№ 226
гр. Р., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500225 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Й. Б. Х. чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва Решение №
260660/22.12.2021 г. по гр. дело № 1711/2020 г. по описа на Районен съд-Р., с което е
признато за установено, че Г. П. СП. и В. Б. СП. са собственици на недвижим имот, находящ
се в гр.Р., в местността „К.“, представляващ имот *** по кадастрален план на гр. Р., Й.Х. е
осъдена да им предаде владението на имота, отменен е констативният нотариален акт на
праводателя й Л.. Л.. АТ. и двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците сумата от
1818.00 лв. разноски по делото. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на
решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на основните принципи на
процесуалния закон и необоснованост. Излагат се твърдения за неправилно разпределение
на доказателствената тежест. Посочва се, че РРС не се е произнесъл по направеното от
ответницата възражение за ненастъпил транслативен ефект на договора за покупко-
продажба на имота, сключен между ищците и техния праводател, тъй като последният бил
малолетен и недееспособен при снабдяването му с нотариален акт през 1961г. Твърди се, че
районният съд не е обсъдил и възражението на ответницата относно неспазване на
процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот и
съответно съставеният в полза на праводателя на ищците констативен НА от 2006 г. не
можел да легитимира продавача като собственик на имота. Счита, че липсва основание за
кредитиране показанията на посочените от ищците свидетели и че ищците не са доказали
собствеността си върху недвижимия имот. Иска се отмяна на решението от въззивния съд и
присъждане на разноските по делото.
Решението на Районен съд-Р. по гр. дело № 1711/2020 г. е обжалвано и от Л.. Л.. АТ.
чрез редовно упълномощен процесуален представител. В жалбата са изложени съображения
за неправилно разпределение на доказателствената тежест, за неправилно кредитиране от
съда на показанията на ищцовите свидетели, които противоречали на СГЕ, както и за
1
липсата на доказателства, оборващи презумпцията на чл.69 ЗС. Иска отмяна на решението
от въззивния съд и претендира разноски за двете инстанции.
Ответниците по жалбите Г. П. СП. и В. Б. СП. чрез редовно упълномощен
процесуален представител в отговорите на жалбите изразяват становище за тяхната
неоснователност.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбите и провери събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в законоустановените срокове и
са процесуално допустими. По същество жалбата на Й. Б. Х. е неоснователна, а жалбата на
Л.. Л.. АТ. е частично основателна.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че ищците в
първоинстанционното производство са придобили процесния имот с НА за покупко-
продажба № 17, том II, дело № 187/2007г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на
действие РС- Р. и НА за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот **, том II, рег.№ 2057, дело № 232/2007 г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на
действие РС-Р.. Ответникът Л.. Л.. АТ. – жалбоподател в настоящото производство се е
снабдил за процесния имот с НА за собственост на недвижим имот придобит по давност **,
том V, рег.№ 14363, н.д. № 669/2017 г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие
РС-Р.. Ответникът Л.А. е ангажирал свидетели пред нотариуса, с които да докаже, че е
владял имота непрекъснато, явно и неоспорвано повече от 10 години, поради което му бил
издаден процесният констативен НА, чиято отмяна искат ищците. Л.А. е продал имота на
ответницата Й. Б. Х. – жалбоподател в настоящото производство въз основа на договор за
покупко-продажба, инкорпориран в НА **, том 1, рег.№ 1562, дело **/2018г. на Нотариус с
рег. № *** на НК и район на действие РС-Р.. На 24.04.2020г., при посещение на имота
ищците установили, че храстите и дърветата са изкоренени. След разговор със съсед
разбрали, че имотът е почистен от лица, наети от „новия собственик“ на имота.
По делото са събрани противоречиви свидетелски показания относно упражняването
на фактическа власт от страна на ответника Л.А. върху недвижимия имот и периода, през
който е упражнявана.
Според гласните доказателства по делото процесният имот се намирал на старото
Р.ш., по бул. „Г.Д.“, срещу автосервиз „МАН“, находящ се на отсрещната страна на улицата.
От трите страни имотът бил заграден с мрежа, а откъм „Шеста“ улица не бил заграден и
достъпът до него бил свободен. Според показанията на свидетелите, посочени от ищците –
А. О., Ц. Ц.ов, Н. В., ищците са почиствали процесния имот през 2008 г., през 2009 г.
изрязали дървета в имота – череша и круша. Свидетелите посочват, че са виждали спрени
автомобили на пътя, до имота или паркирани в самия имот, непосредствено до границата с
парцела на Й. Д., но не и складирани машини или камиони. Според свид. Ц.ов било
невъзможно в парцела да се складира строителна техника в периода 2007-2019 г., тъй като
мястото представлявало гора. Собствениците на съседни парцели спирали автомобилите си
на посоченото място. В периода от около 2008г. до 2020 г. никой не е почиствал и
обработвал мястото. Свидетелите заявяват, че са възприели непосредствено горните факти,
тъй като притежавали имоти в съседни парцели, откъдето имали видимост. Мястото било
обрасло в растителност и е било почиствано през 2008 г. и през 2020 г. Според свидетеля О.
в намиращия се в имота изкоп имало изхвърляни гуми и отпадъци още през 2007 г.
Настоящата инстанция счита, че показанията на горепосочените свидетели правилно са
кредитирани от районния съд, тъй като същите са логически свързани, не съдържат
вътрешни противоречия, подкрепят се от други доказателства по делото и възпроизвеждат
лично възприети от свидетелите факти, доколкото свидетелите В. и Ц.ов притежават имоти
в непосредствена близост до процесния терен и са очевидци на описаните от тях
обстоятелства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за противоречие на
2
показанията на посочените от ищците свидетели със СГЕ. Вещото лице е заявило, че откъм
пътя няма видимост към имота, но не и от други изходни точки. Свидетелят О., чиито
показания следва да се преценяват през призмата на чл.172 ГПК, също възпроизвежда
възприети от него факти и описва изпълнени от него действия по поддръжка на имота, които
се потвърждават от други гласни доказателства по делото, поради което показанията му
правилно са кредитирани от районния съд.
Посочените от ответниците свидетели частично споделят показанията на
горепосочените свидетели. Свидетелят Й. Д., притежаващ съседен имот, заявява, че
паркирал своя автомобил в процесното място от 2007г.-2008 г. Мрежата на границата между
двата имота и вратичката, която се заключвала с катинар, били поставени от неговия баща и
от дядо му. Процесният имот бил почистван през 2006 -2007 г. и след това през 2020 г., през
останалото време бил обрасъл с растителност. Ответникът Л.А. почистил една част от
мястото и паркирал там коли и камиони. В имота спирали колите си и други съседи.
Свидетелят заявява, че не е виждал строителна техника в парцела.
Свидетеля М. А., братовчед на ответника Л.А., заявява, че работел в автосервиз на
бул. „Г.Д.“, откъдето нямало видимост към имота. Ответникът ползвал услугите на
автосервиза, като оставял за ремонт багерчета и камиончета. Свидетелят твърди, че в имота
до границата с мястото на Й. Д. по различно време била складирана техника. Отчитайки
възможната заинтересованост на този свидетел предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, в
частта относно складираната техника в спорния имот показанията му не следва да бъдат
кредитирани, доколкото собственикът на съседния парцел, непосредствено граничещ с
процесния имот, паркирал там автомобила си и е посочил, че не е виждал складирана
техника на това място. Свидетелят М. А. заявява, че Л.ил му е споделил, че се е разбрал със
собствениците на имота, ще го разчиства и ще паркират там.
Свидетелят Ц. Ц. твърди, че ответникът Л.А. ползвал само долната част на имота за
паркинг, до имота на Й., като почиствал имота колкото да спрат до 5 коли, а в мястото
имало гуми и отпадъци още от 2005-2006 г. Заявява, че ответникът Л.ил започнал да паркира
там, защото не можел да стигне с автомобил до другото притежавано от него място, което се
намирало в близост.
