Решение по дело №696/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260018
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20194320100696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№_____

гр. Луковит, 30 октомври 2020 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

При участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 696 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Иск с  правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.500, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът Застрахователно акционерно дружество  ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г.М.Д.**, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И., чрез пълномощника  юрисконсулт Б.М.е предявил иск срещу ответника П.В.А., ЕГН ********** *** за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1820.00 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, за която сума по ч.гр.д. № 485/2019 г. по описа на РС - Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Обстоятелствата изложени в исковата молба са: На 02.08.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 1820.00 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щета № 0801-002828/2018-02, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. По ч.гр.д. № 485/2019 г. по описа на РС - Луковит заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК с разпореждане заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът основава  субективното си право на вземане на  следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 01.04.2018 г. в гр. Луковит,  по вина на ответника П.В.А. е реализирано ПТП между МПС марка "БМВ", модел "525ТДС" с рег. № ********, собственост и управлявано от ответника, и МПС марка "Опел", модел "Астра" с рег. № ********, собственост на Ц.Г.Н.. За ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП №1688377/04.11.2018 г., издаден от РУ Луковит, съгласно който протокол, причините за ПТП-то се дължали по вина на водача на МПС марка "БМВ", модел "525ТДС" с рег. № ******** - ответника. Съгласно този протокол, водачът П.В.А. е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 1,52 на хиляда. Това обстоятелство е отразено и в споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, обективирано в Протокол от 02.07.2019 г. по НОХД № 160/2019 г. по описа на Районен съд - Луковит. Счита, че в случая е приложим чл. 300 от ГПК, тъй като е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Излага, че  управляваното от ответника МПС е било застраховано при ищеца със застрахователна полица №BG/30/118002265573, валидна към датата на ПТП-то. За настъпилото застрахователно събитие при ищеца била заведена щета под № 0801 - 002828/2018-02.  След направена оценка на щетата на изправния водач - собственика на увреденото МПС - Ц.Г.Н. ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1820,00 лв. съгласно авизо за плащане от 27.11.2018 г. На  основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ  след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят  встъпвал в правата на увредения водач от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

 От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че  ответникът П.В.А. дължи на ищеца сумата от 1820.00 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801 - 002828/2018-02, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изпащане на сумата. Моли за произнасяне по разноските в заповедното и в настоящото производство, които се претендират.

  Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явява и не изпраща свой пълномощник в първото заседание по делото. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В исковата молба и в депозирано по делото писмено становище ищецът, чрез пълномощника си, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК, като делото се разгледа в отсъствие на ищеца.

Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като прие, че са налице предпоставките за това:

На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място,  на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество  разноските по настоящето производство общо в размер на 336,40 лв. / 36,40 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение/,  както и направените разноски в заповедното производство  в общ размер на 136,40 лв. / 36,40 лв. държавна такса  и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

    Водим от горното и на основание чл.239, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на Застрахователно акционерно дружество  ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г.М.Д.**, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И. сумата от 1820.00 лева /хиляда осемстотин и двадесет лева/, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета №  0801 - 002828/2018-02, ведно със законната лихва от 01.08.2019  /дататата на депозиране на заявлението  за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. №  485/2019 г. по описа на РС - Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

 ОСЪЖДА  П.В.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество  ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г.М.Д.**, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И. сумата от 336,40 лв. /триста тридесет и шест лева и 40 ст./ разноски за настоящото производство и сумата от 136,40 лв. /сто тридесет и шест лева и 40 ст./ разноски в заповедното производство. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: