Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 657 Година 02.12.2019 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На тринадесети ноември
Година две хиляди и деветнадесета,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 209 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
В.Г.Г. ЕГН ********** *** иска да се осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* гр.София да плати сумата от 32 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, резултат на получена средна телесна повреда – счупване на горния край на тибията /голям
пищял/, закрито /фрактура на латерален кондил на дясна тибия, с депресия на
фрагментите, с ангажиране на латералната еминенция/, настъпила от ПТП на
05.12.2016г. в гр.Пловдив на ул. „Иларион Макариополски“ № 33, причинено от
С.З.З. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № РВ6819ВС, както и
сумата от 942.22лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 04.12.2018г. до 18.03.2019г., ведно със законната
лихва от сезиране на съда на 18.03.2019г. до изплащане на сумата.
Твърди,
че на 05.12.2016г. в гр. Пловдив като пешеходец пресича ул.„Иларион
Макариополски“, при което е блъснат от
движещ се на заден ход лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № РВ6819ВС, управляван
от С.З.. Колата при движение на заден ход ударила със задната си лява част
десния крак на ищеца, при което ищецът изпитал много силна болка. З. и
съпругата му помогнали на ищеца, качили го в автомобила, закарали го и го
придружили да се прибере в дома си. През нощта Г. изпитал неистови болки,
кракът му се подул. На следващия ден посетил лекар, направили рентген, а ден по
- късно и скенер. Установили счупване на десния крак, извършена е операция и
поставен пирон в крака в „Еврохоспитал“. Ищецът изпратил съпругата си при З. и
съпругата му да ги уведоми за счупване на крака, при което било отказано
поемането на отговорност, включително финансова, поради което ищецът подал
жалба в РП Пловдив, образувано е наказателно производство, внесено в съда,
приключило с влязло в сила на 13.09.2018г. решение,с което ПОС по вахд №
1303/2018г. С. З. признава за виновен в извършване на престъпление – нарушил е
правилата за движение по пътищата по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г., довела до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник.
Ищецът
твърди, че са му причинени много сериозни неимуществени вреди. Престоял е в
болница в периода 08.12.2016г. – 14.12.2016г, през който на 09.12.2016г. е
извършена операция. След изписване от болницата десният му крак е обездвижен с
шина за повече от 45 дни. До 17.07.2016г. е в болнични заради силни болки,
отоци, деформации и ограничени и болезнени движения в крака. В периода
02.03.2017г. – 09.03.2017г. постъпил на лечение в МБПЛР „Света Богородица“ в
Нареченски бани, при което състоянието му се подобрило значително. Н
14.06.2017г. отново постъпил в болница „Еврохоспитал“ поради оплаквания от
болки в крака, придружени с подуване, зачервяване и ограничени движения.
Опериран е, при което са отстранени поставените преди това метални тела.
Въпреки това болките и отоците продължават. Посочва, че работи в *** – **. Работата му е свързана със значително физическо натоварване.
Твърди, че десният крак е напълно увреден в резултат на травмата. Въпреки
връщането си на работа, лечението продължава и в момента. Непрекъснато изпитва
болка, кракът е почти непрестанно схванат, подува се, зачервява се. Болките се
засилват при влажно време и не са отшумели още, не може да изминава разстояния,
по – големи от 500 метра, трудно се качва по стълби, трудно става и сяда, не
може да стои продължително време прав. Трудно лежи и спи на дясната страна,
защото изпитва болка. Психическото му състояние се влошило от претърпения
инцидент, след като първоначалният шок преминал, изпаднал в състояние на
тревожност, напрегнатост и депресивност. Предписани са му медикаментите Zoloft 50 mg х 28 – доза, и Лексотан 3 мг 3 х ½. Твърди, че повече
от две години и три месеца след инцидента не може да се възстанови.
З.
