ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 705
гр.Плевен,
19.04.2022 г.
Административен
съд – Плевен – осми състав, в
закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия-докладчик: Недялко Иванов
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Иванов по и.
административно дело № 604/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
по адм.д. №604/2020г. по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано
въз основа на искова молба от л. св. Н.Д.Х.,***, против ГД „ИН“– София, с която
са предявени обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат от действия и бездействия на
администрацията на Затвора-Белене, всеки в размер на 20 000лв, за периода
07.07.2016-14.02.2020г., общо в размер на 100 000лв. Делото е изпратено по
подсъдност от ОС- Русе, след прекратяване, с влязло в сила определение, на
производството по гр.дело № 112/2020г. по описа на същия съд. С определение № 1604/26.10.2020 г. по и. адм.
дело № 604 по описа за 2020 г на АС Плевен съдът е назначил адв. А. Д. *** за служебен защитник.
С определение №1689/10.11.2019г., съобразно
депозираните уточняващи молби, съдът е приел, че е сезиран с пет обективно
кумулативно съединени иска, с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2,
вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, в размер на 20
000лв.- за всеки- общо за сумата от 100 000лв., както следва:
1. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия от страна на
затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване
достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и
унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и
игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до
различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
2. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от неосигуряване на достатъчно жилищна площ,
осветление и проветрение- настаняването му в тясна и неудобна килия, от 24
км.м., ползваща се от 6 човека, с тоалетна с размери 90/ 90см и наличие на
дървеници и хлебарки, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й
изплащане;
3. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за
него платена работа и неприспадането на положеният от него труд от наказанието
му „лишаване от свобода“, за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й
изплащане;
4. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на отказ на ОП-Плевен да го освободи
предсрочно, на основание чл. 447, т.3 от НПК, за периода 07.07.2016г.-
14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
до окончателното й изплащане;
5. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултата в на непредоставяне на необходимата
на ищеца медицинска помощ, в т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства,
съобразно заболяването му, както и неосигуряване на подходяща и предписана му
диета №1 и необходимият дневен грамаж храна, за периода
10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане;
Със същото определение, съдът, на основание чл. 130
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е прекратил частично производството по предявените
искове, по т.2, т.3 и т.5- описани по- горе, за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, за периода 07.07.2016г.- 09.05.2019г., като
недопустимо. Определението е влязло в законна сила.
С решение № 148/17.03.2021 г. година съдът е отхвърлил предявеният от Н.Д.Х., понастоящем в Затвора – гр. Белене,
против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр. София, иск с правно
основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за
присъждане на сумата от сумата от 20 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от
страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване
достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и
унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и
игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до
различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2,
вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“, гр. София, да заплати на Н.Д.Х., сумата от 450лв., съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия на живот, в нарушение на изискването за достатъчна
жилищна площ, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба-14.02.2020г, до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 20
000лв. и за вреди, резултат от поставянето му в неблагоприятни условия на
живот, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно осветление и проветрение, и
наличие на дървеници и хлебарки, за същия период, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е предявеният от Н.Д.Х. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, иск с правно основание чл.284,
ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за присъждане на
сумата от сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за него платена работа и
неприспадането на положеният от него труд от наказанието му „лишаване от
свобода“, за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Отхвърлил е предявеният от Н.Д.Х., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, иск с правно основание чл.284,
ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за присъждане на
сумата от сумата от 20 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на непредоставяне на необходимата му медицинска помощ, в
т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства, съобразно заболяването му,
както и неосигуряване на подходяща и предписана му Диета №1 и необходимият
дневен грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
По делото е постъпило писмо с вх. № 736/08.02.2022 година от председател на Националното бюро за правна
помощ, с което е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, да бъдат присъдени на НБПП разноските
за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото
дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден изпълнителен лист.
Към писмото е приложено решение на председателя
на НБПП № ПЛ—1089-25832/2021 от 13.12.2021 година, с което на адв А.Д. е определено възнаграждение от 360
лева за осъщественото процесуално представителство и.адм. дело № 604/2020 по
описа на АС Плевен.
Искането е изпратено за становище на страните, като е представен писмен отговор от ответника ГДИН,
в който се посочва, че същото е недопустимо, тъй като НБПП не е страна в
производството, а в случай, че е допустимо, то е неоснователно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на Националното
бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която
организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в
определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим
на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е
безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена
правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е
възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал.
1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97,
ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ
съразмерно уважената част. Налице е именно хипотеза на частично уважаване на
исковата претенция в размер на 450 лева, като при уважаване на жалбата за НБПП
възниква вземане срещу изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско
възнаграждение, на назначеният процесуален представител. В този смисъл
ответникът по делото- ГД "ИН" дължи разноски, като в случая, по
изключение, с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в
процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е
предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна, нито в
процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна
отговорност за разноски, но съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК "... изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП". В случая към
искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи действителното
заплащане на адв. А.Д. на адвокатското възнаграждение в размер на 360 лева.
Липсата на доказано заплащане, т. е. е на направени разноски от НБПП по повод и.адм.
дело № 604/ 2020 г. по описа на АС Плевен е самостоятелно основание за отхвърляне
на искането.
За пълнота следва
да се посочи, че разпоредбата на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс е
неприложима към настоящия случай, тъй като НПК е неприложим в производството по
административни дела.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по
настоящото дело и искането следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. № 736/08.02.2022 година от председател на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана от адв. А. Д. правна помощ по и.адм. дело № 604 по описа за
2020 г. на Административен съд -Плевен.
Препис от определението
да се изпрати на молителя, както и на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: п