателите. Падежът на менителничното задължение е уговорен по един
от императивно и изчерпателно уредените начини в разпоредбата на чл. 486 ал.1
т.4 ТЗ- “на определен ден”, като падежът е настъпил преди предявяване на
настоящия установителен иск. Като съобрази изложеното съдът приема, че записът
на заповед е издаден при спазване на изискуемата от чл. 535 ТЗ форма, като
удостоверява поето от издателите И.Й.Б. и М.С.Б. безусловно задължение за
плащане на определена парична сума (14000 лева) на поемателя- ищцата И..
Възражението на ответниците по отношение автентичността на подписите им върху
менителничния ефект остана недоказано в настоящото производство, поради което
съдът го намира за неоснователно. От друга страна същото противоречи на
признанието им в отговора на исковата молба и е взаимно изключващо се с твърдението
им, че са подписали процесния запис на заповед като обезпечение на получения от
тях заем от ищцата. На
основание чл. 513 ТЗ лицата, които са издали, менителницата са солидарно
отговорни към приносителя, поради което за
задължението по процесния запис на заповед ответниците като негови издатели
отговарят солидарно пред ответницата- поемател.
Макар записът на заповед да е абстрактна
едностранна сделка, за действителността на която не следва да се установява
наличието на основание, при въвеждане от страните в процеса на твърдения за
съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество
в производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми
парични вземания на ищеца по него. В конкретния случай ответниците твърдят, че е
налице каузално правоотношение между страните, изпълнението на което е
обезпечено, чрез издаването на процесния запис на заповед. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК единствено при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издадена ценната книга, съдът е длъжен да изследва връзката между менителничния
ефект и твърдяното каузално правоотношение, с оглед установяване съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на такива
твърдения и при недоказана връзка между менителничния ефект и каузално
правоотношение претенцията по чл. 535 ТЗ следва да бъде уважена въз основа на
абстрактната едностранна сделка.
В хода на процеса от ответниците бяха ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на св. И.и.и бяха изслушани обясненията на
ищцата по реда на чл. 176 ГПК досежно обстоятелство налице ли е каузално
правоотношение между страните. Ответниците не оспорват, че са получили заем от
ищцата, но оспорват размера му, като не навеждат твърдения по отношение на
него. От друга страна независимо от това дали той е над 5000 лв. забраната на
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът намира, че е преодоляна доколкото по реда на чл.
176 ГПК са изслушани обясненията на ищцата по отношение на тези въпроси при
съобразяване разпоредбата на чл. 164, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК и те не могат
да бъда игнорирани от съда, а от тях се установява безспорно, че им е предала в
заем именно сумата от общо 14000 лв. /10000 лв. през 2018 г. и 4000 лв. през
2019 г./, а те са се задължили да й го върнат, за обезпечаването на което й
вземане са издали и процесния запис на заповед.
Съдът кредитира тези й обяснения при съобразяване
заинтересуваността й от изхода на спора, доколкото се подкрепят изцяло от една
страна от признанието на ответниците /получили заем, който обезпечили с
процесната запис на заповед/, а от друга страна от показанията на св. И., който
е категоричен, че знае последните да са получили паричен заем от ищцата, който
са обезпечили със запис на заповед.
Принципно съобразно константната практика на
съдилищата редовният запис на заповед не изпълнява функциите
на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични
средства по договор за заем и при липса на други доказателства не може да
послужи като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на
отразената в текста му парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя
/заемател/, но съдът при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, признанието на ответниците в отговора на исковата молба и обясненията
на ищцата, намира за безспорно установено, че ищцата е предала в заем на ответниците
именно процесната сумата, а твърдението им, че сумата е различна бе опровергано
от една страна от ангажираните от тях доказателства в тази насока, а от друга
от съдържанието на процесния запис на заповед и в крайна сметка остана
недоказано.
Въвеждането на каузална
причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника - издател,
при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо, правопогасяващо,
правоизключващо за вземането на кредитора възражение. Такова възражение от ответниците е въведено в преклузивния за това срок, а именно с отговора на исковата молба, поради което следва да бъде
разгледано от съда. От друга страна възражението на ищцата, че същото е
погасено по давност, въведено едва с писмената защита по делото е несвоевременно,
поради което не следва да бъде обсъждано от съдеа.
По делото не се събраха никакви доказателства
относно това при какви конкретни обстоятелствата, респ. условия е сключен
процесния договор за заем. Ето защо при съобразяване събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за неоснователно възражението за
унищожаемост на процесния записът на заповед, респективно каузалното
правоотношение в обезпечение, на което той е издаден. От показанията на св. И.
става ясно, че около 2019-2020 г. при ответникът Б. се проявили здравословни
проблеми, а по думите му финансовото му положение било тежко, по отношение на
другия издател по процесния запис на заповед не се твърди, нито доказва да са
налице обстоятелства обосноваващи наличието на крайна нужда. Представените
писмени доказателства в тази насока са недостатъчни да обосноват такъв извод по
отношение на М.Б.. При това положение съдът намира, че възраженията за
унищожаемост на ценната книга на основание чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД останаха
недоказани, доколкото от съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал не са установени нито състоянието на крайна нужда, наложило подписването на процесния запис на заповед, респ. възникване на каузалното правоотношение по
отношение на двамата издатели- заемополучатели, нито наличието на явно
неизгодни условия, при поемането на задължението.
По делото не се твърди, а още по- малко доказва
погасяване на задълженията, чрез плащане. Ответниците по същество твърдят, че
били заместени в дълг от св. И., а той на свой ред прехвърлил свое изискуемо
вземане срещу тях на кредитора-И. в погашение на процесния дълг. При
съобразяване събраните гласни и писмени доказателства, както и обясненията на
ищцата по реда на чл. 176 ГПК, съдът намира, че всички тези твърдения останаха
недоказани, поради което са неоснователни.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на св. И. се установява, че той цедирал свое вземане на ищцата, като това
станало, когато отишли заедно с ответника Б. до работата й, подписали договора за
цесия в колата и тя си тръгнала. Свидетелят не познавал И., не знае какви
уговорки са имали страните по делото преди подписване на договора за цесия и
той с нея разговори по отношение на техните отношения по договора за заем и
процесния запис на заповед не е водил. Следователно съдът счита, че по делото
не е установено, че е налице заместване в дълг по смисъла на
разпоредбата чл. 102 ЗЗД нито под
формата му на съглашение между кредитора /И./ и трето лице – нов длъжник
/св. И./, нито под формата на договор между новия и стария длъжник, тъй като не
се установи, че от ищцата И.- кредитор на ответниците е изразено изрично
съгласие в тази насока. Дори обаче това да бе установено видно от представения
договор за цесия, а и от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. И.
и обясненията на И., то прехвърлянето на това вземане, чрез извършената цесия не
е станало в погашение на процесния дълг. Това е така на първо място, тъй като в
договора за цесия е вписано, че цедента прехвърля безвъзмездно своето вземане
на И., а не като даване вместо изпълнение. Тук е мястото да се посочи, че гласни
доказателства за опровергаване съдържанието на подписан частен документ са
недопустими предвид забраната на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК,
особено когато такива се дават от лицето, което го е подписало. На следващо
място и при съобразяване разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ЗЗД дори и да беше
вписано в документа /договор за цесия/, че вземането се прехвърля в погашение
на дълга по записа на заповед, респ. договора за заем, то когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението
се погасява едва след като бъде събрано вземането,
ако не е уговорено друго. В случая от една страна друго не е уговорено
видно от договора за цесия, а и от събраните доказатества, а от друга
вземането, което е прехвърлено видно от събраните писмени доказателства
/изпълнително дело/ не е събрано, респ. погасено.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният установителен иск за съществуване на менителничното вземане се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства съобразно уважената част от претенциите или
сума в общ размер на 1060 лв., съобразно представените
доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от И.Т.И., ЕГН **********,*** против
И.Й.Б., ЕГН ********** и М.С.Б., ЕГН ********** ***), иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ, че И.Й.Б.,
ЕГН ********** и М.С.Б., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА И.Т.И., ЕГН **********, сумата от 14000лв., по
Запис на заповед, издаден на 29.05.2019г. в гр.Велинград, с падеж 20.12.2019г.,
ведно със законната лихва считано от 04.08.2020г. до окончателно погасяване на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 256/13.08.2020 г.
ОСЪЖДА И.Й.Б., ЕГН ********** и М.С.Б., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Т.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1060 лв., представляваща разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА