№ 751
гр. П., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101077 по
описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6606/19.03.2025г.,
подадена от Л. В. В., чрез адв.Н. Ц., против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с
ЕИК ***, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответното дружество,
че ищцата не дължи на ответника сумите по Изпълнителен лист от 11.09.2012г.,
издаден въз основа на ЗИПЗ № 3119/13.06.2012г., по ч.гр.д. № 2736/2012г., а именно:
472,88лв. главница за доставка но на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 09.03.2009г. до 07.12.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2012г., до окончателно
изплащане на вземането и 60,98лв. - лихва за забава на месечните плащания за периода
от 15.05.2009г. до 31.12.2011г; респективно ответникът не притежава правото на
принудително изпълнение по посочения лист и за посочените суми, като погасени по
давност. Претендират разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл.131 ГПК,
чрез юрк. П. изрично признава предявената искова претенция, поради наличието на
настъпила погасителна давност, като излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист от Изпълнителен
лист от 11.09.2012г., издаден въз основа на ЗИПЗ № 3119/13.06.2012г., по ч.гр.д. №
2736/2012г., по описа на ПРС, както следва: 472,88лв. главница за доставка но на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.03.2009г. до
07.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
1
в съда - 13.06.2012г., до окончателно изплащане на вземането и 60,98лв. - лихва за
забава на месечните плащания за периода от 15.05.2009г. до 31.12.2011г., за събиране
на които е било образувано изпълнително дело № 1154/2012г. по описа на ЧСИ С.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата
на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително
основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по
отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл.
416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика
от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е
Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което
е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в
сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо, че съдебно дирене не е проведено.
С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното
производство), са настъпили факти - с оглед наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника.
По делото не се спори относно фактите като ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение, няма спор също и по правото – вземането е
погасено по давност, но доколкото не е поискано от ищеца съдът да се произнесе с
решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени мотиви.
С оглед направеното признание, безспорни са по делото всички обстоятелства
от фактическия състав на претенцията, а именно че ответникът като взискател
претендира от ищеца, чрез принудително изпълнение заплащането на процесните
суми, както и че претендираните вземания са погасени по давност. Ето защо, съдът
намира, че по отношение на ответника не съществува правото на принудително
изпълнение на исковата сума като погасена поради изтичане на давностен срок.
Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове следва да бъде
изцяло уважени.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той
не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната
норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият
състав се изцяло споделя и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК
липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото,
защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение
за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му. Подобно възражение длъжникът не би могъл да направи пред
2
съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 401.08 лева, съобр. представените по
делото доказателства за реалното им реализиране. От страна на ответника
своевременно е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно. Заплатената сума
е съобразена, дори е под предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правната
сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуални действия.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Л. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „****, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. П. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***,
принудително изпълнение на сумата по Изпълнителен лист от 11.09.2012г., издаден въз
основа на ЗИПЗ № 3119/13.06.2012г., по ч.гр.д. № 2736/2012г., а именно: 472,88лв.
главница за доставка но на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 09.03.2009г. до 07.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 13.06.2012г., до окончателно изплащане на
вземането и 60,98лв. - лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.05.2009г. до 31.12.2011г., въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 1154/2012г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. П. с ЕИК *** да заплати на Л. В. В., ЕГН ********** сумата от 401.08 лева,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3