има сключена застраховка ГО с ответника с полица BG/02/115003161312, действаща в
периода от 23.12.2015г. до 22.12.2016г. На 03.12.2018г. е депозирал пред
ответника искане с вх. № ОК848171 и допълнителни документи с вх. № ОК
-12420/07.01.2017г., за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени
вреди в общ размер от 35 000лв., като е посочена банкова сметка, но няма
плащане, поради което сезира съда.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът
не признава исковете. Възразява, че влязлото в сила решение на наказателния съд
обвързва настоящия на осн. чл.300 от ГПК само относно дееца, извършеното
противоправно поведение и вината, поради което и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД
прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат. Твърди, че ищецът с действия си е допринесъл за настъпване на ПТП и
вредите от него, защото е предприел пресичане на пътното платно на необозначено
за това място, по рисков начин, без да се огледа и да се съобрази с конкретната
пътна обстановка, както и не е предприел никакви действия за опазване живота и
здравето си. Предприетото пресичане е било в бърз ход, косо по диагонала на
пътното платно, насочено към възможно най – неразумната посока и точка, на
която е можел да пресече – между автомобил със запален двигател и включени
светлини за задно движение и намиращото се в близост до това МПС улично дърво.
Автомобилът е бил в работен режим, с включени светлини за маневра заден ход и
това е трябвало да се възприеме като намерение и готовност на водача да
предприеме движение на заден ход. Ищецът е нарушил изискването на чл.5 от ЗДвП
като участник в движението с поведението си да не създава опасност и пречки за
движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в
това число и на своето. Ищецът е нарушил изискванията и на чл.107 и сл. от ЗДвП, създаващи задължения към пешеходците, според които те са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при пресичането му са
длъжни да преминат по пешеходна пътека при спазване на четири изисквания –
преди навлизане на платното за движение да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане;
да спазват светлинните сигнали или тези на регулировчика; да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Нарушаването им води и до санкция. Ответникът
се позовава при възражението си за съпричиняване на тълкуването на цитираните
норми на чл.113 ЗДвП и на чл.114 ЗДвП, дадени в ТР № 2 от 22.12.2016г. на ВКС
по тд № 2/2016 на ОСНК, като твърди съпричиняване на ищеца поради
несъобразяване с ограниченията на тези две норми да отиде на пешеходна пътека.
Ако ищецът бе спазил тези правила, е могло да не се стигне до участието му в
ПТП и да се избегне настъпилия вредоносен за него резултат. Допуснатите от
ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинно –
следствена връзка и са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Възразява,
че исковата претенция е в завишен размер и не отговаря на критерия за
справедливост на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Претендираното обезщетение е
прекомерно и несъобразено както с икономическата и социална действителност към
периода на причиняване на телесната повреда и проведеното лечение, така и с
конкретните обстоятелства, поради което претенцията е неадекватна и
несъобразена с реално причинените неимуществени вреди.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Съдът,
след преценка на ангажираните от страните и събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като съобрази наведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
С
Решение № 221 от 13.09.2018г. по внахд № 1303/2018г. на Окръжен съд Пловдив, в
сила от датата на постановяването му, С.З.З. е признат за виновен в това, че на
05.12.2016г. в гр.Пловдив, при управление на МПС – л.а. „Фиат Мареа“ с рег. №
РВ6819ВС, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 ал.1 от ЗДвП –
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, и чл.40 ал.2 ЗДвП – По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасност, като по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на В.Г.Г. ***, изразяваща се в счупване на горния край на тибията
/голям пищял/, закрито /фрактура на латерален кондил на дясна тибия, с депресия
на фрагментите, с ангажиране на латералната еминенция/, довело до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, което е престъпление
по чл.343А ал.1 б.а пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр. чл.432 ал.1 НК.
С
изслушаната САТЕ на в.л. М., изготвена компетентно въз основа писмените
материали по приложеното адмд № 2388/2018 на ПРС III н.с./протокол за оглед, протокол за
следствен експеримент, съдебното решение/, неоспорена от страните, на която
съдът дава вяра, както и въз основа показанията на изслушаните свидетели Г., З.
и Ш., се установява, че на 05.12.2016г. в гр.Пловдив, около 13.30 часа, лек
автомобил Фиат Мареа, управляван на заден ход от св. С. З. по платното за
движение на ул. „Иларион Макариополски“,е ударил пешеходеца В.Г. в момент,
когато последният пресича пътното платно и е бил зад автомобила. Произшествието
настъпва на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през деня,
при добра видимост на дневна светлина, при пътно платно от асфалт, което е било
сухо. Ударът е настъпил в задната лява част на лекия автомобил и в десния крак
на В.Г.. След удара лекият автомобил се установил на място, а Г. паднал на
земята зад автомобила. На стр. 104 от делото вещото лице М. е начертало схема
на ПТП, видно от която лекият автомобил е бил паркиран до бордюра на тротоара
от страната на шофьора, т.е. лява страна, разположен по посока на движение с
предница на юг. Зад автомобила, на тротоара, се намира дърво, което предвид
датата на събитието – месец декември, съдът приема, че не е имало листна корона
и като такова не е ограничавало видимостта нито на шофьорите, нито на
пешеходците, но е съставлявало препятствие при пресичане на пътното платно от
пешеходец. Разстоянието по дължина между задната част на автомобила и дървото е
била 2 метра преди потегляне на автомобила. Ищецът Г. е предприел пресичане на
пътното платно от десен спрямо шофьора тротоар към ляв тротоар, до който е била
спряна леката кола, т.е. движел се е от запад на изток. Пресичането е
осъществено косо на пътя като траекторията на пешеходеца завършва между задната
част на автомобила и дървото. Ударът между автомобила и пешеходеца настъпва на
пътното платно на разстояние около 0.5 метра от левия бордюр на тротоара. В.л.
М. е изчислил, че лекият автомобил се е движил със скорост около 3.4 км/ч преди
задействане на спирачната система. Автомобилът е бил в движение за около 1.52
секунди, т.е. това е времето, през което е потеглил, ускорил е и е спрял.
Пътят, изминат от пешеходеца Г. от момента на потегляне на автомобила до
момента на удара, е 1.72 метра. Според скица на лист 108 от делото, в момента
на потеглянето на лекия автомобил пешеходецът Г. е бил в обхвата на дясното
огледало за обратно виждане на автомобила, поради което водачът на лекия
автомобил е имал техническата възможност да избегне произшествието като отложи
потеглянето си, за да пропусне пешеходецът Г.. От тази схема се вижда, че
пострадалият Г. е предприел пресичане на пътното платно в момент, в който
автомобилът е бил установен на място – не се е движел. Когато Г. е изминал
около 2/3 от пътното платно и е попаднал в обхвата на дясното странично
огледало за задно виждане на автомобила, последният е предприел маневра за
движение на заден ход. Г. е изминал около 1.72 метра за около 1.52 секунди като
за това време автомобилът е потеглил, ускорил е и е спрял в резултат на удара,
съгласно показанията на св. З..
В.л.
М. дава заключение, че за безопасно пресичане на платното пешеходецът е
следвало да се движи по най – краткия път – т.е. перпендикулярно на платното, и
да се съобрази с автомобилите, намиращи се на платното. При потегляне на лекия
автомобил на заден ход, пешеходецът Г. е бил извън коридора за движението на
колата и при спиране на пешеходеца в този момент, удар не би настъпил.
Според
показанията на св. С. З.,***, пресечка на ул. „Богомил“. Пострадалият Г.
пресича пътното платно косо, тичайки. Траекторията му на пресичане е между
автомобила, управляван от свидетеля, и дървото. На улицата, на която настъпва
ПТП, има пешеходна пътека на около 10 метра от мястото на инцидента. В момента,
в който Г. пресича пътното платно, няма други автомобили, разположени върху
него.
От
представената от ищеца медицинска документация, от изслушаната СМЕ на в.л.
З.Н., изготвена компетентно и неоспорена от страните, на която съдът дава вяра,
и от постановеното по ахнд № 2388/2018г на ПРС от ПОС решение се установява, че
на Г. е било причинено счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица в
горния кай – в областта на колянната става. Увреждането е в резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено при
процесното ПТП. Вещото лице посочва, че
този вид счупвания имат възстановителен период 5 -6 месеца /150-180 дни/. При
Г. са ползвани за възстановяване 213 дни болнични и следва да е възстановил
двигателните си способности като винаги е възможно при физическо натоварване,
при преумора да се почувстват не особено интензивни по сила бързопреходни
болки.
Цитираната и
анализирана от вещото лице медицинска документация потвърждава посочените в
исковата молба факти, че ищецът е прегледан от лекар на 06.12.2016г., при което
се констатира палпаторна и функционална болезненост в дясното коляно, наличие
на хематроза, поставена е диагноза фрактура на латерален тибиален кондил, като
е насочен за КТ. На 07.12.2016г. са извършени допълнителни изследвания -
скенер, които потвърждават диагнозата. На 08.12.2016г. ищецът постъпва в
болница „Еврохоспитал“, където е извършена операция с поставяне на упойка –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, изписан е с
поставена брейс шина за 45 дена. На лицето са издавани болнични листове от
07.12.2016г. до 17.07.2017г. С амб. лист от 17.01.2017г. са констатирани
оплаквания от безсъние, повишена нервност и раздразнителност, амнезия, насочен
е към консултация с психиатър. С амб. лист от 17.01.2017г. е поставена диагноза
посттравматично стресово разстройство, в документа е описано обективно
състояние – тревожност, вътрешно напрегнат, контактен, ориентиран, със съзнание
за неопределено заболяване; апсихотичен, емоционално – лабилен, хипобуличен, с
доминиращ дистимен фон на настроението; споделя мисли в хиподепресивен стил,
вегетативни симптоми, инсомния. За терапия са изписани Клонарекс /Ривотрил/.
С амбулаторен
лист от 17.02.2017г. на ищеца са изписани физиотерапевтични процедури 20 бр.
поради констатирано влошено състояние, все още е с имобилизационна шина на
десен долен крайник, с оток, болезнени и ограничени движения. В периода
02.03.2017г. – 09.03.2017г. постъпва в болница „Св.Богородица“ – Нареченски
бани за процедури, изписан е с подобрения в обема на движения в областта на
лява глезенна става.
На
14.06.2017г. ищецът постъпва отново в „Еврохоспитал“ за отстраняване на
поставените при първата операция метални тела, изписан е на 17.06.2017г. в
добро състояние.
От показанията
на св. М. Г., съпруга на ищеца, на които съдът дава вяра, защото кореспондират
както с цитираната медицинска документация и СМЕ по делото, така и с останалите
писмени и гласни доказателства, се потвърждава, че след ПТП на 05.12.2016г.,
ищецът се прибира в дома си и след съвет от роднини решават да се обърнат към
специалист за преглед на другия ден, да не посещават спешен кабинет. След
оперирането на крака в болницата Г. е обездвижен и е обслужван напълно от
съпругата си. Кракът е с поставена метална шина. Съпругата е обгрижвала ищеца
по отношение храна, физически и физиологични нужди. Шината обездвижва крака
около месец, след махането й болките и отоците продължават, минава време без
подобряване на състоянието като болките са доста силни. Потвърждава, че по този
повод през март посещават болница „Света Богородица“ в Нареченски бани. След
изписването му подобрението е малко, а очакванията на Г. са били по – големи и
това го отчайва. Г. е комуникативен, а счупването ограничава социалните му
контакти, спират срещите с хората. През юни 2017г. отново е на преглед, при
което се решава да се извадят металните пирони, поставени при операцията. След
втората операция кракът не се възстановява напълно, както е бил, и Г. се
отчайва, изпада в дълбока депресия, назначават му антидепресанти. Работата му
като *** в *** е
свързана с физическо натоварване и напрягане при сглобяване на някои тежки
декори, което му коства доста усилия, поради което вече не се чувства същия
човек, изпитва непълноценност. Съпругата посочва, че Г. е имал намерение да смени работата като търси по – доходна, но
поради квалификацията му тя пак би била с физическо натоварване, което сега не
би могло да стане с оглед състоянието му. Животът на Г. след ПТП се променя
коренно, променят се навиците и хобитата му. Преди е бил социален, обичали са с
дъщеря си да ходят в планината, да правят преходи, срещали са се често с хора,
гостували са им, което сега е невъзможно, защото Г. не може да измине повече от
500 метра, уморява се, не може дълго време да стои в едно положение или прав.
Животът му сега е доста по – различен. Продължава да изпитва болки в крака, не
може да спи на дясната страна, изпитва дискомфорт, охка и пъшка. Болките се
засилват при по – влажно и по – студено време, силно изразени са.
Св. Г.Ш.,
колега на ищеца, потвърждава, че работата им като сценични работници в театъра
е свързана с физическо натоварване и е доста тежка, защото на ден се сглобяват
и разглобяват декори за няколко представления. Декорите се изработват от дърво,
желязо, при големи пиеси са масивни и тежки. При работата се ползват стълби,
има качване и слизане както по стълби, така и по големи галерии, има завиване
на болтове, видии. Галериите са с височина около десетина метра, нужно е
качване по метална стълба, след което има нивелиране на декорите с баланси, а
един баланс тежи около 20 кг. При декор около 300 кг се поставят баланси към 200 кг. Отделно в
работата им се включват турнета, при което има натоварване на декорите на
камиони, след което разтоварване, сглобяване, разглобяване, поради което
турнетата също са доста тежки физически. След катастрофата и връщането на Г. на
работа, той се справя много трудно, не може да се качва на стълба, и до сега не
се качва, поради което не се качва и на галериите. Работи само при
представления, които са леки за подготовка. При работа пъшка, не се навежда, а
кляка на колена, в тази поза завива
болтове и видии, личи му, че се мъчи, кракът му се схваща, прав не може да
стои. Сценичните работници са общо 10 човека, а работата е трудоемка. Г. не
може да работи по нови и тежки представления, не ходи на турнета, и работата му
се поема от колегите му, поради което те се натоварват.
Ответникът
признава, че е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС –
л.а. „Фиат Мареа“ с рег. № РВ6819ВС, който е бил действащ към датата на ПТП,
както и отправеното към него от ищеца искане вх. № ОК – 848171 от 03.12.2018г.,
допълнено с искане вх. № ОК – 12420 от 07.01.2019г., съгласно отговора му до
ищеца от 12.12.2018г. Между страните няма спор, че ответникът не е платил
извънсъдебно обезщетение на ищеца.
Въз основа
така установените обстоятелства от правна страна съдът приема искът за доказан
по основание и частично по размер.
Фактът на
настъпване на деликта по чл.45 от ЗЗД - ПТП, изпълняващ и съставът на
транспортно престъпление по НК, неговият извършител – С.З., и виновността му,
не са спорни между страните, установен е с влязлото в сила решение, имащо
правните последици на присъда, задължително за съда и страните на основание
чл.300 от ГПК. Настъпването на вредоносен резултат от противоправното поведение
на З. – счупване на голямопищялната кост на ищеца на дясната подбедрица в
горния край, в областта на колянната става, също не е спорно, като
обстоятелството е съставомерно, съгласно решението на наказателния съд.
От
медицинската документация по делото, заключението на СМЕ и свидетелските
показанията се доказва, че пряка и непосредствена последица от деликта са
претърпените от Г. неимуществени вреди, изразили се в преживян физически и
психически стрес при настъпване на удара в крака му, преживени в първите месеци
силни болки, страдания, постравматичен психически стрес, физическа
несамостоятелност и ограничения в ежедневието, обездвиженост, довела и до
социална изолация. Оздравителният процес при Г. е продължил около 213 дни, за
които е ползвал болничен, и е бил съпроводен със силни болки в крака, подуване,
отоци, претърпени две операции, първоначално пълно обездвижване за над месец,
физиотерапии, нужда от обгрижване в ежедневието. Това се отразило негативно на
психиката му, довело до депресивни състояния, изолираност, отчужденост от
обичайните контакти и среда на живот. След лечението Г. се връща на работа, но
трудоспособността му, предвид упражняваната професия, не се възстановява.
Ищецът среща ежедневни затруднения при изпълнение на трудовите си задължения,
което явно влияе негативно на самооценката и самочувствието му. Към момента все
още няма пълно физическо възстановяване и състоянието му се различава от това,
което е било преди ПТП, което е променило начина му на живот, хобито му и
трудоспособността му, от което изживява негативни емоции. Изпитва все още болки
при по – влажно и по – студено време.
Съдът,
съобразявайки се с вида и характера на вредоносния резултат – счупване на дясна
подбедрица в колянната област, което е средна телесна повреда, довела до трайно
затрудняване на движението, настъпилите по вид, характер и продължителност от
това неимуществени вреди за ищеца, неговата възраст към датата на деликта – трудоспособно
лице на 45 години, семеен, с дете, отражението на травмата за в бъдеще върху
здравето, ежедневието и работоспособността му, указанията на ВКС за
съобразяване на застрахователните лимити, като и социалните и икономически
условия в страна към 05.12.2016г. / МРЗ към датата на деликта и в периода на
възстановяване от 420лв. /01.12.2016 – 31.12.2016г./ и 460лв. /01.01.2017г.
-31.12.2017г., и средната работна заплата за страната към м.12.2016г. 1012лв./,
приема за справедлив размер на обезвреда сумата от 30 000лв. като счита,
че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника по същество, че при този вид дела се
присъждат завишени обезщетения за разлика от обезщетенията, присъждане за вреди,
настъпили от друг вид деликт /трудов и т.н./, тъй като критериите за
определянето им са едни и същи.
Основателно е възражението
на ответника, че решението на наказателния състав на съда не включва в предмета
си въпроса има ли съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Видно от диспозитива и мотивите, не се включва в
квалификацията и оттук в състава на деянието, за което З. е признат за виновен,
въпросът има ли съпричиняване. Възражението може и следва да бъда предмет на
разглеждане от гражданския съд при иск за обезщетение. В тази връзка е както
задължителното и неизгубило значение Постановление № 17 от 18.11.1963г. на
Пленума на ВС по т.7, според което обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вината на
пострадалия, така и трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК / Решение
№ 186 от 14.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1501-2015 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова; Решение № 15 от 12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1423-2017 г.,
II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова; Решение № 301 от 21.12.2018 г. на ВКС по т.
д. № 2503-2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева и др./. Поради което възражението на
ответника по чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от Г. е
допустимо и подлежи на разглеждане в настоящото производство.
От свидетелските показания и
изслушаната САТЕ се установи, че Г. предприема пресичане на пътното платно за
движение от запад на изток, траекторията му е косо движение спрямо платното, не
по най – краткия възможен път на придвижване /перпендикулярно/, а крайната
точка, към която се насочва, е между паркирания в момента на стъпване на
платното автомобил и дърво на тротоара, което е отстояло на около 2 метра от
автомобила в този момент. Г. също така пресича платното на място, което не е
обозначено за това – пешеходна пътека, при наличие на такава недалеч от това
място /на кръстовището на улица Иларион Макариополски и ул. Богомил/. В.л. М. е
посочило, че за безопасно пресичане на платното е следвало Г. като пешеходец да
се движи по най – прекия път – перпендикулярния, и да се съобрази с автомобилите, намиращи се на пътя. В момента,
в който автомобилът предприема маневра движение на заден ход, Г. е бил извън
коридора му на движение и при спиране в този момент, удар не би настъпил.
Основателно ответникът възразява, че Г.
е пешеходец и оттук участник в движението. Правилата за движение за пешеходците
са указания в Раздел XXI
на ЗДвП, и според тях – чл.108 ал.1, пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Към 05.12.2016г. редакцията на чл.113
от ЗДвП задължава пешеходците в населените места да пресичат платното за
движение по пешеходните пътеки, при което са длъжни преди навлизане на платното
за движение, да се съобразяват с разстоянието до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане. Извън населени места и по двулентови двупосочни пътища
в населени места, когато в близост няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места като се спазват
правилата на чл.113 ал.1 ЗДвП. Чл.114 от ЗДвП забранява на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение и да го пресичат при ограничена
видимост. С ТР № 2/22.12.2016г. на ВКС по т.д. № 2/2016г. на ОСНК е дадено
тълкуване на нормите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и е указано, че законът дава
право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за
целта места, съгласно тези две норми, но на това право не съответства
задължение на водачите на пътните превозни средства да ги пропуснат. При
упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е
длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.113 и чл.114 от ЗДвП. При пресичане на пътното платно извън определените за целта места,
правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът
не се е съобразил с ограниченията на тези норми и задължението си да отиде на
пешеходната пътека, когато в близост има такава.
Съдът приема, че Г. е нарушил ЗДвП по
отношение задължението по чл.108 ал.1 и чл.113 ал.1 от ЗДвП, тъй като е
пресякъл пътното платно извън определеното за целта място – пешеходна пътека,
каквато е имало на близо на кръстовището с ул. Богомил. При пресичане на
улицата на място, което не е определено за тази цел, е нарушил и изискванията
на чл.113 ал.2 във вр. с ал.1 т.1, т.2 и чл.114
т.1 и т.2 от ЗДвП преди да навлезе на платното за движение да се
съобрази с разстоянието до автомобилите на пътя и да не удължава ненужно пътя
си за пресичане, както и да не навлиза внезапно на платното и да не го пресича
при ограничена видимост, тъй като Г. е пресякъл улицата, насочвайки движението
си по коса, а не перпендикулярна траектория, със завършек зад автомобил, намиращ
се на пътното платно, и между него и дървото на тротоара. В момента, в който
автомобилът е предприел маневра заден ход, Г. е бил извън коридора му на
движение, и при възприемане на този факт и съобразяване с него чрез спиране, не
би се стигнало до ПТП. Съдът приема, че ПТП не би настъпило, ако Г. бе пресякъл
улицата на близката пешеходна пътека, а вероятността ПТП да настъпи би намаляла
изключително много и такава не би имало, ако Г. бе пресякъл улицата
перпендикулярно и насочвайки се след дървото на тротоара като крайна точка, а
не между него и автомобила, като по този начин на първо място времето за
престой на Г. на платното ще намалее, на второ траекторията му ще се отдалечи
от тази на автомобила и на трето при движението му няма да е налице препятствие
– дърво, което да заобикаля и по този начин да удължава движението си по
пътното платно. С тези си действия Г. обективно е съпричинил настъпване на ПТП
и вредите от него, тъй като поведението му се намира в пряка причинно –
следствена връзка с настъпване на удара. Вината на управляващия МПС и неговите
нарушения на чл.40 от ЗДвП са установени от наказателния съд и не подлежат на
преразглеждане тук. Отчитайки поведението на всеки един от двамата участници в
ПТП и нарушените от него правила, съдът определя принос към настъпване на
деликта на всеки един както следва – 70 % за водача на МПС и 30 % за пешеходеца, тъй като според посочения от
САТЕ механизъм на удара автомобилът от паркирано състояние е предприел маневра
движение на заден ход в момент, в който на пътното платно вече е имало
препятствие – пешеходец, който при започване на движението си е възприел МПС
като паркирано. Съобразно това обезщетението за ищеца следва да се намали с
30%, поради което искът е доказан за сумата от 21 000лв. и в този размер
ще се уважи, а за разликата ще се отхвърли.
Претендираното обезщетение за забава е
от датата на депозиране на искането пред застрахователя, поради което е
съобразено с нормите на действащия КЗ и ще се присъди от този момент в размер
от 612.50лв., както и след сезиране на съда до изплащане на сумата.
Съобразно уважения размер ответникът
следва да заплати на съда ДТ в размер 864,50лв. и разноски 100лв. за СМА, а на
ищеца – доказани разноски от 1 574.64лв. На ответника по съразмерност на
отхвърлените искове ищецът дължи разноски от 712.56лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪДЖА ЗД „БУЛ ИНС“
АД ЕИК ********* гр.София, пк 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87, съдебен
адрес ***, да плати на В.Г.Г. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ****, сумата от 21 000лв.
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, резултат на получена средна телесна повреда
– счупване на горния край на тибията
/голям пищял/, закрито /фрактура на латерален кондил на дясна тибия, с депресия
на фрагментите, с ангажиране на латералната еминенция/, настъпила при ПТП на
05.12.2016г. в гр.Пловдив на ул. „Иларион Макариополски“ № 33, причинено от
С.З.З. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № РВ6819ВС, както и
сумата от 612.50 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 04.12.2018г. до 18.03.2019г., ведно със законната
лихва от сезиране на съда на 18.03.2019г. до изплащане на сумата и направените
по делото разноски по съразмерност от 1 574.64лв. възнаграждение за правна
помощ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите над уважения размер 21 000лв. до предявения 32 000лв. главница и над уважения размер
от 612.50лв. до предявения от 942.22лв.
лихва.
ОСЪДЖА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********
гр.София, пк 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87, съдебен адрес ***, да
плати на ПОС ДТ в размер 864,50лв. и
разноски 100лв. за СМА за уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА В.Г.Г. ЕГН
********** ***, съдебен адрес ****,
да плати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, пк 1407, район Лозенец,
Джеймс Баучер № 87, съдебен адрес ***, сумата от 712.56лв. разноски по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: