Решение по дело №193/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 165
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20197280700193
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 165/11.7.2019 г., Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                           ВАНЯ СТОЯНОВА         

 

 

 

при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 193 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 186, ал. 2 от АПК и е образувано по протест на Р.Т.Л.- прокурор при  Окръжна  прокуратура – Ямбол против  разпоредбите на чл. 5,  т. 3 и т. 3а и  чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от  от   Наредба № 1 за реда за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ - Ямбол,  приета с решение по Протокол № 11 от проведеното на 30.07.2004 г. заседание  на Общински съвет – „Тунджа“ – Ямбол, последно изменена и допълнена с Решение № 658 по Протокол № 40/31.07.2018 г.  В протеста се сочи, че оспорените текстове противоречат на нормативни разпоредби от по-висок ранг и поради това следва да бъдат отменени.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 188 от АПК, оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник”, бр. 44/04.06.2019 г.

В съдебно заседание вносителят на протеста  -   прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол  Р.Л. участва лично, като поддържа изцяло депозирания протест на основанията, изложени в него.

Ответната страна – Общински съвет  „Тунджа“ - Ямбол, чрез председателя А.Х., оспорва протеста. Счита, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.   

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура, гр. Ямбол изразява становище за основателност на протеста, като счита, че същият следва да бъде уважен, тъй като оспорените разпоредби на   чл. 5,  т. 3 и т. 3а и на чл. 34, ал. 1 и ал. 2     от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ – Ямбол,  са    незаконосъобразни.   

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

С докладна записка    Кметът на Община Елхово  е отправил предложение до Общински съвет – Елхово   да приеме Наредба  № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ - Ямбол, като внесъл и проект за наредба.

 Докладната записка е била включена като т. 2 от дневния ред на    заседанието на ОбС  „Тунджа“ - Ямбол, насрочено за 30.07.2004 г. Видно от протокол № 11 от последното, на заседанието на общинския съвет  са присъствали всичките  21 общински съветници. Предложеният проект за         Наредба  № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ - Ямбол  бил  обсъден,  като  с пълно единодушие  (21 гласа „за“),  същият бил приет. Впоследствие  наредбата е била изменяна и допълвана многократно, като оспорените текстове на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 са останали непроменени Редакцията  на чл. 5, т. 3 е последно изменен и допълнен с Решение № 658/31.07.2018 г., а този на т. 3а е нов и е приет с Решение № 658/31.07.2018 г. Видно от приложените към делото доказателства, проектът за изменение на наредбата е бил публикуван съобразно изискванията на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 на Закона за нормативните актове на интернет страницата на Община „Тунджа“ – Ямбол на 25.06.2018 г., но предложения и становища не са постъпили. Същият е разгледан като т. 17 от дневния ред на проведеното на 31.07.2018 г. заседание на ОбС „Тунджа“ – Ямбол и с 18 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ е бил приет.  

Оспорените разпоредби са със следното съдържание:

„Чл. 5. За осигуряване на обществения ред се забранява:

3. озвучаването с технически средства в обществени заведения и отрити терени, както и в жилищни и нежилищни сгради, включително и храмове на религиозни общности, когато звукът се разпространява извън тях за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществявано по повод празник или честване, след писмено разрешение на Кмета на Община „Тунджа“ или кмета/кметския наместник на съответното населено място.

3а. ако след констатиране на нарушение при използване на озвучителна уредба, нарушителят не изпълни разпореждането на контролния орган да преустанови използването й, същата временно се изземва, за което се съставя констативен протокол до заплащане на наложената глоба.

Чл. 34 (1) За нарушение разпоредбите на тази Наредба на виновните лица се налага глоба от 10 до 300 лева.

(2) При повторно нарушение, на нарушителя се налага глоба от 50 до 500 лева.“

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Протестът, като подаден от прокурор в Окръжна прокуратура – Ямбол в рамките на правомощията му по чл. 186, ал. 2, от АПК  е допустим и доколкото е насочен срещу подзаконов нормативен акт, подаването му по силата на чл. 187, ал. 1 от АПК  не е обвързано с преклузивен срок. Разгледан по същество, същият се преценява и като ОСНОВАТЕЛЕН. Съображенията за това са следните: 

 Предмет на протеста, както вече бе посочено по-горе,   са   разпоредбите на чл. 5, т. 3 и т. 3а  и на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от      Наредба  № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ – Ямбол.

Съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК във вр. с чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

 За  да е  законосъобразен един  акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в  изискуемата форма, при спазване на  административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона.  Липсата на която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт  и е основание за отмяната му.  

