Решение по дело №1930/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на М. Т. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Н. Д.-пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16001623005414-091-001/04.06.2024г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – [област], потвърден и изменен с Решение № 352/07.08.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта на:

-допълнително установени дължими суми за довнасяне за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 300,71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 724,18 лв.; за 2019 г. в размер на 84,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 38,37 лв.; за 2020 г. в размер на 39,86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 14,10 лв.; за 2021 г. в размер на 1 283,19 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 323,73 лв.; за 2022 г. в размер на 431,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63,03 лв.;

- допълнително установени ЗОВ (авансови вноски и вноски за годишно изравняване) както следва: за 2018 г. ДОО в размер на 377,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 228,44 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 127,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 77,17 лв. и ЗО в размер на 190,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 111,07 лв.; за 2019 г. ДОО в размер на 414,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 217,96 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 140,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,63 лв. и ЗО в размер на 112,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 58,91 лв.; за 2020 г. ДОО в размер на 541,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 240,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 183,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 81,23 лв. и ЗО в размер на 146,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 64,97 лв.; за 2021 г. ДОО в размер на 769,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 251,29 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 260,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,90 лв. и ЗО в размер на 208,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 67,92 лв. и за 2022 г. ДОО в размер на 717,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 164,00 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 242,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 55,41 лв. и ЗО в размер на 279,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 61,59 лв.

Жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Според жалбоподателя органите по приходите не са спазили принципите за обективност и безпристрастност при установяване на фактите и обстоятелствата. Също така счита, че събраните доказателства не са преценени в тяхната съвкупност, а са взети само тези, които да обосноват установяване на данъчно задължение. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, за неправилното провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е доказано по несъмнен начин проявлението на посочените от ревизиращия екип обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

В жалбата подробно са изложени твърдения относно налични парични средства при него и партньорката му към началото на ревизирания период, с посочване на източник работа във Великобритания. Посочено е, че неправилно разходите не са разделени на три независимо от обстоятелството, че той съжителства на съпружески начала с Ю. В., от която има дете. В тази връзка лицето възразява срещу преценката в РД за „явно и съществено превишение” на разходите по смисъла на закона. Счита, че за ревизирания период органите по приходите не са събрали доказателства той да е придобил движимо и недвижимо имущество, стойността на което явно и съществено да превишава размера на приходите и доходите, източниците на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получените от него и направените разходи явно и съществено на превишават размера на получените средства.

Относно продадените от него три лични автомобила се твърди, че същите са негово лично имущество, което е ползвал по време на престоя му в чужбина. С тях е докарал покъщнина от чужбина, разглобил ги е и ги е продал на части след повече от една година от закупуването им не с търговска цел като счита, че не следва да се дължат за продажбата им данъци и осигуровки. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора за изложени в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизията е образувана със ЗВР № Р-16001623005414-020-001 от 11.09.2023г. (л.1350, т. 5) издадена от В. П. А. на длъжност - Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [област], като на П. И. А., ръководител екип и Г. Г. Г., и двамата заемащи длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП [област] е възложено извършване на данъчна ревизия на М. Т. Д.. Възложено им е ревизията да обхване задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Определен е срок до 3 месеца, считано от връчването ѝ, което е направено редовно по електронен път на 21.11.2023г. (л.1352, т.5).

С Решение № Р-16001623005414-098-001/09.02.2024 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на В. П. А., в качеството ѝ на началник на сектор при ТД на НАП [област], поради достигнато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на Р-16001623005414, свързано с М. Т. Д.. Съгласно Заповед № РД-09-195/06.02.2024 г. на директора на ТД на НАП [област], неприключилите административни производства, които е следвало да бъдат приключени от А., е определено да бъдат довършени от К. Г. Н. (л.54, т.1).

Изложеното е обосновало издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623-020-002/09.02.2024 г. (л.360,т.2), с която е променен ревизиращият екип като К. Г. Н., орган по приходите при Териториална дирекция [област], е възложител на ревизията и срокът е удължен до 21.02.2024 г. Последвало е издаването на ЗИЗВР № Р-16001623005414-020-003/19.02.2024 г. (л. 286,т.1) г., с които срокът за приключване на ревизията е удължен до 19.04.2024 г.

Въз основа на събраните през ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623005414-092-001 от 07.05.2024г., връчен електронно на същия ден (л.134, т.1). В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение с вх. № К7-243/03.06.2024 г.

В хода на производството е издаден Ревизионен акт №Р-16001623005414-091-001/04.06.2024 г. (л.36, т. 1) от орган по приходите при ТД на НАП - [област], с който са определени подробно описаните по-горе задължения на ревизираното лице. РА е връчен на 04.06.2024 г. (л. 49, т. 1).

РА е оспорен по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – [област] на основание чл. 152 от ДОПК. Във връзка с жалбата е постановено решение № 352/07.08.2024 г. на решаващия орган, с което е потвърден и изменен РА №Р-16001623005414-091-001 от 04.06.2024 г. Решението е връчено по електронен път на 07.08.2024 г.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до отмяна на ревизионния акт само на това основание.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В настоящия случай, РА е издаден от К. Г. Н., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – [населено място], в качеството на орган, възложил ревизията, овластен със Заповед № РД-09-192 от 06.02.2024г., изменяща заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – [населено място], и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [област], в качеството ѝ на ръководител на ревизията, съгласно Заповеди № РД-09-2514 от 29.11.2021г. и № РД-09-2277 от 30.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – [населено място], с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – [населено място].

РА, РД и ЗВР са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени доказателства, приобщени към делото, които не са оспорени. С оглед на това съдът намира РА за издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

На основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията се определя със заповедта за възлагането ѝ и започва да тече от датата на връчване на заповедта. В случая тази дата е 21.11.2023 г., а производството е приключило в указания със заповедта за възобновяване на производството срок - до 19.04.2024 г. РД №Р-16001623005414-092-001 е издаден на 07.05.2024 г. (първия работен ден след официални празници).

РА е издаден в установената писмена форма, в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и диспозитивна част в табличен вид с посочени основание, период и размер на установени данъчни задължения. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се ползват и като мотиви на РА. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА е обжалван от ревизираното лице по административен ред, като с Решение № 352 от 07.08.2024 г., Директорът на Дирекция „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП го е потвърдил и изменил оспорената в настоящото производство част.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от с. к.

Ревизията е предхождана от две проверки за установяване на факти и обстоятелства, документирани съответно с протоколи №№ П-16001623005414-ППД-001/01.12.2023г. и П-16001622199288-073-001/06.03.2023 г. Събраните при проверките доказателства са приобщени надлежно към доказателствения материал по ревизионното производство.

Жалбоподателят Д. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Същият няма регистрация като едноличен търговец и не е участвала в търговски дружества. Органите по приходите са установили, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. М. Т. Д. не е семеен, но живее на съпружески начала с Ю. А. В. и има едно дете - М. Д..

Органите по приходите установяват, че ревизираното лице е работил по трудови правоотношения в „МАРИВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ********** за периода от 08.07.2022 г. до 14.12.2022 г.

Също така, на основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица за ревизирания период. Изискани са документи и обяснения за изпратените стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД и получените парични средства чрез куриерските фирми с наложен платеж. РЛ посочва, че през ревизирания период е получило доходи от трудови правоотношения по договор с „Марив Транспорт“ ЕООД за шест месеца на минимална работна заплата, че притежава спестени парични средства от работа във Великобритания без трудов договор в периода от 2013 г. до 2017 г., но не разполага с документи за спестените средства. Също така твърди, че е получило и доходи от продажби на части за автомобили от личните му автомобили, които е закупило и ползвал във Великобритания и с които се е върнал в България и доходи от продажба на три броя леки автомобили, закупени с повреди, ремонтирани от него и след това продадени. Също така лицето твърди, че е закупило недвижим имот в [населено място] през 2018 г. и ремарке, закупено от Великобритания. Посочено е, че РЛ не е представил информация за наличните парични средства в брой и не разполага с документи за произхода им. В обясненията си Д. посочва, че е получавал суми чрез наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД от продажби на авточасти от личните му автомобили. В представени от лицето обяснения е посочено, че получените от него суми по банковата сметка в „ОББ“ АД от различни физически лица през ревизирания период не са свързани с продажбата на резервни части или автомобили. От страна на лицето са представени документи – нотариален акт от 2018 г. за покупка на недвижим имот - УПИ в [населено място] за сумата от 3 000,00 лв., фактура за покупка на ремарке от 26.03.2018 г., регистрационни талони, издадени от Великобритания за закупени три броя автомобила, продадени на части в България, извлечения от банковата му сметка в „ОББ“ АД за ревизирания период.

В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на РЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 (неподадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), чл. 122, ал. 1, т. 2 (налице са данни за укрити приходи или доходи), т. 4 (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред) и т. 5 от с.з.(документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване) за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

През ревизирания период е констатирано, че лицето е получило парични средства от различни физически лица по банковата сметка в „ОББ“ АД по години, както следва: през 2018 г. от И. П. С. в размер на 5 350,00 лв., през 2019 г. от А. Р. Д. в размер на 1 000,00 лв. и през 2020 г. общо в размер на 545,00 лв.. в т.ч. от Т. П. Н. - 345,00 лв. и от Г. И. В. - 200,00 лв. За получените от М. Д. парични средства от различни физически лица не са представени и събрани доказателства за произхода им, поради което същите са определени от органите по приходите като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и са обложени с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ.

От страна на органите по приходите е констатирано, че ревизираното лице е продало през 2021 г. един автомобил, а през 2022 г. два закупени от него автомобила като периодът между датата на придобиването и датата на продажбата е по-малък от една година. С РА органите по приходите са определили облагаем доход от продажбата на МПС съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, според която облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажбата на пътни превозни средства. Определена е данъчна основа за доходи от продажба на движимо имущество като разлика между облагаемия доход и вноските за здравно осигуряване по години, както следва: за 2021 г. в размер на 1 096,00 лв. и за 2022 г. - 4 312,23 лв., които са облагаеми.

Ревизиращият екип е извършил съпоставка на получените от М. Д. доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните периоди, при която е установено несъответствие за 2018 г. в размер на 7 888,45 лв., за 2019 г. - 3 714,54 лв., за 2020 г. -1 666,31 лв. и за 2021 г. - 11 735,85 лв.

С оглед направения анализ, ревизиращият орган определил по реда на чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа за облагане доходите на лицето с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ въз основа на установените недекларирани доходи. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията на лицето по години, както следва: - за 2018 г. на лицето е определена обща годишна данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 13 007,05 лв., в т.ч. доходи от други източници - 5 118,60 лв. и установено несъответствие - 7 888,45 лв. Определен е данък върху годишната данъчна основа съгласно на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 1 300,71 лв.; - за 2019г. на лицето е определена обща годишна данъчна основа за доходите по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 4 557,74 лв., в т.ч. доходи от други източници - 843,20 лв. и установено несъответствие - 3 714,54 лв. Определен е данък върху годишната данъчна основа съгласно нормата на чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 455,77 лв.; - за 2020 г. на лицето е определена обща годишна данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 064.91 лв.. в т.ч. доходи от други източници – 398,60 лв. и установено несъответствие - 1 666,31 лв. Определен е данък върху годишната данъчна основа съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 206,49 лв.; - за 2021 г. на лицето е определена обща годишна данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 12 831.85 лв., в т.ч. доходи от продажба на МПС - 1 096,00 лв. и установено несъответствие - 11 735,385 лв. С РА е определен данък върху годишната данъчна основа съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 1 283,19 лв. и за 2022 г. на лицето е определена обща годишна данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 7 171,75 лв., в т.ч. доходи по трудови правоотношения - 2 859,52 лв. и доходи от продажба на МПС - 4 312.23 лв. С РА е определен данък върху годишната данъчна основа съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 1 283.19 лв.

В хода на административното обжалване e установeно, че при съпоставка на доходите и разходите на жалбоподателя са определени несъответствия за 2019 г. в размер на 3 714.54 лв. и за 2020 г. - 1 666,31 лв., които решаващият орган е приел за несъществени, съответно не следва да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. В решението е посочено, че няма доказано нарастване на имущественото и финансово състояние на лицето - няма закупено недвижимо и движимо имущество и не е констатирано нарастване на паричните му средства. Предвид изложеното на ревизираното лице е изменена определената с РА годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като се намалява с установеното несъответствие по години, както следва: - за 2019 г. се изменя годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 4 557,74 лв. на 843,20 лв., представляващи получени средства по банковата сметка на лицето. Определят се задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. от 455,77 лв. на 84,32 лв. и дължими лихви за просрочие от 207,41 лв. на 38,37 лв.; - за 2020 г. е изменена годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 2 064,91 лв. на 398,60 лв., представляващи получени средства по банковата сметка на лицето. Определени са допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. от 206,49 лв. на 39.86 лв. и дължимите лихви за просрочие от 73,03 лв. на 14,10 лв.

За установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2021 г. и 2022 г. при административното обжалване е установено, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са изградили и обосновали своите констатации и правни изводи в РА. В хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи през 2018 г. и 2021 г., с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи. Констатирано е, че от страна на РЛ не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените от задълженото лице разходи, поради което в тази част изводите в акта са приети за обосновани.

За 2022 г. допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са формират от продажби на два автомобила, за които периода между датата на покупката и датата на продажбата е по-малък от една година.

Относно КСО и ЗЗО

В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че М. Т. Д. има сключен трудов договор от 08.07.2022 г. до 13.12.2022 г. с „Марив Транспорт“ ЕООД на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил. За жалбоподателя от дружеството е подавана информация с декларация обр. № 1 за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за посочения период.

М. Т. Д. е подал декларация обр. № 7 с данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избран осигурителен доход по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (лице, което не подлежи на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО) за периода м.07.2016г.-м.07.2022г. и м.12.2022г.-м.06.2023г. Декларираните здравноосигурителни вноски на посоченото основание са внесени.

През ревизирания период жалбоподателят не е декларирал осигуряване и не е внесъл осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2.

В процесното ревизионно производство, въз основа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че ревизираното лице е извършвало продажби на стоки, доставяни до клиенти чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД, като получените от търговската дейност доходи не са декларирани в пълен размер. Направена е констатация, че извършваните от М. Т. Д. сделки не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи). В тази връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от лицето. От страна на ревизиращия екип е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи от дейност като ЕТ /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/, за които задълженото лице не е подало декларация.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са установили нов размер на облагаемия доход на М. Т. Д. от извършваната икономическа дейност за всички ревизирани години. Определен е осигурителен доход на жалбоподателя за периода, през който е извършвал трудова дейност като ЕТ и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1. т. 2 от ЗЗО, са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.

По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА. Представен е и диск, приет като доказателство, съдържащ ЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите.

От страна на жалбоподателя са представени документи на нидерландски език /с частичен превод на български език/, за които твърди, че по своята правна същност представляват извлечения от данъчните служби на Нидерландия издадени на Ю. В..

В съдебното заседание на 29.01.2025 г. са депозирани показания на свидетеля Г. И. В.. Същият твърди, че се познава с М. Д. от Професионална гимназия за Автотранспорт „Гоце Делчев“ – [област], били съученици и приятели. Завършили специалността „техник на транспортна техника“. Съгласно показанията на свидетеля от края на 2012г. до началото на 2013г. Д. заминал за Англия, където работел. Има едно дете, което е родено през 2017 година. Родителите на жалбоподателя също били установени в Англия. Заедно с половинката му живеели в чужбина преди да се роди детето. След това се установили в България и жалбоподателят периодично пътувал до Англия, за да работи и издържа семейството си. Според свидетеля, по време на пребиваването в Англия, Д. работел в пицария, без договор, като общ работник- разкарвал пици, поддържал газовите фурни за печене на пиците. Свидетелят посочва, че Д. се върнал с три автомобила от Англия – два леки автомобила Мерцедес и един микробус Мерцедес, с тях превозвали багажа и покъщнината. Посочва още, че по време на пандемията на жалбоподателя се наложило да разглоби тези автомобили и да ги продава на части, за да издържа семейството си.

Свидетелят твърди, че освен тези автомобили Д. закупил от България още три автомобила „Мерцедес“, два от които с проблеми с двигателя, за които лично той помагал при техните ремонти. На единия Мерцедес С320, ремонтът излязъл 2000 лева; на другия Мерцедес Е320, ремонтът излязъл 1500 лева и на третия Мерцедес МЛ - 1500 лева. След ремонта им посочва, че са продадени.

В съдебното заседание на 26.03.2025 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И. С., с направено възражение от процесуалния представител на ответника. След анализ на представени по делото писмени доказателства вещото лице е извършило преизчисление на паричния поток в два варианта за периода 2018 г. – 2022 г., съобразно поставените от процесуалния представител на жалбоподателя задачи, с включване в приходната част на определени суми. В първия вариант на паричния поток като начално салдо на парични средства към 01.01.2018 г. е включена паричната сума в размер на 32 337,69лв., по декларации за доходи на Ю. В.. ВЛ посочва, че за 2018 година включва в приходната част на паричния поток сумата в размер [рег. номер]. внесени парични средства от лицето И. С. - и перото „други облагаеми доходи“ се променя [рег. номер] на 850лв; В разходната част на паричния поток ще бъдат включени разходи за ремонт на следните МПС: За 2021 г ремонт на Мерцедес МЛ peг. № [рег. номер] - 1500лв. /продаден 2021 г/ ; перото „Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства“ се променя от 8 600лв на 10 600лв; За 2022г. ремонт на Мерцедес С320ЦДТ с peг. №[рег. номер] - 2000лв /продаден 2022г/; за 2022г ремонт на Мерцедес С320ЦЦТ с peг. №[рег. номер] - 2000лв /продаден 2022г/; перото „Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства“ се променя от 3 911,66лв на 7 411,66лв. ВЛ посочва, че след направените изчисления, не е установено превишение на разходите над доходите с установен източник за ревизираните години.

При изготвянето на втория вариант на паричния поток, като начално салдо отново е взета сумата в размер на 32 337,69 лв. и единствено са включени приходите въз основа на предоставена справка от „Еконт“ АД, както следва: - за 2019 г. – 14лв.; - 2020 г. – 124,43 лв.; - за 2021 г. – 378,93 лв.; - за 2022 г. 722,32 лв. На база на извършените изчисления ВЛ посочва, че и при този вариант не се установява превишаване на разходите над приходите. Констатира, че с оглед на получени постъпления по банковите сметки на жалбоподателя от трети лица и от продажба на МПС, следва да се извърши облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, изчислен в експертизата.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионният акт, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с определение от 01.10.2024 г.

В жалбата се твърди, че РА е нищожен. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, каза се по-горе в настоящото изложение, такава не се констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен.

В случая не се излагат конкретни аргументи относно прогласяване нищожно на административния акт. Наведените в жалбата доводи, обуславят незаконосъобразност на оспорения административен акт.

По отношение възражението на жалбоподателя относно констатираното от решаващия орган намаление на размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 и 2020 г. поради „несъществени несъответствия“, съдът намира същото за неоснователно, тъй като очевидно този извод и корекцията на размера на данъка към намаление е в полза на ревизираното лице.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение определения размер по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. Аргументите на този състав на съда са следните:

М. Д. е осъществявал търговска дейност – продажба на резервни части на автомобили и аксесоари чрез „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, като стоките са изпращани на различни лица, продажбите са осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи. В подкрепа на този извод, освен представените справки от куриерските служби, от които се установява наличието на недекларирани продажби, изпратените пратки на клиентите с подробни данни за всяка една пратка, от страна на куриерските дружества са представени редовни платежни документи – електронни изявления, всяко от които с уникален номер, и платежни документи – РКО, разписки за изплатени наложени платежи, които съдържат и баркод. Платежните документи са обвързани с конкретна пратка/товарителница, клиент, стойност и съдържат име и подпис на лицето, получило сумата. Горното налага извода, че тези пратки не са еднократни, както твърди жалбоподателят, а са извършвани редовно, тъй като въз основа на събраните доказателства: представените документи от трети неучастващи по делото лица – електронни изявления за изпращане на пратки и за приемо-предаване на парични суми, както и данни на електронен носител от "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД, се установява, че в процесния ревизиран период М. Д. извършва търговска дейност по продажба на стоки – авточасти и аксесоари. Представените от двете куриерски служби данни и доказателства на хартиен, както и на електронен носител, подписани с КЕП, безспорно доказват наличието на осъществени от ревизираното лице продажби на стоки, по които е получено възнаграждение, представляващо доход за него. С. Д. в писмените обяснения, дадени в хода на ревизията, потвърждава обстоятелството, че е изпращал пратки и е получавал суми от продажбите, но твърди, че се касае до продажба на части от негови лични автомобили. Събраните доказателства, предвид броя на пратките обаче, не обосновават това твърдение, а напротив, обосновават извода на ревизиращия екип, че лицето е извършвало дейност по продажба на различни по вид стоки (авточасти и аксесоари), редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно. Т. е. констатира се, че жалбоподателят осъществяване самостоятелна търговска дейност в ревизираните периоди. Именно ревизираното лице е посочено от куриерските служби, за извършените продажби чрез тях, като са посочени конкретни данни за товарителници, дата на подаване на пратка, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложени платежи и копия на РКО. В ангажираните в хода на съдебното производство електронни изявления за изпращане на пратки и за приемо-предаване на парични суми М. Д. е посочен като изпращач на пратките, съответно като получател на сумите по наложените платежи/пощенските парични преводи. Истинността на представените от куриерските дружества частни документи не е оспорена нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство, като липсва твърдение, че наложените платежи/ППП не са получени от жалбоподателя.

Размерите на изплатените на жалбоподателя парични суми по наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез "Еконт Експрес" ООД „Спиди“ЕАД, не се оспорват.

Дейността по продажба на стоки – авточасти и аксесоари, е осъществява от жалбоподателя системно и регулярно, с цел придобиване на постоянен доход. Извършвани са многократно продажби чрез използване на куриерските услуги на "Еконт Експрес" ООД „Спиди“ ЕАД, без да са документирани доставките, с което е допуснато нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, като не са подавани и годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Предвид честотата на осъществяване на дейността и вида на стоките правилно е счетено от приходните органи, че М. Д. е действал като търговец по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 и ал.3 от Търговския закон. Тук е необходимо да се посочи, че качеството, чрез което ФЛ действа в търговския оборот: - като ФЛ или като търговец се определя в зависимост от характера на действията, които са извършвани, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколкото тези действия се покриват с понятието за търговска сделка. Ако ФЛ осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не, участието си в тях като едноличен търговец – сделките го определят като такъв, а не то, определя сделките като търговски. Обективният критерий са извършените действия, а не кой ги е извършил.

Поради това реализираният от тази дейност доход е облагаем по реда на чл.26 ал.1 – 6 от ЗДДФЛ, независимо от липсата на регистрация на ревизираното лице като едноличен търговец – аргумент от чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. На основание чл.11 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ при плащане в брой, каквото безспорно представлява получаването на парични суми чрез наложени платежи, доходът се смята за придобит на датата на плащането. Всички плащания са извършени през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г., от което следва, че доходът е реализиран именно през процесния ревизиран данъчен период.

С РА е определена стойността на приходите на лицето въз основа на данни за получени суми от наложен платеж и парични преводи от куриерските служби за 20187, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. , като е определен среден процент на търговска надценка от продажби на стоки по аналог за всяка една година въз основа на данни за приходите от продажби и разходите от дружества със сходен предмет на дейност, които суми са посочени в РД и в РА по години. В този смисъл е неоснователно и възражението на жалбоподателя, че неправилно е определен размерът за облагане с данъци през съответните години.

Предвид изложеното, съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращия екип, че за М. Д. е налице облагаем доход по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.

Както в хода на административното оспорване, така и в хода на съдебното, жалбоподателят, излага становище, че не е правилно определена началната разполагаема сума в началото на периода 01.01.2018 г., установена в размер на 0,00 лв. от ревизиращите органи, както и че от страна на органът по приходите не са били изследвани доходите на партньорката му, тъй като не малка част от разходите в домакинството били поемани от нейните трудови доходи. Същевременно, с оглед на доказателствената тежест, която носи в производството, същият-не представя доказателства, установяващи по безспорен и категоричен твърденията му.

В същото време, от страна на приходната администрация, след проверка в информационната система на НАП, че за периода 2013 – 2017 г. е установено, че не са налице данни за изплатени/получени доходи и осигуряване на РЛ. М. Д. няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а от представените в хода на ревизията обяснения, се установява, че не разполага с документи за спестените парични средства от работата си във Великобритания, където е работил без трудов договор в периода 2013 – 2017 г. В хода на настоящото съдебно производство Д. също не представя доказателства за доходи от Великобритания, поради което и правилно органите по приходите са приели, към 01.01.2018 г. М. Д. не е разполагал с налични парични средства.

В тази насока жалбоподателят твърди и представя в съдебното производство доказателства, че партньорката му Ю. В. разполага с доходи. Така представените в съдебна фаза документи, са неподписани, не са преведени на български език, нямат издател и подпис, институцията, която ги издава, не съдържат индивидуализиращи данни за въпросното лице, липсва и лице, за което се отнасят доходите. Следва да се отбележи също така, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него, не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Материалната доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи - и да счете за оборена доказателствената им сила или, че удостоверените факти са ирелевантни за спора. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди това доказателство в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, но не и служебно да го изключва от последния.

Предвид и изложеното по-горе по отношение на представените в съдебна фаза документи относно доходи на Ю. В., съдът намира, че същите не представляват годни доказателствени средства.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че при ревизията на М. Д., като ФЛ не е съобразено обстоятелството, че лицето съжителства на семейни начала с Ю. В. и имат едно дете, което води до грешки и неправилност в стойностното изражение на приходното и разходно изследване на имуществото за периода на ревизията. Това е така, защото данъчното законодателство в Р България не познава и не регламентира режим на семейно подоходно облагане. Установяването на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него приходи и разходи по пера. В случай на ревизия на физическо лице, което през данъчните периоди, предмет на възложената ревизия, има сключен граждански брак, очевидно е, че за нуждите на правилното определяне на неговите задължения е необходимо да се изследва имущественото състояние на семейството като цяло, с оглед режима на съпружеска имуществена общност, респ., общността в разходите на съпрузите за задоволяване нуждите на семейството. Жалбоподателят твърди, че е във фактическо съжителство с Ю. В. и следва съпоставката на приходите и разходите да бъде съобразена с това.

Фактическото извънбрачно съжителство е уредено в §1 т.10 от Закона за чужденците в България, е именно: фактическо извънбрачно съжителство е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. Терминът „споделяне на едно общо домакинство“ е уреден в §1 т.2 от ДР на ДОПК и включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.

Съгласно чл.21 ал.1 от Семейния кодекс СК/, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съобразно презумпцията на чл.21 ал.3 от СК, съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното, което по същество не изключва възможността паричните разходи фактически да са поети единствено от единия съпруг, респективно от двамата – в различни съотношения. В този смисъл са и разпоредбите на чл.21 ал.2 и чл.32 ал.1 от същия СК, съответно, „съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството“, и „разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи“. Задължението за осигуряване на средствата за благополучието на семейството и за неговата издръжка, като цяло е взаимно и на двамата съпрузи, и всеки един от тях е длъжен да участва съобразно своите възможности, които не във всички случаи се свеждат до предоставяне на парични средства, а приносът може да се изразяват включително и в грижи за децата и прочие.

Изследването на съотношението между приходите и разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл.123 т.2 от ДОПК във връзка с §1 т.3 б.“а“ от ДР на ДОПК, за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства, но, когато лицата са в едно домакинство, напълно оправдано и житейски логично е доходите и на двамата да се използват за покриване на сторените разходи. Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект предполага определянето на данъчната основа по критериите на чл.122 ал.2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на задължението, но това не изключва възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при покриване на разходите. Това означава в разглеждания казус, че определянето на данъчната основа по критериите, предвидени в чл.122 ал.2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно за ревизирания субект. По този начин е процедирал ревизиращият орган, изготвяйки парични потоци на ревизираното лице без да включва доходите на неговата партньорка от чужбина и отразявайки разходите в потока на Д., който фактически ги е извършил.

По отношение на получените от Д. парични средства от различни лица през ревизираните години, определени като доход от други източници по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, в конкретния случай, по отношение установените за ревизирания период задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е получавал преводи по банковата си сметка в „ОББ“ АД през 2018, 2019 и 2020 г., които не е декларирал. Няма данни Д. да заявявал, че има вземания от трети лица/предоставени заеми. Следователно, правилен е изводът на приходния орган, че приходоизточникът на дохода не е изяснен, поради което и правилно са приели, че са реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ във връзка с чл.10 ал.1 т.6 от ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход. Правилен е изводът на органите по приходите, че щом е установено, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни видове доходи, същият следва да се третира като доход от други източници по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. В чл.35 т.6 от ЗДДФЛ попадат и доходи, чиито източник не е установен в хода на производството. Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ревизиращите относно датата на получаване на дохода през всяка една от посочените по-горе години, като, в случая, това са датите на преводите на сумите по сметката на жалбоподателя.

Както бе посочено, по-горе в мотивите на настоящото решение преведените суми не могат да бъдат причислени към конкретни видове, т.е. вследствие на неизяснена дейност облагаеми и необлагаеми доходи, същите следва да се третират като доход от други източници по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.

На следващо място, в съответствие с материалния закон ревизиращите органи са приели, че доходите от продажбата на един автомобил през 2021 г. и закупуването на два автомобила от Д. през 2022 г., за период по-малък от година между датата на придобиването и датата на продажбата, са облагаеми. Тези именно доходи са включени от органите по приходите при формиране на годишната данъчна основа за съответните години.

Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДФЛ, необлагаеми са доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години, а между придобиването на недвижимите имоти от жалбоподателя и тяхната продажба са изминали по-малко от предвидените три години. Съгласно чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ пък, необлагаеми са доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година. Безспорно установено е по делото, че конкретно посочените в РА МПС, са закупувани и продавани в рамките на период по-малък от една година. Съгласно чл.34 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл.33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40 ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Каза се по-горе, облагаемият доход от продажба или замяна на МПС е определен като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване, съобразно нормата на чл.33 ал.2 т.1 от ЗДДФЛ. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в ревизионното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, както вече бе казано, не се ангажираха в хода на настоящото производство, независимо от дадените в тази насока указания от съда.

Що се отнася до установения данък върху данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за процесните години – 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. в посочените по-горе размери, съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни. Това е така, тъй като не се обориха констатациите на приходната администрация по отношение осъществяваната от М. Д. стопанска дейност – продажба на авточасти и аксесоари, при което е реализиран доход от тези продажби и продажба на МПС, който доход от продажба на МПС е облагаем по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, тъй като за него не са приложими разпоредбите на чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от с. з., както се посочи по-горе в настоящото изложение. Предвид факта, че в случая е констатиран и доход с неустановен произход, който органите по приходите са приели за такъв по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, същият следва да бъде взет предвид при определяне на общата годишна данъчна основа, а оттам и на данъчните задължения, с оглед сочената разпоредба.

РЛ, като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ е задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. В съответствие с чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, за ревизираните 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. облагаемият доход и данъчната основа законосъобразно са определени за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите на закона /общата годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ е сумата от годишните данъчни основи/.

Не следва да бъдат кредитирани в полза на направените от жалбоподателя възражения и приобщените гласни доказателства, тъй като същите не сочат конкретни доводи по отношение на безспорните обстоятелства и факти, а са общи и непоследователни. Показанията на Г. В. имат описателен характер и с тях не се установява по категоричен и несъмнен начин действителното получаване на приходи от процесните три автомобила, предвид икономически и житейски неоправданите разходи. Освен това тези показания не кореспондират с останалите събрани в хода на ревизията доказателства в тази насока, което е основание за направените от органите по приходите изводи за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК. Безспорно, в случая са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и са налице обстоятелства водещи до основание за облагане с допълнителен данък на жалбоподателят за ревизираните периоди. Данъчната основа законосъобразно е била определена по реда на чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, както и общата годишна данъчна основа на основание чл.17 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Ето защо, съдът намира, че правилно е определено задължението за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди, предвид констатираните доходи с неустановен произход, както и такива от продажба на стоки, която констатация не се обори от жалбоподателя в настоящото съдебно производство.

Тук е мястото да се посочи че съдът не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, с оглед обстоятелството, че същата е изградена върху частни документи без доказателствена стойност, както и са изключени всички приходи от „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, които обстоятелства не кореспондират със събраните в ревизията доказателства.

Или иначе казано, от изложеното категорично се установява, че М. Д. е извършвал търговска дейност (продажба на стоки – авточасти и аксесоари), за което са налични документи. Също така, посочването на подател в товарителниците е било извършвано лично от жалбоподателя, а не от друго лице. По принцип, за осъществяваната от жалбоподателя дейност (изпращане на стоки и получаване на наложени платежи) не е необходимо писмено пълномощно. В случая обаче, жалбоподателя следва да има предвид, че едно е „форма на действителност“ и съвсем друго е „форма на доказване“. Също така, не се оспори и авторството на подписите, поставени срещу получените в брой наложени платежи.

В конкретния казус това означава, че правилно е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл.26 от ЗДДФЛ, данъчната основа за който се формира по реда на чл.28 от ЗДДФЛ, участваща при формирането на общата данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48 ал.1 от с. з.

При определянето правилно данъчната основа правилно са съобразно критериите на чл.122 ал.2 от ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, е да прецени, с оглед особеностите на случая, кои от обстоятелствата посочени в разпоредбата да приложи. В тази връзка, органът е определил облагаемият доход от извършваната дейност, като равен на разликата между установените при ревизията укрити приходи и съответстващите им разходи.

По отношение възражението на жалбоподател, че не дължи вноски по КСО и ЗЗО, на първо място, необходимо е да се отбележи, че в жалбата до настоящата инстанция възраженията относно определените задължения за ЗОВ са, че е налице презумпцията, че РЛ дължи осигурителни вноски върху установените суми за облагане, тъй като са констатирани доходи от трудова дейност, което налага извода за неправилно приложение на чл.124а от ДОПК от страна на приходната администрация.

На второ място, съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи“, разпоредбите на чл. 122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл. 124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2018 г. – 2022 г. и допълнително установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв, следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който М. Д. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание чл. 124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за тези три години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя.

Няма спор по делото, че за жалбоподателя е подадена декларация обр. № 6 от „Марив транспорт“ ЕООД с ЕИК *********, за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за периода от 08.07.2022 г. до 13.12.2022 г., както и, че през ревизирания период жалбоподателят не е декларирал осигуряване и внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4 ал.3 т.2 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. Няма спор и, че М. Д. е подал декларация обр. № 7 с данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по чл.40 ал.5 от ЗЗО за периоди – м.07.2016 г. – м.07.2022 г., м.12.2022 г. – м.06.2023 г., като декларираните здравноосигурителни вноски за внесени на посоченото основание.

На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от трудова дейност и като такива, следва да се третират като осигурителен доход. Липсват каквито и да било данни, да са установени доходи по чл. 26 и следв. от ЗДДФЛ.

В случая, следва да се съобрази и правилото на чл.124 ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от с. к., фактическите констатации в него, се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Правилото ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионния акт, издаден в производството по чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации. Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за процесните обследвани години, превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, с каквито доказателства, каза се по-горе, лицето не разполага.

В подкрепа на горния извод са и събраните в хода на ревизионното производство, от които се установява, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявал свободна професия и не е отдавал имущество под наем; няма участие участва като управител или собственик в дружество, не е регистриран като ЕТ, както и,че не подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе, съдът намира, че безспорно е установено, че получените доходи/приходи от М. Д. са в резултат на извършвана от него трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО върху така установения от органите по приходите доход.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл.4 или чл.4а ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (чл.10 ал.1 от КСО).

На основание чл.4 ал.3 т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Осигурителните вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО, в т. ч. за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6 ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6 ал.9 от КСО).

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5 ал.2 във връзка с чл.6 ал.8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" – образец ОКд-5) по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

От изложеното е видно, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност от самоосигуряващите се лица се декларира единствено с утвърдената от изпълнителния директор на НАП „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ – образец ОКд-5, което в случая не е извършвано от жалбоподателя.

Или иначе казано, налице са всички доказателства, че М. Д. няма други доходи, освен такива от търговска дейност.

При така изложеното от фактическа и правна страна в частта по КСО, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че органът по приходите не е доказал, че установените от него доходи са от трудова дейност.

При така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 1 385,17 лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Административен съд – [област], ХVIII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица]срещу Ревизионен акт № Р-16001623005414-091-001/04.06.2024г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – [област], потвърден и изменен с Решение № 352/07.08.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА М. Т. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица]да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата от 1 385,17 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му с препис за страните.