По делото е приложено копие на нотариално дело №669/2017 г., нотариален акт **,
том V, рег. № 14363 на нотариус И.К., рег. № ***. Разпитаните от нотариуса свидетели са
заявили, че имотът се ползва от Л.А. за паркинг.
Районният съд правилно е приел като веществени доказателства 24 броя сателитни
снимки от сателитно заснемане на поземлен имот №*** по кадастрален план на гр.Р.,
направени в периода 2004г.-2019г. от спътника на Google, с обозначени на тях дати на
заснемане, свалени през компютърна програма Google Earth Pro и 2 броя сателитни снимки
от сателитно заснемане на процесния имот, свалени от сайта https://www.google.com/maps/.
Според заключението на приетата по делото съдебно-геодезическа експертиза сателитните
снимки на процесния имот, съхранявани в компютърната програма Google Earth Pro са
идентични с представените веществени доказателства. При съпоставяне на информацията от
сателитните снимки и свидетелските показания се установява, че за достоверни следва да се
приемат показанията, съгласно които процесният имот е обрасъл с гъста растителност и не е
бил обработван, поддържан и почистван в периода 2011-2019 г., с изключение на една малка
част от парцела, на границата с имота на Й. Д., където понякога са паркирани автомобили.
Не се установява наличието на складирана селскостопанска техника в имота.
От гласните доказателства е установено, че през 2020 г. парцелът е почистен от
растителност и понастоящем се ползва като паркинг.
Според заключението в СГЕ и приложеното по делото удостоверение за идентичност
на имот, издадено от Община Р., поземлен имот *** по кадастрален план на гр. Р. находящ
се в гр. Р., в местността К. /старо име/, целият с площ от 478 кв.м, е идентичен с поземлен
3
имот с идентификатор ********.***, находящ се в гр. Р., местност Г., с площ от 506 кв.м и с
имот 503.*** по Плана за новообразувани имоти за местност „Г.“. Вещото лице сочи, че
процесният имот представлява имот по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е инкорпориран в
одобрената КККР. Същият е бил предмет на план на новообразуваните имоти (ПНИ) по §4к,
ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК за приемане и одобрение на КККР поземлен имот *** е приел номер с идентификатор
№ ********.***. В действащия КККР имотът е надлежно нанесен в КККР като ПИ с
идентификатор № ********.***. При създаване на кадастралната карта и кадастрални
регистри е използвана наличната картова база в цифров вид и регистри за собственост в
Община Р.. В регистъра не е попълнен и не е отразен собственик на поземления имот. При
отразяване в КККР на гр.Р., при липса на информация за собственик на ПИ, според вещото
лице се вписвала като собственик Община Р.. Така при одобряване на кадастралната карта
през 2007г. като собственик на ПИ с идентификатор ********.*** е посочена Община Р..
Според вещото лице графичната част на оспорената пред районния съд Скица № КР1-
4817/27.11.2006г. отговаряла на плана за новообразуваните имоти (ПНИ) в цифров вид
програма МКАД, от който тази скица е извадена. Планът за новообразуваните имоти, от
който е извадена оспорената скица, е одобрен със Заповед №553/26.06.2000г. на Областен
управител на Област Р. и със Заповед №3906/21.11,2003г. на Кмета на Община Р., която е
допълнена ръкописно в скицата относно поправката на кадастрален план на местност „К.” в
землището на гр. Р., като са нанесени новите /съществуващи на място/ имотни граници на
ПИ 576, 575 и на новообразуван имот ***. В одобрения план за новообразуваните имоти в
регистъра за собственост към плана лицето Ц. П. Ц.ов не е вписано като собственик на
поземлен имот *** по кадастрален план на гр.Р. находящ се в гр.Р., в местността „К.“.
Пред първоинстанционния съд са открити две производства по оспорване
истинността на документ: на скица № КР1-4817/27.11.2006г. относно изписания ръкописен
текст върху документа и на официален документ - удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с изх. № ГР-02-35 от 08.10.2020г., издаден от Община Бяла, съдържащо
печат на кмет на Община Бяла, подпис и печат. От заключението на вещото лице се
установява, че оспорената скица съдържа всички изискуеми реквизити съгласно
изискванията на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, номерът на скицата съответства на входящия
номер на молбата за издаване на скица и към датата на нейното издаване номерът се е
изписвал на ръка в отдел „Кадастър и регулация“. По отношение на удостоверението за
идентичност на лице с различни имена, съобразно разпределението на доказателствената
тежест, ответниците е следвало да установят наличието на неверни данни в официалния
документ, но такива не са ангажирани. Свидетелят Ц.ов, който е роднина на Ц. П. Ц.ов -
праводател на ищците, удостоверява, че през 60-те години фамилното име на праводателя
им било променено от Г. на Ц.ов.
Въз основа на установените фактически положения, Окръжният съд споделя частично
правните изводи на районния съд в обжалваното съдебно решение.
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест ищецът по ревандикационния иск е следвало да установи, че е
собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се е намирала във владение или държане на
ответника и че ответникът я е владял или държал без основание. Ответникът, от своя страна,
е трябвало да докаже, че е придобил по давност собствеността върху тази вещ, като я е
владял повече от 10 години явно, необезпокоявано и спокойно, че през този период никой не
е предявявал претенции за собствеността върху вещта и че е демонстрирал и
противопоставял владението си на ищеца. От доказателствата по делото е видно, че
въззиваемите Г.С. и В.С. – ищци в първоинстанционното производство са придобили
правото на собственост върху процесния поземлен имот чрез правна сделка – договор за
4
покупко – продажба през 2007 г. Притежанието на правото на собственост върху вещта
позволява на собственика да я владее, ползва и да се разпорежда с нея и да изисква от
всички други лица да се въздържат от въздействие върху вещта. Неупражняването на
правото на собственост само по себе си не води до неговото изгубване. Обстоятелството
дали ищците са посещавали имота не може да води до извод за изгубване на правото на
собственост поради неупражняване на включените в него правомощия, каквито доводи
навеждат жалбоподателите. Съобразно приетото в ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Въззиваемите са се легитимирали като собственици в първоинстанционното производство с
НА за покупко-продажба на имота. Техният праводател Ц. П. Ц.ов е притежавал правото на
собственост върху процесния имот въз основа на НА от 2006 г., съставен по реда на чл.483
ГПК /отм./. Съставеният НА съдържа всички изискуеми реквизити по чл.484 ГПК /отм./.
Приложеният по делото НА №133, том V, дело № 2495/61 г. от 27.12.1961 г. с титуляр Ц. П.
Г. също съдържа изискуемите реквизити по ГПК /отм./. От представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена и от гласните доказателства е видно, че Ц. П. Г. и Ц.
П. Ц.ов са едно и също лице. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката относно
невъзможността на лицето към датата на съставяне на нотариалния акт от 1961 г. да
придобие правото на собственост. Съгласно чл.3 ЗЛС вместо малолетните и от тяхно име
правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.
Няма установена в закона пречка недееспособно лице /малолетно или поставено под пълно
запрещение/ да придобива собственост по предвидените в закона /чл. 77 ЗС/ способи, в това
число и по давност чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от
негово име от законния му представител, каквато възможност /за владение чрез другиго/ чл.
68, ал. 1 ЗС изрично предвижда. Тъй като недееспособният не може да изявява правно
валидна воля, намерението за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, както и дали то е
добросъвестно или не по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, се преценяват с оглед на законния му
представител /в този смисъл е Решение № 89/10.09.2010 г. на ВКС по гр.д. *133/2008 г./. В
първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, които да оборят
обвързващата доказателствена сила на нотариалните актове, легитимиращи като
собственици ищците и техния праводател. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите за неспазена процедура по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Касае се за друг вид
производство, в конкретния случай титулярят Ц. П. Ц.ов се е снабдил с НА през 2006г. по
реда на чл.483 ГПК /отм./, който ред е приложим и за земеделски земи, независимо от
правната възможност за провеждане на производство по възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.17
ГПК. Искането за инцидентно произнасяне на съда по валидността на посочения
административен акт – заповед за попълване на кадастрален план не е своевременно
направено и съдът не е допуснал нарушение, като не е извършил подобна проверка.
Въз основа на гореизложените съображения настоящата инстанция счита, че правото
на собственост на ищците е безспорно доказано.
По отношение на претенциите на ответника Л.А. за придобито право на собственост
по давност окръжният съд намира следното:
Според чл.79 ЗС придобиването на правото на собственост върху недвижим имот по
давност е възможно при непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението
съгласно чл.68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
5
лично или чрез другиго, като своя. При владението, за разлика от държането, следва да са
налице кумулативно два елемента – обективният – упражняване на фактическа власт върху
вещта /както при държането/, и субективният – намерението да се свои вещта. За да се
придобие един имот по давност, е необходимо не само владелецът да упражнява
непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона период от време, но и
осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно, т. е. да е осъществявано по
начин, който разкрива ясно намерението му да държи имота като свой и фактическата власт
да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да научи за нея. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, включително от показанията на свидетелите М. А. и
Ц. Ц., участвали и в нотариалното производство по издаване на констативния НА за
собственост на въззивника, се установява, че ответника А. си търсел място, харесал
въпросния имот и заявил на свидетеля М. А., че е разговарял със собствениците и се е
разбрал с тях да паркира там. Л.А. не е упражнявал фактическа власт върху целия имот и у
него е отсъствал субективният елемент на владението за своене на вещта. Той е почистил
мястото веднъж около 2006 г.- 2007 г. и втори път през 2020 г., когато вече се е бил
разпоредил с имота в полза на ответницата Й.Х. чрез сключване на договор за покупко-
продажба. В периода между 2007г. и 2020 г. Л.А. не е обработвал или почиствал имота, не
го е поддържал, липсват данни да е извършвал разходи или да е заплащал разноски във
връзка с неговото ползване. От свидетелските показания се установява, че е разчиствал една
малка част от парцела, на границата до имота на Й. Д., която е ползвана за паркинг на до 5
автомобила – както негови, така и на лицата, ползващи съседните имоти. Л.А. притежавал в
близост друг имот, до който нямало достъп с автомобил и затова паркирал в процесния
парцел. Л.ил не е ограждал имота, не се е противопоставял на други лица да упражняват
фактически действия, идентични на извършваните от него самия - да паркират в имота
автомобилите си, следователно не е демонстрирал пред неограничен кръг лица намерението
си да свои вещта. Мястото е било разградено откъм „Шеста“ улица, всеки е имал достъп до
него и частта от парцела до оградата на границата с имота на Й. Д. е ползвана както от А.,
така и от съседи в района за паркинг. Според гласните доказателства по делото и
приложения снимков материал останалата част от имота в периода между 2007г. и 2020 г. е
била обрасла в гъста растителност – диви орехи, драки и др. и не е било възможно нейното
ползване по описания от въззивника Л.А. начин – за складиране на строителна техника.
Посоченият от ответниците свидетел Й. Д., собственик на съседното място, на границата с
което са паркирани автомобилите, отрича да е виждал складирана техника в процесния
парцел. От гореизложеното е видно, че ответникът Л.А. не е упражнявал фактическа власт
върху целия имот, такава не е упражнявана в продължение на повече от 10 години и
настоящата инстанция счита, че е оборена презумпцията за своене на вещта по чл.69 ЗС.
Следователно към датата на съставяне на нотариалния акт за собственост на недвижим имот
по давност – 14.12.2017 г. в полза на титуляря Л.А., не е бил осъществен съставът на
придобивната давност.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2012 г. ОСГК на отмяна
по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, а не и тези за
сделки. Окръжният съд намира, че са налице основания за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност **, том V, рег.№
14363, нот. дело № 669/2017 г. на Нотариус с per. № *** на НК и район на действие РС-Р.,
вх.рег. № 18362/15.12.2017 г., акт № 141, том 41, дело №8378 на СлВп – Р., на основание
чл.537, ал.2 ГПК, както правилно е преценил първоинстанционният съд.
Доколкото на осн. чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без основание, въззиваемите имат право да получат владението на
6
имота си от Й.Х., която упражнява фактическа власт върху него въз основа на НА за
продажба на недвижим имот **, том 1, рег. № 1562, дело ** от 2018 г. на Нотариус с рег. №
*** на НК и район на действие РС-Р., който не е годен да породи своя транслативен ефект
поради установения факт, че праводателят й не е бил собственик.
Жалбата на Л.А. се явява основателна в частта относно произнасянето на районния
съд по непредявен иск. Ищците в исковата молба са поискали ответницата Й.Х. да предаде
владението върху процесния имот на ищците, а районният съд е осъдил и Л.А. да им
предаде владението на имота. В тази част решението на първоинстанционния съд следва да
бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба на Й.Х. се явява неоснователна, а
въззивната жалба на Л.А. е частично основателна. Решението на РРС следва да бъде
обезсилено като недопустимо поради произнасяне по непредявен иск в частта, в която Л.. Л..
АТ. е осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот. В останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Въззивникът Л.А. е направил разноски във въззивното производство, както следва:
25.00 лв. за държавна такса и 1100.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззиваемите Г.С. и
В.С. са направили разноски във въззивното производство 1200.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Въззивникът и въззиваемите са поискали на осн. чл.78, ал.5 ГПК
намаляване на адвокатския хонорар на насрещната страна. Съдът счита, че заплатените от
въззивника и въззиваемите адвокатски възнаграждения не са прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото във второинстанционното производство и не
надвишават минималните размери съгласно чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.5 вр.чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
приема, че същите не следва да се редуцират. Съобразно изхода на спора на осн. чл.78 ГПК
ответниците по въззивната жалба дължат на Л.А. адвокатско възнаграждение в размер на
367.00 лв. и 8.33 лв. държавна такса за въззивното производство, а Л.А. и Й.Х. дължат на
въззиваемите 900.00 лв. адвокатско възнаграждение. Направените от Й.Х. разноски във
въззивното производство остават за нейна сметка с оглед изхода на делото.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 260660/ 22.12.2021 г. по гр.д. №
1711/2020 г. по описа на Районен съд-Р. В ЧАСТТА, в която Л.. Л.. АТ., ЕГН ********** е
осъден да предаде на Г. П. СП., ЕГН ********** и В. Б. СП., ЕГН ********** владението на
недвижим имот, находящ се в гр. Р., местност „К.“, представляващ имот № *** по
кадастрален план на гр. Р., целият с площ от 478 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260660/ 22.12.2021 г. по гр.д. № 1711/2020 г. по описа
на Районен съд-Р. в останалата част.
ОСЪЖДА Г. П. СП., ЕГН ********** и В. Б. СП., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр. Р., ул. „С.Ш.“ *, *, * да заплатят на Л.. Л.. АТ., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „М.к.“ *, *,
* сумата от 375.33 лв.- съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Й. Б. Х., ЕГН ********** от с. Ц., общ. Р., обл. П., ул. „П.“ * и Л.. Л.. АТ.,
ЕГН ********** от гр. Р., ул. „М.к.“ *, *, * да заплатят на Г. П. СП., ЕГН ********** и В. Б.
СП., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Р., ул. „С.Ш.“ *, *, * сумата от 900.00 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2
7
ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8