Атакуваната пред съда наредба е приета при спазване на визираната за това процедура,  като е спазена и изискуемата писмена форма.   Оспорените разпоредби обаче са  нищожни, поради липсата на компетентност. Става дума за следното:

Наредбата, по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА)  представлява нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Чл. 8 от ЗНА  и чл. 76, ал. 3 от АПК предвиждат, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.  Отделно от това, съобразно разпоредбата на чл. 15 от ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. Поради това с наредба не могат да се създават разпоредби, които влизат в противоречие с нормативен акт от по-висока степен.    

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност (чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от ЗМСМА). С чл. 3, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредба изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. Извън посочената хипотеза общинският съвет не разполага с компетентност да урежда с наредба изискванията към шума.

От цитираната по-горе разпоредба на чл. 5, т. 3 от Наредбата   обаче е видно, че същата предвижда забрана  за озвучаване с технически средства в обществени заведения и открити тераси, както и в жилищни и нежилищни сгради, включително и храмове на    религиозни общности. Никъде в тази разпоредба е става въпрос за шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, а очевидно се имат предвид търговски обекти, разположени  в обществени и жилищни сгради, както и религиозни храмове. Съобразена по този начин, нормата на чл. 5, т. 3 от Наредбата следва да се тълкува като обща норма, целяща поддържането на обществения ред на територията на общината, чийто адресат са всички лица, посочени в чл. 2 от същата, а именно всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на общината (т. 1), собственици и наематели на жилищни или други имоти (т. 2), както и ръководствата на фирми, учреждения, организации и лица, развиващи търговска, стопанска и други видове дейност (т. 3).   В този смисъл въведената забрана се явява всеобхващаща.  Както обаче вече бе посочено по-горе, съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, единствено изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, е предоставен за регулиране от органите на местното самоуправление по реда на ЗМСМА.  Следователно, протестираната разпоредба на чл. 5, т. 3 от Наредба № 1  е приета извън предоставената с нормата  чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС материална компетентност на органа на местно самоуправление,  поради което се явява нищожна и следва да бъде обявена за такава.

Втората протестирана разпоредба е тази на чл. 5, т. 3а от Наредбата, която предвижда временно изземване на озвучителната уредба до заплащане  на наложената глоба.   

Видно от разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили да извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.  Отделно от това, чл. 22 от ЗАНН предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, а съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В конкретния случай специален се явява ЗЗШОС, който обаче не предвижда нито изземване, нито отнемане на вещите, послужили да извършване на нарушението. Въвеждайки такава мярка (която по своя характер представлява принудителна административна мярка), ОбС „Тунджа“  - Ямбол е действал извън правомощията си, поради което разпоредбата на чл. 5, т. 3а от Наредба № 1 също следва да бъде обявена за нищожна.

Последните разпоредби, предмет на протеста са тези на чл. 34,   ал. 1 и  на чл. 34,  ал. 2 от нея, които предвиждат наказание глоба от 10 до 300 лева за нарушение на разпоредбите на Наредбата, а при повторно нарушение – глоба от 50 до 500 лева.  Въпросната  Наредба № 1 предвижда множество нарушения, които са твърде различни по своя характер, като напр. извеждането на кучета без повод и намордник, изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и др., и които са свързани с обществени отношения, регулирани от  отделни материални закони, всеки от които съдържа собствени административнонаказателни разпоредби.   Така например, Законът за управление на отпадъците съдържа както съставите на нарушенията, така и отговорните лица и санкциите за всяко извършено нарушение, като на общинските съвети не са делегирани правомощия да приемат и норми с наказателноправен характер. Поради това и тези протестирани разпоредби се явява нищожни и следва да бъдат обявени за такава.  

При този изход на делото, тъй като подаденият протест е основателен,  Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол следва да  бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Ямбол сумата от 20 лева, съставляващи направените по делото разноски.  

Водим от горното,  Ямболският административен съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

 

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на   разпоредбите на чл. 5, т. 3 и  т. 3а  и на чл. 34, ал. 1 и  чл. 34, ал. 2 от  Наредба  № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община „Тунджа“ – Ямбол.

ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ „Тунджа“ – Ямбол да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ЯМБОЛ направените  по делото разноски в размер на  20 (двадесет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ  на касационно обжалване пред ВАС на РБ  в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Решението, съгласно чл. 194 от АПК да се обнародва по начина, по който е бил обнародван отменения акт.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/

 

                                   2. П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/