Решение по дело №358/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 131
Дата: 19 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20182150100358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 131                                                  19.07.2018г.                                           гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                               ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети юли                                                две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                       Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №358/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч. против „Е.П.Е.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, комплекс „С.Д.“, бл.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М.П.М.. В исковата молба се сочи, че „Д.” ООД, в качеството си на наемодател и „Е.П.Е. ЕООД” ЕООД, в качеството си на наемател са сключили договор на 25.10.2016г., по силата на който наемодателят е предоставил за временно и възмездено ползване /под наем/ - РЕСТОРАНТ, находящ се в жилищна сграда „С.Д.” в КК Слънчев бряг-запад, общ.Несебър, а наемателят се е задължил да заплаща наемна цена, която за 2017г. била 16 000 лева с ДДС. Съгласно чл.4 и чл.5 от горепосочения договор, наемната цена се дължала на три вноски, както следва: до 28.02.2017г. – 3200 лева, до 15.07.2017г. - 6400 лева и до 15.08.2018г. – 6400лева. След извършено частично плащане от 200 лева се твърди, че оставащата неплатена част от наемна цена за 2017г. към момента на подаване на заявлението по ЧГД № 84/2018г. PC- Несебър е била 15 800 лева / петнадесет хиляди и осемстотин лева/ с ДДС, за което представят фактура № **********, издадена на 31.10.2017г. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението по ЧГД 84/2018г. PC- Несебър, "Е.П.Е." ЕООД не е заплатило и дължимите съгласно чл.12/2 от горепосочения договор разходи за консумирана ел.енергия за периода на ползване на ресторанта през 2017г., общо в размер на 1832,56 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ с ДДС, от които: 82,27 лв. /осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 09.10.2017г., 1149,23 лв. /хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 11.09.2017г. и 601,06лв. /шестстотин и един лев и шест стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 07.10.2016г.

Сочи се, че на 14.03.2018г. /след датата на издаване на Заповед за изпълнение № 48 от 07.02.2018г. и връчването й на длъжника/, „Е.П.Е." ЕООД с ЕИК *********, чрез управителя си М.М. е заплатило в офис на „Д." ООД, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща частично плащане на ел.енергия по фактура ********** издадена на 07.10.2016г. Плащането е прието в брой от служител на ищеца с приходен касов ордер № 47/14.03.2018г. и издадена касова бележка за извърщеното плащане. Твърди се, че извършеното плащане от страна на длъжника, макар и частично, по фактурите за ел.енергия след образуването на заповедното производство и издаването на заповедта за изпълнение, е доказателство за признаването на дълга от ответника. Фактическото действие на плащане можело да се разглежда, като признаване на дълга не само по отношение на разходваната електроенергия по фактура 00021873/07.10.2016г., но и дължимата електроенергия по останалите фактури за времето на ползването на ресторанта, както и за дължимия наем, за периода на разходване на електроенергията, а именно – за 2017г. В многократните разговори с ответната страна по отношение на дълга преди и след образуване на заповедното производство, ответникът не оспорвал нито основанието, нито размера на дълга. Ответникът не е отправил към Д. ООД нито писмено, нито устно възражение за дължимото или размера му.

Твърди се, че сумата от 15 800 лева /петнадесет хиляди лева/ с ДДС, представляваща наемна цена на ресторанта за 2017г., по фактура №**********, издадена на 31.10.2017г. не била платена до момента. Сумата от 1332,56лв. /хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща обща сума за консумирана електрическа енергия, а именно: 82,27лв./осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ с ДДС по фактура №**********, издадена на 09.10.2017г. и 1149,23лв. /хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 11.09.2017г. и частично неплатените 101,06лв. сто и един лев и шест стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 07.10.2016г., също не била платена до момента.

Гореизложеното е породило правния интерес у ищцовото дружество да поиска от съда да постановите решение, с което да признае за установено спрямо ответника "Е.П.Е." ЕООД, че дължи на "Д." ООД сумата общо в размер на 17 132,56 лв.,/седемнадесет хиляди сто тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща: частично неплатена наемна цена за 2017г. по договор от 25.10.2016г. между страните в размер на 15 800 лева /петнадесет хиляди и осемстотин лева/ с ДДС и сумата от 1332,56 лева /хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ с ДДС за консумирана ел. енергия за периода на ползване през 2017г., както следва: 82,27лв./осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ с ДДС по фактура №**********, издадена на 09.10.2017г. и 1149,23лв. /хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 11.09.2017г. и частично неплатените 101,06лв. сто и един лев и шест стотинки/ с ДДС по фактура **********, издадена на 07.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и 352,65лв. - държавна такса и 100 лева - юрисконсулско възнаграждание - разноски по заповедното производство. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

            В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответното дружество "Е.П.Е." ЕООД, с който не оспорват, че имат договорни отношения с ищцовото дружество от пет години, като твърдят, че досега винаги са били изряден платец. Сочат, че през последните години работата намаляла и те били в преговори за намаляване на наема, но до конкретни решения не успели да стигнат. Считат предявените искове за допустими и основателни. Нямат възражения срещу предявените искове и обстоятелствата, на които те се основават. Заявяват, че дължат предявената сума, но към момента са заплатили сумата от 1000 /хиляда/ лева за консумираната електроенергия. Заявяват, че към момента на насрочване на делото за разглеждането му по същество ще са заплатили изцяло дължимата сума за ползваната електроенергия и молят предявеният иск да бъде намален с тази сума. Молят при неявяване на ищеца в първото съдебно заседание, делото да бъде прекратено. Изразяват желание да сключат извънсъдебно споразумение с представители на ищеца за изплащане на дължимата сума на няколко вноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Изпращат писмено становище, в което поддържат заявените от тях претенции към ответника. Сочат, че на 14.06.2018г., след подаване на исковата молба в съда, ответното дружество е заплатило 500 лева /петстотин лева/, представляваща частично плащане за разходвана ел.енергия за времето на действие на договора за наем на процесния ресторант. Твърдят, че след извършеното плащане, дължимата сума за разходвана електроенергия от ответника по договора за наем на ресторант „С.Д.“ за периода на ползването му към настоящият момент е 832,56 лева /осемстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/. Молят съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие и да постанови решение, с което да уважи предявените от тях искове за сумата общо в размер на 16632,56 лева, включваща частично незаплатена наемна цена за 2017г. в размер на 15800 лева с ДДС и сумата от 832,56 лева с ДДС, представляваща консумирана ел.енергия за периода на ползване на процесния обект през 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Представят нови писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

За ответното дружество в съдебно заседание се явява лично управителя М., който признава изцяло ищцовите претенции по основание и размер. По отношение на задължението му за заплащане на електроенергия за периода на ползване на процесния обект през 2017г. представя доказателства за заплатена такава на 11.07.2018г. в размер на 633,45 лева /шестстотин тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/. В хода на делото по същество заявява, че желае да заплати дължимите от него суми на разсрочено плащане.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

  След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.442 във връзка с чл.228, ал.1 от ЗЗД вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните по делото няма спор, че е налице договор за наем от 25.10.2016г., по силата на който „Д.“ ООД, в качеството им на наемодател е предоставило на „Е.П.Е.“ ЕООД, в качеството им на наемател ресторант „С.Д.“ в КК Слънчев бряг, ведно с цялото му оборудване, за срок до 30.10.2019г. Наемателят се е задължил срещу така предоставения му за временно ползване имот, да заплати на наемодателя наемна цена в размер, както следва: за 2017г. – 16000 лева с ДДС, за 2018г. – 15000 лева с ДДС и за 2019г. – 15000 лева с ДДС. Съгласно чл.12, ал.2 от Договора за наем, наемателят е длъжен да заплаща за своя сметка всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, като ток, вода, телефони и други. По делото не се спори, че към настоящият момент, наемодателят дължи наемна цена за ползването на процесния ресторант през 2017г. в размер на 15800 лева, както и незаплатена електроенергия за същият период в размер на 832,56 лева. При постановяване на решението, съдът взе предвид и представените от управителя на ответното дружество в съдебно заседание приходен касов ордер и касов бон за заплатена електроенергия за ресторант „С.Д.“ в размер на 633,45 лева, поради което ищцовата претенция за незаплатена електроенергия следва да бъде намалена с горепосочения размер от 633,45 лева.

Предвид направеното признание от страна на ответника, съдът намира, че по силата на договора за наем от 25.10.2016г., ищецът е изпълнил своите задължения, а ответникът не е заплатил изцяло своето задължение за наем в претендирания размер от 15800 лева за 2017г., както и останалата незаплатена електроенергия за същия период в размер на 199,11 лева /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/, за които предявения иск се явява основателен и доказан. За сумата над 199, 11 лева, дължима за незаплатена електроенергия за периода на 2017г. до претендирания размер от 1332,50 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а издадената срещу ответника-длъжник Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – обезсилена в тази й част.

Основателността на главната претенция обосновава уважаване и на акцесорната претенция за законна лихва върху уважената част от претендираната главница за наем и електроенергия, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове, общо в размер на 827,06 лева /осемстотин двадесет и седем лева и шест стотинки/, включващи заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и в заповедното производство, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Мотивиран от горното, съдът

                                                                Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Е.П.Е.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, комплекс „С.Д.“, бл.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М.П.М., че в полза на ищеца „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч., съществува вземането по ч.гр.д. № 84/2018г. на РС-Несебър, за което е издадена Заповед № 48 от 07.02.2018г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 15 800 лева с ДДС /петнадесет хиляди и осемстотин лева с ДДС/, представляваща неизплатена частична наемна цена за 2017г., съгласно чл.4 от Договора за наем от 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.01.2018г., до окончателното плащане на вземането.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Е.П.Е.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, комплекс „С.Д.“, бл.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М.П.М., че в полза на ищеца „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч., съществува вземането по ч.гр.д. № 84/2018г. на РС-Несебър, за което е издадена Заповед № 48 от 07.02.2018г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 199,11 лева /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща незаплатена електроенергия за 2017г., съгласно чл.12, ал.2 от Договора за наем от 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.01.2018г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция над уважения размер от 199,11 лева до претендирания такъв от 1332,50 лева /хиляда триста тридесет и два лева и петдесет стотинки/, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 48 от 07.02.2018г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е разпоредено „Е.П.Е.” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Д.” ООД с ЕИК *********, сумата над 199,11 лева /сто деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/ до претендирания размер от 1832,56 лева /хиляда осемстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обща сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия за ползването на ресторант „С.Д.“ в КК Слънчев бряг през 2017г.

ОСЪЖДА „Е.П.Е.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, комплекс „С.Д.“, бл.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М.П.М., да заплати в полза на „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч., сумата общо в размер на 827,06 лева /осемстотин двадесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща заплатени съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: