№ 931
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК
вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание,
проведено на 27.04.2022г. по НОХД №4689/2022г. по описа на СРС, НО, 17-ти
състав, съдът е потвърдил действащата спрямо подсъдимия Д. В. Д. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Срещу това определение на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, е постъпила частна жалба от служебния защитник на
подсъдимия – адв. Н.Н..
В жалбата се сочи, че до момента подсъдимият е имал добро
процесуално поведение, не е възпрепятствал разследването, има постоянен
адрес, както и 2 годишно дете, за което се грижи, поради което няма опасност
да се укрие. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното определение
и изменение на МНО в „подписка“ или „домашен арест“.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от
лице, което има право на жалба, насочена е срещу акт, подлежащ на проверка
в производство по въззивен съдебен контрол и следва да се разгледа по
същество.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбата и
служебно извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното
определение, по същество въззивният съд намери, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
1
С атакуваното определение първостепенният съд е приел, че
подсъдимият е задържан за срок от три месеца към датата на провеждане на
разпоредителното заседание, в който срок разследването по делото е
приключило, проведено е и разпоредително заседание. Този срок е приет от
районната инстанция за законосъобразен и разумен. Първият съд е посочил
още, че деянието, което е предмет на делото, е извършено по-малко от три
месеца след последното осъждане на Д., като от този факт е изведен извод, че
целите на наказанията по предходните осъждания не са постигнати. Първият
съд е приел още, че единствено МНО „задържане под стража“ ще ограничи в
максимална степен възможността му да извърши престъпление.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на първостепенния
състав за потвърждаване на действащата спрямо Д. В. Д. мярка за
неотклонение.
На първо място, следва да се каже, че от събраните по делото
доказателства може да се направи обосновано предположение за участие на
подсъдимия в деянието, за което е предаден на съд, т.е. обоснованото
предположение продължава да бъде налице и към момента.
На следващо място, нужно е да се спомене, че подсъдимият е с
обременено съдебно минало, настоящето деяние е извършено в изпитателния
срок на предходните му две осъждания, от където произтича опасността от
извършване на ново престъпление, която е напълно реална и до сега, и
нейният интензитет не е намалял до степен, че да може да се противодейства
на тази опасност с мярка за неотклонение, различна от задържането под
стража. Правилно е посочил първият съд, че опасността от извършване на
друго престъпление може да се предотврати единствено с МНО „задържане
под стража“, защото само тази мярка ограничава в пълна степен свободното
движение на подсъдимия, който въпреки предходните осъждания не се е
възпрял от извършване на нови противоправни деяния.
Нужно е да се посочи още, че до настоящия момент задържането на
подсъдимия продължава малко повече от три месеца. В този период от време
разследването е приключило, по делото е проведено разпоредително
заседание и е насрочено в разумен и законов срок съдебно заседание за
разглеждане на делото по същество. Действително делото не се отличава с
някаква фактическа и правна сложност, но за краткото време, изтекло до сега,
органите не са бездействали, напротив, по делото се е работило ритмично. В
този смисъл, изтеклото време на задържане нито е прекомерно, нито е
незаконосъобразно, то е в съответствие с предвидените в закона срокове и е
съответно на тежестта на извършеното деяние.
В действителност опасност от укриване няма, с оглед наличието на
адрес и задържащи фактори по отношение на подсъдимия като дете и жена, с
която е във фактическо съжителство, както е посочено в жалбата. При
продължаващо наличие обаче на две от кумулативно предвидените в закона
предпоставки и срок на задържане, който е в законоустановения такъв, и в
2
никакъв случай не може да се определи като прекомерен, правилно и
законосъобразно първостепенният съд е потвърдил действащата спрямо
подсъдимия Д. В. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Във връзка с доводите на защитата, че до сега подсъдимият е имал
безукорно процесуално поведение, трябва да се каже, че с МНО „задържане
под стража“ той няма как да има различно и неправомерно процесуално
поведение, защото поведението му в процеса не е обусловено от неговата
воля, а произтича от задържането му и няма как да не бъде безупречно.
С оглед на горното, обжалваното определение на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата
на служебния защитник е неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито
разпоредително заседание на 27.04.2022г. по НОХД №4689/2022г. по описа на
СРС, НО, 17-ти състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение
„задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия Д. В. Д..
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3