Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 69 по описа на състава
за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът А.В.В. поддържа твърдение, че в рамките на ч.гр.д.
№3667/2012г. по реда на чл. 417 от ГПК срещу него бил издаден изпълнителен лист
в полза на ответника А.А.С. за сумата от 13 000 евро, заедно със законната
лихва за периода от 22.12.2011г. до деня на окончателното плащане на
задължението, както и за съдебни разноски както следва: в размер на сумата от
508 лева за държавна такса и 475 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа
на издадения изпълнителен лист от 01.03.2012г. срещу ищеца било образувано
изпълнително дело №201384440400679 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ. Последното
изпълнително действие, което било извършено срещу ищеца като длъжник било
налагане на възбрана върху 2/15 идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот на 22.05.2014г., които били притежание на ищеца в качеството му
на длъжник по изпълнението. Следващото изпълнително действие срещу него било
осъществено фактически чак на 22.05.2017г. Поради липсата на инициатива от
ответника в качеството на взискател в същото производство - между посочените
две дати, срещу ищеца, в качеството на длъжник по изпълнението, фактически не
били извършвани никакви изпълнителни действия. Пасивността на взискателя
позволила да изтече предвиденият в закона тригодишен срок, който погасил
възможността за принудително изпълнение на задълженията на ищеца. При изложените фактически
твърдения ищецът оспорва чрез иск правото на принудително изпълнение на
посочените вземания като претендира да бъде признато за установено, че поради
изтеклия в негова полза срок на погасителна давност към момента на
предявяването на иска, той не дължи на ответника сумата от 13 000 евро,
сумата от 508 лева за държавна такса и сумата от 475 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед очаквания положителен за него изход от процеса ищецът
претендира да бъде осъден ответника да му заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника А.А.С., по
съображенията, които са подробно изложени в подадения отговор. В писменото си
становище ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че в рамките на
заповедното производство срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист за
посочените в исковата молба суми и че срещу ищеца било образувано изпълнително
дело. По същество оспорва доводите на ищеца, че процесното вземане било
погасено по давност. Сочи, че давността би следвало да започне да тече от
момента на вписване на възбрана върху споменатите 2/15 идеални части от правото
на собственост върху недвижимия имот, които били притежание на ищеца (вх. рег. № 031763 том IX от 04.06.2014г. на Служба по
вписванията София), а
независимо от този довод твърди, че в периода от 22.05.2014г. до 22.05.2017г., съдебният
изпълнител бил извършил множество изпълнителни действия, чието извършване
посочва конкретно- с разпореждане от 23.06.2014г. бил насрочен опис; с
разпореждане от 04.07.2016г. е насрочен повторен опис; на 19.01.2017г. била
инициирана процедура по назначаване на особен представител на длъжника по
изпълнението, а на 13.12.2017г. е бил насрочен опис, който не се е състоял но
бил назначен пазач на имота. Поддържа категорично тезата, че предприетите в
хода на изпълнителното производство действия не мотивирали извод за изтичане на
предвидения в закона давностен срок. В този смисъл ответникът оспорва тезата на
ищеца и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени изпълнителен лист от 01.03.2012 г. и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.02.2012г., издадени от Софийски районен
съд по ч.гр. д. № 3667/2012 г., от които се установява, че А.В.В. е бил осъден
да заплати на А.А.С. следните суми: 13 000 евро главница по запис на
заповед, издаден на 29.11.2010г. с падеж на определен ден – 10.12.2010г.; ведно
със законната лихва за периода от 22.12.2011г. до изплащане на вземането; 508
лева държавна такса и 475 лева адвокатско възнаграждение.
Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се
установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист, по молба на ответника
с вх.№752 от 02.04.2012г. е образувано изп. д. №55/2009 г. по описа на ДСИ при Великотърновски районен съд.
От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява,
че ДСИ е оформил и изпратил на ищеца, в качеството на длъжник по делото, покани
за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 418, ал. 5 от ГПК с приложена
процесната заповед за изпълнение съответно от 19.04.2012г., 13.06.2012г. и
09.07.2012г., които не са били връчени на длъжника поради неоткриването му на
посетените адреси.
С молба от 05.02.2013г. процесуалният представител на взискателя е отправил
искане към държавния съдебен изпълнител – насочено към препращане на вече образуваното
изпълнително дело № 55/2009г. към ЧСИ С.Я.с рег. № 844 към КЧСИ с район на действие
Софийски градски съд. След постъпването на делото при ЧСИ С.Я.изпълнителното
производство е образувано под нов номер № 20138440400679. Видно от съобщение от
01.03.2013г., съдебният изпълнител е предприел действия за довеждане до
знанието на длъжника за извършената промяна на органа по принудително
изпълнение, но в обратната разписка връчителят е отбелязал, че „получателят е
непознат на посочения адрес“.
По делото не се твърди и не се установява - в указания законоустановен срок
по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК - длъжникът
да е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
настоящият съдебен състав приема за установено, че същата е стабилизирана като
правни последици.
От съдържанието на представените книжа
по изпълнително дело № 20138440400679
на ЧСИ С.Я.се установява, че по инициатива на взискателя и по преценка на съдебния
изпълнител са били предприети действия по проучване на имуществото на длъжника
чрез справки в базата данни на Агенция по вписванията, банкови институции,
централна база/ регистър АИС- КАТ, Национална агенция по приходите.
Съгласно запорно съобщение изх. № 22206/23.04.2014г.
на основание чл. 450 от ГПК е бил наложен запор върху четири леки автомобила,
собственост на длъжника, подробно описани в изпратеното запорно съобщение.
От представените документи по изпълнителното дело се установява, че на 22.05.2014
г. ЧСИ С.Я.е депозирал пред съдията по вписвания молба за вписване на възбрана
върху 2/15 идеални части от недвижим имот на длъжника, находящ се в с. Железница,
представляващ нерегулирано дворно място, с площ от 560 кв.м., подробно
индивидуализиран в молба за вписване на възбрана с изх. № 27431/22.05. 2014 г.
на ЧСИ. Поисканата обезпечителна мярка е била наложена на 04.06.2014г. под № 20155
в описната книга.
С разпореждане от 23.06.2014г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
недвижимия имот за 15.07.2014г. от 10:00 часа, като на длъжника по изпълнението
– ищец в настоящия процес, както и на останалите съсобственици са били
изпратени призовки за принудително изпълнение съответно от 03.07.2014г. и
08.07.2014г. Разписките установяват, че съобщенията са върнати като неполучени
поради невъзможност за установяване на адресата или на друго лице, което да
приеме книжата на посочените адреси. Описът не е осъществен, поради ненадлежно
уведомяване на страните и съсобствениците на посочения имот.
От представените документи по
изпълнителното дело се установява, че на 28.06.2016 г. взискателят е депозирал
пред частния изпълнител молба вх.№ 031763 за насрочване и извършване на опис на
недвижимия имот, собственост на длъжника и за последващо провеждане на публична
продан. С писмена резолюция – разпореждане от 04.07.2016г. съдебният изпълнител
е насрочил провеждане на опис за 19.08.2016г. от 10:00ч. Видно от изпратената
на длъжника призовка за принудително изпълнение от 12.07.2016г., лицето не е
било намерено на адреса.
С молба вх.№ 061664/19.12.2016г.
взискателят е отправил искане към ЧСИ С.Я.да бъде насрочена нова дата за
провеждане на опис на недвижимия имот на длъжника, и последващо извършване на
процедура по изнасяне на публична продан на недвижимото му имущество. По силата
на разпореждане от 24.01.2017г., обективирано в писмена резолюция върху
молбата, съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане.
С последваща молба вх. № 001823/13.01.2017г.
взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане да бъде назначен особен
представител на длъжника с цел продължаване на производството и осъществяване
на законосъобразни действия спрямо задълженото лице. По силата на Определение
№106281 от 28.04.2017г. по гр.д.№8471/2017г. по описа на СРС, 42-и състав на
длъжника по изп. дело № 20138440400679 по описа на ЧСИ С.Я.е назначен особен
представител.
С разпореждане от 20.09.2017г.
съдебният изпълнител е насрочил извършване на опис на имота на 20.11.2017г. от
10:00 часа. С разпореждане от 20.11.2017г. първоначално насроченият опис е бил
отложен за 13.12.2017г., за което длъжникът е уведомен чрез назначения му
особен представител. Посоченият от взискателя имот е надлежно описан от ЧСИ на
определената дата, за което на същата – 13.12.2017 г. е съставен протокол за
опис и оценка на недвижими имущества по реда на чл. 484 от ГПК.
С разпореждане от 08.01.2018г.
съдебният изпълнител е изпратил съобщения до останалите за съсобственици по
реда на чл.500, ал.2 от ГПК, в което ги уведомява за възможността да изразят
желание за извършване на публична продан по отношение на техните идеални части
от недвижимия имот.
Посредством обща молба вх.№ 002672/17.01.2018г.
останалите съсобственици на процесния имот са заявили, че не желаят
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху имота да
бъдат предмет на предстоящата публична продан.
С разпореждане от 08.01.2018г.
съдебният изпълнител е насрочил провеждане на публична продан от 08.02.2018г.
до 08.03.2018г., заедно с разпореждане обявлението да бъде разгласено.
С Разпореждане от 28.02.2018г., което
е постановено в изпълнение на издадената в настоящото исково производство - обезпечителна
заповед изпълнителното производство е било спряно, заедно с инициираната
процедура по извършване на публична продан на недвижимия имот.
От представеното съдебно удостоверение
с изх.№ 015451/19.03.2018г. по изп. дело №20138440400679,
издадено от ЧСИ С.Я., се установява извършването на описаните изпълнителни
действия в посочена хронологична последователност.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимост на исковата претенция;
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1
от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.
д. № 3667/2012 г. по описа
на СРС, 72-ри състав. За установяване на процесните вземания не е било проведено
исково производство по чл. 422 ГПК,
поради пропуснатата от длъжника възможност за възражение по чл. 414 ГПК, т.е.
неподаването на възражение от длъжника в рамките на предвидения от закона
преклузивен срок е стабилизирало допуснатото незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК. Следователно в процесната хипотеза е
преклудирана възможността за оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, /с изключение на хипотези те на
чл. 424 ГПК и чл. 439 от ГПК/. От тук следва, че допустим предмет на
разглеждане в настоящото производство са наведените доводи за новонастъпили
факти в рамките на изпълнителния процес, които са довели до погасяване на
вземането в хода на изпълнителното производство. В заключение съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим, от гледна точка на неговите страни,
предмет и общи процесуални предпоставки, вкл. правен интерес.
По основателността на исковата
претенция:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани
с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на
съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ конкретен юридически факт, довел
до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи също
такива факти, с чиито правни последици законът свързва спиране, съответно
прекъсване на погасителната давност относно вземането.
На първо място, с оглед преценка на основателността на иска, съдът взе
предвид един въпрос с преюдициално значение, а именно – този, че установяване
на процесните вземания не е било проведено исково производство по чл. 422 ГПК, поради
пропуснатата от длъжника възможност за възражение по чл. 414 ГПК, т.е. неподаването
на възражение от длъжника в рамките на предвидения от закона преклузивен срок е
стабилизирало допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 418 ГПК. Следователно в процесната хипотеза е преклудирана възможността
за оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, /с изключение на хипотези те на чл. 424 ГПК и чл.
439 от ГПК/. От тук следва, че предмет на обсъждане са наведените доводи за новонастъпили факти в рамките на
изпълнителния процес, които може да са довели до погасяване на задължението или
на възможността да бъде осъществено принудително в хода на изпълнителното
производство.
