№ 130
гр. Свиленград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000024 от
08.02.2023година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на К. Х. К. с ЕГН ********** от
гр.******************************** за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е
наложено на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 750лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 12 точки .
Жалбоподателят К. Х. К. моли за пълна отмяна на обжалвания акт,
като счита,че същият бил незаконосъобразен и неправилен,без да сочи
конкретни съображения в тази насока .
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява . За
него се явява адв.М.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Сочи допуснати съществени процесуални нарушения в адм.процедура,в
частност неспазване на 3месечния срок за издаване на АУАН от откриването
на нарушителя. Претендират се разноски по делото.
Административно наказващият орган /АНО/ - Началник група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград, не изпраща представител.
Страна Районна прокуратура –Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
1
страна:
На 12.08.2022 година около 15.46 часа в гр.Свиленград на ул.Асен
Златаров до дом номер 12 с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение е регистрирано и
заснето движение на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „ЕОС” с
държавен регистрационен номер **********, движещо се в посока
гр.Любимец със скорост 110 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка
от - 3% / над разрешената за движение в населено място от 50
км/ч.,респективно с превишена скорост от 60км.в час /след приспадане на
допустимата грешка от - 3% /.
За работата и използването на конкретното АТСС -ARH CAM S1 -
120с52а на процесната дата - 12.08.2022г., когато е установено нарушението
на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 12.08.2022г., времето (13.45 часа до 16.30 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – в гр.Свиленград на ул.Асен Златаров до дом номер 12 , за
ограничението на скоростта въведено в закона за населено място от 50км.в
час /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- разрешена скорост, режима на измерване
- стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броят на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който съответства на
одобрения тип.
Налична е и снимка на заснетото нарушение извършено на
12.08.2022г.,от която е видно номера на автомобила,джи пи ес координатите
на мястото на нарушението,локацията , ограничението въведено в пътния
участък и номера на снимката, вида на автомобила и неговата марка.
След обработване на информацията от заснемането, включително снимка
№ 120С52А/0009867, е изискана от собственика на проц.автомобил с
призовка,съгласно справка за собственост/приложена по АНПр/ да представи
информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5 от
ЗДвП.
Такава е постъпила в регистратурата на АНО на 31.01.2023г.,като видно
2
от декларацията,жалбоподателя е декларирал,че лично е управлявал МПС на
процесният ден и час.
Поради установяване на нарушителя на същата дата -31.01.2023г.,
предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М.
А. К. – Полицейски инспектор при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
(мл.автоконтрольор –респ.длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставил против жалбоподателя в негово присъствие АУАН серия АД с №
408354.
Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Н. Д..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС с превишена
скорост, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им, като
посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното място. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя -
нарушител на същата дата 31.01.2023г., която не сочи възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и налага на
жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 750 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.03.2023 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
МВР.
Приложена е и Справка за нарушител.
Налична по АНПр е и снимка на разположението на техническото
средство заснело процесното нарушение .
3
При така установената фактическа обстановка и при условията на
чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове,като не се споделя доводът на
процесуалният представител на жалбоподателя ,че АУАН е съставен извън
тримесечния срок от установяване на нарушителя,тъй като едва след подаване
на декларацията на 31.01.2023г. по безспорен и категоричен начин е
установен,че именно декларатора е извършител на констатираното
нарушение.
При издаване на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН-налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени,
не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и предявяването му.
АУАН е съставен от компетентно за това лице в присъствието на
жалбоподателя и един свидетел.
На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП и по
съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението,предвид изложеното съдът намира, че мястото на извършване на
нарушението е безспорно установено, а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Предвид гореизложеното и с оглед на събраните по делото доказателства,
4
съдът намира, че техническото средство, заснело процесното нарушение на
12.08.2022 г. в 15:46 часа е правилно квалифицирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на обжалваното наказателно постановление,
се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на
първо и последно статично изображение. Доколкото обаче в протокола
надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и
час и минута на край на работа, съдът намира че пропуска да се посочат
номера на първо и последно статично изображение не е съществен,
доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения
протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови
реквизити. Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1024 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав
наАдминистративен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав
и др.
По приложението на материалния закон
Администртивно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП /за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв./, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 60
5
km/h и след приспадане на толеранс от -3% /57км/в час/- с глоба 750 лв.
Сумата съставлява предвидения минимален размер на глобата от 700 лева
при превишаване на скоростта с 50 км/ч, като към тази сума е добавена
сумата от 50 лева, за следващите 5 km/h над превишаването от 50 km/h.
Относимо към процесния случай и с оглед съдържанието на приложената
санкционна разпоредба, за да е налице основание за налагане на глоба в
размер на 750 лева следва да е регистрирана скорост на движение,
превишаваща позволената (в случая от 50 km/h) с 50 km/h, плюс превишаване
с още 5 км/ч.
Т. е. наказуемо с глоба от 750 лева е превишаване с над 50 km/h, което е в
диапазона – от превишаване с 55 км/ч. до превишаване с 59 км/ч. При това
положение, посочването в процесните АУАН и НП на скорост на движение
от 109 км/ч вместо на скорост от 106 км/ч, не рефлектира върху размера на
глобата, тъй като и в двата случая, при валидно ограничение от 50 km/h,
наказуемото превишаване на скоростта е в диапазона от 55 km/h до 59 km/h, в
единия случай 55 km/h, в другия 59 km/h.
Поради това, очевидната грешка при посочване на наказуемата скорост,
която скорост следва да е тази, след приспаднат толеранс в полза на водача, в
процесния случай не е съществен порок на производството, в степен да
обоснове извод за самостоятелно основание за отмяна на НП, съответно извод
за недоказаност на този обективен елемент на процесното нарушение.
Вписването на скорост от 110 km/h вместо на скорост от 107 km/h в случая не
рефлектира съществено върху предявеното административнонаказателно
обвинение, тъй като не променя съществено основния обективен елемент от
състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗДвП, а именно
управление на МПС с превишаване на разрешената скорост в диапазона от 55
до 59 km/h, съответно не рефлектира съществено върху правото на защита на
наказаното лице, както и не променя приложимия материален закон, тъй като
изрично АНО е посочил,че жалбоподателя се е движил със 110км/ч. при
ограничение за населено място от 50км/ч.,като превишението е 60км./ч. и се
приспада толеранс от -3% , респективно се касае за просто математическо
изчисление.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с редакцията на цитираната по –горе
правна норма, (ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение.
6
За установеното нарушение, съгласно санкционната норма за чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвижда наред с наказанието "глоба" и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, като
последното наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен
фиш, поради което правилно е спазена общата процедура по ЗАНН със
съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на
административно–наказателната отговорност на жалбоподателя.
В случая нарушението е установено от автоматизирано техническо
средство 120с52а представляващо преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1.
Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само
в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен
автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства.
Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички
измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако измерванията
съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването.
Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от БИМ и
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1
прави пет снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на
съответтното МПС. Само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на
7
измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки, тези полета са
празни. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка с № 120С52А/0009867, с
координати на мястото , измерената скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя е била 110 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което наказуема скорост от 107 км/ч.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление
е, че с него се налага санкция на собственика на МПС, като водач управлявал
на инкриминираната дата негов лек автомобил,във връзка с депозирана от
него декларация Декларация по чл.188 от ЗДвП.
Съдът намира, че несъмнено и от настоящия въззивник е осъществено
нарушението по приложената в НП правна квалификация.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на
скоростта в km/h за населено място от 50 km/h.
За престъпването на така установената забрана се предвижда
ангажиране на административнонаказателна отговорност съобразно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП в съответната хипотеза.
Безспорно е установено по делото, че на 12.08.2022 г. в 15:46 часа в
гр. Свиленград на ул. Асен Златаров до дом 12 в посока гр.Любимец
управлява лек автомобил Фолксваген ЕОС с регистрационен номер
8
********** негова собственост с наказуема скорост 110 км/ч./преди
приспадане на допустимата грешка/ при разрешена за населено място до 50
km/h, или с превишаване от 60 km/h./преди приспадане на допустимата
грешка от -3%/.
При това положение и независимо от посочването в АУАН и НП на
наказуема скорост от 110 km/h, вместо 107 km/h, предвид факта че изрично е
посочено,че се приспада толеранс от -3% , то превишаването е в диапазона от
55 до 59 km/h, поради което правилно отговорността му е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗДвП. Предвид това наложени са
предвидените в кумулация и с фиксиран размер, съответно срок,
административни наказания, което е съобразено и с правилата на чл. 27 от
ЗАНН.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост в населено място е
санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 57 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия
текст е предвидил, че за превишаване над 50 km/h - се налага глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая административно -наказващият орган правилно е определил
наказанието в размер на 750 лева и лишаване от право до управлява МПС за
срок от три месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
9
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко
е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е
значително – с 57км/ч над разрешената скорост, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
По разноскитепо делото:
С оглед изхода на делото,разноски в полза на жалбоподателя не се
10
дължат,а от страна на АНО не се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от
ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законносъобразно Наказателно
постановление /НП/ №23-0351-000024 от 08.02.2023година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на К. Х. К. с ЕГН
********** от гр.******************************** за нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 750лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3месеца и на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11