Доколкото ищецът основава твърдението
си за недължимост на процесните вземания, засягайки с доводи института на перемпцията
и този на погасителната давност - преценката, която съдът е длъжен да осъществи по основателността на
исковете, с които е сезиран е по- комплексна и се развива в две насоки - от
една страна установяване на предпоставките за допустимост на висящ изпълнителен
процес, образуван от взискателя срещу длъжника и от друга страна: установяване
предпоставките, прекъсващи давността относно вземането.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2015 ВКС на
РБ и съобразно разпоредбата на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК - изпълнителното производство се прекратява по право, в
хипотезите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на период от две години, а новата погасителна давност за
вземането в такъв случай започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие.
В конкретния случай и след внимателен преглед на книжата, които са приложени
към преобщеното по делото копие от изп.
дело № 20138440400679 по описа на ЧСИ С.Я., настоящият състав на съда не установи период по-дълъг от
две години, в който взискателят да е бездействал. За да достигне до този извод,
съдът прие, че приобщената към делото преписка по изпълнителното дело отразява
в своята последователност и пълнота извършените изпълнителни действия.
Във визирания от ищеца период, след отправяне на молбата за налагане на
възбрана на 22.05.2014г., в действителност са
били подадени множество други молби на взискателя (ответник в процеса),
които са били насочени към подемане на инициатива за осъществяване на
принудително изпълнение, чрез насочване на изпълнението върху имуществото на
длъжника. Съответната инициатива на взискателя, за осъществяване на конкретни
изпълнителни действия е прекъсвала давностния срок: Например по молба за
налагане на възбрана от 22.05.2014г., от съдебния изпълнител са били предприети
множество валидни действия по принудително изпълнение – насрочване на опис на
недвижим имот /23.06.2014г./, изпращане на уведомление до длъжника за
насрочения опис /03.07.2014г./, изпращане на съобщения до трети лица за насрочения опис
/08.07.2014г./, нова молба за извършване на опис на недвижимия имот и публична
продан на описаното имущество /28.06.2016г./, изпращане на уведомление до длъжника
за насрочения опис /12.07.2016г./, повторна молба за извършване на опис на
недвижимия имот и публична продан на описаното имущество /19.12.2016г./, молба
за назначаване на особен представител на длъжника /13.01.2017г./, насрочване на
опис на недвижим имот /20.09.2017г./, изпращане на уведомление до длъжника и
трети лица за провеждане на насрочения опис на недвижим имот, извършване на
опис и оценка на недвижим имот /13.12.2017г./, изпращане съобщения до
останалите за съсобственици по реда на чл. 500 ал.2 от ГПК, заедно с
уведомление за възможността да изразят желания за извършване на публична продан
по отношение на техните идеални части от недвижимия имот /08.01.2018г./,
насрочване на публична продан на недвижим имот /18.01.2017г./.
По въпроса относно продължителността
на давностният срок, с изтичане на който вземанията се погасяват- изводите на
съда следва да бъдат съобразени с характера на всяко отделно вземане и с
регламентираната в разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД продължителност на
давностните срокове за съответния вид вземания. Необходимо е също в този
контекст на разсъждение да се отбележи, че нормата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не
намира приложение за разрешаването на настоящия спор тъй като в нейното
съдържание изрично предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Неприложимостта на
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД произтича от специалния й характер, изключение
от общите правила за определяне на срока на давността, с която се погасяват
определени вземания, които са установени с влязло в сила решение, постановено в
рамките на спорно исково производство. Тъкмо напротив - споменатата разпоредба няма
как да намери приложение относно вземания, произтичащи от издадена заповед за
изпълнение, чието съществуване не е потвърдено със съдебно решение за
съществуването на заявеното вземане.
Понеже процесните задължения на ищеца
респ. вземания на ответника произтичат от правните последици на стабилизирана
заповед за незабавно изпълнение - от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение не започва да тече нов
петгодишен давностен срок, /този извод следва и от мотивите по т. 14 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността, ако не е предявен установителен иск за съществуване на вземането. Такъв
иск в конкретния случай не е бил предявен. Понеже първото
от процесните вземания, представлява задължение за заплащане на главница в размер на
13 000 евро по издаден запис на заповед от 29.11.2010г. с уговорен падеж
на определен ден – 10.12.2010г., то съгласно
специалната норма на чл.531, ал.1 във вр. с чл. 537 от ТЗ, за това вземане е
приложима тригодишна давност, считано от падежа. Второто вземане, предмет на
разглеждане в настоящото производство, има характера на задължение за заплащане
на съдебни разноски в заповедното производство. Според правната доктрина, вземането
за съдебни разноски произтича от деликтно основание/процесуален деликт/,
доколкото неправомерното процесуално поведение на страната е причина за пораждане
на правен спор и извършване на разходите за образуване и водене на съдебно
производство. Следователно процесното вземанеза разноски се погасява с изтичане
на петгодишна давност.
В задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - поражда правни последици по прекъсването на срока на
давността. Такива действия са насочването на изпълнението, чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Относно спирането и прекъсването на давностните срокове, съдът възприема и прилага указанията, дадени към т.10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС на РБ,
съгласно които давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно, с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено определено
действие прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи,
но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В
този смисъл, преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на
погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят
конкретните действия по принудително изпълнение.
В процесната хипотеза, с оглед
приложимата за част от вземанията кратка давност от три години, за да бъде
основателен предявения иск – следваше в хода на процеса да бъде установен
период на бездействие, който да бъде по -дълъг от три години, считяно от всяко
валидно извършено изпълнително действие.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съобразявайки
визирания от ищеца период, след отправяне на молбата за налагане на възбрана на
22.05.2014г., съдът не установи твърденията на ищеца за продължителен период на
бездействие на взискателя /ответник в процеса/. Както вече бе посочено в
мотивите на настоящото решение, в действителност са били подадени множество молби от страна на
взискателя, които са били насочени към подемане на инициатива за осъществяване
на принудително изпълнение и чието реализиране е било осъществено. В този
смисъл, съдът напълно споделя основателните доводи на ответника, например за
това, че давността е била прекъсната - считано от момента на вписването на
възбраната на 04.06.2014г., а в последствие още веднъж, считано от 28.06.2016г.
и отново на 12.07.2016г. с приключване на действията по уведомяване на страните
за описа и оценката на процесния недвижим имот.
Правните последици от прекъсването на давността за вземанията, мотивира
категоричен извод, че тези вземания не са погасени към момента на предявяването
на иска. По време на съдебния процес относно вземането, давност не тече. Съобразно
изложеното в мотивираните по- горе изводи, исковата претенция е изцяло неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по отношение на претенциите
на страните за присъждане на съдебни разноски.
Предвид изхода от спора на осн. чл. 78, ал .3 от ГПК на ответника се дължат
сторените от него разноски в настоящото производство, които съдът намира за
доказани в размер на общо 1 324 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение – 5 лв., такса за изготвяне на заверен препис от изпълнително
дело от 24 лева и запратено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер
на 1 295 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.В.,
с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. К.,***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.2, вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК срещу А.А.С., с
ЕГН: ********** и със съдебен адреса*** за недължимост на парично задължение в
размер на сумата от 13 000 (тринадесет хиляди) евро – главница по запис на заповед с
падеж 10.12.2010г., сумата от 508 (петстотин и осем) лева – разноски
за държавна такса в заповедното производство и сумата от 474 (четиристотин
седемдесет и четири) лева – разноски
за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.03.2012
г. по гр. д. № 3667/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 72-ри състав.
ОСЪЖДА А.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.А.С., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК – сумата от 1 324
(хиляда триста двадесет и четири) лева за съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на препис от него.
СЪДИЯ: